Тишината

Когато мъдрите говорят за благодатта на мълчанието, имат предвид не само словесното мълчание, а предимно умственото, смълчано безмълвие - медитацията. Дхарана и дхияна - смълчано, смирено съсредоточаване и безмълвно прозиране (випашяна). Последното вече е самата медитация : надсъзнателен, интуитивен процес на разширено съзнание е. Да, външното словесно мълчание помага, но решаващо е вътрешното. Когато го има, външният шум, собственото говорене и въобще живеене стават естествено подчинени на тази свръхсъзнателност.

Медитацията не като изкуствено бягство, а като въплътена в ежедневния бит естественост. Говориш, мислиш, чувстваш, действаш, но от този тих вътрешен свят от любов, мъдрост, свобода. Така се получава.

Външното мълчание е изисквано само в началото, първите десетина години практика, докато се научи човек да преживява устойчиво вътрешното. А то е тишина и нищо от позицията на ума, но всичко от позицията на духа.

За състоянията на съзнанието. Аз не ползвам думата алтернативни. Защото алтернативно всъщност е окованото квадратно възприятие на средно статистичеката сива норма на зомбиподобния примат.

Свръхсъзнателните състояния не са някакво литване нанякъде, а са живо присъствие от любяща мъдрост, насищаща и най-малките делнични ангажименти. Смисъл, проникващ отвътре навън. Те са най-нормалните всъщност състояния на човещина и сърцатост - ненормалното е, че сме ги загубили и ги наричаме алтернативни.

За в бъдеще няма да има нужда от методи, религии, пътеки за връщане към тази изначална богочовещина - пътеки били те научни или мистични, джнана или бхакти. Няма да има нужда, понеже любовта, мъдростта, свободата на преливащото от единението с Бога/ Дао просто са факт в такъв Човек. Всъщност само тогава приматът е Човек.

Относно диагнозите - нужни са донякъде, като жалони, като водещи нозологични маркери (текстът е извадка от разговор за холистичността в медицината и психологията...). Нищо повече. Оттам насетне, следват личното богатство и уникалност на човешкия процес. Тази уникалност се пропуска в съвременната обездушена медицина.

Като добавка, ми се ще да вметна, че този качествен вътрешен подход към същината на човешкото, напълно приема все по-развиващите се генетични, AI и въобще научни постижения. Качеството на ползването им обаче зависи от този същия вътрешен Човек, от това доколко любящата нравственост е спусната в социалния бит. Без нея, науката се превръща в инструмент за взаимно манипулиране, лъжене, воюване, ползване.

От единението или разединението с вътрешната ни същностна природа, наречи я шаманска или божествена, зависи дали правим от планетата и живота си рай или пъкъл, царство божие или демонично-обездушена психопатия.

...

Орлин Баев