Страници

сряда, 1 август 2012 г.

Когнитивната наука и човешката същност


Когнитивната наука и човешката същност

От позицията на когнитивната наука и невронаука, съзнанието се явява страничен ефект от невралните процеси. Въпросът е, че това е само общоприета хипотеза. Приета просто защото известни групи от хора, обединени в социални звена и споделящи подобни вярвания, решават че това е така. Методологията на когнитивната наука, която е именно дисциплината,изучаваща човешката познавателна система от научна гледна точка, е просто продукт от вярванията на последователите и. Дори психичната енергия се отхвърля като факт, какво да говорим за фини тела, душа и т.н. Изследванията се правят не на парче, а на парченца, от които евентуално може да се сглоби по-голяма картина. Нищо лошо. Въпросът е, че ако експерименталният дизайн не пасва на изключително тесните параметри, производни на вярванията на т.н. учени, експериментът не се приема за валиден. Към тези тесни вярвания се нагаждат и статистическите методи за проследяване на изследванията и много добре си резонират взаимно в двумерността си. Самият изследовател, ако не споделя ригидната скованост и лимити в познавателното методологично статукво, ако не е твърде съгласен с принципите и качеството на ползваните методи, бива маргинализиран и отхвърлен от защитните психични механизми на колегите си, които изтласкват това, което не отговаря на плоскостта на разбиранията им. И тук стигаме до факта, че съвременната наука за когницията не се отличава качествено от коя да е система от вярвания за човешкото познание - което резонира с разбиранията и, се приема, което не, автоматично се дисквалифицира. Когнитивната наука няма методология, която да долови протичането на една единствена мисъл или психодинамиката на интуицията - поне засега. И да проима, все едно чрез изследване отражението на небето в локвичка да се изследва космоса. Може, но индиректно. Представи си една книга. В нея има огромно познание. Подходът на когнитивната наука обаче е следният - ще претегли и изчисли колко мастило има отложено по страниците, каква е дебелината на хартията и от какъв материал е произведена, как е прошнурована книгата, какви съчетания от изписани и бели полета има по страниците. Но няма да си има и понятие от актуалното познание, смисъл, мъдрост, творчество, полет на мисълта и духа, вложени в съзнанието на автора. Защото не може да чете. Това е само метафора, но надявам се аналогиите са проследими. Тоест, засега когнитивната наука и невронаука нямат нито методологията, нито капацитет на разбиранията си, за да изследват същността на Човека. Измерва се психиката чрез заключения, основаващи се на поведението - но това е мегаиндиректен подход. Невронауките са по-директни - но по отношение на душевността, методите им се отнасят както изследването на светлината от слепец - единствено през топлината и... Изследвайки невралните процеси при протичането на информацията, дали изследваме самата информация – мисъл, чувство, интуиция, творчество, воля? Не, изследват се телесните корелати, отговарящи за протичането на тази информация, нищо повече. Ако си послужа с горния пример за книгата – изследва се тежестта на отложеното по страниците мастило, наклонът на буквите и т.н., но не и самият вложен смисъл.
Засега науката е безсилна по отношение допира до актуалната човешка същност – факт! 

Как тогава можем да разчитаме единствено на съвременната развиваща се наука по отношение на душевността ни? Ако тя не надхвърли настоящите си разбирания, колкото и да се развива, не го прави във вертикална, а само в хоризонтална плоскост. Все едно гъсеницата да разбере пеперудата (едно от буквалните значения на гърцизмът психе е пеперуда - затова ползвам тази метафора) - не, тя ще яде листата, ще гледа надолу, ще изследва структурата на мозъка на другите гъсенички, но ще отрича съществуването на крила и нещо повече от собственото си пълзене! 

С това не омаловажавам значението на когнитивната наука и експерименталната психология - напротив, възнамерявам и за в бъдеще активно да се ползвам от достиженията им. Просто казвам, че съществува известна двумерност в презумпциите им - това не ги прави лоши или малоценни, напротив!

Дори да приемем, че вярванията в съществуването на психична енергия, душа и т.н. са пожелателно мислене, водено от страха от смъртта и проекция на желанието ни за живот, какво от това. Такива вярвания са естествена част от когницията ни, което ги превръща в потенциално мощен психотерапевтичен инструмент - това пък е предмет на изследване на когнитивната наука на религията. Виж тези статии: 

- 
http://orlinbaev.blo...og-post_29.html 
- 
http://www.kcl.ac.uk...ofrerligion.pdf 

Отделно от всичко горенаписано: съществуват преживяванията на хиляди и хиляди йоги, мистици, медитатори. Преживявания на несетивно процесиране на информацията - опит извън тялото например. Как съвременната наука може да проследи такива опитности с методологията си? Как може да проследи когницията от по-висш разред на хора като Оробиндо, Ванга или Дънов? За съжаление засега не може. 

Орлин, обикновен човек

6 коментара:

  1. Ти си прав за всичко, което пишеш, само се чудя, защо още отдаваш енергията си да се бориш със закостенялото мислене. Гъсениците сами ще си станат на пеперуди, еволюцията е в кърпа вързана за всеки, даже да иска, не може да избяга. :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Права си! Това е текст, който изрових днес от компютъра си, не знам от кога... Прочетох го, видях, че според мен има резон в него и го публикувах... :) За закостенялото мислене - аз не го боря или съдя. Изказвам антитеза, това е. Всеки има право на свобода в мисленето. Ако има и знанията и способността да обоснове хипотезите си, тогава богатството от мнения истински обогатява идейното пространство, а оттам и в конкретизиран вид, съществуването ни! :)

      Изтриване
  2. Приятелю, в момента срещам цитат, с който подходящо да се изкажа :)
    " В по-обхватната схема на нещата на хората е отредено да еволюират в съзнаващи същества и онези, които не успяват да го постигнат, ще страдат от последиците от несъзнателността си. Защото са в дисхармония с еволюционния импулс на Вселената." - "Нова Земя" на Екхарт Толе

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Като реакция на прочетения цитат от Екхарт, в съзнанието ми проблесна мисълта: "Лошото е, че когато науката поддържа тесните си вярвания, с това ограничава и хората, които и вярват и мен самия"... В същия този момент се изумих: "Кой ме кара, за Бога, да се съобразявам тотално с подхода на когнитивната наука? Мога просто да ползвам и извличам зърното измежду многото плява! А тези, които и вярват изцяло - те и вярват, защото съзнанието им резонира с ограниченията и!". За миг само осъзнах, че всичко е на мястото си! Накара ме да се почувствам щастлив, Катя! :) Благодаря ти!

      Изтриване
    2. Именно, това исках да ти подскажа, но не намирах правилния начин "кой, за Бога, те кара да се съобразяваш с каквото и да е?" Ние сме добре дресирани, даже прекалено, нужни са си много години да се освобождаваме от собствените си умствени окови, но все пак си заслужават усилията. Бъди щастлив! :)

      Изтриване
  3. Здравейте.Не зная,дали тук е мястото да напиша нещото,което преди малко ми се случи.Гледах през прозорецът навън.Допреди малко,имаше слънце,после облаците го покриха.След малко,то отново се появи.Дали се бореше,дали дишаше през тях.Но ту се появяваше,ту се скриваше.И така,докато се отказах да се любувам на гледката:).Помислих:какво днес да прочета?Но в този миг...сълзи се стекоха по лицето ми.Не знаех причината.Помислих си:от времето е явно.Но в този миг...някой звънна на вратата.Погледнах през шпионката.Беше един старец,който вероятно имаше нужда от нещо.Как да отворя,като очите ми плуваха в сълзи?Избърсах сълзите...едва ли той щеше да забележи,че и аз имах нужда от нещо много ценно,от мил съвет/добре ли ,че усетих тъгата?/ами ...ако на пътя се бяхме разминали?Сълзи....просто са сълзи.Отворих,подадох една монета.Вече съм по-спокойна.Да...малко преди да напиша тези редове,прочетох,че един човек Орлин Баев ,в отговор е написал"Накара ме да се почувствам щастлив Катя"Как ...ще се почувствам ако знаех отговорът за моето усещане.За добро ли е,или имам нужда от нещо,нещо което да избистри моите сетива.

    ОтговорИзтриване

Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук в коментарите!