вторник, 31 декември 2019 г.

За свръхзастрояването


Свръхзастрояващото предприемачество, каквото е понастоящем, спокойно може да бъде наречено гадко занимание. И да си бил някога сърцат човек, правейки това, губиш човешките си качества, психопатизираш се. Банките наливат огромни кредити на предприемачите, изискващи огромно раздуване на добавената стойност на цените - с компресора на лихварството. Предприемачите строят, отнемайки гледката, паркоместата, погубват красотата на кварталите, лишавайки пространствата от зеленина и дворове, от дървета и храсти. Така изземват на цяла система от организми хабитата им, правещ иначе сивите градове красиви, зелени, човешки. Няма къде едно птиче да кацне и свие гнездо, коте да влезе в храст, таралежче да пробяга, няма двор, няма земя, няма душа. 
Има бетон и асфалт. Има кола връз кола, нагнетена гмеж от непознати, нежелаещи да са познати, освен през грубостта и насилието си. Самото свръхзастрояване, предпоставящо такава неестествена гмеж, способства за това. Липсва лично пространство, гледка, природа отвън и вътрешно обездушена, отнета е заедността. 
Как така заедността и защо алчното свръхзастрояване има връзка с липсата ѝ като един от множеството социално-психични фактори? Ами, заедността идва от любовта, пораждаща естествена нравственост, нормално уважаваща брата, чувстван като част от самия себе си, в единство. 
Няма ли я любовта, убита от лакомията, социопатно грабиш, вземаш, тъпчеш, погубваш, изземаш красота, хабитат, лично визуално и физично пространство, създаваш предпоставки за нечовешки антикомшолук - вземаш, вземаш, вземаш... Даване на емоционална, природопатна и социална гадост при посредствено строителство, при това продавано на стойност стократно и стократно преувеличена - защото от една страна, банките трябва да печелят не само от връщането на кредитите от самите предприемачи, но и от клиентите им, теглещи заробващи ги заеми от същите банки, при един съвременно робовладелчески режим, прикрит зад демократично лустро. Лустро от медийна димна завеса, даваща хляб и зрелища, зад което замазване вече не само се прокрадва гнила миризмичка, ами тече гнусна психопатна, диаболистична гной от туморните метастази на съвременното болно общество. 
Свръхзастрояването естествено, е само симптом на много по-мащабни процеси. 
От една страна банките, кредитите на купувачите на жилища. От друга - плащане по веригата чак до парламенто, откъдето зоните на влияние са разпределени. Защото думите родина или отечество станаха някакси мръсно неудобни, докато геноцидната агония при бавното погубване на майка България продължава вече 30 години. 
Строителството е само симптом, навеждащ умствения взор към много други такива - кошмарната сеч и лов, затварянето на промишлените мощности, икономическото потискане на собственото производство, при стимулиране на подриващ вътрешната икономика внос, изгонването на 50% от жизнеспособното население, съсипването на образованието и културата на цяла нация, лишаването от армия (практически...), продажбата на самата земя при планирано отцепване на цели региони (дано бъркам!), чуждопоклоническото позволяване на олигархични интереси заради личните изгоди на единици бугарски морди и т.н. ... 
А зад социално-икономическите симптоми, стоят реалните психични причини, за които тук само отдалеч намеквам.
Бъдни вечер на 2019-та год. прекарах в родния ми град, Варна. Със съпругата отидохме до комплекса св. Константин и Елена, отстоящ на два км. от дома ни. Строителството и там пълзи с усилени темпове, анихилирайки парковете, горичките, гледката, красотата - въобще всичко, заради което човек си струва да отиде на почивка в един курортен комплекс. Оказва се, че скоро и там ще е същото като в Слънчев бряг или Банско. В споменатия пирински комплекс водя тренинги. Докато съм в хотела или наоколо, имам чувството, че съм в "Манастирски ливади" (един от най-свръхзастроените квартали в София)...  


Разбира се, със сигурност има и качествени строителни предприемачи, строящи обекти не само според човешките, очевидно некачествени норми, а според законите на живата си сърдечност. По-горе ясно уточнявам кой тип визирам.
...

Горното е спонтанен коментар от тази сутрин, 31. 12. 2019, под постинг за намаляне популацията на птиците в София, поради свръхзастрояването. Не съм социолог, политик (и слава Богу...) или банкер - пиша през собствената, на обикновен човек призма. Това виждам. Възможно е да греша и дано греша...

...

Орлин Баев

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук: http://www.beinsadouno.com/board/forums/forum/157-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD/