За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

четвъртък, 16 септември 2010 г.

Орлин - Цел

Орлин - Търсене

Орлин - Настоящето

неделя, 12 септември 2010 г.

Позитивното мислене и принципът "разделяй и владей"


Позитивното мислене и принципът „разделяй и владей”

Човешката психика е сложна структура! Физиологичната и база е нервната ни система, а тя е изключително комплексна и еволюционно многопластова. В популярната литература мнозина автори препоръчват горещо позитивното мислене. То е възхвалявано като носещо житейска удовлетвореност, емоционална хармония, дори материални облаги. Звучи чудесно! Моят опит като психотерапевт обаче ми показва, че нещата са малко по-различни. Принципно погледнато, една позитивна психика позволява филтрирането на житейските събития през себе си и така осигурява благоденствието на носителя си! Разбира се, здравият разум определено е важен ингредиент от хармоничната психика или както аз казвам, бъди сърдечен оптимист, но разумен реалист. Добре! Сърцето ни, тоест несъзнаваното ни, е богата и нееднородна част от психиката ни, при това в голяма степен обикновено е извън полезрението на съзнанието ни. Несъзнаваното ни обхваща подсъзнанието, но и свръхсъзнанието. При това тези двете са само индивидуални звена от мащабната структура на колективното несъзнавано. Когато правим опити за позитивно мислене, чувстване и визуализация, ние ги осъществяваме на съзнателно ниво, като допирът с бездната на несъзнаваното в нас обикновено е ограничен. Вярно е, че анализирането на собствените мисли, чувства и реакции, сънища, активното смело въображение, медитацията, както и богатството от психотерапевтични методи разтварят вратата между съзнанието и несъзнаваното и разширяват неимоверно кръга на първото! Въпросът е, че самоанализирането и самоексплорирането, както и сублимирането и препрограмирането на несъзнаваното е изключително майсторска работа. Тази работа изисква години обучение и самообучение, по пътя и има много клопки и отклонения, съблазни, илюзии и капани. Има достатъчно много бизнес играчи в духовната сфера, продаващи и създаващи илюзии. Има ги и в психологичната сфера. Вървенето по пътя на цялостното самопознание, смел полет в собствените висоти, но и спокойно гмуркане във вътрешния ад, не е лесно. Но е най-ценното и същностно начинание, което е достойно за човека.

Когато човек един ден реши да мисли и чувства позитивно, този му подтик идва от душата му, от желанието му за добруване и щастие. Когато си купим нов софтуер, с него получаваме цели книги с указания за експлоатацията му. Колко по-сложен е човешкият софтуер! Психиката ни е многомерна, сложна система. Популярните пропагандатори на позитивното мислене обаче умишлено свръхопростяват нещата. Те са добри търговци и умеят да резонират с изискванията и психиките на купувачите на психопродукта си. Когато неподготвен човек започне умишлено да се стреми да мисли позитивно и да гони нежеланите от него „негативни” мисли, образи и емоции, нахлуващи в ума му, той изведнъж се почувства чудесно, просто прекрасно. Ето, решил е да промени психиката си и живота си, прави го и на мига получава резултати: приповдигнато настроение, отвътре му просветва, чувства се по-радостен и оптимистичен. Невероятно, нали! Въпросният човек обаче с години и години е поддържал подсъзнателни комплекси: за малоценност, вина ,тъга, страх. Нагоните му нерядко му са се преплели силно с тези програми и са ги заредили мощно с психична енергия. В съвременното общество средно статистическият човек е доста невротизиран. Тоест поддържа едни или други тежички подсъзнателни програми: „не съм обичан, разбиран и приеман”, „провалям се”, „не се вписвам в общуването с хората”, „той непременно ще злоупотреби с мен, ще ме нарани”, „ще ме изостави и замени с друга, по-добра от мен, защото аз не ставам”, „аз съм дефектен”, „трябва да се пожертвам за другите и през тяхното одобрение да получа капчици удовлетворение”, „трябва да бъда перфектен”... Програми за критика и самокритика, програми за липса на норми и дисциплина или прекалено ригидни такива. Програми за недоверие, непълноценност, емоционална необособеност и зависимост от другия. Програми за мазохизъм и емоционален садизъм и т.н. и т.н. Дори във външно адаптивните и успешни хора от съвременния свят могат да се наблюдават различни комплекси, характерови и когнитивни сривове и проблеми. Това е нормално! Хората сме несъвършени, имаме си странностите, различни сме, шарени сме! Когато обаче дори и сравнително хармоничен човек започне да си налага да мисли позитивно, отричайки и отхвърляйки негативните си мисли, те не изчезват никъде. Напротив, изтласкването им води до натрупване на негативен заряд от тревожност и вина в подсъзнанието. В началото така практикувано, позитивното мислене работи чудесно! Всичко е цветя и рози! Колкото по-дълго човек силово се придържа към позитивното си мислене, отхвърляйки тревожните импулси на подсъзнанието и породените от тях образи и мисли, толкова тези мисли стават по-натрапчиво интрузивни, нахални и нападателни. Тогава човек започва още по-пламенно и искрено да се стреми да мисли само позитивно и с усилие на волята да отрече, отхвърли и изтласка в подсъзнанието нежеланите от него мисли. Той вярва, че Вселената веднага ще регистрира негативните му мисли и ей сегинка върху грешната му глава ще се стоварят техните конкретизирани резултати. Вселената не е толкова глупава и сляпа обаче! Самото ни подсъзнание и неговият начин на работа е създаден от същата тази Вселена. Човекът обаче се стреми с всички сили да потисне естествените и все по-тревожни импулси на подсъзнанието си. Получава се невротично разцепване в психиката му, процеп от битка и опити за свръхконтрол между съзнанието и подсъзнанието. В така възникналата дисоциация човек се невротизира все повече, а в началото носилото му радост и блаженство позитивно мислене само по себе си се оказва инструмент за тази интрапсихична дисоциация! Ако човекът се допита до своя уважаван водач: гуру Кехоу, гуру Рави Шанкар и т.н., отговорът обикновено е: „Имаш прекалено голямо его! Слаб си! Нямаш достатъчно воля и решимост! Прекалено си замърсен и трябва да се напрегнеш повечко, за да се очистиш!...”. Човекът се напряга още повече в опитите си да отхвърли „негативните” мисли и емоции, в резултат на което разцеплението в психиката му става все по-голямо, а напрежението в подсъзнанието расте и препоражда все по-нападателно проникващи в съзнанието нежелани от човека мисли. Така разцепена, индивидуалната психика е прекрасна за насочване отвън в посока желана от външния оператор, гуру или пропагандатор. Защото напрежението става все по-нетърпимо, а собствените усилия водят в тупика на болката и отчаянието...

