Най-древната професия

Забележка: долният текст представлява мой коментар от разговор в социална мрежа.

....................

Винаги q е имало - най-старата професия е. Както и потреблението... До известна степен, когато е в рамките на едно добре функциониращо общество, е факт, такъв какъвто е - с много минуси, но и с плюсове. Огромният бум обаче понастоящем, е различен - свързан е с ценностовата система, а оттам с държавно-социални процеси ...

В течение на годините практика, съм имал клиентки от бранша - не много, може би няколко десетки. Никоя от тях не пожела да се включи в груповата работа. Няма клише. Различни са, наистина. Някои са средно статистически, някак сиви, някои доста, а някои супер интелигентни.

Спомням си клиентка от бранша, изключително сърцато момиче. Добра, помагаща, обичаща, много добросърдечна, дори наивна и чиста, по детски. А беше в занаята от години... Други си носеха нелеките кривотийки и характеропатиите, които не желаеха да видят. Никоя от тях не идваше поради дейността си, нито пък заявката бе свързана с нея, поне експлицитно.

Парите и секса - има връзка и при двата пола. Освен в идеалния свят... В този обаче има. При мъжа, дават чувство за власт, за "отгоре", за "все ми е тая, нали съм платил". При момичетата от занаята - от тези петдесетината, само две бяха от категорията VIP, от тези с големите такси. Останалите с по 70, 100, 150 лв., а месечният им доход колкото на един средно ниво програмист - нищо особено. А с клиентите се изискват "чудеса от храброст". Като във всяка друга дейност и тук има успешни, привличащи клиентите и отблъскващи с поведението си. Та, момичетата от занаята и парите - различна е мотивацията. При някои, защото е лесно и не им се налага да учат и се развиват. Други обаче имаха няколко магистратури и защитен докторат... Тези сивичките, които търсят лесното – при тях ясно... Но, те не си заслужават мастилото.

При по-диференцираните като личности, много често проследявах един вътреприсъстващ лош мъжки обект, заложен през детските години. От скандалите между мама и татко и отношението на мама към татко, превърнало се в нейно собствено към мъжете (при това тук въобще не е задължително бащата реално да е това, което майката го е набеждавала и което е станало част от дълбоките вярвания на дъщерята.). Или от реално злоупотребяващ баща пияница, побойник, непредсказуем насилник... При няколко от девойките, бащите им бяха злоупотребявали с тях сексуално от малки, докато избягат от дома. В такъв случай майките са пасивен участник в такава зловредна система - пасивни насилници. А в някои случаи и активно подтикващи бащата: "Иди при малката кучка, остави ме!"... Запечатили са се в ума ми думите на едно такова момиче: "Всеки път, когато свършвам мъжа и го видя безсилно гърчещ се, ми идват мисли и усещания как го убивам - става ми много хубаво. А те нищо не разбират!" Та, мотивацията въобще не е само до парите, поне при по-интелигентните. Няколко от жените работеха много печеливша дневна работа, а с това се занимаваха вечер, уикендите, когато могат... Дейност, която компенсираше рани...

За орагзмите и клиентите - рядко е факт, а по-често е пожелателен мит. Обикновено чувстват почти нищо, а един искрен разговор им е далеч по-дълбоко преживяване. Справяха се със страховете и невротичните симптоми доста успешно и в кратки срокове. Повечето от тези жени обаче нямаха мотивацията за по-цялостен процес. Когато справянето с тревожно-депресивното състояние бе успешно и стигнехме до по-дълбоката и цялостна работа по характеровите програми, най-често се появяваше мощна вторична изгода от поддържане на един принципно маладаптивен, но за нея работещ психично-социален модел на възприятие и поведение. "Изгода" и статукво модел, които ги отказваха. Може би и моите разбирания, промъкващи се и неусетно насочващи към характерова, но и поведенчески-социална промяна...

Научих се да не ги съдя - сега и не мога. Защото освен, че ги виждам като хора - различни, шарени, някои от тях при това много човечни, прозирам и подводните „рифове",каращи житейския кораб да плава по удобното социално течение... Това течение е другият фактор. 

Далеч не всяка компаньонка идва от дисфункционално семейство, а животът в един постхристиянски свят с преобърната ценностова система, оказва мощно влияние. Да бъдеш к...а, е някак си модно. Правят го всички... Но, не съдя. Само загатвам. Научих се да приемам и клиентките ми лесбийки, идващи с партньорките си за семейни консултации, и клиентите ми гей мъже, сякаш жени в мъжки тела... Не съдя - приемам, обичам - тогава се създава контекст за реална вътрешна и външна промяна. Докъдето и доколкото е искана. Просто спонтанно споделям във фейс клюкарника...

Мит е обаче, че "лошият мъжки образ" в несъзнаваното е винаги подводната причина. Някои от тези момичета ползват несъзнавано клиентите като заместващи обекти. Виждат ги като "ти-недиференцирано", автоматично задоволяващи изместени през проституиращото поведение психични нужди. Някои от девойките постоянно един вид се „влюбват" в поредния клиент, запълващ характеровата им празнина. Проектирайки нуждата си от любов, която дълбоко нямат към самите себе си, поредният мъж застава на мястото на тази нужда, подобно на аспартама, където би трябвало да е вътрешната сладост на любовта. Такива реално не виждат мъжете - виждат проектираните си в тях нужди. Дават вид на добрички, някак детински държащи се. Привличат по-възрастни мъже...

Други занаятчийки пък, поддържайки заложения през възпитанието им модел на спасителки, буквално се опиват да се нагаждат към всякакви кинки желания на потърсилите ги. Дори с поведението си всячески поощряват по-грубото и странно поведение и желания на клиентите си, с извличането на мазохистично удоволствие от това да бъдат "подлоги" на емоционалните им и сексуални перверзии. Този подтип излъчват несъзнавани послания за приемане, за емоционална топлина... И действително са сърдечни, но топлината и приемането им са силно примесени с невротични елементи.

А ето я и хистрионната "колежка" от бранша. Професията на компаньонка перфектно задоволява нарцистичните ѝ нужди от внимание, приключение, липса на задълбоченост и повърхностно разнообразие...

Някои пият от мъка, други от радост, а трети от сутринта... Разбира се, аналогията тук е частична и относителна. Успоредно с пси причините, съществуват и социални. А обществото понястоящем е тръгнало по една силно наклонена плоскост. Не искам да съдя, просто споделям наблюдения. Ако погледнем нещата от една наистина висока перспектива, през погледа на която "...и злото служи на безкрая, най-често без да го знае", то целият разпад се движи от един мащабен план, който като малки хора недовиждаме. Разпад, водещ в същото време към раждането на нещо ново. На една все по-нарастваща маса от много светли, съзнателни, цялостни люде.

...

Орлин Баев