За качествата на естествения психотерапевт

В статията си "Обучение в Естествена Психотерапия - някои параметри", споделих основните характерови качества, необходими в обучението и практиката на Естествена Психотерапия: 

-          Емпатия, голямо сърце, способност за искрена обич и великодушие

-          Достатъчно силен, прецизен и остър интелект, качествена памет

-          Способност за извършване на ядрени аналогии между отдалечени домейни и синтезиращо съвместяване на привидни противоречия

-          Вътрешно първенство на духовността като източник на всичко смислено в приключението на живота

-          Здраво стъпване на научната логика

-          Вдъхновена любознателност

-          Автентична спонтанност (забележи - не импулсивност, а спонтанност)

-          Изстрадана, смирена мъдрост, идваща от богат и нелек личен опит в житейския път

-          Способност за трансферно удържане в терапевтичния процес, самообладание

-          Преживяване на психотерапията като призвание

-          Постоянно себеусъвършенстване, преживелищно учене и равитие

-          Следване на пронизващ цялото същество себеактуализиращ вътрешен заряд

-          Висока мотивираност

-          Здрава дисциплина

-          Любящо търпение при систематична и неотклонна упоритост

-          Преливащо творчество, проявявано индивидуално като писане, танц, рисуване, визуални изкуства и др.

-          Известен вкус към психотеатъра и актьорското майсторство

…………………………………………

Няколко думи за горните качества. Аз, който съм ги описал, ги притежавам само в звестна степен. Всичко е относително. Хора сме – малки, обикновени твари сме и нищо не бива да се абсолютизира. Така че, описваните характерови черти и качества, е нужно да бъдат преживявани в някаква степен. По-важното е желанието да бъдат развивани и искрените усилия в тази посока. Човек цял живот извлича опит, пада, става, расте дори през погрешките си, служещи за храна на духа му, когато съзнателно се учи.  

И все пак, както казах, за обучението и практиката на Естествена Психотерапия, необходимо условие е искреният стремеж към разкриването на качествените характерови потенциали.

...

Емпатия и остър интелект, способен да прозира зад привидните различия, зад завесата от външна противоположност, вътрешното единство. Емпатията, или любовта, е най-важната за Естествената Психотерапия способност. Да обичаш, да си речно русло, през което протича онази невидима и неописуема, но преживяема през тялото и душата субстанция, която единствена придава на живота реален смисъл, виделина, красота и хармония.

Остър ум, упражняван обаче на фона на дълбоко смирение. Надуем ли се като нарцистични балончета, топлийките и на най-малкото неприемане и несъгласие с нас, спукват този балон, активират ужасите от които сме бягали с надуванети му и задействат „ухаеща“ на нездравост агресия. Остър, но смирен ум, подчинен на любящото сърце, широкото великодушие, силния дух, на същинския вътрешен Човек.

...

Духовност и научен фундамент. В Естествената Психотерапия приемаме изцяло съвременната когнитивна наука и стъпваме на стабилната ѝ, неоспорима база. В същото време осъзнаваме централната важност на вътрешната, качествена наука на любовта, мъдростта и истината. Духовност, но приземена, прагматична, изразяваща се в характерова стабилност, хуманна сърцатост, взаимопомощ, виждане на вътрешното единство при приемане външните различия, осъзнаване разумността на живота отвъд привидните му противоречия.

...

Спонтанност и вкус към психотеатъра – спонтанността е умението да следваме автентичността на същината си, във всек ижитейски миг. В автентичността собственото ни мнение е важно не поради наглост, а защото умеем да смиряваме его наглостта, за да провеждаме смисъла. Доколкото го имаме в себе си, дотолкова го виждаме в другите и с него в тях общуваме. Когато получаваме градивна ритика, приемаме я благодарно. Когато обаче не е такава, поставяме спокойните си здрави граници.

В терапията често се вживяваме в тази динамична хипнотерапия, психотеатъра. Изразяваме субличности на клиента, изобразяваме и преработваме житейски събития от индивидуалната му история... Преживелищният психотеатър изисква характерова гъвкавост и умението да „скачаме“ в непознатото с доверие в Себе си, способност за импровизация и преливащ творчески заряд. Колкото в по-голяма степен сме преработили травмите, страховете, тъгите и вините си, толкова повече потенциалът протича през нас, а психотеатърът се превръща в истинско блаженство.

...

Търпение, дисциплина, мотивация, трансферно удържане. Търпеливо вдъхновени и мотивирани сме дотолова, доколкото умеем да обичаме. Обичаме доколкото сме премахнали маладаптивните си характерови бентове, за да минава през нас любовта. Ттрпението и вдъхновената мотивация с акачества на любовта. Без тях, търпението деградира до болезнен инат, а битийната творческа мотивация (по Маслоу), до болната дефицитарна амбиция, тласкана от страх.

Дисциплината е умението ни да си поставяме външни граници при следване на структура и добър ред. Здрави са, отново когато са мотивирани от вдъхновението на извиращата отвътре любов. Без нея дисциплината се превръща от смислено усилие, в садо-мазо насилие.

Трансферът е ключова тема в успешната психотерапия. Удържането и на позитивните идеализации, и на негативните девалюации на клиента, при осъзнаване и подходящо преобразуване на собствения контратрансфер, предствляват една стабилна „скала“, за която псиичният процес на клиента се залавя, докато преработва собствените дезадаптивни съдържания и процеси и интернализира въпросната характерова стабилност. Нелесна, но и изключително благословена е професията на психотерапевта!

...

Вдъхновена любознателност,  постоянно себеразвитие и учене, изстрадана мъдрост, психотерапията като призвание.

В душелечението сме ефективни с казуси, в противоречията на които самите ние сме се раздирали, понякога доста дълго време. Тегоби, които в достатъчна степен сме разрешили, за да водим потърсилите помощта ни дотам, докъдето самите ние сме стигнали. Този процес на постоянно вътрешно развитие и външно учене продължава докле сме живи – добре е да го знаем. 

Психотерапията е особено изискваща професия и в момента, в който спрем да реализираме това житейско учене и да „лежим на лаврите си“, животът започва да ни изплюва от потока на благоссловията на благодатта си.

Естествената Психотерапия е професия. Но и нещо повече – призвание е. Мнозина колеги в съвремието ни се подлъгват по модата да учат психология и психотерапия. Някакси е тренди и фенси...  

В реалността, работата е изключително изискваща, нелека, предполага пълна отдаденост, парите в сравнение с влаганите усилия са достатъчно, но далеч не толкова, колкото в други поприща при същите или по-малки усилия. С течение на времето отпадат фалшивите мотивации: модната, финансовата, имиджовата, социално натрапеният скалъпен образ за брилянтният холивудски терапевт... 

Остава нелекият процес на постоянно вплитане в човешката душевна болка, тегавина и скръб, който за да бъде издържан и преживяван като благословия, водеща динамиката до качествено терапевтично развитие при отделните казуси, е необходимо да бъде изпълнен с много и искрено човеколюбие. Человеколюбие, резултат отново от преизобилната любов, течаща през собствените ни души, превръщаща професията ни в призвание.

Такива са, казано най-общо, нужните качества, за да бъде практикувана Естествена Психотерапия. Разбира се, поне в зародиш, в развитие и в готовност за разкриването им по време на обучителния процес, личния терапевтичен, но и качествен, силен житейски опит.

...

Накратко, Естествената Психотерапия е нещо повече от професия – съдба е!

Орлин Баев, естествен психотерапевт