Мишо и Миша ...

Мишо беше момче на 22. Ходеше на йога, четеше езотерична литература. Работеше доста неангажираща работа, но имаше пари, защото татко му даваше - все още. Мишо беше стеснително момче, имаше висока социална тревожност. Трудно се запознаваше. Когато поискаше да се доближи до момиче, сърцето му започваше да бие лудо, дланите му се изпотяваха, колената м омекваха. Мишо беше идеалист, четеше духовните си книги и летеше в просторите на мечтите си. Освен духовните идеи обаче, една голяма част от мечтите му бяха жените. Копнееше за жена, сънуваше ги, мислеше ги, извиваше се в прегръдките на желанията си, преплетен с фантазните женски прелести. На една от сбирките по йога една кака се доближи до него и го заговори. Той неумело изрече няколко слова. След йогата Михаела сама пожела той да я закара у дома и, във Възраждане, в покрайнините на Варна. Уговориха се да се видят пак, извън йогата. Михаела имаше всичко, от което Мишо се нуждаеше - житейски опит и нахаканост, инициативност, хубаво тяло и много сексуалност. След няколко срещи двамата вече бяха на хотел. Не се получи. Социалната тревожност блокира нервната система на момчето. Това не спря каката обаче. Продължиха да се виждат и скоро всякакви психогенни блокировки изчезнаха яко дим. Мишо се влюби до мозъка на костите си! С цялото си сърце, тяло, душа. Кака Миша беше 16г. по-голяма от него. В началото всичко беше невероятно красиво. Мишо получаваше точно от каквото имаше нужда, Миша също. Той: много и невероятен секс, връзка в която водещата бе тя, а не той, приемане какъвто е. Тя влизаше в онази възраст, в която тестостеронът и спрямо естрогена растеше и изпитваше бясна нужда от страстен секс. Освен това и бе омръзнало цял живот да бъде в пасивна роля и сега и харесваше тя да ръководи нещата в тази страстна връзка. Всичко беше чудесно, поне през първите три години. После Мишо започна да съзрява, малко по малко, започна да му се иска да излиза с компаниите на връстниците си, да има момиче на неговата възраст. В същото време обаче беше неимоверно мощно влюбен в Михаела. А тя "не пускаше захапката", ревнуваше го и му забраняваше досег до момиче. И нямаше никакво намерение да го освободи. Когато той тръгваше да ходи с някое момиче, тя просто провеждаше разговор с него и той зарязваше момичето. Беше влюбен. Лимбичната му система се беше обусловила мощно позитивно и дори само при мисълта за Михаела, вълни на страст преминаваха през тялото му. Виждаха се два три пъти седмично за по няколко часа. Тя живееше с мъжа и децата си. Той, в новия си апартамент - сам. Нямаше компания - не можеше заедно с Миша да отиде в младежка компания. Понякога излизаше с нейните приятелки, рядко. А трябваше и да внимават - светът е малък и мъжът и имаше приятели навсякъде. Това му натежа. Родителите му не го бяха виждали с момиче, постоянно се криеха. Михаела направи аборт от него, по свое решение. Той никога не и го прости. А тя гледаше интереса си - винаги. Беше и хубаво с Мишо, имаше върховни и много оргазми с него. Но си знаеше сметката. А той даваше душа и сърце за нея. Тя внасяше в дома си, но не изнасяше. Винаги през всичките години той плащаше хотелите, ресторантите, бензина, лифтовете, всичко. Мишо навлезе в късните си двадесет. Започна все по-ясно да осъзнава всички минуси на връзката си. Беше загубил приятелите си, нямаше изглед да има деца и семейство, беше самотен извън няколкото часа с нея. Някъде през воала на проекцията на влюбването започна да осъзнава не толкова съвършената личност на Михаела. Но беше влюбен. Беше закачен като риба ма кукичка, а жалките му опити за откъсване завършваха с пълен крах при всеки поглед върху дупето и. Тя беше доволна - държеше си го като удобна играчка. Винаги имаше подръка шофьор, поддръжник и най-вече сексуален роб. Буквално роб. Нейната собствена сексуалност продължаваше да расте експлозивно заедно с намаляването на естрогена и - влезе в 40-тте. А той се опиваше в секса с нея. Беше се превърнал в дрога, беше се "закачил', буквално! Тя беше мултиоргазмена, а той се научи да контролира оргазмите си и да има десетки. Това обаче го закачи още по-мощно. Буквално преживяваше екстатично блаженство с нея, каквото малцина можеха да изпитат без помощта на дрога или религиозен екстаз. А в същото време все по-силно започваше да съзнава обсебеността си от нея и минусите на връзката си. Не можеше да скъса с нея, беше безсилен. А тя и не мислеше да го пуска. Той избяга в чужбина с идеята, че разстоянието ще го излекува. Сънуваше я, бленуваше я, живееше в аурата и миризмата и, липсващите му до раздиране преживявания с нея. Просто се поболя, загуби съня си, всичко стана мрачна бездна. Абстиненцията от хероин бе нищо в сравнение с вопъла на душата му. Върна се в България и при нея. После пак замина навън, но като ластик зависимостта му от нея го връщаше обратно. А тя нехаеше. Намираше си други връзки, искаше просто добър секс. За Мишо обаче влюбването бе тотално, от блажения екстатичен секс до най-малкото и движение - той беше влюбен в нея и във всичко нейно виждаше изключителен чар и смисъл. А реалността бе друга, далеч по-приземена. След време Мишо отиде в чужбина за по-дълго време. Там си хвана гадже, а Миша разбра - имаше паролата на мейла му. изревнува го и му заяви, че са официално разделени. Мишо обаче страдаше, въпреки разстоянието, въпреки всичко. Новата му приятелка му се струваше като жалка сянка в сравнение с Михаела. Времето минаваше. В него протече едно много мъчително раздиране и кукичката на продължилото 9 години влюбване се откачи болезнено. Пак болеше от раната, но поне кукичката не беше там. Малко по малко раната започна да зараства. Но споменът за Миша остана винаги в него! Като онази първа и най-силна любов която сърцето не забравя! И досега понякога Мишо се потапя мислено в прегръдките и...
.....................

Разказчето е спонтанно написано. Всякакви "прилики" с реални лица, места и събития е случайна и резултат на пси проекции.

Горната история е само един възможен сценарий от шарения живот. Има и чудесни връзки при голяма втзрастова разлика, които имат бъдеще, имат обществена гласност и нормални взаимодействия... Възможностите и нюансите са безкрайни...