Борбата с подсъзнанието е безсмислена и предварително обречена на провал. Нужно е да бъде разбран естественият механизъм на функционирането му в режим на опасност и тревожност. Когато тази ключова функция бъде разбрана, самата нужда от битка изчезва! Представи си уплашено животно. Сега пренеси това животно в подсъзнанието на човек от древността, живеещ в джунглите. А сега пренеси подсъзнанието на този древен човек в собственото си подсъзнание сега! Виж себе си сега, но някъде в амазонските джунгли. Може би самолетът ти се е разбил на път към круиза ти на карибите и си единственият оцелял... Вече си се лутал два три дни, спал си под странните храсти наоколо и си мъничко посвикнал със звуците и миризмите. Знаеш обаче, че в джунглата има опасни животни, змии, насекоми... След първоначалния шок след катастрофата си се опомнил и усилено търсиш изход от гората и човешко присъствие. В часовете на неизвестност онези филми от дискавъри чанел за дивите гори някакси отново и отново се промъкват в ума ти и при най-малкия непознат шум наоколо в съзнанието ти избухват образите на белите зъби на звяра, разтворил паст над лицето ти! Просто виждаш и усещаш ужаса си от забиването на зъбите на звяра в тялото си, а умът ти ражда ужасни сцени на кръв и кошмар. Цялото ти тяло се напряга, готов си за скок и бягство и все по-силно стискаш острата пръчка, която намери, с готовност да се бориш отчаяно. Коремът е „на топка”, раменете са защитно приповдигнати, дишането плитко и бързо, потиш се и си свръхнапрегнат и нащрек. Не дай си боже да си чел за всемирния закон за привличането и да си гледал филма ”тайната”. В съзнанието ти започва да се промъква съсипващата мисъл: „щом сега си мисля за лошото, то ще стане, защото го привличам!”. И започваш с всички сили да отхвърляш мислите за опасност и да се стремиш да мислиш само оптимистично и позитивно. За малко успяваш. Веднага щом се отпуснеш за миг обаче и ужасните кървави сцени и усещания нахлуват в ума и те парализират все повече. Трепериш като листо, вие ти се свят, а страхът ти може „с нож да се реже”. Затова започваш още по-силно да гониш страшните мисли и да поставяш на тяхно място позитивни, пълни с вяра и спасение. Странно, колкото повече се стремиш да мислиш позитивно, страхът се превръща в завладяваща паника, а кошмарните мисли нападат все по-яростно. А ти вярваш, че вселената вече ти праща големия хищник, защото сам го предизвикваш с мислите си. Казваш си: „аз съм толкова слаб и не мога да проконтролирам един страх и едни мисли, не мога да се наложа над тях!”. Наистина не можеш. Не е и нужно! Същата тази вселена, в която евентуално работи законът за привличането, е създала в хода на еволюцията естествената работа на подсъзнанието ти, на старите ти мозъчни структури. Вселената знае, че в основата на раждането на страховите мисли и образи се крие добро намерение за оцеляване, щастие и спокойствие. Вселената вижда именно това намерение и познава прекрасно работата на ума ти! Когато познаваш добре тази защитна работа на подсъзнанието, самото осъзнаване на нормалността и разбирането и неутрализират страха в огромна степен. Има и други похвати за работа със страха, но те са действени само на фона на правилното разбиране.

