събота, 27 юли 2019 г.

Бързай бавно, стигай бързо. Овладяване на гнева.


Забележка: техниките имат нива на усвояване и приложение. Умишлено не ги обяснявам подробно. Работят оптимално на фона на по-цялостно себепознание, в контекста на упорито вършена психотерапевтична лична и групова работа по характера си. По-долу в дискусията обяснявам това.




Някои техники за справяне с гнева:

1)      Дразня се на това, което не виждам в себе си.
-          Регистрирай.
-          Погледни в себе си зад сляпото петно и проективното формиране на раздразнена реакция – виж и осъзнай сянката, която потискаш.
-          Приеми, разтвори, превърни.

2)      Благодарствена акция
-          Осъзнай надигащия се над безпомощен страх гняв.
-          Благодаря на ситуацията, че сега се отпускам в и зад енергията на гнева и се спускам в пораждащото я страхливо безсилие – смело го осъзнавам.
-          Самообладано и релаксирано дишам и продължавам да благодаря, галейки корена на гнева – страха, с любов. Самообладание!

3)      Стълба към долната земя
-          Какво означава за мен това поведение/ ситуация à наранява ме, пренебрегва ме, несправедливо не предава и лъже и т.н. à и какво? à дълбоко зад външния гняв, се чувствам като безсилен загубеняк, никой, нищожество, скапаняк и т.н.
-          Автоматизирирам това смело себепоглеждане, това проследяващо слизане.
-          Практикувам молитвено, смирено прегръщане на осъзнаваните собствени дълбоки вярвания – превръщат се в смела, автентична сигурност. (гневът е признак на дълбока слабост)

4)      Влизане в обувките
-          Дразнеща ситуация и човек/ хора.
-          Аз също правя това понякога или поне ми се иска да го правя.
-          Приемам лошото момче/ момиче в сянката си и извличам силата му до здраво асертивно себеусещане и поведение.


5)      Енергия
-          Осъзнавам, че дразнещата ме ситуация провокира в самия мен собствени скрити в мен самия вярвания – виждам ги à произнасям ги, наричам ги и ги чувствам като тези напрегнати усещания в тялото ми.
-          Усещам енергията на страхогнева зад телесните усещания – цвят, мирис, звук, допир, вкус на енергията, пулсация, тежест, посока на движение...
-          Дишам плавно през енергията зад телесните стягания à завъртам в друга посока, поставям приятен за мен цвят, мирис, вкус, звук, допир, пулсация и усещане à свързвам тази енергийна работа с промяната на вярванията в самоуверено самообладани.



6)      Молитва
-          Осъзнавам задействаните собствени страхливи, тъжни, наранени, безсилни вярвания, провокирани от външно дразнещата ме ситуация или хора.
-          Свързвам осъзнатите вярвания с телесните напрежения, представляващи техен израз à дишам през тях.
-          Моля се върху и през тези телесни усещания, съдържащи вярванията:

Молитва вариант 1:

Благодаря за живота. Благодаря за годините, а още повече за оценените и видени мигове.

Благодаря за илюзията на смъртта и съзирането на непреходното отвъд преходното. Благодаря за виждането на празнотата на този свят, когато е лишен от есенцията на смисъла, на Бога.

Благодаря за осъзнаването, че прощавайки, ми е прощавано, че несъдейки, не съм съден.

Благодаря за разбирането на трудните за мен ситуации и хора като върховни учители и огромно богатство, неслучайно показващо слабите ми страни и водещи ме към лекуването им.

Благодаря за визията на любовта, в която има само една воля - тази на Бога. Благодаря за уроците на доброто толкова, колкото и на тези на злото - защото са дясната и лявата ръка на Бога.

Благодаря за благословията да разбирам, а не да търся разбиране, да любя, вместо да жадувам обич, да давам подкрепа, вместо да я диря - защото давайки, получавам отвътре, от Бога.

Благодаря на Бога за всичко - и за скръбта, и за радостта, еднакво! Благодаря за уникалния шанс да бъда ученик в земното училище.

Благодаря!
...

Молитва вариант 2:

„Когато видя същества, лоши по природа, притиснати от голям грях и порок, да се отнасям към тях като към нещо скъпо, сякаш съм открил безценно съкровище!... Когато някой поради завист ме обижда или клевети, да посрещна това със спокойно съчувствие и великодушно да му предложа победата!... Когато онзи, към когото съм се отнасял с голяма надежда, ме нарани много силно, да гледам на него като на върховен Гуру, изпращайки благополучие и щастие на него и всички чувстващи същества!...“ 
Част от „Осем строфи за трениране на ума“, Лангри Тхангпа, XI век, Тибет
...

Молитва вариант 3:

Господи, моля те направи ме проводник на Твоя мир;
при омразата нека давам любов;
при обидата - прошка;
при съмнението - вяра;
при отчаянието - надежда;
при мрака - светлина;
при тъгата - радост.
О, Божествени Учителю, благослови ме
не да търся утешение, а да утешавам;
не да бъда разбиран, а да разбирам;
не да бъда обичан, а да обичам;
защото давайки получаваме,
защото като прощаваме, биваме опростени,
и защото резонирайки със Себе си, се раждаме за вечен живот.


Франциск Асизки

7)      Гасене на гневния огън с водата на самообладаната сила.
-          Кутия кибрит à отивам в банятаà пускам водата (течаща или сипана в съд).
-          Представям си или си спомням дразнещи ме ситуации à осъзнавам задействаните в мен страхливи, тъжни, безсилни, наранени и т.н. вярвания à свързвам ги с усещанията в тялото си.
-          В пика на спомнянето на дразненето и свързването с вярванията в тялото зад него, паля клечка и я гася във водата à дишам и свързвам гасенето с отпускане и погалване на усещанията зад вярванията в тялото à променям ги в самообладана сила, телесно и емоционално спокойствие.

8)      Водна мантра
-          Същото като горното, но ментално, като си представям студената успокояваща вода, заливаща усещанията на вярванията à добавям кратка мантра, която съм свързал дълбоко със спокойствие à ом мани падме хум, Господи Исусе Христе сине Божий, помилуй мя, Господи, да бъде волята Ти, Слава Богу за все – и за скорбь, и за радость...

9)      Дела
-          Осъзнавам автоагресията при задържането на гнева в тялото си.
-          Дишам през нея, стапяйки осъзнатите вярвания за мигове.
-          Отивам и си казвам, правя, действам, променям ситуацията (когато е възможно и удачно)




10) Медитация

- Практикувай ежедневно медитация сутрин и вечер по час, ходи веднъж или два пъти годишно на медитативни оттегляния --> няколко години (поне)
- Осъзнай ситуацията, пораждаща гняв --> пусни стимулите ѝ да те свържат с усещанията на базисните вярвания в тялото ти, които вече познаваш добре.
- Залей усещанията с медитативно самообладание (equanimity) --> наблюдавай как енергията зад усещанията се преобразува до още повече самообладание. Живей с мощно самообладание на духа!




..................

По-цялостният процес



Нужно е да се случи нещо различно, за да се канализира енергията на емоцията в друга посока. При скръбта понякога (не винаги) е достатъчна известна социална активност, време, появата на партньорска близост и интимност. Понякога обаче външните фактори не са достатъчни и е наложителна промяна в разбиранията, отношението, възприятието... При другите емоции едното вентилиране, е необходим, но недостатъчен фактор за стратегическото им овладяване. Ако човек просто се гневи, ще се гневи пак и пак. Когато обаче прихване гнева си осъзнато, той се преобразува в спокойна мотивация за развитие. Ако човек просто си се страхува, е възможно да е страхлив и цял живот - когато обаче поработи със страха си осъзнато, той се превръща в решителна смелост. Ако човек просто излива страстта си, не след дълго зарядът и се акумулира пак и пак. Когато обаче я прихване с любовта си, мощта ѝ се трансформира до наситено вдъхновение. Позволяването на едното сурово изразяване на емоцията, е само старт.

Овладяването на гнева е като с музикалните умения. Или като бойните изкуства. За да можеш да свириш симфонията в мига на концерта, ти е било нужно време да я научиш. Почнал си от нотите и детските мелодийки... За да можеш в момент на агресия да проявиш самообладание и на най-високо ниво (бойните изкуства имат вътрешна, психична страна), да не отвърнеш със същото, а да не приемеш обидата, да няма за какво в теб да се захване, си започнал от а-б на приемане на паданията, на болката и агресията спокойно, стоял си в собствените си страхове и безсилия с години, докато си ги превърнал в самообладание. Същото е в ситуация на отключен гняв. Нужно е да си виждал фалшивите си подсъзнателни ноти и да си ги превръщал в спокойната музика на силата си. А истинската е на слабостта... За това техники и методи много - учат се. Принципът обаче е този - за да реагираш на мига качествено, си работил със собствените си некачествености. Като няма за какво в теб нечия обида да се закачи, остава си негова към него си...

Техниката, била тя благодарност, когнитивна, молитва, тес, чиста медитация и т.н. , има нива на усвояване и действа само ако ситуацията резонира по сила с вече свършена по-цялостна вътрешна работа по себепознание и себепреработка.

Повтарям, какъвто и директен метод да се ползва, работи само ако е свършена по-цялостната вътрешна работа, отвъд големите думи и тръбящи реклами...

Ето един директен метод в конкретна ситуация на шофиране при отнето предимство: дразнене от другия шофьор à благодаря ти за ваденето на страховете ми зад гнева от ... (Собствените - слабост, безсилие, унижение, малкост, злоупотреба, нараняване, несправедливост, пренебрегване...) à ползвам ситуацията за преобразуването им до спокойна смелост à с усмивка у благодарност присъствам в осъзнатия вече страх зад гнева à издържам го с любящо себеприемане à превръща се в самообладана сила.


Методите за овладяване на гнева работят, когато вече многократно си проследявал какво стои зад него - какви страхове са отдолу. Да си ги съзнавал, преживелищно да си "ходил" при тях, като си "слизал" зад и под гнева си до тях и си се научил да ги разтваряш до самообладание, което пука и външния балон на гнева. Това е процес . Ползват се техники, или не. Но е процес. Тогава в ситуация, дадена техника работи. По-горе споменах доста. Има други стотици - те са като марките коли. Не те са важни, а шофьорът. Та, работни схеми има и е добре, че има. Работят, когато е разширено съзнанието до разтваряне на вече осъзнати наличности.


То е като свиренето на симфония. Казва някой: " Искам да свиря прекрасно сега - кажи ми работещия алгоритъм!" Ок, няма проблем, има не един и два. За да се реализират обаче, е нужно малко работа, сформираща нови навици вътрешни и външни, нови неврални пътечки. Едно е да знаеш, второ е да искаш, трето е да можеш, четвърто и пето е да го правиш, казва Хайтов, с малко мои добавки...

На по-високо ниво, се случва едно чисто емоционално-медитативно и на мига и на място заливане на старата реакция със самообладание, канализиращо я в медитативна непоклатимост. За да работи това обаче, освен стабилен опит в медитацията, се изисква известно преминаване през подготвителния аналитичен, когнитивен, хипнотичен и поведенчески процес - колкото е нужно. При всеки е различно, според силата и качеството на наличностите му.



Стремим ли се към супер великолепната и относително лесно действаща техника, всъщност отбягваме собствена вътрешна нелесна трудност, от която упорито извръщаме глава и затова преживяваме в живота си повторяемо ... 

Когато сме готови за един относително нелек, но затова пък водещ към силни резултати път, парадоксът е, че промяната и реалните резултати идват доста бързо. То е като при страховете, с които постоянно работя, бих казал, достатъчно успешно. Докато настройката е: искам това да се махне сега, не го искам, гарснцията че ще продължава, е сигурна. Когато отношението стане: "Готов съм да преживявам това ако е нужно още сто години и сто пъти по-силно, но ще се уча и ще растат, ще послушам скритите в преживяването уроци!" - тогава парадоксално закономерно, справянето е сигурно и в съвсем приемливи срокове.

.................

Орлин Баев

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук: http://www.beinsadouno.com/board/forums/forum/157-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD/