Молитвата в психотерапията - научен поглед

Молитвата в психотерапията – научен поглед

Забележка (disclaimer)
В статията ползвам идеи от психоанализата, аналитичната психология, когнитивната и поведенческа наука, трансперсоналната психология. Ползването на тези институционализирани идейни отправни точки ми служи само като ориентир за собствената насока на мисълта ми. Позволявам си да мисля интегрално, да правя дълбинни дистантни аналогии между горепосочените при повърхностен поглед противоречащи си системи за познание и гледни точки. При това съзнавам, че е почти неизбежно привличането критиката на неумеещите да осъществяват подобни същностни аналогии и фиксирали се догматично в собствената си система за познание. С тази скромна статия не заявявам вписване в коловозите на отделните идейни течения, а комбиниране на познавателните им структури, откриване на аналогични смислови паралели зад повърхностните им терминологии и трансформирането им до нови заключения! Тоест, позволявам си известен творчески полет! Свободно мислене, което стъпва на познатото, но го надхвърля!


Какво е Бог Отец и Небесна Майка от психотерапевтична гледна точка? Какво е молитвата и каква роля има тя в психотерапията? Нека видим позицията на науката психология по въпроса!

Психоанализа

Според различните школи в психоанализата през по-ранен или по-късен етап от развитието на детето, родителските фигури биват интернализирани и заживяват в детската психика под формата на т.н. интроекти, мъжки и женски модели. Според класическата психоанализа родителските образи и техните взаимоотношения образуват т.н. психична инстанция суперего, вместилище на моралните норми, правила, цензура, характер. Тези норми и характер резултират като отклик, реакция на залаганите от родителите в подсъзнанието програми (комплекси, когнитивни схеми). Един велик психиатър от миналото столетие, Карл Юнг, разширява осветляването на психичната ни структура с добавянето на т.н. от него архетипни Анимус, Анима, Сянка и др. в личното и колективно несъзнавано. Анимус в основата си представлява бащиният интроект, а Анима, този на майката. Според Юнг тези архетипи търпят развитие. Започвайки от родителските образи, те могат да се откъснат от тях през етапите на развитие на лошото момче/ момиче, жената майка и мъжът съпруг, мъдрата жена и мъж и да стигнат до собствените ни душа и дух. В превод Анима означава душа, а Анимус, дух. Обръщението към небесната майка и бащата отец в молитвата, погледнато през такава гледна точка, представлява словесен изказ на съзнателния стремеж към растеж на собствените психични интроекти и резонирането им с вътрешната безграничност на душата и духа ни. Целият процес според Юнг се ръководи от Селфът, висшият Аз, цялостната ни личност, онзи тих безмълвен зрител, центърът на съществото ни!

Според екстравертното разбиране в психоанализата на религията, небесният отец и майка представляват инфантилна проекция на вътрешните интроекти на родителските модели в нас самите. Илюзорно детско желание на възрастния за закрила и сигурност. Такова виждане е вярно, когато вярващият проецира менталните си мъжки и женски образи в някакъв външен божествен закрилник. Примерно в Бога с бяла брада на небето. Когато обаче отнесем религиозната вяра интроспективно към собствената душевна структура, тогава молитвата се превръща в прекрасен инструмент по психична промяна и израстване! Тогава молитвата се превръща в метод за асимилиране, интегриране и развитие на родителските модели, сянката и пр. психични архетипи. Хармонизиране и интегриране около вътрешното ядро на психична цялост!

Трансперсонална психология

Трансперсоналната психология директно взаимства от психо-философските и религиозни учения за развитие на личностовия потенциал, като транслира извечните духовни истини на психологичен език.

В индуизма съществува следната градация на отношението към божественото:

1) Като към небесни майка и баща: това обръщение е първото стъпало на преработването на психичните модели, заложени от биологичните родители – превръщането им в адаптивни и наситени със спокойна сигурност.
2) Като към мъдър Учител, закрилник (ца), от който се учим, с помощта на когото растем и самите ние придобиваме мъдростта и Любовта му (и). Тук отношението е възрастнало до по-зряло, с разбиране на единството на всичко и осъзнаване на собствения безграничен потенциал в развитие. Отношение като към закрилник, ангел хранител, по-мъдър и голям от нас самите, който бди над живота ни – собственият ни Селф, цялостна личност.
3) Като към приятел, приятелка. Тук съзнанието за собствената божественост е пораснало до една постоянна свързаност с вътрешния център, Азът (Селф, цялостна личност). До едно приятелско равностойно сътрудничество и кооперация!
4) Като към любим/ любима! Любящо сливане с вътрешната божествена противополюсност, водещо до сливане с цялостната ни личност. Ти ставаш самата божественост. Тя протича през теб като пълноводна река през широкото дефиле на отвореното ти сърце! Сливане в прегръдката на любов и сила, водещи до онази тиха мъдрост, отвъд думите и фрагментираното познание!

Практикувана с такова разбиране, молитвата може директно да служи като психотерапевтичен инструмент по развитие и трансформиране на собственото суперего (морал, норми, характер) и съдържащите се в него родителски образи: Анимус и Анима. Развитие, водещо до неутрализиране сугестията на възпитанието, мнението на другите, медийните внушения и наложени цели, живеещи в собствения характер и ресвързване с изначалния авторитет: вътрешната божественост, свръхсъзнанието (Аз, Селф, цялостна личност). Право пропорционално на степента на това ресвързване, индивидът може да неутрализира и заложените маладаптивни вярвания (комплекси) в подсъзнанието (сянката) си. Метафорично този процес е представен в световните митологии като пътуване на вътрешния герой към горната и долната земя!

Поведенческа психология (бихевиоризъм) и невро лингвистично програмиране

Поставям невро лингвистичното програмиране в един раздел с поведенческата наука не защото то е наука, но защото представлява едно много творческо психотерапевтично практично приложение на поведенческата наука. Главните принципи на нлп се основават именно на поведенческата парадигма, а практическото му приложение в огромна степен се припокрива с това на поведенческата психотерапия. Поведенческата психология не се отличава с кой знае каква дълбочина на мисълта, но затова пък принципите и са „желязно” научно „подковани” и обективно доказуемо проследими. Затова тя има мястото си в полето на интегралната психология като здрави основи на метафоричната цялостна психологична „сграда”.

Когато в поведенческата или нлп терапия се ползва молитвата като инструмент за когнитивна промяна, в лингвистичната семантика на Бог, Отче, света Майко и т.н. се кондиционират всички светли, пълни със сигурност, закрила и радост преживявания на молещия се. Съзнанието „закотвя” (нлп израз за обуславяне) емоционалната кинестетична, образната, аудиалната, обонятелната и сензорна модалности на тези най-вдъхновяващи преживявания – закотвя ги към произнасяното на глас или мислено изричане на тези свещени слова. Свещените думи стават „котви”, на които когницията се обляга, за които се захваща при терапевтичната промяна! Разбира се, ако такова схващане се приема като единствено и само по себе си, това би бил редуциращ цялостната човечност до двумерна плоскост подход. Ако обаче такова разбиране се постави в контекста на интегралната психология, то намира достойното си място.

Когнитивна наука на религията (Cognitive Science of Religion, CSR)

CSR е сравнително нова дисциплина – развива се едва от 20-на години. Понастоящен вече е обширно поле за провеждане на научни изследвания върху религията, с различни гледни точки и подполета. Ще се спра бегло само на някои от главните идеи на основателя на CSR, Barrett, които имат пряка връзка с тематиката на настоящата статия. Когнитивната наука на религията прави ясно разграничение между теологически и религиозни вярвания. Докато теологията се състои от разнообразни, комплицирани и често далеч от ординарната когниция презумпции и допускания (антиинтуитивност), то религиозните вярвания съществуват дори в децата и са продукт на естествената работа на когницията ни (минимална антиинтуитивност)! Етологията (наука за поведението на животните) стига още по-далеч и твърди, че подобни вярвания съществуват дори в животните. Звучи странно, но е факт. Според еволюционната парадигма в науката и по-специално според еволюционната психология, в далечно минало, във връзка с ефективното ни оцеляване като индивиди и като вид, в психофизиологията ни се е сформирала т.н. от когнитивните учени HADD (hyperactive agency detection device) – свръхактивен детектор за интенционалност (СДИ). Еволюционната психология обяснява появата на тази психична структура във връзка с оцеляването. При най-малките външни стимули, когнитивният апарат е проектирал в работната памет (съзнанието) на индивида образи и мисли за заплашващи агенти: агресивни животни, хора и природни стихии. Тази свръхчувствителна детекция и проекция на евентуална заплаха е била гаранция за оцеляването, въпреки че в огромния процент от задействането си е нямала връзка с реална заплаха. Чрез когнитивната структура СДИ ясно може да бъде проследено развитието както на религиозните вярвания, така и на психопатологията при тревожните разстройства.

Етология и СДИ

Чудесно можем да наблюдаваме генетичното предаване на СДИ при животни, чиито родители са били изтезавани, бити, плашени. Статистически значимо такива животни, дори при оптимални условия, получаване на топлина и обич, реагират свръхактивно и страхово на незначителни дразнители, най-често нямащи каквото и да е заплашително съдържание. Друг начин за проследяване действието на СДИ е при сравнението между животни, расли при оптимални условия и малтретирани такива. Малтретираните в детска възраст животни, при достигане на зрялост, дори и под най-любящите грижи и в най-чудесните за тях условия, продължават да свръхреагират страхово, проектирайки паметовите си очаквания за заплаха и нараняване в неутрални и нормални стимули от контекста.

Когнитивно развитие при децата и СДИ

Правени са когнитивни експерименти, при които е установено, че детето в ранна възраст автоматично проектира собственото си познание в другия и очаква, че той го споделя. Детето не умее да разграничи собственото си виждане и очаквания от тези на реалния друг и средата. Когато се развива, детската когниция естествено проектира собствената си съзнателност и интенционалност в средата, в живи и неживи обекти, в животни и предмети. Предметите се одушевяват, природните сили за детето са интенционални, животните говорят и мислят според детето по същия начин, по който то го прави и т.н. Тоест, детекцията на интенционалност при децата се наблюдава с пълна сила. Това така характерно за детската възраст одушевяване, базирано на проекция на собствената съзнателност в средата, е интимно свързано със свръхактивната детекция на интенционалност на еволюционния ни механизъм за оцеляване.

Развитие на религиозните вярвания в човешката история

Може да се каже, че детското развитие преповтаря структурно главните психични етапи в историческото развитие на човечеството. По същия начин можем да твърдим, че ранните етапи от историческото развитие на човечеството е един вид детска фаза от еволюцията ни като вид. Първоначално одушевяващите проекции на интенционалност са били хаотични. Това може да се види и сега при антропологичните изследвания на примитивни племена. Всеки камък и облак се одушевяват, в тях се влага съзнателност, Собствените страхове и очаквания се проектират във всичко наоколо. В основата на съвременни религиозните вярвания, погледнато исторически, през перспективата на когнитивната наука на религията, стои ... страхът! Страхът, идващ от нагона за оцеляване, бива проектиран през СДИ и на неутрални стимули от контекста са придавани съзнателни качества, с цел реагиране и съхраняване на живота. Всяко изпукване на съчка бива вземано за стъпка на дебнещ тигър, всяко потрепване на листо за готвещ за атака враг. Търсейки опора, когницията на древния човек одушевява природата и през СДИ очаква взаимодействие и протекция от нея – проектира сянката си (Юнг). С времето към тези първоначални вярвания се добавя проекцията на интернализираните защитни родителски образи. Родителите при всеки човек се интернализират като психични структури, така наречените в психоанализата интроекти: майчиният като Анима, а бащиният като Анимус. Родителите са тези, които защитават, обичат, задоволяват нуждите на развиващото се дете. То същевременно трябва да се страхува от тях и съобразява с тях. Свръхактивният детектор на интенционалност (СДИ), продукт на нагона за оцеляване, процесирайки действието си през интроектите на Анима и Анимус, ражда религиозните вярвания за природата майка, мъдра и защитница и духът баща, силният покровител. Тоест, проектира се нуждата на възрастния от защита и покровителство. С течение на времето религиозните вярвания прерастват в теологични системи, които комплицират тази естествена работа на когницията ни до сложни идейни учения. Според научните изследвания на когнитивната наука на религията, зад различните теологични системи по света, стоят идентични религиозни вярвания, основаващи съществуването си на естествената работа на познавателния ни апарат! В съвременните религии ясно може да се проследи как най-ниското ниво на връзка с бога е страх, който прераства в почитание като пред мъдър учител, преминава през едно по-осъзнато сприятеляване и достига до любящо сливане с него.

Вярването в душата според когнитивната наука на религията (CSR)

Според CSR вярването в собствената и на другите душа представлява интроспективна, насочена към собствената когниция работа на СДИ. Свръхактивният детектор на интенционалност, когато процесира интровертно, автоматично окачествява фините телесни сензорни, проприоцептивни, хормонални, биохимични и оттам емоционални динамики като проява на свръхестествен агент, душа, енергийно тяло, тяло от светлина и сила. Този базисен дуализъм е плод на естествената работа на ума ни. Когато страхът от смъртта, проектиран в теологични конструкции, се добави към базисния дуализъм, се появява вярата в безсмъртната ни душа.

Молитвата в психотерапията – обобщение

Каквито и да са реалиите – дали имаме душа, дали има ангели и т.н., дали вярата в бога е само проекция на психодинамики, интроекти от ранните години, едно е сигурно: според науката религиозните вярвания представляват нормална и фундаментална, естествена работа на ума ни!

В психотерапията молитвата впряга естествения механизъм на религиозно вярване в хода на сублимацията на маладаптивните родителски интернализирани образи, на базисните страхове от смъртта и преходността, загубата и крайността. CSR установява, че СДИ е тясно свързан неврологично със зоните в мозъка, процесиращи ... вярата! Както се казва, „ако имате вяра колкото синапено зърно, планини ще повдигате...”. Същата мозъчна зона се оказва, че може да произвежда нови неврони – нещо, което до скоро се смяташе за невъзможно. Погледнато така, обръщението към божественото в психотерапевтичната молитва използва нормалната свръхактивна проекция на интенционалност, за да трансформира страха, тъгата, вината, гнева и т.н. във вяра и хармонична адаптивна психика!

Искам само да отбележа, че пробивът на твърдата наука в областта на религията ни позволява да ползваме научните заключения в чисто приложен аспект, независимо дали сме изцяло съгласни теоретично с тях или не!
......................................................

Речник на термините:

- Родителски интроект - ментален "отпечатък' на родителска фигура от ранните ни години. Отношението, възпитанието на родителя към нас, взаимоотношенията на родителите помежду им. Взаимодействието им с обществото. Културата, вярванията и разбиранията им.
- Проекция - автоматичен механизъм, при който собствени психоналичности се приписват на обект от контекста.
- Интроспекция - вътревзиране, интравертно изследване на собствената когниция
- Аналогия - ключов процес във всички ментални процеси. Аналогията представлява свързването на две понятия въз основа на техни дълбоки структурни подобия.
- Поведенческа наука - бихевиоризъм, наука за поведението на човека.
- Когнитивна наука - бихевиоризъм плюс опосредствено изследване на психичните процеси чрез поведението.
- Етология - наука за поведението на животните.
- Интенционалност - съзнателно намерение.
- СДИ - свръхактивна детекция на интенционалност.
- Сянка - нежеланите и изтласкани от персоната (външната личност, маската) качества

Молитви и псалми

Молитва при панически атаки

Господи,аз знам,че Ти си великият, а аз малка, затова научи ме, че имам право да греша-защото това е моят земен път, защото само така мога да се уча!

Господи, Ти си рекъл да не се борим против злото-затова моля Те научи ме да приемам моя страх с любов и търпение–само така той се превръща в смелоста на постижението!

Господи, моля Те научи ме да възлюбя страха си!

Господи, аз знам, че Ти винаги си с мен! Нека с Твоята любов се науча от ден на ден да поемам все по-големи и трудни рискове!

Мили Боже, моля Те научи ме да извличам силата от своя страх!

Господи, моля Те научи ме да се обикна безусловно, да се приемам и да си вярвам-защото знам,че съм част от Теб!

Господи, бидейки неотделима част от Теб, аз знам, че моите избори и решения са важни-затова аз знам, че имам право да заявявам желанията си, мненията си и ако е нужно смело да заявявам НЕ!

Господи, моля Те научи ме да не се оправдавам и обяснявам пред другите, защото си вярвам-вярвам в Божественото в себе си!

Мили Боже, учейки се в това земно училище, нека да бъда адекватна на неговата вибрация-моля Те научи ме на права мисъл, логика и здрав разум и нормална здрава агресия!

Боже, моля Те нека успявам да рафинирам своя любим страх до воля и мотивация за постижения, да го приемам и трансформирам неговата сила в действена смелост!

Господи, аз знам, че за да са щастливи другите около мен, е нужно аз да бъда щастлива-затова, моля Те научи ме да постигам и отстоявам своето щастие!

Господи, моля Те научи ме да виждам доброто в себе си, другите и самия живот!

Нека Твоето щастие и радост заживеят в мен все повече от ден на ден!

Господи, нека Твоята вяра и любов станат моя същност!

Господи, моля Те научи ме да си вярвам!

Боже, моля Те заживей в мен и нека горивото на моя страх се трансформира в Твоята любов и светлина!

Научи ме на това!

Да бъде твоята воля, Отче!

Амин!

Молитва при здравна тревожност

Господи, разтварям се за вярата в теб, за да осъзная илюзията на страховете си! Господи, разрешавам на твоята Любов да се слее с вярата ми в теб и така огънят на вечния ти живот да се роди в сърцето ми. Смири ме, Боже, за да осъзная гордостта на егото си, което тщеславно се откъсва от теб чрез малките си страхове! Страхове, чрез които си мисля, че аз контролирам живота и смъртта си. Вярвам ти, Боже! Вярвам в живота ти и знам, че смърт няма, а само живот вечен! Живот вечен, който чувствам във всеки един миг и навсякъде. Господи, ти си ме пратил тук за малко, на училище - най-сигурното в това училище е краят му, смъртта. Смърт, която е само един обикновен вход към по-големия и истински живот. Помогни ми да осъзная преживелищно Боже, че съм вечна същност, която за малко ползва това тяло-ножница за духа ми. Научи ме да се идентифицирам с духа си, със Себе си, Боже! Поверявам живота си и на моите близки живот и съдба в твоите ръце, Господи! Ако си рекъл да умра сега, да бъде волята ти! Ако си рекъл да ме бъде още години, да бъде волята ти! Готова съм за смъртта във всеки един миг и затова живея живота си на сто процента! Отпускам се смиреномъдро в потока на Любовта ти, извиращ от сърцето ми и смело и с радост живея всеки миг от това училище-живот. Помогни ми да осъзная, Боже, че страховете ми са само един филм в главата им, да се науча да ги наблюдавам отстранено и безпристрастно. Вместо да им вярвам, да се шегувам с тях, да влизам и излизам от тях като на игра, да променям сюжета на този си филм с лекота и към абсурд и към весело, съзнавайки, че е просто филм, все повече губейки вяра в неговата реалност. Възроди живата ми вяра в теб, Господи! Вяра безусловна! Вяра, която трепти радостно във всяка фибра от съществото ми. Вяра, която чувствам, че обгръща и закриля съдбата и живота ми. Но, да бъде твоята воля, Господи, а не моята! Вярвам ти изцяло, коленича смирено пред силата ти, която живее в мен и разрешавам на тази жива сила благо да направлява мислите, чувствата и стъпките ми!

Амин

Молитва при Хипохондрия и ОКР

Господи, моля те научи ме да повярвам в Теб, научи ме да разбера, че моето его е малко, нищожно и слабо пред теб и че грижата за живота ми и на моите близки е в твоите ръце! Смири ме, за да може през мира и вярата на отвореното ми сърце да преминава спокойната сигурност на любовта ти!

Господи, моля те нека осъзная идентичността си с Теб! Нека смирението на малкото ми его бъде раждане на духа ми, който си Ти!

Господи, моля те възстанови живата връзка с надеждата, вярата и любовта в мен!

Господи, моля те научи ме да ти вярвам безусловно!

Господи, моля те нека да осъзная твоята закрила, която е над мен и над моя дом постоянно, като разтворя вярата си в теб!

Господи, моля те научи ме да живея щастливо и непринудено,вярвайки в теб!

Мили Боже, нека да живея радостно в мир и вътрешен покой и да умра само веднъж - когато ти решиш! Защото Боже, моят страх е само една гордост, която скрива твоята любов и закрила от мен - страх, от който всеки ден умирам!
Затова моля те нека вярата в теб стане една диамантена защита и закрила, която да ме води в живота!

Господи, моля те научи ме да бъда смел - да трансформирам своя страх във вяра и любов!
Мили Боже, аз знам, че начинът да бъда смел е не да се боря с моя страх, а да го трансформирам - като го възприема и възлюбя - така той става гориво за твоята сигурна любов и смелост!

Господи, нека да смиря егото си и да разреша ти да ръководиш живота ми! А ти си Любов, Сигурност и Светлина!

Господи, моля те направи така, че да се науча да осъзнавам гордостта на перфекционизма в мен винаги, щом той започне да се проявява в ежедневието ми и да го трансформирам в прошка и смирена толерантност като състояние на съзнанието ми!

Моля те, мили Боже, нека се науча да приемам нещата такива, каквито са!

Да виждам съвършенството в несъвършенството! Да владея хаоса, вместо да търся суетата на реда!

Господи, моля те смири ме и ме научи да бъда по-мек, благ, приемащ, толерантен и сърдечен!

Мили Боже, нека твоята безгранична безусловна любов, за която сега се разтварям, да преминава през мен, да разтвори желанието на егото ми за контрол и да видя света през твоите очи, отвисоко, откъдето всяко несъвършенство се превръща в съвършенството на по-широката мозайка на твоята визия!

Моля те, Господи, научи ме да се приема такъв, какъвто съм, несъвършен, слаб и обикновен! Защото знам, че именно в слабостта е силата и в обикновеността на смиреното его е величието на щастието ти!

Нека да приема и другите такива каквито са, както приемам и себе си - научи ме, небесни отче, да виждам в хората дълбинното добро, зад външните им роли и маски!

Боже, моля те нашепни ми благите си слова, за да разбера, че е човешко да греша, защото само като греша, мога да се уча от грешките си!

Нека бъде твоята воля, а не моята, Господи!

Амин
.....................................................................................

Молитва при окр

Господи, моля те научи ме да осъзная, че ти си господарят на еволюцията и ти си създателят на естествения механизъм на защитно обратно пораждане на мисли и образи  в ума ми. Научи ме, велики творецо, че битката ми против тези чудесни защитни мисли се явява празна его гордост, която с радост мога да смиря и успокоя с любовта ти. Дай ми Боже сили да приема нещата такива, каквито са, вместо тщеславно да искам да ги нагодя според малките ми фалшиви човешки разбирания. Моля те, Господи, нека твоята приемаща и блага любов се възцари в душата ми, да помилва и успокои ненужните терзания на човешкия ми морал и го трансформира до един далеч по-всеобхватен божествен морал. Моля те, погали Боже тези неврални пътечки на натрапливостите ми и ме научи когато идват тези мисли, да ги приветствам и посрещам с релаксирана спокойна радост. Нито да се боря с тях, нито да бягам от тях, но с любяща усмивка да наблюдавам възникването им, с приемащо сърце да се фокусирам в твоето любещо присъствие в мен, докато практикувам непривързаност и им позволявам да преминават и се разтварят. Научи ме Боже, на невкопченост - да оставам в тревожността зад преминаващите мисли, спокойно приемайки ги и да стапям тази чудесна тревожност с любовта ти! Защото знам, Господи, че така практикувайки с твоя помощ, в мозъка ми се създават нови неврални пътечки на благуване и смирена сила, а мислите стават все по-слаби и обикновени. Приемайки тях, приемам теб, Боже - защото ти се създателят на този свят, на еволюцията и този добър и нормален механизъм в ума ми! Обичам те, Боже! Да бъде твоята воля, а не моята!

Амин  

Молитва при хипохондрия

Господи, аз се доверявам на Твоя божествен Промисъл и знам, че всичко е в Твои ръце! Аз съм малък и моите усилия са нищожни пред Твоите планове! Да бъде Твоята Воля! Аз имам право да се доверя на дълбоката житейска мъдрост и да знам, че всичко ставащо е част от тази мъдрост! Моят разум и свободна воля сега избират да Ти се доверя така, че да върша нужното за моето и на близките ми здраве разумно, но свободна от страх и тревожност! Аз знам, че животът е добър и прекрасен в своята дълбочина и само от мен зависи да го видя такъв, в неговата истинска светлина! Аз имам право да вярвам в дълбокия вътрешен смисъл на живота си и да знам, че той се грижи за мен постоянно! Аз имам право да се доверя на живота си и да се отпусна емоционално в неговите грижовни ръце! Аз знам, че аз и близките ми ще сме здрави толкова, доколкото сме свързани с Твоята радост и щастие, непринуденост и жизнерадостност! Аз ти вярвам, Боже, отдавам живота си в твоите ръце – да бъде Твоята Воля, а не моята! Аз вярвам в дълбоката разумност и божествено присъствие в живота и знам, че моето и на близките ми здраве и благополучие зависят от вътрешната ми свързаност с Божественото! Аз се доверявам на божественото в себе си и в живота си и предавам контрола в неговите ръце! Аз чувствам и живея божественото присъствие в мен тук и сега, във всеки един миг от живота си! То ме насища с любов, мъдрост и свобода! Аз съм спокоен и щастлив човек! Обичам живота си и той ме обича! Да бъде волята ти в живота ми, Господи!

Амин 


..................................................................................

Господи, моля те направи ме проводник на Твоя мир;
при омразата нека давам любов;
при обидата - прошка;
при съмнението - вяра;
при отчаянието - надежда;
при мрака - светлина;
при тъгата - радост.
О, Божествени Учителю, благослови ме
не да търся утешение, а да утешавам;
не да бъда разбиран, а да разбирам;
не да бъда обичан, а да обичам;
защото давайки получаваме,
защото като прощаваме, биваме опростени,
и защото резонирайки със Себе си се раждаме за вечен живот.


Франциск Асизки


Молитва от Антоан дьо Сент-Екзюпери

Господи, аз моля не за чудеса и не за миражи, а за силата на всеки ден. Научи ме на изкуството на малките крачки.

Направи ме наблюдателен и находчив, за да мога в пъстротата на ежедневието навреме да се спирам на откритията и опита, които ме вдъхновяват.

Научи ме правилно да разпределям времето в живота си. Дари ми тънък усет, за да различавам значимото от маловажното.

Аз моля за сила за въздържание и мярка, за да не пърхам и да не пълзя в живота, а разумно планирал деня си, да мога да видя върхове и далечни простори, а понякога даже да имам време за насладата от изкуството.

Помогни ми да осъзная, че илюзиите не помагат с нищо. Нито спомените за миналото, нито мечтите за бъдещето. Помогни ми да бъда тук и сега и да възприемам тази минута като най-важната.

Опази ме от наивната вяра, че всичко в живота трябва да бъде гладко. Дари ми ясно съзнание за това, че сложностите, пораженията, паденията и неудачите са естествена част от живота, благодарение на която ние растем и съзряваме.

Напомняй ми, че сърцето често спори с разума.

Изпрати ми в нужния момент някой, който има силата да ми каже истината, но би го направил с любов.

Знам, че решението на много проблеми е в изчакването. Затова научи ме на търпение.

Ти знаеш колко силно се нуждаем от приятелство. Направи ме достоен за този прекрасен и нежен дар на съдбата.

Дай ми богата фантазия, за да мога в нужния момент, на нужното място, мълчейки или говорейки, да подаря някому нужната топлина.

Направи ме човек, способен да достига до тези, които са стигнали дъното.

Опази ме от страха да не пропусна нещо в живота.

Дай ми не това, което искам, а това което действително ми е необходимо.

Научи ме на изкуството на малките крачки

Псалом 91

1. Който живее под покрива на
Всевишнаго, ще пребивае под
сянката на Всемогъщаго.

2. Ще казвам за Господа:
Той е прибежище мое и крепост моя,
Бог мой, на Него ще се надея.

3. Защото Той ще те избавя
от сетта на ловеца
и от губителен мор.

4. С перата Си ще те покрива
и под крилата Му ще имаш прибежище.
Неговата Истина е щит и всеоръжие.

5. Няма да се боиш от нощен страх,
от стрелата, която лети дене,

6. от мор, който ходи в тъмнина,
от погибел, която запустява
всред пладнина.

7. Тисяща ще падат от страната ти
и десет тисящи от дясно ти,
но при тебе няма да се приближи.

8. Само с очите си ще гледаш
и ще видиш въздаянието на
нечестивите.

9. Понеже ти си направил Господа, моето упование,
Вишнаго, свое прибежище,

10. няма да ти се случи никакво зло
и язва няма да се приближи
до жилището ти.

11. Защото ще заповяда на ангелите Си за теб
да те пазят във всите твои пътища.

12. На ръце ще те подигат,
да не би да препънеш о камък
ногата си.

13. Ще настъпиш лъв и аспид,
ще стъпчеш млад лъв и ламя.

14. Понеже положи в Мене любовта си,
за то ще го избавя.
Ще го туря в безопасност,
защото позна Името Ми.

15. Ще Ме призове и ще го послушам,
с него ще съм, когато е в скръб,
ще го избавя и ще го прославя.

16. Ще го наситя с дългоденствие
и ще му покажа спасението Си.

Псалом 23

1. Господ е пастир мой.
Не ще бъда в лишение.

2. На зелени пасища ме упокоява,
при тихи води ме води.

3. Възвръща душата ми.
Води ме през пътеки на правда
заради Името Си.

4. И даже в дола на смъртната сянка
ако ходя,
не ще се уплаша от зло,
защото Ти си с мен.
Твоят жезъл и Твоята тояга,
те ме утешават.

5. Приготвяш пред мен трапеза
срещу враговете ми,
помазал си с елей главата ми,
чашата ми се прелива.

6. Наистина, благодат и милост
ще ме следват
през всичките дни на живота ми,
и ще живея в Дома Господен
на дълги дни.


Отче наш

Отче наш, Който си на Небесата, да се свети Името Твое, да дойде Царството Твое, да бъде Волята Твоя, както на Небето, така и на Земята.

Хляба наш насъщний, дай го нам днес и прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници.

Не ни въвеждай в изкушение, но избави нас от лукаваго, защото е Твое Царството и Силата и Славата завинаги.

Амин.

Ихриш Бен Рут

Ихриш Бен Рут. (Господи, където ме зовеш, там отивам.) (три пъти)





Орлин Баев, психотерапевт

Позитивното мислене и принципът "разделяй и владей"

Позитивното мислене и принципът „разделяй и владей”

Човешката психика е сложна структура! Физиологичната и база е нервната ни система, а тя е изключително комплексна и еволюционно многопластова. В популярната литература мнозина автори препоръчват горещо позитивното мислене. То е възхвалявано като носещо житейска удовлетвореност, емоционална хармония, дори материални облаги. Звучи чудесно! Моят опит като психотерапевт обаче ми показва, че нещата са малко по-различни. Принципно погледнато, една позитивна психика позволява филтрирането на житейските събития през себе си и така осигурява благоденствието на носителя си! Разбира се, здравият разум определено е важен ингредиент от хармоничната психика или както аз казвам, бъди сърдечен оптимист, но разумен реалист. Добре! Сърцето ни, тоест несъзнаваното ни, е богата и нееднородна част от психиката ни, при това в голяма степен обикновено е извън полезрението на съзнанието ни. Несъзнаваното ни обхваща подсъзнанието, но и свръхсъзнанието. При това тези двете са само индивидуални звена от мащабната структура на колективното несъзнавано. Когато правим опити за позитивно мислене, чувстване и визуализация, ние ги осъществяваме на съзнателно ниво, като допирът с бездната на несъзнаваното в нас обикновено е ограничен. Вярно е, че анализирането на собствените мисли, чувства и реакции, сънища, активното смело въображение, медитацията, както и богатството от психотерапевтични методи разтварят вратата между съзнанието и несъзнаваното и разширяват неимоверно кръга на първото! Въпросът е, че самоанализирането и самоексплорирането, както и сублимирането и препрограмирането на несъзнаваното е изключително майсторска работа. Тази работа изисква години обучение и самообучение, по пътя и има много клопки и отклонения, съблазни, илюзии и капани. Има достатъчно много бизнес играчи в духовната сфера, продаващи и създаващи илюзии. Има ги и в психологичната сфера. Вървенето по пътя на цялостното самопознание, смел полет в собствените висоти, но и спокойно гмуркане във вътрешния ад, не е лесно. Но е най-ценното и същностно начинание, което е достойно за човека.

Когато човек един ден реши да мисли и чувства позитивно, този му подтик идва от душата му, от желанието му за добруване и щастие. Когато си купим нов софтуер, с него получаваме цели книги с указания за експлоатацията му. Колко по-сложен е човешкият софтуер! Психиката ни е многомерна, сложна система. Популярните пропагандатори на позитивното мислене обаче умишлено свръхопростяват нещата. Те са добри търговци и умеят да резонират с изискванията и психиките на купувачите на психопродукта си. Когато неподготвен човек започне умишлено да се стреми да мисли позитивно и да гони нежеланите от него „негативни” мисли, образи и емоции, нахлуващи в ума му, той изведнъж се почувства чудесно, просто прекрасно. Ето, решил е да промени психиката си и живота си, прави го и на мига получава резултати: приповдигнато настроение, отвътре му просветва, чувства се по-радостен и оптимистичен. Невероятно, нали! Въпросният човек обаче с години и години е поддържал подсъзнателни комплекси: за малоценност, вина ,тъга, страх. Нагоните му нерядко му са се преплели силно с тези програми и са ги заредили мощно с психична енергия. В съвременното общество средно статистическият човек е доста невротизиран. Тоест поддържа едни или други тежички подсъзнателни програми: „не съм обичан, разбиран и приеман”, „провалям се”, „не се вписвам в общуването с хората”, „той непременно ще злоупотреби с мен, ще ме нарани”, „ще ме изостави и замени с друга, по-добра от мен, защото аз не ставам”, „аз съм дефектен”, „трябва да се пожертвам за другите и през тяхното одобрение да получа капчици удовлетворение”, „трябва да бъда перфектен”... Програми за критика и самокритика, програми за липса на норми и дисциплина или прекалено ригидни такива. Програми за недоверие, непълноценност, емоционална необособеност и зависимост от другия. Програми за мазохизъм и емоционален садизъм и т.н. и т.н. Дори във външно адаптивните и успешни хора от съвременния свят могат да се наблюдават различни комплекси, характерови и когнитивни сривове и проблеми. Това е нормално! Хората сме несъвършени, имаме си странностите, различни сме, шарени сме! Когато обаче дори и сравнително хармоничен човек започне да си налага да мисли позитивно, отричайки и отхвърляйки негативните си мисли, те не изчезват никъде. Напротив, изтласкването им води до натрупване на негативен заряд от тревожност и вина в подсъзнанието. В началото така практикувано, позитивното мислене работи чудесно! Всичко е цветя и рози! Колкото по-дълго човек силово се придържа към позитивното си мислене, отхвърляйки тревожните импулси на подсъзнанието и породените от тях образи и мисли, толкова тези мисли стават по-натрапчиво интрузивни, нахални и нападателни. Тогава човек започва още по-пламенно и искрено да се стреми да мисли само позитивно и с усилие на волята да отрече, отхвърли и изтласка в подсъзнанието нежеланите от него мисли. Той вярва, че Вселената веднага ще регистрира негативните му мисли и ей сегинка върху грешната му глава ще се стоварят техните конкретизирани резултати. Вселената не е толкова глупава и сляпа обаче! Самото ни подсъзнание и неговият начин на работа е създаден от същата тази Вселена. Човекът обаче се стреми с всички сили да потисне естествените и все по-тревожни импулси на подсъзнанието си. Получава се невротично разцепване в психиката му, процеп от битка и опити за свръхконтрол между съзнанието и подсъзнанието. В така възникналата дисоциация човек се невротизира все повече, а в началото носилото му радост и блаженство позитивно мислене само по себе си се оказва инструмент за тази интрапсихична дисоциация! Ако човекът се допита до своя уважаван водач: гуру Кехоу, гуру Рави Шанкар и т.н., отговорът обикновено е: „Имаш прекалено голямо его! Слаб си! Нямаш достатъчно воля и решимост! Прекалено си замърсен и трябва да се напрегнеш повечко, за да се очистиш!...”. Човекът се напряга още повече в опитите си да отхвърли „негативните” мисли и емоции, в резултат на което разцеплението в психиката му става все по-голямо, а напрежението в подсъзнанието расте и препоражда все по-нападателно проникващи в съзнанието нежелани от човека мисли. Така разцепена, индивидуалната психика е прекрасна за насочване отвън в посока желана от външния оператор, гуру или пропагандатор. Защото напрежението става все по-нетърпимо, а собствените усилия водят в тупика на болката и отчаянието...

Борбата с подсъзнанието е безсмислена и предварително обречена на провал. Нужно е да бъде разбран естественият механизъм на функционирането му в режим на опасност и тревожност. Когато тази ключова функция бъде разбрана, самата нужда от битка изчезва! Представи си уплашено животно. Сега пренеси това животно в подсъзнанието на човек от древността, живеещ в джунглите. А сега пренеси подсъзнанието на този древен човек в собственото си подсъзнание сега! Виж себе си сега, но някъде в амазонските джунгли. Може би самолетът ти се е разбил на път към круиза ти на карибите и си единственият оцелял... Вече си се лутал два три дни, спал си под странните храсти наоколо и си мъничко посвикнал със звуците и миризмите. Знаеш обаче, че в джунглата има опасни животни, змии, насекоми... След първоначалния шок след катастрофата си се опомнил и усилено търсиш изход от гората и човешко присъствие. В часовете на неизвестност онези филми от дискавъри чанел за дивите гори някакси отново и отново се промъкват в ума ти и при най-малкия непознат шум наоколо в съзнанието ти избухват образите на белите зъби на звяра, разтворил паст над лицето ти! Просто виждаш и усещаш ужаса си от забиването на зъбите на звяра в тялото си, а умът ти ражда ужасни сцени на кръв и кошмар. Цялото ти тяло се напряга, готов си за скок и бягство и все по-силно стискаш острата пръчка, която намери, с готовност да се бориш отчаяно. Коремът е „на топка”, раменете са защитно приповдигнати, дишането плитко и бързо, потиш се и си свръхнапрегнат и нащрек. Не дай си боже да си чел за всемирния закон за привличането и да си гледал филма ”тайната”. В съзнанието ти започва да се промъква съсипващата мисъл: „щом сега си мисля за лошото, то ще стане, защото го привличам!”. И започваш с всички сили да отхвърляш мислите за опасност и да се стремиш да мислиш само оптимистично и позитивно. За малко успяваш. Веднага щом се отпуснеш за миг обаче и ужасните кървави сцени и усещания нахлуват в ума и те парализират все повече. Трепериш като листо, вие ти се свят, а страхът ти може „с нож да се реже”. Затова започваш още по-силно да гониш страшните мисли и да поставяш на тяхно място позитивни, пълни с вяра и спасение. Странно, колкото повече се стремиш да мислиш позитивно, страхът се превръща в завладяваща паника, а кошмарните мисли нападат все по-яростно. А ти вярваш, че вселената вече ти праща големия хищник, защото сам го предизвикваш с мислите си. Казваш си: „аз съм толкова слаб и не мога да проконтролирам един страх и едни мисли, не мога да се наложа над тях!”. Наистина не можеш. Не е и нужно! Същата тази вселена, в която евентуално работи законът за привличането, е създала в хода на еволюцията естествената работа на подсъзнанието ти, на старите ти мозъчни структури. Вселената знае, че в основата на раждането на страховите мисли и образи се крие добро намерение за оцеляване, щастие и спокойствие. Вселената вижда именно това намерение и познава прекрасно работата на ума ти! Когато познаваш добре тази защитна работа на подсъзнанието, самото осъзнаване на нормалността и разбирането и неутрализират страха в огромна степен. Има и други похвати за работа със страха, но те са действени само на фона на правилното разбиране.

Позитивното мислене е нещо прекрасно, нещо фантастично - понякога почти прави чудеса! Почти, защото чудеса всъщност няма, но възможност или невъзможност за проследяване на причинно следствените връзки - психични, физиологични, духовни, енергетични. Положителното мислене задейства надеждата, която отваря вратата за вярата, която се разгаря до Любовта! Но, мисленето е решаващо. Съвременната най-ефективна, научна и проследимо доказано действена форма на психотерапия, когнитивно поведенческата, е изцяло в синхрон с древното знание! Още в упанишадите (мисля в една от 13-тте главни) се казва, перифразирам: "Едната птичка седи в клоните на умственото дърво и гледа всичко незпристрастно и спокойно, а другата подскача и вдига врява наоколо!". В ума ни има една метакогниция, самосъзнание, тази способност да наблюдаваш ясно собствения си ум и неговите ментални "подскоци". Метакогницията (самосъзнанието, свободната воля) наблюдава мисленето. То поражда емоция, която поражда действие! Положителното мислене, по моите наблюдения, е един съзнателно усвоен навик за оптимистично виждане на ситуациите - вътрешни и външни. И целенасочената употреба на този навик от метакогницията! От този тих вътрешен зрител, който се осъзнава най-добре по време на съзерцание! Не всеки има съзнателна връзка с метакогницията си, със свободната си воля. Напротив, хората масово са като био машини, програмирани и действащи по програми почти механично, предсказуемо и управляемо. Тази метакогнитивна заспалост, тази прекъсната връзка се ползва от власт имащите, разбира се - хората със заспало самосъзнание са почти като машини, които се програмират - чрез "хляб, секс и зрелища", чрез медиите и т.н. Хората обожават да им бъде казвано какво да мислят: казват им го политиците, медиите, гурувците... Когато владееш мислите на хората, владееш и чувствата им, защото „чувстваш това, което мислиш”!

Положителното мислене прави живота ни ... положителен :) ! Засмян, оптимистичен и безграничен по възможности! Както казва българският мъдрец Беинса Дуно, перифразирам: "Най-ниската температура е - 250 градуса, но най-високата няма граници!" Така и радостта, светлината на съзнанието и свободната воля могат да бъдат развивани без граници, докато тъгата, вината, страхът, гневът, обидата и дистанцирането си имат граници. Въпросът е, че психиката ни е малко по-сложна система, отколкото се представя от някои масови пропагандисти на позитивното мислене. Има си различни психични структури, механизми, динамики, защитни механизми, когнитивни сривове и изкривявания, на поне няколко нива е... За удобство можем да я разделим опростено на три нива: съзнание, предсъзнавано и несъзнавано. На предсъзнаваното ниво е характерът ни, нашата цензура, норми, правила и допускания за взаимодействие. На несъзнавано ниво са нагоните ни: агресия, удоволствие, оцеляване... Там е родово-генетичният ни темперамент. Както и базисните ни вярвания, силно гравирани убеждения за нещата, заложени през ранните ни години и по-късно от родителите, медиите, училищната среда, приятелите и т.н.

Когато решим да развиваме съзнанието си и започнем да се стремим към негови по- светли пластове, окръжността на самосъзнанието се разширява пропорционално и в по-тъмните му подсъзнателни зони. Това е закон. Ако тогава се уплашим от ... себе си и се опитаме да отхвърлим, да преборим, да избутаме събудените агресивни, страстни емоции, пълни с вина, тъга, злоба и всякакви психични механизми и базови нагонни движения програми, различните си "нечисти" базови мисли и вярвания, които изплуват - тогава те не се губят, о, не, но се нагнетяват в подсъзнанието ни. Ако продължим с методите за разширяване на съзнанието, а важна част от тях е и положителното мислене, самото положително мислене и стремеж към развитие могат да се окажат инструмент по отричане на базовите ни вярвания, по потискането им в несъзнаваното! Тогава правим или поне мислим неща, които не бихме искали да правим и мислим, защото се получава психично раздиране, разцепване и подсъзнателните наличности избухват като капакът на тенджера под налягане. Обикновено се чувстваме виновни, което прибавя още сила на целия механизъм. Правилният метод, както е казал един евреин, е "не се борете със злото!". Нужно е да се анализират спокойно и открито подсъзнателните ни варвания, да се приемат с любов и светлината на съзнанието и да се препрограмират. Тогава силата на подсъзнанието се впряга в полета на по-висшите ни аспирации! Това е начинът! Тогава положителното мислене и въобще стремежите ни по разширяване на съзнанието до по-високи възможности, стават реално действени и мощни! Въпросният анализ и препрограмиране обаче далеч не лесни и простички. Не се постигат и с едната медитация само - някои медитират по 30 години, но продължават да ползват медитацията си като оазис на бягство. Бягство от въпросните базови негативни вярвания и емоции... Та, тънка материя е психиката - доста опит, честност и смелост се иска при работата с нея!

Накратко, ползването на положителното мислене без успоредно протичащо осъзнаване, анализ и препрограмиране на дълбоките психични структури (несъзнавани) прилича на:

- обличането на нови гащи върху наакано дупе :)- миризмата се промъква ...
- поставянето на лъскава керамична коронка върху нелекуван гангренясал зъб
- нов мерцедес висок клас със стар 30 годишен и счупен двигател от трабантче
- обличането на нови луксозни дрехи върху просякиня, която в следващия миг ще легне с тях в боклука
- храненето на прасе с черен хайвер и шампанско...
- наливането на ново вино в стари мехове (това не съм го казал аз... :) )
- натискането на капака на вряща тенджера под налягане и спиране на налягането и - няма да е за дълго - още дядо ни ( :) ) Фройд е обрисувал този механизъм за развитие на перверзии, невротизиране и психотизиране.

Позитивното мислене е нещо прекрасно! Стига да се извършва от позицията на една оцялостена, интегрирана личност, която добре познава всичките си психични нива, процеси и движения и ги е впрегнала в хомота на онзи вътрешен тих водач, гласа на безмълвието, свободната си воля! И, както се казва в психотерапията: главата в небето, но краката на земята. Тоест, позитивното мислене, отвореността за непознатото, духовното и вечното - в небето, но краката на здравия разум и логика, на стабилната връзка с реалността, на земята!

Като психотерапевт, ежечасно и ежеминутно се сблъсквам с психомеханизмите на ума. Психичните разстройства са резултат именно от непознаване на собствената вътрешна природа. Нека вземем за пример страдащите от обсесивно компулсивно разстройство (окр), от натрапчива невроза. Те са практически физиологично и ментално здрави по всички показатели. Имат чудесна връзка с реалността, интелект и мотивация за постижения. В даден момент от живота им, когато в несъзнаваното им е натрупана известна тревожност, то ражда неприемливи за моралната им цензура мисли: образи с насилие, злополуки, убийство извършвано от тях над близък или детето им и т.н. Там е работата, че подсъзнанието не се интересува от социално интернализирания ни човешки морал, а просто си върши работата, така както го е правило от милиарди години. Това е нормалната му защитна работа и когато нагонът ни за оцеляване или любовта ни към близко същество се комбинират с нормалната защитна тревожност, се раждат въпросните мисли. Те са част от естествената работа на ума ни – когато го разбираме в целостта му! Същият психичен механизъм присъства във всяко от животните с висша когнитивна дейност, стоящи по-долу в еволюционната верига. А целият животински свят, къде метафорично, като работата на древните неврални структури, къде буквално архетипно, присъства в личното и колективно несъзнавано на ума ни!
Когато нормалната защитна работа на несъзнаваното бива отхвърляна от цензурата на морала и неразбирана, настъпва гореописваната психична дисоциация, разцепване и разделяне, при която тревожността се натрупва, а поначало нормалните мисли се превръщат в нападателни и болезнено интрузивни.

Започнах тази статия със споменаването на т.н. свръхсъзнание. Свръхсъзнанието представлява човешката безграничност. Развитието му ни прави Човеци с главно „Ч”, жители на Вселената! Навикът за позитивно мислене е част от това развитие. Аз обаче твърдя, че позитивното мислене е истински силно и пронизващо всяка душевна струна едва когато човек добре познава цялостната си психика и спокойно разбира и осветлява бездната на подсъзнанието си със светлината на свръхсъзнанието. Нужна е известна предварителна работа по анализиране, себеразбиране и сублимация.

Позитивното мислене наистина носи радост. Ако се практикува в контекста на вътрепсихична или социална интеграция. Описаните по-горе интрапсихични процеси на разцепване, могат да се случват и на социално равнище, в колективното социално несъзнавано. Примерно дадена група от хора, които изповядват общи идеи за по-светъл и духовен живот, решават да заживеят отделно и сравнително изолирано от останалата част от обществото. Отначало духовните бегълци ще се почувстват добре в комуната си, отхвърляйки доколкото могат влиянието на външното общество. С годините обаче в комуната биха започнали да се наблюдават все по-често срещащи се извращения, невротизиране и дори психотизиране. Това би се дължало на проекцията на индивидуалната настройка на ума на отричане в социалния живот на цялата общност. С какво ли би била полезна такава общност на света, при условие, че страни от икономическия, политическия, моралния и битов живот на цялото общество?! С нищо! В заобикалящия подобна „духовна” комуна свят би царяло насилие и хаос, от който „духовните” жители на такава затворена общност биха бягали. А биха могли да използват ресурсите и стремежа си към един по-добър свят в реалния такъв, подпомагайки реалното му случване!

Аз наричам отричащото цялостните психични движения позитивно мислене „розово бонбонено”, за разлика от зрялото позитивно мислене. Последното се излъчва от една цялостно интегрирана психика.

С пожелание за зряло позитивно мислене: Орлин Баев, психотерапевт

Среща с Ая

Среща с Ая

Огнян и Милена най-сетне стигнаха до малкото селце в сърцето на планината. Не бяха ходили там от три години. Три дълги години в градските шумотевици и ментален смог. В китната къщичка имаше доста за оправяне, чистене, плевене. Тази вечер обаче и на двамата не им се правеше нищо. Шумът на реката досами прага и планинският въздух ги заляха като анестетик, като литър успокояващ сладък билков чай след дълго изкачване. Бяха се катерили по социалните стълбици почти без да си поемат дъх, опитвайки се да съчетаят зова на сърцето си по един любящ и чист живот с градската грубост. Всичко това неусетно се бе натрупало, натежало като товар на гърба на уморен пътник. В селото бе тихо. Тишина, проникната само от шумоленето на реката като мантра в чисто съзнание. Седнаха на пейката на двора, а под нозете им шепнеха маточината и жълтият кантарион – махаха им с листенца и ги приветстваха с обайващия си аромат. Огнян отново преживя онова странно, но толкова силно психично движение, което се случваше всеки път, когато отидеше някъде на балкана. Сякаш се издигна над себе си, над стремежите си, над желанията си, над страховете и нараняванията си, над малките си градски психодинамики. Познаваше това чувство. Когницията му превключи на нулева скорост, влезе в онзи център между тази и другата мисъл, зад желанията и амбициите, зад искам и трябва, в онзи вътрешен вакуум на свободата отвъд... Отвъд разбиранията, отвъд морала, отвъд представите и очакванията, отвъд изискванията и противопоставянията, отвъд борбата, отвъд бягството, отвъд жаждата за това и онова, отвъд паметта и знанието, отвъд себепредставата, отвъд аза, отвъд ти, отвъд радостта и тъгата... Нулева скорост, свободна от скандхите, когнитивните струпвания, за които говореше някога Сидхарта. И преди бе влизал дълбоко в това състояние. Случваше му се, когато отиваше високо в планините. В последните пет години обаче Огнян рядко стъпваше в планина, затова се стремеше планината да дойде при него. Опитваше го от двадесетина години – още от запознаването му с дзен будизма, през учението на толтеките, индийската и китайска йога, тантра, съвременната психология, когнитивна наука и най-скъпото му на сърцето учение на бялото братство. Стараеше се да преживява света наоколо през директното виждане на интуицията си, да съзерцава докато ходи по улицата, докато играе паневритмията в парка. Това състояние на отворена сърдечност, на жива въплътена в ежедневието медитация особено силно преживяваше по време на делничната си работа, която толкова обичаше.

Отидоха в селския магазин, купиха малко продукти. Разбира се, минаха пред седянката на селските клюкарки и се порадваха на удоволствието да бъдат в устата на хората, както се казваше в малката им държава. В селото всички се поздравяваха, спираха се за раздумка. А реката милваше невроните и душите. В планината наоколо се бяха народили около триста гладни мечовци и те бяха обект на чест разговор. Милена и Огнян повече разбираха мечките, отколкото двуногите си съвидови твари. Оги бе живял в държава, в която беше нормално мечките да се разминават на метри от хората и между тях да цари хармония и приятелство. Знаеше, че животните директно чувстват емоциите на хората и че действията им се определят в огромна степен от човешките афекти и нагласи спрямо тях. Затова се удивяваше как ловната дружинка в селото се канеше да редуцира тези горски царе мечовците до луканка и кожи над камините...

Огнян изяде един шоколадов бонбон, който намери в къщата, сигурно стоял там десетина години – и го присви корем. Милена пък заяви, че някоя от клюкарките го е урочасала. Той се усмихна – нали работата му по цял ден се състоеше да се гмурка в човешките урочасвания и автоурочасвания на маладаптивните разбирания и програми – знаеше си, че не го ловят ...

Легнаха си рано. Канеха се да почетат книжка, но още на десетата минута богът на съня Хипнос се промъкна в съзнанията им. Тази нощ спаха непробудно дванадесет часа. Сън, който отми целия градски пукот и стрес от отворените им вибриращи в резонанс с природата наоколо сърца.

Този сън беше различен. Не толкова сън, колкото живо, ясно и изцяло осъзнато пътуване. Сякаш осъзнатото му намерение към сливане с Вселената, тази дългогодишна практика на молитвено състояние и съзерцание, на медитативно съзнание сега бе получила виза за един различен свят. А планината с фината си отворена за целокупния живот вибрация сякаш разтвори звезден субпространствен проход за съзнанието му.

Отначало засънува нормален смилащ преживяванията му сън. Младите набъбнали гърди на своя пациентка, после сънят му автоматично преработи някои страхове и желания. Подобно на вродена способност за невролингвистично програмиране, сънят десензитизираше страхове, задоволяваше желания, преодоляваше травми и наранености. Тази нощ дори тази нормална психо - програмистка работа на съня Огнян преживяваше изключително наситено, ярко и съзнателно. Дори можеше да побутне оттук оттам, да промени сценария, да присъства осъзнато и преживява и най-страховите сценарии, знаейки, че това е просто сън, един вътрешен препрограмиращ, центриращ психиката филм.

Тази нощ той преживяваше дори делта съня на свободна от мисли и обозначавания празнота в едно дълбоко медитативно, пълно с блаженство осъзнато състояние. Тялото, потънало и загубено в шепота на реката, но духът някъде в сърцето на Вселената.

Следващият REM сън разтърси Огнян из основи. Това не беше просто сън. Той беше другаде. Някъде в необятния Космос, на един друг свят. Свят населен с хора, животни и растения. Различен свят с ярки багри, много светлина. Свят, в който общуването ставаше директно на езика на любовта, от сърце в сърце, от съзнание в съзнание. Самата планета светеше, кълбо от сгъстена енергия, ефирна и пулсираща в радостен ритъм. Имаше слаба гравитация. Огнян някак си се сля с вибрацията на планетата. Усети я чисто физически. Тя резонираше с пулса на собственото му сърце, с благоуханието на съзерцанието му. Огнян още от дете имаше странни визии за един различен свят. Свят различен от АЗ и МОЕ, които чуваше наоколо си, но свят на НИЕ и НАШЕ. Свят на свързаност и единство, на цялостност, сърдечност, обич и разбиране. Още от дете тези визии го грабваха и отнасяха другаде. Не просто мечти, а преживявания, извиращи от сърцето му, една свързаност с различен от тежкия и грубичък свят наоколо му. Усещания и визии, които не само виждаше, но преживяваше с всяка клетка на тялото си. С годините на израстването, в юношеството тези преживявания се потиснаха от нуждата от резонанс с обективния свят наоколо му. Но онези дълбоки медитативни опитности и фини когниции не се загубиха. Не, те просто чакаха да избуят отново през грубостта на дремещата обективност, в която беше потопен. Той знаеше, че дори този дремещ свят, в който трябваше да поживее за малко, има потенциала да се трансформира до по-големия и истински живот, който сърцето му живееше. А този малкият свят, изкривена проекция на истинския, служеше като тренажор на цялостната му когниция. Тренажор, в който съзнанието му поставено за мъничко бе нужно да се научи да обича и да живее в истината, дори през трудностите и бариерите на двумерното невежество. Да се научи да се ресвързва, да пресъздава себе си, както диамант се шлифова в трудностите.

Там, в този свят ДОМ, всичко бе подвижно, течащо и променливо, но и дълбоко единно в основата си. Хората за миг можеха да променят облика, ръста и формата си. Но не формата ги определяше, а вибрацията на съзнанието. Хората знаеха, че природата е в тях и те са в нея. Всяко животинче наоколо живееше в собствения им емоционален и когнитивен живот, а всяко растение в енергията и усещанията им. Огнян знаеше, че съществата са хора, че другите са животни или растения със сърцето си. Външно всичко се преливаше във всичко. И в същото време зад тази дълбока свързаност на сърдечно и енергийно ниво, всеки човек бе индивидуален и различен, а всяко животинче или растение уникални – личности. Животните имаха развито мислене и повече приличаха на онези земни човеци, които сега Огнян бегло си спомняше. А хората – по-скоро Деви, светещи същества от лъчезарна когниция. Една различна когниция, мислене директно, слято с обекта си, мигновено и лъчисто. По-скоро мъдро знаене, виделина, отколкото дистанцирано анализиране. Животните имаха мислене, подобно на земната логика. Но дори при тях, тя беше само допълнителен инструмент по ползване на света наоколо. Растенията в този свят, по менталния си капацитет удивително напомняха земните животни. А и се движеха и летяха в по-слабата гравитация на този космичен ДОМ. А минералите пък приличаха по развитието си на земните растения – по-подвижни, пулсиращи и усещащи живота и част от него. Сякаш цялата еволюция тук се преживяваше на едно стъпало напред от тази на земята. Дребните противоречия, които разбира се, че се случваха, напомняха на най-хармоничните отношения в онзи дремещ свят, за който Огнян вече почти не си спомняше. Боже, как се радваше сърцето му в този свят. Колко у дома се чувстваше той тук.

Тя се казваше Ая. Слънчево момиче. Веднага я позна. Беше половината от него самия. Косата и от слънчеви лъчи се свличаше по раменете от нежно ухание. Тя проникна в него, той в нея. Едно неописуемо сливане в онзи мощен, но тих и естествен огън на любовта. Сливане на души и тела. Защото там, в този свят, телата се преливаха в душите, а душите в телата. Цялата Вселена участваше в това сливане и се радваше заедно с тях. Сферите звучаха в прекрасна музика, от обичта им се раждаха нови галактики, а светлината на обединението им ги осветяваше.

Тялото на Огнян спеше в леглото, опиянено от омайните планински билки, а той самият живееше цял един живот – обратно у дома. Дом, за който винаги мечтаеше, бленуваше и тъжеше. Дом, който цял живот го зовеше с тих, безмълвен, но сладкозвучен сърдечен призив. Там той бе истински, а тук, на леглото спеше сянката му. Тя дремеше и през повечето от останалото време - просто твърдата материя на тази черупка трудно пропускаше светлината на целостта.

Слят в блаженството на вечността, Огнян все пак имаше връзка със земната си черупка. В следващия и REM сън подсъзнанието и, като уплашено животинче, роди своите привични афекти, страхове, страсти и подозрения. Някак си животът там, в този небесен свят, се стори прекалено идеален на подсъзнанието – то се уплаши. Започна да се съмнява в добрите намерения на космическите си събратя, на животните и растенията. Стори му се, че сигурно го лъжат. Ая се усмихна тъжно и галещо. Помаха за сбогом на Огнян. Тя знаеше, че срещата им е за малко. Той все още бе свързан към земния тренажор, наречен живот. Всичко се разми в спиралите на спускането от великия живот обратно в малкия земен университет. Космическият гейт любящо върна вечността на Огнян обратно в малката земна черупка, като остави отворената вратичка там, в сърцето му.

Огнян се събуди на леглото в селото. Помилва Милена нежно. Спомняше си всичко. Знаеше всичко. Знаеше мисията си тук и сега,осъзнаваше духа си, но и психодинамиката на земното си тяло – черупка. Отиде да плеви градината, спокоен и тих. А духът му отново провеждаше гласа на безмълвието, неизречимите слова на онзи най-близък и скъп космически дом. Огнян продължи да изгражда моста между двата свята – във всяко свое дихание, стъпка и когниция ...
.....................................................................................................................................................

Забележка: горното е спонтанно написан разказ. Всякакви прилики с лица и места са случайни.

Автор: Орлин Баев, обикновен човек
България
21.07.10, 12.40 p.m.

Мишо и Миша ...

Мишо беше момче на 22. Ходеше на йога, четеше езотерична литература. Работеше доста неангажираща работа, но имаше пари, защото татко му даваше - все още. Мишо беше стеснително момче, имаше висока социална тревожност. Трудно се запознаваше. Когато поискаше да се доближи до момиче, сърцето му започваше да бие лудо, дланите му се изпотяваха, колената м омекваха. Мишо беше идеалист, четеше духовните си книги и летеше в просторите на мечтите си. Освен духовните идеи обаче, една голяма част от мечтите му бяха жените. Копнееше за жена, сънуваше ги, мислеше ги, извиваше се в прегръдките на желанията си, преплетен с фантазните женски прелести. На една от сбирките по йога една кака се доближи до него и го заговори. Той неумело изрече няколко слова. След йогата Михаела сама пожела той да я закара у дома и, във Възраждане, в покрайнините на Варна. Уговориха се да се видят пак, извън йогата. Михаела имаше всичко, от което Мишо се нуждаеше - житейски опит и нахаканост, инициативност, хубаво тяло и много сексуалност. След няколко срещи двамата вече бяха на хотел. Не се получи. Социалната тревожност блокира нервната система на момчето. Това не спря каката обаче. Продължиха да се виждат и скоро всякакви психогенни блокировки изчезнаха яко дим. Мишо се влюби до мозъка на костите си! С цялото си сърце, тяло, душа. Кака Миша беше 16г. по-голяма от него. В началото всичко беше невероятно красиво. Мишо получаваше точно от каквото имаше нужда, Миша също. Той: много и невероятен секс, връзка в която водещата бе тя, а не той, приемане какъвто е. Тя влизаше в онази възраст, в която тестостеронът и спрямо естрогена растеше и изпитваше бясна нужда от страстен секс. Освен това и бе омръзнало цял живот да бъде в пасивна роля и сега и харесваше тя да ръководи нещата в тази страстна връзка. Всичко беше чудесно, поне през първите три години. После Мишо започна да съзрява, малко по малко, започна да му се иска да излиза с компаниите на връстниците си, да има момиче на неговата възраст. В същото време обаче беше неимоверно мощно влюбен в Михаела. А тя "не пускаше захапката", ревнуваше го и му забраняваше досег до момиче. И нямаше никакво намерение да го освободи. Когато той тръгваше да ходи с някое момиче, тя просто провеждаше разговор с него и той зарязваше момичето. Беше влюбен. Лимбичната му система се беше обусловила мощно позитивно и дори само при мисълта за Михаела, вълни на страст преминаваха през тялото му. Виждаха се два три пъти седмично за по няколко часа. Тя живееше с мъжа и децата си. Той, в новия си апартамент - сам. Нямаше компания - не можеше заедно с Миша да отиде в младежка компания. Понякога излизаше с нейните приятелки, рядко. А трябваше и да внимават - светът е малък и мъжът и имаше приятели навсякъде. Това му натежа. Родителите му не го бяха виждали с момиче, постоянно се криеха. Михаела направи аборт от него, по свое решение. Той никога не и го прости. А тя гледаше интереса си - винаги. Беше и хубаво с Мишо, имаше върховни и много оргазми с него. Но си знаеше сметката. А той даваше душа и сърце за нея. Тя внасяше в дома си, но не изнасяше. Винаги през всичките години той плащаше хотелите, ресторантите, бензина, лифтовете, всичко. Мишо навлезе в късните си двадесет. Започна все по-ясно да осъзнава всички минуси на връзката си. Беше загубил приятелите си, нямаше изглед да има деца и семейство, беше самотен извън няколкото часа с нея. Някъде през воала на проекцията на влюбването започна да осъзнава не толкова съвършената личност на Михаела. Но беше влюбен. Беше закачен като риба ма кукичка, а жалките му опити за откъсване завършваха с пълен крах при всеки поглед върху дупето и. Тя беше доволна - държеше си го като удобна играчка. Винаги имаше подръка шофьор, поддръжник и най-вече сексуален роб. Буквално роб. Нейната собствена сексуалност продължаваше да расте експлозивно заедно с намаляването на естрогена и - влезе в 40-тте. А той се опиваше в секса с нея. Беше се превърнал в дрога, беше се "закачил', буквално! Тя беше мултиоргазмена, а той се научи да контролира оргазмите си и да има десетки. Това обаче го закачи още по-мощно. Буквално преживяваше екстатично блаженство с нея, каквото малцина можеха да изпитат без помощта на дрога или религиозен екстаз. А в същото време все по-силно започваше да съзнава обсебеността си от нея и минусите на връзката си. Не можеше да скъса с нея, беше безсилен. А тя и не мислеше да го пуска. Той избяга в чужбина с идеята, че разстоянието ще го излекува. Сънуваше я, бленуваше я, живееше в аурата и миризмата и, липсващите му до раздиране преживявания с нея. Просто се поболя, загуби съня си, всичко стана мрачна бездна. Абстиненцията от хероин бе нищо в сравнение с вопъла на душата му. Върна се в България и при нея. После пак замина навън, но като ластик зависимостта му от нея го връщаше обратно. А тя нехаеше. Намираше си други връзки, искаше просто добър секс. За Мишо обаче влюбването бе тотално, от блажения екстатичен секс до най-малкото и движение - той беше влюбен в нея и във всичко нейно виждаше изключителен чар и смисъл. А реалността бе друга, далеч по-приземена. След време Мишо отиде в чужбина за по-дълго време. Там си хвана гадже, а Миша разбра - имаше паролата на мейла му. изревнува го и му заяви, че са официално разделени. Мишо обаче страдаше, въпреки разстоянието, въпреки всичко. Новата му приятелка му се струваше като жалка сянка в сравнение с Михаела. Времето минаваше. В него протече едно много мъчително раздиране и кукичката на продължилото 9 години влюбване се откачи болезнено. Пак болеше от раната, но поне кукичката не беше там. Малко по малко раната започна да зараства. Но споменът за Миша остана винаги в него! Като онази първа и най-силна любов която сърцето не забравя! И досега понякога Мишо се потапя мислено в прегръдките и...
.....................

Разказчето е спонтанно написано. Всякакви "прилики" с реални лица, места и събития е случайна и резултат на пси проекции.

Горната история е само един възможен сценарий от шарения живот. Има и чудесни връзки при голяма втзрастова разлика, които имат бъдеще, имат обществена гласност и нормални взаимодействия... Възможностите и нюансите са безкрайни...

ПСИХОТЕРАПИЯ И САМОЛЕЧЕНИЕ ПРИ ЗАВИСИМОСТИ. КЛЮЧОВ ПОДХОД, ОТНОШЕНИЕ И УСПЕШНИ СТЪПКИ

Трансформация на страстта в радостна свободна воля.
Ключов подход, отношение и конкретни стъпки при преодоляване на зависимости


Зависимостта в човешкия организъм се диктува от процеса на възнаграждение в лимбичната система, в зоната, пораждаща примитивните емоции, такива като страх и агресия, страст, удоволствие, сексуално привличане и нагон, хранителния драйв и т.н. В еоните на развитие на човешкото тяло, еволюцията е имала нужда от сигурен механизъм, който да осигури продължаването на съществуването на вида ни. Човек има вродени импулси, които го тласкат към удоволствието от храната, секса, към власт в социалните процеси, карат го да се стреми към удовлетворяване на удоволствието и да бяга от болката. Химическите вещества на наркотиците, сексуалната зависимост, хазартната, хранителната зависимости, както и пристрастеността на вредните навици засягат именно този най-интимен психичен и неврален механизъм. Приемането на дозата стимулант се идентифицира от ядрата на септума в мозъка на човека като действие, водещо до по-пълно задоволяване на прокреиращите либидно-сексуални функции, както и като действие, задоволяващо хранителния глад или получаване на внимание и власт в социума - с две думи - засегнат е ключовият стремеж за получаване на удоволстве. Засегнат е в самата му биохимична основа, директно. Действието на дрогите е аналогично на това на хранителното или сексуално пристрастяване, получаването на удоволствие по различни начини, които мозъкът ни регистрира като позитивни за продължаването на рода. И точно тук древният механизъм на старите ни мозъчни структури, предназначен да предпази и увековечи рода ни, изиграва лоша шега на човека, дръзнал да посегне към дрогата/ алкохола/ хазарта/ компулсивната мастурбация и т.н. Човек започва да приема дрога (за удобство ще споменавам само дрогата, но мозъчният механизъм е идентичен при коя да е зависимост) съзнателно или по подражание, често поради невежество относно действието и, а нерядко поради определени особености на възпитанието в ранните си години. Но, каквато и да е причината, ако продължи, в него на биохимично, хормонално, медиаторно и психично ниво протичат процеси, които водят до жестока химическа и емоционално – когнитивна зависимост. Когато приеме дозата, в мозъка на човека се покачва драстично трансмитерът допамин. Това се преживява подобно на сексуален оргазъм, който обаче трае по-продължително и е по-мощен. Както и при сексуалния акт, приемането на храна или удоволствието от обществената значимост и получаването на внимание, се отделят ендорфини и енкефалини, носещи радост и еуфория. Но това не трае дълго. Скоро се отделя Cyclic adenosine monophosphate(cAMP), който активира протеина CREB (cAMP response element binding), явяващ се транслиращ фактор за медиатора динорфин, който спира отделянето на допамин и инхибира цикъла на удоволственото възнаграждение. На емоционално когнитивно ниво този процес се преживява като депресия, анхедония (потиснато настроение), отчаяние, липса на енергия, безсъние и т.н. При продължителната употреба на веществото или извършване на действието, което предизвиква този процес, спирането на стимуланта води до абстиненция - физическа и психическа.
Едновременно с отделянето на динорфин, се задейства отделянето на друг транслиращ фактор – Delta FosB, който причинява болезнена “жажда”, компулсивен стремеж към веществото или действието, предизвикало оргазмените (като такива са идентифицирани от лимбичната система) преживявания. Това обсесивно желание продължава седмици и месеци, дълго след като действието на инхибиращия ефект на динорфина е затихнал. С времето на приемане на дрогата, количеството и трябва да се увеличава, поради увеличаването на толерантността на организма към нея. Това е порочен кръг, който може да бъде прекъснат само с много смелост, решителност от страна на пациента и с помощта на опитен и отдаден на работата си терапевт. Хората, попаднали в този порочен кръг, противно на разпространеното мнение, не са слабоволеви или глупави. Не – просто действието на гореописания психо – биологичен процес е толкова мощно, че всеки позволил си да развие зависимост, неизбежно преживява силни когнитивни и афективни промени, въздействащи и на социалното му поведение. Жаждата за дрогата на емоционално ниво, причинена от телесната биохимия, е толкова силна, че зависимият е готов на всичко, за да си набави средствата, с които да се снабди с поредната доза.


Страстта, обсесивната жажда стои зад редица от нашите поведения. Например зад навиците ни. Освен автоматизиран праксисен процес на неврално ниво, навикът е дълбоко наситен с емоция. Разбира се, има навици всякакви. Има безобидни и полезни навици. Шофираме колите си по навик, автоматизирано и без мислене, бързо и точно. Автоматично реагираме по социално желателен начин. По навик обаче и запалваме цигара. Или пийваме чашка алкохол или кафе. Навикът е в основата на всяка зависимост – хранителна, сексуална, наркотична, алкохолна, поведенческа. Нека разгледаме поведението на зависимост от феноменологична, вместо от неврологична гледна точка. Тоест, нека видим какви са когнитивните динамики в компулсивната ни зависимост от вещество или поведение. И по-важното от етиологията на зависимостта, нека помислим върху това КАК да се справим с нея! Как да използваме горивото на страстта, така че да се превърне в спокойствието на щастието ни. Как да превърнем оковаността на обсесивното робство на страстта във волността на свободната ни радостна воля!

Ето ориентири в трансформирането/ сублимацията на страстта:

Ключови стъпки:

1.) РАЗЛИЧИ !
Създай двойнствено несъответствие между негативите на обсебеността си и силата на свободата си – възнамери силата на свободата!

2.) ИЗВЛЕЧИ !
Обикни и извлечи силата от страстта си!

3.) ПРОДЪЛЖИ !
„Плувай” вещо и меко с неудоволетвореността!

4.) БЪДИ !
Стани промяната – аз съм!

Изразено през термините на българския мъдрец Беинса Дуно, горният път по себеобуздаване би бил преминаване през стъпките на Любовта и Мъдростта, водещи до свободата на Истината!

Изразен през терминологията на будизма, пътят на овладяване на страстта преминава през осъзнаване на четирите благородни истини: първата истина на Буда гласи, че всичко на света и в живота е страдание. Втората истина е, че причината за страданието е желанието (страстта). Третата будистка истина е, че като сублимираме желанието, премахваме и причината за страданието. А в четвъртата истина Буда начертава пътека от осем стъпки, вървейки по която можем да трансформираме страстта, а оттам и да неутрализираме страданието. Тези осем стъпки са правилни възгледи, правилна решимост, правилна реч, правилно поведение, правилен живот, правилни усилия, правилна памет и правилна съсредоточеност.

РАЗЛИЧИ
Създай двойнствено несъответствие между негативите на обсебеността си и силата на свободата си – възнамери силата на свободата!

Виж ясно всички негативи на зависимото си състояние, на пристрастеността или негативния си навик! Виж се отстранено и безпристрастно, от позицията на страничен наблюдател. Осъзнай блатото на слабостта, раздразнителната тревожна депресивност и обсебеност, в което те държи страстта ти. Осъзнай ясно цялото блокиране на творческия ти потенциал, на онази виделина на щастието ти, която само зърваш понякога и отново губиш, търсейки радост в експлозиите на зависимото си поведение. Ти търсиш щастието, но получаваш само лъжата на сянката му, обсебен от навика си, който давайки ти трошици илюзорна радост, пресушава източника на спокойно, игриво и светло творчество в теб! Осъзнай как толкова време си живял с някакви жалки проценти от пълния си потенциал, изпит от демона на обсебеността си! Усети с цялото си тяло слабостта на робството си!
Нека осъзнаването ти бъде от позицията на ясния разум, но наситено с позитивно сърдечно отношение! Ясно виждане на негативите на зависимостта с разума, но спокойно и оптимистично сърдечно отношение!


А сега виж смело и с разтворено сърце желаното от теб състояние на весела, свободна и пълна с възможности личност – себе си! Усети щастието си! То е твое рождено право – заслужаваш го! Виж походката си, виж общуването си – спокойно и смело, непринудено и релаксирано. Чуй гласа си – толкова харизма и чар има в този наситен с вибриращата сила на свободата глас! Почувствай лекотата в тялото си, онова приятно чувство на спокойно вътрепребиваване в кожата си. Усети се добре в кожата си! Някакси ти е светло отвътре. А възможностите са безгранични! Когато си свободен, сам твориш съдбата си, преодоляването на трудностите се превръща в игра! Можеш всичко! Погледът ти свети с онези фини вътрешни лъчи на виделината, на онази вътрешна светлина на хармоничното искрене на невралните ти мрежи и душевни движения!

Преживей с цялото си същество несъответствието между двете състояния. Почувствай неудовлетворението, което възниква в теб като раздиращ те отвътре зов за сила и свободно щастие! Бъди в това неудовлетворение – почувствай отново бездната между окованото си от пристрастяването ти състояние и щастието на свободата! Погледни негативите на зависимостта, но за кратко - само за да можеш още по-силно да се фокусираш върху целта си! Твоето свободно щастие!

Възжелай свободата си от цялото си сърце, с цялата си воля, ум и тяло! Фокусирай вниманието си в целта си – щастието, свободно от пристрастяване!

Осъзнавай важността на промяната си, важността на постигането на целта ти – новата ти свободна личност! Нека свободата от навика стане най-важната и искана твоя цел. Събуди в себе си изгарящо желание за постигане! Нека целта се превърне в твоя обичана от цялото сърце, тяло и ум любима/ любим, за която си готов да изтърпиш всичко!

Целта, това си ти самият! Твоето ново амплоа на силен, спокоен, пълен с постоянно удоволствие човек, който щастливо живее живота си, учи уроците си с радост и постига целите си с лекота! Човек с преливаща жизнена сила. Обикни тази сила! Тя е всичко! Силата на свободата!
............
Тази първа стъпка започва със (1)създаване на двойнственост. Продължава с осъзнаване раздирането на несъответствието (2) между пристрастеното и желаното състояние и преминава във фокус в целта(3)! Нужно е да бъде създадена известна двойнственост - но за кратко, докато бъде обособено ясно вътрешното осъзнаване и преживяване на целта! Дори и в тази първа стъпка, премини през несъответствието по-скоро като чувство и не се фиксирай прекалено в него. Ти си бил хиляди пъти в бездната на порока си и негативните преживявания, до които води задоволяването му. Сега просто ги усети, само за да осъзнаеш различността на целта си и да се фокусираш изцяло в нея! Процентно изразено, като време и енергия вложени в тези три подстъпки: отдели не повече от 30% за създаването на двойнственост(1) и осъзнаване на несъответствието между състоянието на пристрастеност и целта(2). Продължи с фокусиране в целта(3) - 70% от вложената психична енергия и време.


ИЗВЛЕЧИ
Обикни и извлечи силата от страстта си

Интуитивната ни реакция при опитите ни за справяне със страстта в зависимостта ни, е борбата, прякото противопоставяне. Тази борба обикновено е силно наситена с вина и отричане, които водят до психичния защитен механизъм на изтласкване на желанието в несъзнаването. Изтласкването прилича на нагнетяването на пружина – колкото повече отричаме чувствата и поведението си и се самобичуваме с жилото на вината, толкова повече се нагнетява страстта на зависимото ни поведение в несъзнаваното ни. Това автоматично ни прави нещастни, защото същата тази страст съдържа и силата на щастието ни, което е оковано в нея. Не след дълго изтласканата страст, водена от нагона ни към удоволствието обсесивно експлодира и помита разционалния ни ум и ни тласка компулсивно към зависимо поведение. Няма значение какво е то – от цигари през алкохол, сексуална обсесия до дрога – принципът на когнитивната динамика зад всяка една зависимост е същият!

За да се избегне този автоматично действащ когнитивен механизъм, който ни държи приковани във въртележката на зависимостта ни, е нужно вместо да се борим или бягаме от страстта, да приемем трети, различен подход! Да обикнем силата в страстта си, както и да си простим. Обичта към силата на щастието я разделя и извлича от оковаността и в страстта, така както огънят се отделя от горивото при запалването му, а прошката към себе си като състояние на съзнанието неутрализира „пушека” на самораняването на вината в този метафоричен вътрешен огън. Обикни силата на щастието в страстта си! Само така тя може да се издигне от смазващия покров на страстта, подобно на огнена жар птица над пепелта на пристрастяването.

Kakво значи да обикнеш силата на щастието в страстта си?

Когато робуваш на зависимостта си, воден от обсесивния си навик, дълбоката, но ирационална цел на несъзнаваното ти е да ти осигури щастие! Несъзнаваното действа автоматично, по един доста анархичен и атавистичен начин.
Докато си дърпан от конците на зависимостта си марионетка, сляпата цел на несъзнаваното е да осигури удовлствие, да задоволи нагона към удоволствие- директно, без оглед на цялостното щастие на личността ти. То го прави по директен начин, без да се интересува от социалните ни взаимодействия, нивото на психичната ни сила, просперитета и себеактуализацията ни. Биологичната база на несъзнаваното са старите ни мозъчни структури - рептилския мозък и емоционалния, лимбичен мозък. Тези структури не са лоши. Напротив,те са генетично програмирани автоматично да се стремят към щастието ни. Поставени обаче в съвременния по-сложен обществен, а и когнитивен контекст (мозъкът ни одавана е по-развит и сложен от този на много други биологични видове, а подкорието е надстроено от по-висшите зони на кората), изначално доброто намерение за щастие на нагона ни към удоволствие, идващ от подсъзнанието, може да породи зависимост. Ако не обуздаем работата на тези древни структури в нас, процесиращи нагоните и най-базисните ни емоции, ставаме техни роби! Когато позволим на нагона за удоволствие да бъде задоволяван директно, получаваме трохички щастие докато удовлетворяваме зависимостта си. А извън тези мигове или часове тънем в мрака на пораженията от пристрастеността си! Цикълът на зависимостта е следният: задоволяваме пристрастеността си, получавайки малко сурово удоволствие. Това директно задовляване на страстта изтощава тялото и енергията ни, което води до тревожно депресивен спад в настроението. Когато след известно време, много по-дълго от времето за задоволяване на страстта, тялото и настроението ни се възстановят, жаждата за дрога (или храна или алкохол или хазарт и т.н.)нараства отново и цикълът се затваря! Освен ако не излезеш от него!

Да обикнеш силата на щастието в страстта си означава да разграничиш и извлечеш изначално положителното намерение за шастие, идващо от подсъзнанието и да го сублимираш до адаптивен за личността ти начин! Всъщност доколкото човек може да отлага и сублимира базисния си нагон за удоволствие, дотолкова може да прояви истински човешкото в себе си и да развие безграничния си потенциал! Силата заложена в страстта може да смаже, ако е употребена директно, но когато бъде сублимирана, да възроди и направи човек истински цялостен и щастлив! Сублимацията се случва, когато вместо да се подчиняваш на страстта или да се бориш с нея, обикнеш сърцевината и, живеца и, силата и!

ПРОДЪЛЖИ
Плувай вещо и меко със съпротивата на неудовлетвореността

Повярвай си! Ти можеш всичко! Доколкото си вярваш, дотолкова и ще реализираш целта си!

Когато тръгнеш по пътеката на преодоляване на зависимостта си, най-вероятно ще се сблъскаш със стената на неудовлетворението и стоящата зад нея тревожност. Сякаш изкачваш вътрешната планина на абстиненцията си – физиологична или психическа. Нужно е да издържиш тази абстиненция! Как? Обикни я! Обикни я като част от пътечката, водеща те сигурно към радостта на свободата ти! Това е подходящата емоционална настройка за издържане и сублимиране на съпротивата – сприятели се с нея, обикни я!

Съзнателно възприеми настройката на оптимизъм! А той е решението да бъдеш такъв!

Трудността е нужен етап при изплуването на щастието ти от блатото на обсебеността ти! Слънцето на щастието ще изгрее на пътя ти скоро – просто издръж с любов и смирение, фокусиран в целта си!

Продължавай да издържаш изкушението: с обич към скритата в него сила на щастието ти, сега поведена към свободната ти личност! Умът ти, дълго време окован от зависимостта ти, ще ражда всякакви изкушения: „Само една доза!”, „Само една цигара!”, „Само едно питие!”, „Само малко да погледам порно!”, „Само за мъничко да вляза в залата за хазарт...” ... Ако послушаш този настойчив гласец на навика, акумулираната енергия бързо се вплита в събудената страст и малкото действие много скоро те сгромолясва с пълна сила обратно в зависимостта ти, като малка снежна топка, която бързо се превръща в необузданата лавина на падането в старото зависимо поведение!

Виж във вътрешния си взор последиците, виж негативите, почувствай докъде води „подхлъзването” обратно в навика! Не задържай прекалено вниманието си в негативното обаче – просто надзърни за миг! А сега се фокусирай изцяло в новото си отношение на обикване на силата в изкушението на навика! И издърпване на тази сила на щастието към твоята цел – свободната ти радостна личност! Усети процеса отвъд думите, в това е ключът на успеха ти!

Помогни си с дълбоко дишане, с повече движение, спорт и социална активност! Поддържай ума си фокусиран в образите на целта си! Виждай се и се чувствай във визуализацията си като свободен, силен и спокоен човек! Ще станеш такъв! Издръж – със смирение и търпелива обич!