Позитивното мислене е нещо прекрасно, нещо фантастично - понякога почти прави чудеса! Почти, защото чудеса всъщност няма, но възможност или невъзможност за проследяване на причинно следствените връзки - психични, физиологични, духовни, енергетични. Положителното мислене задейства надеждата, която отваря вратата за вярата, която се разгаря до Любовта! Но, мисленето е решаващо. Съвременната най-ефективна, научна и проследимо доказано действена форма на психотерапия, когнитивно поведенческата, е изцяло в синхрон с древното знание! Още в упанишадите (мисля в една от 13-тте главни) се казва, перифразирам: "Едната птичка седи в клоните на умственото дърво и гледа всичко незпристрастно и спокойно, а другата подскача и вдига врява наоколо!". В ума ни има една метакогниция, самосъзнание, тази способност да наблюдаваш ясно собствения си ум и неговите ментални "подскоци". Метакогницията (самосъзнанието, свободната воля) наблюдава мисленето. То поражда емоция, която поражда действие! Положителното мислене, по моите наблюдения, е един съзнателно усвоен навик за оптимистично виждане на ситуациите - вътрешни и външни. И целенасочената употреба на този навик от метакогницията! От този тих вътрешен зрител, който се осъзнава най-добре по време на съзерцание! Не всеки има съзнателна връзка с метакогницията си, със свободната си воля. Напротив, хората масово са като био машини, програмирани и действащи по програми почти механично, предсказуемо и управляемо. Тази метакогнитивна заспалост, тази прекъсната връзка се ползва от власт имащите, разбира се - хората със заспало самосъзнание са почти като машини, които се програмират - чрез "хляб, секс и зрелища", чрез медиите и т.н. Хората обожават да им бъде казвано какво да мислят: казват им го политиците, медиите, гурувците... Когато владееш мислите на хората, владееш и чувствата им, защото „чувстваш това, което мислиш”!

Положителното мислене прави живота ни ... положителен :) ! Засмян, оптимистичен и безграничен по възможности! Както казва българският мъдрец Беинса Дуно, перифразирам: "Най-ниската температура е - 250 градуса, но най-високата няма граници!" Така и радостта, светлината на съзнанието и свободната воля могат да бъдат развивани без граници, докато тъгата, вината, страхът, гневът, обидата и дистанцирането си имат граници. Въпросът е, че психиката ни е малко по-сложна система, отколкото се представя от някои масови пропагандисти на позитивното мислене. Има си различни психични структури, механизми, динамики, защитни механизми, когнитивни сривове и изкривявания, на поне няколко нива е... За удобство можем да я разделим опростено на три нива: съзнание, предсъзнавано и несъзнавано. На предсъзнаваното ниво е характерът ни, нашата цензура, норми, правила и допускания за взаимодействие. На несъзнавано ниво са нагоните ни: агресия, удоволствие, оцеляване... Там е родово-генетичният ни темперамент. Както и базисните ни вярвания, силно гравирани убеждения за нещата, заложени през ранните ни години и по-късно от родителите, медиите, училищната среда, приятелите и т.н.

Когато решим да развиваме съзнанието си и започнем да се стремим към негови по- светли пластове, окръжността на самосъзнанието се разширява пропорционално и в по-тъмните му подсъзнателни зони. Това е закон. Ако тогава се уплашим от ... себе си и се опитаме да отхвърлим, да преборим, да избутаме събудените агресивни, страстни емоции, пълни с вина, тъга, злоба и всякакви психични механизми и базови нагонни движения програми, различните си "нечисти" базови мисли и вярвания, които изплуват - тогава те не се губят, о, не, но се нагнетяват в подсъзнанието ни. Ако продължим с методите за разширяване на съзнанието, а важна част от тях е и положителното мислене, самото положително мислене и стремеж към развитие могат да се окажат инструмент по отричане на базовите ни вярвания, по потискането им в несъзнаваното! Тогава правим или поне мислим неща, които не бихме искали да правим и мислим, защото се получава психично раздиране, разцепване и подсъзнателните наличности избухват като капакът на тенджера под налягане. Обикновено се чувстваме виновни, което прибавя още сила на целия механизъм. Правилният метод, както е казал един евреин, е "не се борете със злото!". Нужно е да се анализират спокойно и открито подсъзнателните ни варвания, да се приемат с любов и светлината на съзнанието и да се препрограмират. Тогава силата на подсъзнанието се впряга в полета на по-висшите ни аспирации! Това е начинът! Тогава положителното мислене и въобще стремежите ни по разширяване на съзнанието до по-високи възможности, стават реално действени и мощни! Въпросният анализ и препрограмиране обаче далеч не лесни и простички. Не се постигат и с едната медитация само - някои медитират по 30 години, но продължават да ползват медитацията си като оазис на бягство. Бягство от въпросните базови негативни вярвания и емоции... Та, тънка материя е психиката - доста опит, честност и смелост се иска при работата с нея!

