Константин - любим филм.
Всеки вижда света през собствените си разбирания. Ад, рай, пъкъл и небе, ангели и демони... Метафори за архетипни съдържания и динамики или не, зависи от представите на човека. Но, нека са архетипни алегории за вътрепсихични динамики!
В психотерапията описваното пътуване в човешкия пъкъл, е ежедневие. Нужен е много личен опит в познаването и умението за обяздване собствените демони чрез виделината на любовта. Само тогава можем да бъдем истински полезни и опитни водачи в овладяването вътрешния ад на ужаса, безсилието, раздирането, дълбоката печал, кошмарът от дива агония в болката на несправедливото според егото предателство, унижение и отхвърляне. Терапевтите е нужно спокойно да се смеем в очите на смъртта, танцувайки с нея през мигновенията на живота. Единствено тогава имаме силата да помагаме в трансформирането вопъла на човешката болка в благодат!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук в коментарите!