Меко и нежно отклонявай постоянно фокуса на ума си към целта си! Защото умът автоматично е насочван от изкушението. Преформулирай меко вътрешните образи и чувства на страстното изкушение, като ги трансформираш в тези на целта си! Леко успокоявай вътрешния си вербален ментален монолог, като спокойно и с търпелива мекота го преформулираш в позитивния фокус на целта си! Ползвай позитивни утвърждения: вярвам си, постигам, мога всичко, важно ми е да постигам целта си, искам свободата си, жадувам свободата си, обичам тревожността, обичам напрежението, мога, аз съм свободен, аз съм радостен...

Няма битка и противопоставяне, но здраво усилие! Не се бори с възникващите образни или вербални мисли – изкушения! Приеми ги, погали ги с обичта си, свържи се със заложената в тях мотивация за щастие и я извлечи с обичта си както маслото се извлича от млякото! Меко насочи извлечената мотивация за щастие към целта си – силната ти и щастлива индивидуалност!

БЪДИ
Стани промяната – аз съм!

Вече си се научил пребиваваш в състояние свободно от зависимостта ти за по-дълго време! Цялото ти тяло, самите ти клетки са благодарни за това, че вместо да хранят вредния навик, сега кипят от радостна сила! На душата ти е по-леко, спокоен и силен си! Чувстваш, че можеш всичко, което пожелаеш, планираш правилно и целеустремено работиш за постигането му! Вярваш си! Знаеш, че можеш! Общуването ти в обществото е станало леко, спонтанно и жизнерадостно. Наслаждаваш се далеч повече на живота си, на всеки разговор, стъпка и глътка въздух! Дори трудностите ти харесват. Ако преди те са ти тежали неимоверно, сега с удоволствие ги преодоляваш, сякаш с радост се качваш по стръмен, но приятен жизнен склон! Миговете щастие, които преди си преживявал през зависимостта си, сега проникват целия ти живот, всеки миг от ежедневието ти.

Това новоустановено състояние обаче крие опасности – докато не бъде укрепено, затвърдено и привикнато към него като към естествено. Не си свикнал с това състояние. То е като да си стоял дълго време на сянка. В сянката на обсебеността от навика си. Сега, когато си излязъл на слънцето на силата и повишената психична енергия на щастието си, ти е доста... непривично. Освен това свободата от навика ти разтваря дузини от нови възможности – свободно време, свободна психична енергия на мотивацията, смелост и воля, за които само си мечтал, а сега са постоянно състояние на съзнанието и живота ти. Новостта на свободата от страстната ти обсебеност може да внесе известен когнитивен дисонанс в теб и нещо дълбок в теб да пожелае да се върне обратно. Невралните несъзнавани пътечки на навика ти, макар и неизползвани, са все още там и фокусът на психичната ти сила има тенденцията да се стреми отново да протече през тези стари неврални „канали”.
Затова е нужно време, през което спокойно, пълносъзнателно и решително да минаваш през четирите стъпала на трансформацията на навика! Тогава тези неврални пътечки бавно, но сигурно губят утвърдеността си, навикът остава назад. А ти все повече свикваш с новата си светла, свободна, радостна и силна психика! Харесва ти да си силен, свободен, множещ, постигащ, смел, спокоен, решителен, радостен и наслаждаващ се на всички житейски перипетии!
................................................................
..................................................................
.....................................................................
Представените четири стъпки са разделени само условно! Нужно е чрез практикуването им да бъдат почувствани, преживени и слети в единен процес!

Горните редове представляват ключ, „червена нишка” при работата със зависимости! Те са ядро, сърцевина на самостоятелната ни работа по преодолявне на зависимост или на водената психотерапия при зависимости!
Има чудесни спомагателни когнитивно поведенчески и психодинамични методи за работа със зависимостите, които обаче ще бъдат обект на размисъл в друга моя статия.

Орлин Баев
Психолог-психотерапевт
........................................................

Използвана литература:

1) Мотивационно интервюиране. Уилям Р. Милър и Стивън Ролник. Издателска къща ЛИК, София, 2010
2) Терапевтични общности. Петър Василев. Издателство „М-8-М”, 2008
3) Лествица. Йоан Лествичник. Издателство „Св. Вмчк георги Зограф”, Атон, 2006
4) Пътеводител в страната на възможностите. Бил О'ханлън и Сенди Бидъл. Издал ПИК-Б.С., София, 1999
5) http://orlin.bravehost.com/addictions.html
6) Трансперсонална психология. Свещена сексуалност. Орлин Баев. Издателство "Данграфик" Варна, 2009

НЛП техники за работа със страха

НЛП техники за работа със страха

Долните редове са отговор на писмо на пациентка със страхови проблеми.

Забележка: Описаните техники са изключително мощни и оптималното им изпълнение става под ръководството на трениран специалист по ментално здраве (психотерапевт).
.................................

В книгите на Кехоу има много истини, но и прекалености. Определено има закон на привличането, но в много по-различен вид от описваното от подобен тип автори. А това синхронично случване на събития зависи и от цялостната психична структура и движенията в нея, което съвсем се пропуска от подобни автори за масите с добри банкови сметки. Ако законът за привличането беше толкова директен и магично автоматичен, както захарно бонбонено го описват, всеки хипохондрик със силни мисли и страхове от болести щеше да ги има тези болести много скоро. Или човекът с натрапчиви катастрофични мисли би привлякъл ситуация на злополука скоро и бързо. Да, но не. Хипохондрикът цял живот може да си носи страховете, да умре на 120 и да бъде по-здрав от много оптимисти. Човекът Х с натрапчиви мисли може да ги има постоянно и те практически никога не се случват. Защото Вселената не е толкова глупава, колкото я представя Кехоу. Вселената, тази външната и собствената ни вътрешна такава, си има механизми, които много ясно се виждат в психотерапията. Познай себе си и ще познаеш всичко останало, се казваше някъде в Елада.

Въпросните мисли за болести на вас и на близките ви, за злополуки и т.н., са само една защитна реакция на несъзнаваното ви (подсъзнанието), която всъщюност е добронамерена и се стреми да ви защити - вас и близките ви. В основата на тези мисли, наситени със страх, всъщност стои доброто намерение на подсъзнанието ви за щастие и сигурност. Сега, ако си кажете, че Вселената, Космосът, Бог, законът за привличането или както и да се нарече, ще се повлияе от тези мисли, това ще бъде грешка. Вселената е мъдра и ни вижда целите, в цялостта ни. Вижда цялата ни психика, на всички нива, едновременно. А най-силната част от тази психика е това несъзнавано. Във вас, в това несъзнавано, има доброта и силно позитивно намерение, добро желание за здраве, щастие и радост. Вселената вижда преди всичко това. Подсъзнанието ви произвежда мислите на страх, защото по неговата логика то си мисли, че така ще осугури щастието и оцеляването ви, на вас и близките ви. то действа така автоматично, поради факта, че сме до голяма степен и животни, а подсъзнанието ни е именно тази по-стара, силна животинска част от нас, която си мисли, че още сме в джунглата и че като се поуплашим и напрегнем, ще избягаме от лошите хищници. Да, но вече нещата са други, а тази автоматична реакция на подсъзнанието ни повече ни пречи, отколкото ни помага - защото ни пренапряга и всъщност прави нещастни. Затова, сега задачата ви е да вземете положителното намерение, заложено в подсъзнанието ви и да го отделите от неприятните мисли, чувства и телесни реакции. Положителното намерение на подсъзнанието ви е: "Искам аз и близките ми да бъдем здрави и щастливи!". Сега, как да промените мислите и чувствата?

1) Настанете се удобно! отпуснете всяко мускулче на тялото си с автогенния тренинг, който практикувате. Отпуснете и дишането, което може почти да спре, да стне съвсем леко и споконо. Отпуснете и ума си. осъзнайте зрителя във вас - този дълбок наблюдател зад мислите си. Пускайте за известно време мислите да правят каквото си искат, а вие просто ги наблюдавайте, като зрител, спокойна, отпусната и хармонична. каквито и да са мислите, просто ги наблюдавайте и нежно ги пускайте да си хгодят, когато искат да ви въвлекат в хода си. Колкото по-дълго го правите, токова по-тих, спокоен и свободен ще става умът ви!

2) Това са само мисли - вижте се безпристрастно, отстрани и осъзнайте целия си психичен механизъм - подсъзнанието с неговото добро намерение, което обаче действа по един анархичен начин и създава тези неприятни мисли. Осъзнайте, че това са само мисли и те нямат нищо общо с реалността! нямат нищо общо с действителността! Вижте тези мисли сякаш гледате един филм - това е просто филм!

3) Представете си, че сте седнала в един киносалон, на първия ред. Ето, започва филмът с вашите мисли - сценарии. този път не ги гонете, разрешете им да се развиват спокойно, колкото и да са неприятни. просто гледайте сценариите спокойно, с пълното осъзнаване, че това е просто един филм, просто едни нищо незначещи мисли. Не се борете срещу тях, не бягайте от тях, но просто присъствайте и наблюдавайте с интерес и сякаш отстранено, като един зрител. Дори си представете, че ядете пуканки и пийвате хубаво питие в този киносалон. Колкото по-дълго гледате този филм с отношение на спокойно приемане и осъзнаване, че това е просто един ваш вътрешен филм, който нищо не значи, толкова повече страхът ще се разтваря, а оттам и самият филм ще става по-безинтересен и дори скучен. А мислите ще се стопят като илюзии.

4) Когато погледате фима и стигнете до края му, натиснете бутона 'назад" и мислено превъртете филма назад, като в същото време чувате звука от завъртането на филмовата лента назад - тъ гъ дъ гъ тъ гъ дъ гъ... Виждайте как сценарият се движи назад бързо и смешно! А сега пуснете филма напред, но на бързи обороти X 24 напред. Пак чувайте този смешен звук и гледайте движещите се бързо и смешно картини. през цялото време осъзнавайте, че това са просто картини, просто филм. Пак го пуснете назад, по същата технология. Пак напред... Правете това, като сменяте скоростта на въртене към все по-бърза, с осъзнаването на нереалността на гледаното и като си позволявате да го гледате с приемане и спокойствие, както гледате някой страшничък, но интересен филм.

5) Сега, пуснете филма нормално. Съвсем леко и спокойно, на игра и безусилно, променете екрана - направете го по-малък. Още по-малък. Сега го върнете до нормалната му големина. Сега пак го направте по-малък. Сега променете формата на екрана - направте го кръгъл! Сега дълъг и тънък. Сега вертикален и тънък. Сега докато го змалявате и променяте формата на екрана, вижте как се отдалечава. После пак го приближете. Пак го отдалечете. Вижте как картината става черно бяла. Как избл;еднява, как тръгват черти, сякаш е с лошо качество филмът. Образите избледняват още и стават все по-неясни и далечни. променете силата на звука - за малко го увеличете. А сега го намалете. още го нмалете!

6) Сега, като превъртите напред назад, поиграете си с големината и формата на екрана и силата на звука, съвсем леко и на игра започнете да променяте сценария. Съвсем леко, сякаш сам се променя - наситете го със светлина, почувствайте радостта. Понякога ще се връщат старите картини. приемайте ги с отворено сърце и обич, погалете ги нежно. Те самите ще се трансформират в новите радостни лица, усмихнати образи, светли спокойни картини. Чуйте спокойните природни звуци в този нов филм, усетете как проникват във вас дълбоко, доверете им се! Понякога старите картини ще се връщат - чудесно, прегърнете ги - те са само един филм, един стар и полезен сценарий. Когато му се зарадвате, то сам ще започне да се променя - помогнете му съвсем лекичко като игриво променяте картините. като на шега, весело и свободно, към радостни и светли, добри и спокойни! Продължете да творите желаното бъдеще - леко, непринудено и като на шега. Играйте си с образите, наситете ги с мирис, звук, цвят, допир, радостно оптимистично чувство на вдъхновение!

7) Осъзнайте как вие самата сте господарката на собствения сценарий на собствения си житейски филм! Живейте живота си щастливо, спокойно и с отворено сърце!
.................

Правете горните упражнения в дадената последователност. През цялото време прегръщайте страха си като свой най-добър приятел. Имайте едно положително отношение към него набезусловно приемане. Така той се успокоява - защото той, това сте вие, една по-дълбока част от вас. Не се бийте с нея, доверете се на Вселената и станете единна и цялостна!

Успехи: Орлин