Накратко, ползването на положителното мислене без успоредно протичащо осъзнаване, анализ и препрограмиране на дълбоките психични структури (несъзнавани) прилича на:

- обличането на нови гащи върху наакано дупе :)- миризмата се промъква ...
- поставянето на лъскава керамична коронка върху нелекуван гангренясал зъб
- нов мерцедес висок клас със стар 30 годишен и счупен двигател от трабантче
- обличането на нови луксозни дрехи върху просякиня, която в следващия миг ще легне с тях в боклука
- храненето на прасе с черен хайвер и шампанско...
- наливането на ново вино в стари мехове (това не съм го казал аз... :) )
- натискането на капака на вряща тенджера под налягане и спиране на налягането и - няма да е за дълго - още дядо ни ( :) ) Фройд е обрисувал този механизъм за развитие на перверзии, невротизиране и психотизиране.

Позитивното мислене е нещо прекрасно! Стига да се извършва от позицията на една оцялостена, интегрирана личност, която добре познава всичките си психични нива, процеси и движения и ги е впрегнала в хомота на онзи вътрешен тих водач, гласа на безмълвието, свободната си воля! И, както се казва в психотерапията: главата в небето, но краката на земята. Тоест, позитивното мислене, отвореността за непознатото, духовното и вечното - в небето, но краката на здравия разум и логика, на стабилната връзка с реалността, на земята!

Като психотерапевт, ежечасно и ежеминутно се сблъсквам с психомеханизмите на ума. Психичните разстройства са резултат именно от непознаване на собствената вътрешна природа. Нека вземем за пример страдащите от обсесивно компулсивно разстройство (окр), от натрапчива невроза. Те са практически физиологично и ментално здрави по всички показатели. Имат чудесна връзка с реалността, интелект и мотивация за постижения. В даден момент от живота им, когато в несъзнаваното им е натрупана известна тревожност, то ражда неприемливи за моралната им цензура мисли: образи с насилие, злополуки, убийство извършвано от тях над близък или детето им и т.н. Там е работата, че подсъзнанието не се интересува от социално интернализирания ни човешки морал, а просто си върши работата, така както го е правило от милиарди години. Това е нормалната му защитна работа и когато нагонът ни за оцеляване или любовта ни към близко същество се комбинират с нормалната защитна тревожност, се раждат въпросните мисли. Те са част от естествената работа на ума ни – когато го разбираме в целостта му! Същият психичен механизъм присъства във всяко от животните с висша когнитивна дейност, стоящи по-долу в еволюционната верига. А целият животински свят, къде метафорично, като работата на древните неврални структури, къде буквално архетипно, присъства в личното и колективно несъзнавано на ума ни!
Когато нормалната защитна работа на несъзнаваното бива отхвърляна от цензурата на морала и неразбирана, настъпва гореописваната психична дисоциация, разцепване и разделяне, при която тревожността се натрупва, а поначало нормалните мисли се превръщат в нападателни и болезнено интрузивни.

Започнах тази статия със споменаването на т.н. свръхсъзнание. Свръхсъзнанието представлява човешката безграничност. Развитието му ни прави Човеци с главно „Ч”, жители на Вселената! Навикът за позитивно мислене е част от това развитие. Аз обаче твърдя, че позитивното мислене е истински силно и пронизващо всяка душевна струна едва когато човек добре познава цялостната си психика и спокойно разбира и осветлява бездната на подсъзнанието си със светлината на свръхсъзнанието. Нужна е известна предварителна работа по анализиране, себеразбиране и сублимация.

Позитивното мислене наистина носи радост. Ако се практикува в контекста на вътрепсихична или социална интеграция. Описаните по-горе интрапсихични процеси на разцепване, могат да се случват и на социално равнище, в колективното социално несъзнавано. Примерно дадена група от хора, които изповядват общи идеи за по-светъл и духовен живот, решават да заживеят отделно и сравнително изолирано от останалата част от обществото. Отначало духовните бегълци ще се почувстват добре в комуната си, отхвърляйки доколкото могат влиянието на външното общество. С годините обаче в комуната биха започнали да се наблюдават все по-често срещащи се извращения, невротизиране и дори психотизиране. Това би се дължало на проекцията на индивидуалната настройка на ума на отричане в социалния живот на цялата общност. С какво ли би била полезна такава общност на света, при условие, че страни от икономическия, политическия, моралния и битов живот на цялото общество?! С нищо! В заобикалящия подобна „духовна” комуна свят би царяло насилие и хаос, от който „духовните” жители на такава затворена общност биха бягали. А биха могли да използват ресурсите и стремежа си към един по-добър свят в реалния такъв, подпомагайки реалното му случване!

Аз наричам отричащото цялостните психични движения позитивно мислене „розово бонбонено”, за разлика от зрялото позитивно мислене. Последното се излъчва от една цялостно интегрирана психика.

С пожелание за зряло позитивно мислене: Орлин Баев, психотерапевт

неделя, 5 септември 2010 г.

Сърце и ум

Извадки от две интервюта с Джоузеф Хилтън Пиърс за списанията Family life и Wild duck review,публикувани в сп.„Житно зърно” 2/2002 .



Повече от половин век Джоузеф Пиърс, който предпочита да го наричат просто Джо, изследва тайните на човешкия ум. Автор е на книгите: Пукнатина в космичното яйце, Изследване на пукнатината в космичното яйце, Магическото дете, Магическото дете съзрява, Връзки на силата и Краят на еволюцията.и Неговaта страст си остава изучаването на онова, което той нарича “развитие на интелигентността при децата”. Той се е обявил за “иконоборец”, който не се страхува да говори за това как по стотици начини и пътища днешното американско общество лишава от храна интелектуалните, емоционални и духовни нужди и копнежи на младите хора. Отчасти учен, отчасти изследовател, отчасти мистик пътуващ учител, Джо Пиърс поддържа тесни връзки с най-изтъкнатите изследователи, работещи във всяка от интерсеуващите го области. Той синтезира по уникален начин резултатите от техните проучвания и ги предава на достъпен език – един значителен принос в нашето време на нарастваща специализация. Джо пътува по цял свят за да разпространява своята изстрадана мъдрост.



Въпрос: Ще кажеш ли нещо за неврологичните увреждания на съвременните деца, които описваш в книгата си “Краят на еволюцията”?

Пиърс: Преди 10 години написах книгата си Краят на еволюцията и, повярвайте ми, положението от тогава насам се е влошило с 1000 процента. Повечето хора, въвлечени в образователната реформа, обсъждат учебните програми, докато всъщност истината е, че децата, с които те работят, имат увредени способности да бъдат обучавани в пълния смисъл на думата. Обществото трябва най-после да разбере това. Най-ясните резултати относно тези увреждания дойдоха от изследванията на Тюбингенския университет в Германия, провеждани в продължение на 20 години, обхващащи хиляди хора. Те показават три статистически значими извода относно резултата от неспособността да се изгради необходимата за развитието сензорна стимулация. Първо – налице е намаляване с един процент за всяка година на средната сензорна чувствителност на човека и съответно – на неговата способност да получава информация от заобикалящия го свят. Информацията, която днешните деца могат да възприемат или регистрират от околния свят, е 80 процента от тази, която са възприемали децата, които сега са 20 годишни. Това означава, че те просто са с 20 процента по-неосъзнати за това къде се намират и какво става около тях.

Второ – стимулите, които преминават през ретикуларната формация на мозъчния ствол, трябва да бъдат силно концентрирани информационни експлозии, за да пробият. Това означава,че единствените сигнали, които децата възприемат от околната среда, са заредените със силно напрежение бомбастични стимули. Ако това е звук, той трябва да е силен, ако е допир, трябва да е натиск, ако е картина, трябва да е ярка. Слабите сигнали не могат да приковат вниманието им поради намалената чувствителност към заобикалящата ги среда. Едно сравнение: преди 20 години детето или юношата са различвали 360 нюанса на червения цвят, докато сега разделителната им способност е спаднала на около 130 нюанса. Едва доловимите различия са елиминирани и е необходим силен червен цвят, за да проникне през ретикуларната система. Ако надникнем в другите отдели на сетивната система, те също са дълбоко поразени.

Уврежданията в нормалното развитие са причинени от разнообразни фактори – като се започне от родилните технологии и неправилните ежедневни грижи за детето. Най-често истинската грижа се заменя с масирана свръхстимулация – във висша степен неподходяща – дразнители, на които детето е изложено през целия ден, като телевизия или музика, които се смята, че го забавляват или успокояват.

Въпрос: Има ли наистина документирани физически атрофични промени?

Пиърс: Да, има атрофия на цялата сензорна система. Това отговаря и на изследванията на Марша Микулак, за които писах в Краят на еволюцията. Още преди 15 години тя отчете 20 – 25% намаление на сетивната чувствителност на технологичното дете, сравнено с “примитивното” дете от полята или джунглите.

Третият резултат на германското изследване доказа, че мозъкът показва влошена адаптация на равнище, считано за генетичски невъзможно. В мозъците на днешните млади хора няма кръстосване на сензорната информация, т.е. не се осъществява синтеза в мозъка. Зрението, например представлява серии от брилянтни отпечатъци, които не се кръстосват със звука, допира, мириса и така нататък. Влизащият информационен поток от сетивата не образува общ контекст, а всяко е независимо и изолирано от другите. Това обяснява защо децата се уморяват толкова бързо, когато са изложени на изобилен информационен поток.

Когато чува определен звук, детето не извлича от паметта си модели и други сетивни впечатления, които резонират с него. В мозъчните системи се образуват прости къси връзки. Това е разултатът от липсата на естествени стимули и наличието вместо тях на масирана свръх-употреба на изкуствени стимули. Аз и Джери Мандел бяхме в края на седмицата в Нова Зеландия на конференция, провеждана от Д-р Кейт Бъзел върху ефектите от телевизията и компютрите. Вече има невероятно много неврофизиологични изледвания, които показват, че телевизията предизвиква сериозни пробиви в генетичното кодиране. Брус Липтон, клетъчен биолог, един брилянтен човек, показва как емоционалното състояние на тези деца променя коренно структурата на ДНК. Така че не искам да говоря за бъдещите проблеми на образованието и т.н., а за уврежданията, които са причинени на повечето деца в първите три години от живота им и как да променим това. Само ако можем да го преодолеем! Най-важно е с какво подхранваме нашите деца през първите три години.

Има три важни неща. Първо, трябва да разберем, че възпитанието наистина започва от утробата и в 90% се осъществява през първите три години. Второ, никога не си хабете енергията да се обръщате и ангажирате институции, но използвайте всеки бит от енергията си, за да направите всичко, което можете, за най-големия брой деца, които пряко може да достигнете. Вижте насъщните и истински нужди на детето в семейството или около вас.



Въпрос: Казвал сте също, че телевизията е враг номер едно на въображението. Какво е всъщност влиянието и върху децата?

Пиърс: Телевизията в буквален смисъл предотвратява нервното развитие и растежа на мозъка у децата. Когато малкото дете гледа много телевизия, това подтиска способността му да създава вътрешни образи за неща или събития, които не са предоставени на сензорната му система от заобикалящата среда, а това е същността на онова, което наричаме “въображение”. Изследователите в началото мислеха, че проблемът е в програмите, но се оказа, че самата телевизионна технология е увреждаща. С други думи гледането на телевизия само по себе си е пагубно за човешката физиология. Това е дълга история. Началото и е през шeйсетте години на 20 век, когато било установено, че мозъкът на малки деца, намиращи се пред екрана, изпада в кататонно състояние. Тази мозъчна реакция се дължи на радиантната светлина, която е светлинният източник както при телевизията, така и при компютрите. Механизмът е доста сложен за да го обяснявам тук, просто ще кажа, че мозъкът се изключва при този вид светлина. Ние можем да видим как телевизорът хипнотизира децата, когато го гледат продължително време. Най-страшното е, че телевизионната индустрия, като отчита този ефект, въвежда така наречените “ сепващи стимули”. “Сепващият ефект” създава в мозъка усещането за опасност и го събужда като целта е да бъде поддържано будно вниманието. “Сепващите ефекти” са резки и внезапни светлинни ефекти или звуци, промяна в тембъра, бърза смяна на гледната точка на обектива. Мозъкът, обаче, евентуално започва да се приспособява към тази ситуация, отчитайки я като фалшива тревога и започва да се настройва към нея. В резултат на това всеки десет години телевизионната индустрия се принуждава да усилва “сепващите ефекти”, докато накрая имаме периодични взривове от насилие в детските анимационни филми и др. като се достига до средно 60 бита от насилие на всеки половин час. Тук има значение вече естеството на програмата. Докато мозъчната кора, или неокортексът осъзнава, че телевизионните образи не са реални, долните мозъчни отдели, или “рептилийният” мозък не осъзнава това. Това означава, че когато едно дете гледа насилие по телевизията, неговият рептилиен мозък изпраща серии съобщения за опасност към емоционалния мозък, който от своя страна веднага се свързва със сърцето. В момента, когато сърцето получи знак за опaсност или отрицание, то излиза от присъщото му хармонично състояние и става не-кохерентно, като предизвиква освобождаването на един от най-употребяваните хормони в човешкия организъм, наречен кортизол. Кортизолът веднага активира мозъка и го кара да осъществява трилиони невронни връзки за да подготви индивида да посрещне надвисналата опасност.

По-късно, когато сърцето получи послание, че хоризонтът е чист, се освобождава друг хормон, който разрушава излишните нервни пътища, които не са били използвани в тази бърза реакция към заплаха. Проблемът с “телевизионните” деца е, че в мозъка им не настъпва втората фаза на отпускане.Така мозъкът на американското дете, което до възрастта 4-5 години е изгледало около 5 – 6000 часа телевизия, е в пълно объркване. Масивната свръхстимулация от телевизията води дотам, че мозъкът не може да се приспособява по нормалния начин, описан по-горе. Настъпва истински срив на всички нива от нервната система.



Въпрос: Но вече има толкова много компютри. Как да учим младежите да боравят с компютъра и едновременно да се пазят от него?

Пиърс:Всичко е въпрос на възраст. Най-напред трябва да научим детето да мисли и след това да го насочим към компютъра. Ако насочите детето към компютър, преди да се е стабилизирал процесът на мислене, той изобщо няма да се развие.


Въпрос : Вие твърдите, че творческите личности никога не могат да бъдат насилници?

Пиърс: Ами това е твърдение на група шведски лекари. Техните проучвания показват, че деца, които имат огромен капацитет да създават образи и картини във вътрешния си свят, никога не са насилници. Освен това, когато се сблъскат с насилие, те са в състояние да измислят и предложат алтернативни разрешения.


Въпрос: Съвременните неврофизиолози направиха някои смайващи разкрития за човешкото сърце. Можете ли да ни кажете нещо повече?

Пиърс: Идеята, че можем да мислим със сърцето си вече не е само метафора, но съвем реален феномен. Това личи от комбинираните резултати на няколко изследвания, които доказват, че сърцето представлява голям център на разумност у човека. Молекулярните биолози откриха, че сърцето е важна жлеза с вътрешна секреция в организма. Като откликва на нашите преживявания с външния свят, то произвежда хормона сърдечен предсърден фактор, който основно повлиява работата на лимбичните структури на мозъка, наречени “емоционалният мозък”. Това включва хипокампалната обаст, отговорна за паметта и обучението, а също и центровете, контролиращи цялата ендокринна система. А неврокардиолозите установяват,че всъщност 60 –65% от клетките на сърцето са нервни клетки, идентични с нервните клетки на мозъка, работещи по същия начин като мозъчните нервни клетки, със същия вид връзки и със същите невротрансмитери.*

С други думи, буквално сърцето притежава “мозък”, свързан с всеки голям орган на тялото, с цялата мускулна система, което позволява на човека по един уникален начин да изразява емоциите си. Приблизително половината от нервните клетки на сърцето осъществяват предаването на информацията, която постъпва до тях от цялото тяло, и по този начин поддържат хармоничната работа на тялото като единно цяло. А другата половина изграждат много дълги, не-опосредствувани невронни връзки с “емоционалния мозък” в главата, и провеждат 24 часов диалог между сърцето и мозъка, който ние дори не осъзнаваме.

Междувременно биофизиците са открили, че сърцето в същото време е много мощен електрически генератор. То образува електромагнитно поле, обгръщащо цялото тяло и излизащо 8-15 стъпки извън него. То е толкова мощно, че позволява да се направи ЕКГ запис на 3 стъпки навън от тялото. Това поле, създадено от сърцето е холографско, т.е. вие можете да получите информация за цялото поле от всяка точка на тялото, от всяка точка вътре в самото поле, независимо колко микроскопична е тя. Интересното тук е колко дълбоко това поле повлиява мозъка. Всички данни сочат, че то доставя целия спектър на радиовълни, от който мозъкът извлича материала, за да изгради нашето вътрешно преживяване на външния свят.

Може би най-важното, което знаем сега, е че този радио-спектър на сърцето е дълбоко зависим от нашия емоционален отговор към света. Емоционалният ни отговор променя сърдечния електромагнитен спектър, който на свой ред подхранва мозъка. Следователно всичко в живота ни зависи от нашия емоционален отговор на различни събития.



Въпрос: Как това ново знание може да се приложи по отношение на децата и тяхното правилно развитие?


Пиърс: Емоционалното развитие на децата, това как чувстват себе си и света около тях има огромно влияние върху растежа и развитието им. Това е основата, върху която се градят цялото им учене, памет, здраве, благополучие.

Ако емоционалната структура у детето не е силна и позитивна, никакъв вид развитие не би се осъществил цялостно. Развитието в една или друга област би било само една компенсация на другите липси. Така че първото и най- важно нещо, ако искате да имате умно, успяващо и здраво дете, е то да има позитивни емоционални преживявания. Зад това твърдение стоят резултатите, получени в места като Харвардския университет, Медицинския университет на Аризона и др., от учени като Щварц и Русик, Heartmath в Калифорния. Всичко започва с това, детето да се чувствува безусловно прието, обичано и желано. Това е ключът на всичко. Може да имате всичко останало – висок жизнен стандарт, най- скъпите училища, най-добрите учители в света, но ако на детето липсва това първо условие да усещат, че са безусловно обичани поне от един човек, ако не се чувствуват сигурни и в безопасност в учебната среда, нищо много добро не може да се очаква.

Въпрос: Смятате ли, че след зачатието нашата генетична структура търпи промени?

Пиърс: Абсолютно. Например на около 11 годишна възраст мозъкът претърпява фина пренастройка и решава в коя посока ще се развива. Започват да се разпадат излишните нервни връзки или предимно в древния рептилен мозък, или в новите интелектуални области. Къде ще останат повече връзки зависи от жизнената ситуация на детето до това време. Въпросът дали детето се е чувствало обичано и сигурно, или е трябвало да се защитава срещу враждебния свят оказва огромно влияние върху неговата интелигентност. И отново всичко опира до сърцето. Децата за които говорим, са лишени от адекватно сърдечно – мозъчно подхранване. Те са се движили в среда на лишения и единственото, което можете да направите за тях, е да ги поставите в любящо и подхранващо ги обкръжение. Знам, че звучи опростенчески, но наистина това изчерпва всичко. Младият човек се нуждае от слухово-гласово общуване, емоционално подхранване, игри, движения на тялото, визуален контакт, нежни звуци и топъл допир на физическо ниво.

Въпрос: Нека се върнем към идеята за интелигентността – както Вие я разбирате – като функция между тялото, мозъка и сърцето.

Пиърс: Да, за мен най-вълнуващото в тази история, която съм изложил и в книгата си, е ролята на сърцето. Медицинският и научен свят вече дава доказателства за нещо, което съм изследвал в последните си три книги – интелигентността на сърцето. Доста изследователи, включително и Националният институт за умствено здраве бяха напълно игнорирали тези въпроси.

През 1955г. се обърнах към Института по сърцето в Боулдер Греек, Калифорния и разбрах, че те са събрали всички изследвания в тази област от цял свят. Те ми предоставиха данни от неврокардиологията – така се нарича тази най-нова медицинска област. Оксфордският университет издаде огромен том, в който под името Неврокардиология, са събрани медицински изследвания от цял свят, включващи и непубликувани до момента статии. Повярвай ми, изследванията в неврокардиологията са много по-впечатляващи от тези в квантовата механика. Това е най-голямото изледване на века, но засега не е схванато в същността си от обкновената аудитория.

Преди един век Рудолф Щайнер е предсказал, че най- голямото откритие на 20 век ще бъде, че сърцето е нещо много повече от помпа, и предизвикателството на новата епоха на човечеството ще бъде да оставим сърцето си да ни научи да мислим по нов начин. Това звучи съвсем окултно, но налице са преките биологични данни.

Това потвърждават цяла поредица от изследвания. Например тридесетгодишните проучвания на Карл Прибрам и ни изправят пред най-голямата загадка, която изобщо сме срещали.

Роджер Пенроуз в Англия наскоро излезе с нови математически данни за да докаже, че местата, където дендритите се срещат в синапси – а те са трилиони в нашето тяло и мозък, съставят електромагнитна аура. И ние намираме, че електромагнитното поле на сърцето, холографски е идентично с полето, произвеждано от нашата Земя и от слънчевата ни система. Сега физиците започват да разглеждат електромагнитната аура просто като организация на енергията във вселената. Всички тези полета работят на холографския принцип – тоест на миниатюрни, невъобразимо малки пространства между дендритите в синапсите, тялото, Земята и извън нея. Всичко това действа холографски и селективно.

Другото откритие е пряката, непосредствена връзка между сърцето и лимбичната система – “емоционалният мозък”. Учените откриха, че невронните връзки се отправят директно през амигадаларното ядро към пре-фронталните лобове. Префронталните лобове или неокортекса, са последното еволюционно образувание на мозъка. Те са били рудиментарни преди около 40000 години. Наричаме ги “ безмълвните” мозъчни полета, защото засега изпозваме само най-долната част от тях. Висшите части на фронталните лобове продължават развитието си до 21 годишна възраст, т.е. около 6 години, след като целят останал мозък е завършил развитието си. В своята нова книга Грешката на Декарт Демазио пише за ролята на емоцията при разума и за низшите отдели на пре-фронталните лобове.

Пол МакЛиън от национални институт за умствено здраве, който е един от най- ярките изследователи на мозъка в последните 50 години и продължава да работи на своите 80 години, говори за префронталните области като за “ ангелските лобове” като източник на най-висшите човешки ценности. Това е същото, което изтъква и Демиазио, но и двамата се спират само на нисшите отдели на префронталните лобове, развиващи се през първите три години, но не и на висшите им отдели, които завършват развитието си на 21г. Затова аз съм свръх-оптимист.

Разбира се, цялата ни космология драматично ще се промени, когато раберем,че имаме холографско сърце. Но виждаш, че същеверемнно преминаваме през период на тотален колапс и хаос. Мисля, че Иля Пригожин коментира, че докато една система е стабилна,или в равновесие, вие не можете да я промените, но когато попадне в хаос, най-малкото количество кохерентна енергия може да доведе до нови структури. Може би хората, които се хармонизират със света са малко, но те ще бъдат и островчетата от кохерентна енергия, която ще допринесе за нова ситуация.


__________________________

*Невротрансмитери – вещества, предаващи нервния импулс от клетка на клетка