За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

петък, 25 януари 2019 г.

Проекция на липса или осъзнаване на закономерности


По-долу коментирам върху статията „Защо хората вярват в Бога?“ (англ.)



Добра статия. Запознах се с Когнитивната наука на религията преди 15-на години (авторът на цитираната статия е изследовател в това поле). НБУ е част от този вече глобален, около 30г. понастоящем рисърч - изследва се метакогницията, аналогията в матафорите в свещените текстове, хиперактивният детектор на интенционалност - дори се предполага мозъчната му база, проследявана с невросканиране. Когнитивната наука на религията е тясно свързана със социалната и еволюционна психология. Мултидисциплинарна е - в колаборация работят невроучени, антрополози, психолози, религиоведи. Ползва освен количествени и качествени методи. Книгите на основателя ѝ, Джъстин Барет, са увлекателни четива за любознателния ум, а основно правило е да не се избързва с генерални заключения от рода на "Има/ няма Бог/ Дао, всичко това е анимирана проекция на нужда от защита и т.н."...

В статията авторът дава интересни насоки: свръхактивният детектор на интенционалност (СДИ), анимиращ проективно; връзката между по-високата рационална, емоционална и социална интелигентност и религиозността/ духовността; обществената защитеност като предиктор за по-нисък процент религиозност; общуването в малки групи от познати, големи групи от непознати и изолацията; базисната религиозност като basic mode в когнитивното функциониране, дори при най-твърдия на съзнателно ниво скептик; опасността като задействаща СДИ; нуждата от смисъл, като по-високо ниво в процеса на религиозно/ духовно вярване; религията като механизъм за социален контрол (разбира се); религиозното вярване като адаптивен механизъм за справяне с житейските стресори; социалната (не)желателност като стимул за споделяне или не на религиозния мироглед;

А по-конкретно - във всеки от нас съществува т.н. в когнитивната наука на религията хиперактивен детектор на интенционалност, през който човек проективно одушевява, придава съзнателна разумност, смисъл и преднамереност на обекти и събития. Относно рационалната интелигентност - при ниска, се наблюдава склонност към магично мислене. При средна, случваща се в развито общество, за атеизъм. При по-висока интелигентност обаче, когато е съпътствана от емоционална такава, типична за особено талантливите и гениални, силно творчески индивиди, отново се наблюдава силна тенденция за духовна перцепция, вече не антропоморфно-инфантилна, а като осъзнаването на по-мащабни психодуховни закономерности, аналогични с физичните, но качествени, имплицитно феноменологични, пряко свързани с експлицитните, количествено и веществено проследими.

При висок рационален интелект, без висока емоционална и социална интелигентност (и духовна), умът е механичен, а такъв индивид действително прилича на компютър на въглеродна основа...

Емоционалната интелигентност и религиозното вярване - при ниска такава, се наблюдава вариация от пожелателно/ магическо мислене, до психопатна липса на емпатия, а оттам и на религиозно вярване.

При висока емоционална интелигентност, когато обаче рационалната е ниска, се наблюдава т.н. сляпа, фанатична религиозност. Когато обаче високите емоционална и социална интелигентност са съчетани със също високата рационална интелигентност, неизменно се отчита високо присъствие на религиозност/ духовност, но по изследователско, трансформативно и инспиративно творчески, научен начин, като високо ниво на творческия процес и живот, живян с придаван смисъл, от психичната феноменологичност, в посока социалната реалност..

Когато човек живее в малка група от добре познати хора, с регулиран социален живот, както и при развитите икономически и като социална защита човешки групи/ социуми, тенденцията е за по-нисък процент религиозност. Тоест, нуждата от механизъм за справяне с несигурността чрез активирането на СДИ и проекцията му в одушевена защита, е по-слаба. При живота в изолация, се случва силно задействане на СДИ, като намиране на божествено присъствие и смисъл - според когнитивните учени, като механизъм за преодоляване на самотата. Тук обаче, както и при цялата вярна на едно ниво когнитивна теория, виждам сериозни "пукнатини". Коментирам в края на тази статия. При живота в големи и плътно населени хабитати, но със слаба икономика и ниска степен на социална защита, както и при типичната за такива системи дистантна отчужденост на човек от човека и несигурност, религиозното вярване рязко нараства.

Когнитивната наука на религията установява, че в основата си, когницията на всеки човек, дори на най-съзнателно атеистичния, е религиозна, а при преживяване на опасност, страх и болка, тази основна психична модалност, неминуемо се активира, докато повърхностният слой от рацио се срива. Както се казва, 'В окопите атеисти няма!"...

Когато се твърди, че някои преживели война и насилие, губят вярата си, бих казал, че са загубили наивната вяра. Придобили са всеки според капацитета си - от цинично и нихилистично отричане като механизъм за справяне с травмите и ужаса, до адекватна, холистично-диалектична визия, обхващаща както кошмара, така и екстаза поравно.

Относно социалната желателност: когато индивидът живее в общество, поощряващо религиозността, се наблюдава висока степен на конформизъм при подлежаща вариация от искреност в религиозното вярване, неутралност или прикрит скепсис. Обратното - когато индивидът живее в общност, неглижираща или отхвърляща религиозността, се проследява висок конформизъм към атеистичните убеждения, при подлежащо съгласие, неутралност или прикрита религиозност.

Когнитивната наука на религията, е прецизна, а фактите, достигнати от нея, са такива, каквито са. Човешката когниция в основната си модалност, е религиозна (нищо общо с институционализираност - става дума за ядрено равнище на психично функциониране). Централна в тази първична психична религиозност, е свръхактивната детекция на интенционалност (СДИ), обслужваща адаптивно защитните механизми на индивида за социално и въобще, житейско справяне в условия на несигурност, непредвидимост, стрес, болка и трудности. В социални системи, в които защитеността е повишена, активирането на СДИ, е по-слабо и обратно. Религиозните вярвания могат да имат роля в емоционалните и рационални механизми за справяне (coping strategies). Когато високият рационален интелект, е съчетан с висока емоционална и социална интелигентност, религиозната, базисна модалност отново е силно активирана, но вече преминаваща през призмата на рационалната, емоционална, социална и духовна интелигентности, като осъзнаване на смисъл, наличие на любящо-нравствени закономерности в диалектичната спирала на развиващото се/ разтварящото се за потенциалите си съзнание. Тоест, презумпцията на когнитивната наука на религията за присъствието на СДИ единствено в магическо/ пожелателно мислене и вярване, никак не обяснява качественото, феноменологично прозиране (випашяна, санскр.) на творческия процес на високо ниво, към който тук насочвам читателя.

Когнитивната наука на религията е изключително ценно направление в основния поток на когнитивната наука. По презумпция обаче, занимаващите се с такава наука, практически отхвърлят интроспективния, качествено-феноменологичен (преживелищно имплицитен) метод, поради крайния си материалистичен байъс (bias, уклон) или дори когнитивно изкривяване (cognitive distortion). Защо го изповядват в такъв краен вид, самите учени никак не могат да обяснят. В такъв дух на разсъждение, следвайки смисловия поток, който ми се ще да предам, е ли възможно творческият процес на високо ниво, в който в сублимиран вид активно участва свръхактивният детектор на смислово наситена интенционалност, да е не толкова и не само проекция на анимиращо пожелателно мислене, идващо от нужда от смислен порядък, синхронична неслучайност, закрила и смисъл, а именно детекция, осъзнаване на този смисъл и по-цялостен порядък, съзнателност и Битие?!


………………

Орлин Баев


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук: http://www.beinsadouno.com/board/forums/forum/157-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD/