За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

вторник, 30 април 2019 г.

Изворът на живота

Забележка: текстът по-долу е написан за сайта https://evergreentalents.bg/ . Основната тема е животът след пенсионирането (ако въобще има такова, освен формално). Разсъжденията насочват към активен и силен живот докрая, към младостта като състояние на съзнанието.

............



Ето го хипнотизирания пенсионер  – прилича на човек, но е хомо телевизурус зяпакус. Поредното шоу, брадър, сериал, изискващи интелектуален и мотивационен ресурс три кликвания повече от нужните за базисните функции дишане и отделяне. Седи и зяпа. Имало е човек някога – установи ли се пред домашния тв хипнотизатор, изпиващ мозък и живот, вече го няма. А някога предтелевизорният жив труп е чел книги, работил е, следвал е цели, стремял се е, трудил се е, любил е, учил е… Ето го зомбито пред тв анихилатора на живот, заместващ липсата на собствен чрез взирането клюкарски в чуждите. Ако зомбитата от американските бози на екрана все пак ходят, той рядко и това прави – вегетира, чака. Понякога десетилетия – 20, 30, 40… Какво правиш? Вземам си пенсията, ходя до Кауфланд и спрягам глагола вегетирам.

Спре ли човек следването на силни цели, огънят му гасне – вече го няма, дори да мъждука тътрейки инерцията си Такъв дори да доживее до 120 телесно, отвътре отдавна е жив труп.
Работиш, докле си жив. Стремиш се, следваш вдъхновени цели, докато дишаш. Учиш, развиваш се, постоянно усвояваш новости, напускаш зоната на комфорт и скачаш в зоната на възможностите ежедневно и ежеминутно. На колкото и да си отвън, когато отвътре ти гори огънят на мощния устрем към Бога, любовта, мъдростта, познанието, към потенциала на реалния Човек отвътре, когато постоянно следваш красиви цели и гъвкаво се учиш неспирно – тогава си млад по дух, а животът дарява енергия, за да продължиш. Когато тялото си отиде – чудесно, радвай се на тази смяна на овехтялата дреха с нова. Нима тъжиш за вехтата шуба и не се радваш на новото си палто? Много палта сме обличали всинца ни, а Човек е много повече от преходността на поредната провеждаща го обвивка-тяло.

А защо постоянно учене, каква полза от тези усилия, щом на някакви си 80-90г. всичко приключва? Нищо не приключва. Всяка мисъл, чувство, усилие, дело и умение се съхраняват и ценното се пренася в следващата игра, житие-битие. Когато до сетния дъх следваш огнения устрем на духа си, живееш по любовта. Само тогава живееш. А любовта надхвърля привидността на старостта и смъртта. Само тя и само през нея истински живееш. Защото има старци на 25 и вдъхновени младежи на 90.

В западното общество витаят слоестите облаци на илюзорните разбирания за целта и смисъла на човешкия живот като цяло и конкретно, за третата възраст. Още от средата на животеца, човек започва да крои планове за подсигурената старост, в която видите ли, бездейства и е някакси …спокоен. Това са илюзии. Някаква сигурност да, но чакането на пенсията, е слаба идея. Сигурен си, когато си свързан и единен с даващия сигурност, с Бога. Спокоен си не когато бездействаш, а единствено когато упорито и целенасочено действаш. Първото е „спокойствието“ на разложението на блатното гниене, а второто, на бистротата на планинския поток – сигурност по средата на неизбежните житейски бури. Пазиш ли се прекалено от тях, вече загниваш, потокът ти спира и „зеленясва“.

Наместо мрънкане около неизбежните болежки, заинтересувай се от йога, регулирай хранителния си режим, спортувай умерено, намери благодатта и величието на Бога, практикувай по час на ден дишане, превърни молитвата в постоянно единение с онази вечна младост, която пълни всичко в теб с живец, медитирай така естествено, както кълнът спонтанно покълва и прораства в стремежа си към слънцето. Ако поради обичаната си работа така и не си стигнал до писателите класици, прочети ги, зарей се в изумително богатия свят на словото. Обичай, влюби се, гали, позволявай да бъдеш гален – тялото е такова, каквото е, но душичката е същата и знаеш, че си иска сърдечната прегръдка, гушкане и топлота.

Спреш ли да учиш, вече се спускаш по инертния наклон, надолу към бездната от безсмислие. Затова – учи, докато си жив. Неформално – книги, интернет материали, курсове, формално организирани обучения. Тези последните не случайно са специално сформирани и са действително ценни. Кой те спира да запишеш две годишна магистратура примерно по творческо писане, рисуване, философия или каквото душичката ти сака?! Нищо и никой не те спира, освен капанът на интернализираните в теб социални клишета. Разчупи ги! Дори три години да си още на тази земя, самият учебен процес носи обогатяване, огромна част от което пренасяш във вечността на „сърдечната си чаша“ и залагаш семена за бъдещи умения, таланти и гениалности. Неведнъж се раждаме, а когато някой заспал ти каже „Никой не е пратил писмо от оня свят!“, отговори му: „Всички ние сме такива пратеници и когато съзнаваме себе си като души, познаваме целостта на живота.“ А ако ти е писано да пребиваваш още десетилетие или повече в това земно училище – ще приложиш наученото още в този жизнен цикъл.

Ако цял живот си знаел за какво си слязъл тук, си работил любимата си работа или си обичал това, което си работил. Ако не си, намери го – никога не е късно. А ако си, продължи, до последния си миг. Защото любимата работа е песен, динамична медитация е, а през нея преминава жизненият дух и зарядите на вдъхновението, което те прави жив. Ако обществените илюзии карат работодателите да те държат настрана, намери други работодатели, пренеси работата си на неформално ниво, общувай, организирай, проявявай активност, избирай средата си. Защото събирайки се с оплакващи се безделници, ставаш такъв. Общувайки с мотивирани и слънчеви хора, слънцето свети и в твоята душа. Забележи, не говоря за млади и стари - това са относителни понятия. За огъня на духа говоря! На 80+ можеш да гориш по-пламенно от на 40, когато живееш от душа и сърце, от Бога, по Бога и ради Бога.

Когато намериш извора на младостта, с остаряването на тялото, все по-млад ставаш по дух. Да, при положението, каквото е понастоящем, носителят е длъжен да остарее и си отиде. Но, отвътре ти живее вечна същност и живот вечен.Ще дойде време, човекът ще изостави тази игра на живеене, изоставяне на тялото, отвъдно смилане на опита и отново въплътяване, за да живее събудено, през естеството си. Но и сега, въпреки преходността, в която осъществяваме жизнените си цикли, в ядрото си, сме безпределни същности, част от безкрая. Този безпредел е изворът! Намира се в процеса на все по-тиха молитва, единяваща в съзерцанието с Бога и пренасяща го като състояние на съзнанието във всяка малка делничност, превърната в чудото на живота, преливащ от смисъл!

На един блок в Младост 1 в София, пише: „Живей докато си жив!“ Защото мъждукаш ли безсмислено, мъртъв си. Провеждаш ли смисъла, млад и жизнен си в душата си! Провеждай смисъла, човеко!

............................

Линк към статията (клик) в сайта на евъргрийн.

..........

Орлин Баев, естествен психотерапевт



Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук: http://www.beinsadouno.com/board/forums/forum/157-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD/