Когнитивната наука и човешката същност

Когнитивната наука и човешката същност

От позицията на когнитивната наука и невронаука, съзнанието се явява страничен ефект от невралните процеси. Въпросът е, че това е само общоприета хипотеза. Приета просто защото известни групи от хора, обединени в социални звена и споделящи подобни вярвания, решават че това е така. Методологията на когнитивната наука, която е именно дисциплината,изучаваща човешката познавателна система от научна гледна точка, е просто продукт от вярванията на последователите и. Дори психичната енергия се отхвърля като факт, какво да говорим за фини тела, душа и т.н. Изследванията се правят не на парче, а на парченца, от които евентуално може да се сглоби по-голяма картина. Нищо лошо. Въпросът е, че ако експерименталният дизайн не пасва на изключително тесните параметри, производни на вярванията на т.н. учени, експериментът не се приема за валиден. Към тези тесни вярвания се нагаждат и статистическите методи за проследяване на изследванията и много добре си резонират взаимно в двумерността си. Самият изследовател, ако не споделя ригидната скованост и лимити в познавателното методологично статукво, ако не е твърде съгласен с принципите и качеството на ползваните методи, бива маргинализиран и отхвърлен от защитните психични механизми на колегите си, които изтласкват това, което не отговаря на плоскостта на разбиранията им. И тук стигаме до факта, че съвременната наука за когницията не се отличава качествено от коя да е система от вярвания за човешкото познание - което резонира с разбиранията и, се приема, което не, автоматично се дисквалифицира. Когнитивната наука няма методология, която да долови протичането на една единствена мисъл или психодинамиката на интуицията - поне засега. И да проима, все едно чрез изследване отражението на небето в локвичка да се изследва космоса. Може, но индиректно. Представи си една книга. В нея има огромно познание. Подходът на когнитивната наука обаче е следният - ще претегли и изчисли колко мастило има отложено по страниците, каква е дебелината на хартията и от какъв материал е произведена, как е прошнурована книгата, какви съчетания от изписани и бели полета има по страниците. Но няма да си има и понятие от актуалното познание, смисъл, мъдрост, творчество, полет на мисълта и духа, вложени в съзнанието на автора. Защото не може да чете. Това е само метафора, но надявам се аналогиите са проследими. Тоест, засега когнитивната наука и невронаука нямат нито методологията, нито капацитет на разбиранията си, за да изследват същността на Човека. Измерва се психиката чрез заключения, основаващи се на поведението - но това е мегаиндиректен подход. Невронауките са по-директни - но по отношение на душевността, методите им се отнасят както изследването на светлината от слепец - единствено през топлината и... Изследвайки невралните процеси при протичането на информацията, дали изследваме самата информация – мисъл, чувство, интуиция, творчество, воля? Не, изследват се телесните корелати, отговарящи за протичането на тази информация, нищо повече. Ако си послужа с горния пример за книгата – изследва се тежестта на отложеното по страниците мастило, наклонът на буквите и т.н., но не и самият вложен смисъл.

Засега науката е безсилна по отношение допира до актуалната човешка същност – факт! 

Как тогава можем да разчитаме единствено на съвременната развиваща се наука по отношение на душевността ни? Ако тя не надхвърли настоящите си разбирания, колкото и да се развива, не го прави във вертикална, а само в хоризонтална плоскост. Все едно гъсеницата да разбере пеперудата (едно от буквалните значения на гърцизмът психе е пеперуда - затова ползвам тази метафора) - не, тя ще яде листата, ще гледа надолу, ще изследва структурата на мозъка на другите гъсенички, но ще отрича съществуването на крила и нещо повече от собственото си пълзене! 

С това не омаловажавам значението на когнитивната наука и експерименталната психология - напротив, възнамерявам и за в бъдеще активно да се ползвам от достиженията им. Просто казвам, че съществува известна двумерност в презумпциите им - това не ги прави лоши или малоценни, напротив!

Дори да приемем, че вярванията в съществуването на психична енергия, душа и т.н. са пожелателно мислене, водено от страха от смъртта и проекция на желанието ни за живот, какво от това. Такива вярвания са естествена част от когницията ни, което ги превръща в потенциално мощен психотерапевтичен инструмент - това пък е предмет на изследване на когнитивната наука на религията. Виж тези статии: 

- http://orlinbaev.blo...og-post_29.html 
- http://www.kcl.ac.uk...ofrerligion.pdf 

Отделно от всичко горенаписано: съществуват преживяванията на хиляди и хиляди йоги, мистици, медитатори. Преживявания на несетивно процесиране на информацията - опит извън тялото например. Как съвременната наука може да проследи такива опитности с методологията си? Как може да проследи когницията от по-висш разред на хора като Оробиндо, Ванга или Дънов? За съжаление засега не може. 

Орлин, обикновен човек