 |
| Автор на картината: Димитър Таушански |
Живот! Като бях малък, ни учеха да уважаваме старите. Да ги поздравяваме, да им даваме път, да им отстъпваме места, да сме сърцати, търпеливи и приемащи към тях. Това се учи във всяко здраво и добре функциониращо общество. После това уважение се позагуби... Сега, като отивам на работа сутрин, понякога се разминавам със старци и ги поздравявам. За микромиг - едно затворено учудване. Отдавна не им се е случвало... Но след половин секунда - о, чудо. Очите светват, сърцето им се отваря, появява се жива усмивка. Нещо отдавна потиснато и забравено протича в тези мигове. Човещина, доверие, взаимност, разтапящи обичайната за съвременния българин мазохистично-шизоидна, самотна оттегленост в черупката. Човещина протича.
Разбира се, старци всякакви. Озлобени, дементни, манипулативни... Но и мъдри и излъчващи онази тиха виделина, която единствено дълбокото лично изстрадване и дълговременен опит могат да изкристализират в човешката душевност. Ражда се тази виделина в стареца, когато от ранни още години, човещината, любовта и сърцатата нравственост, са били централен фактор във всяка житейска стъпка и мигновение.
...
Орлин Баев
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук в коментарите!