За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

събота, 18 август 2012 г.

Автентична самоувереност


АВТЕНТИЧНА САМОУВЕРЕНОСТ

„Майкъл Джордан е бил изключен от баскетболния отбор в гимназията; Уолт Дисни е бил уволнен от вестника, в който е започнал работа, поради ‚липса на въображение и оригинални идеи“; Музикалният състав „Beatles” е бил отхвърлен от студия за звукозаписи „Дека“, които заявили: „Не харесваме изпълненията им! Те нямат бъдеще в шоу – бизнеса!“; Опра Уинфри е била понижена в длъжност и отхвърлена от позицията на телевизионен говорител на новини, защото „не стои добре пред камера…“; Първите дванадесет издателски къщи, прочели „Хари Потър“, го отхвърлили; Учителите на Алберт Айнщайн казвали за него, че той „никога няма да може да събере две и две…“; Каква е поуката от всичко това? Не вярвай на това какво „те“ казват. Всичко, от което имаш нужда, е да вярваш в СЕБЕ си!“

 Когато правиш нещо от душа, какво значение има какво ще кажат другите? Цялата вселена е зад теб! А ти самия - бъди със самия себе си, вярвай! Вярвай в мотивацията на духа си и върви в стъпките на вдъхновението си! Тогава и съдбата е с теб и пренастройва случванията си по волята ти - защото тя е волята на безкрая, минаващ през теб! Обикновено, когато се говори за самоувереност, се има предвид асертивността, здравата его агресия. Тя е нужна и неизменно е част от един качествено интегриран и смел живот. Сега обаче говоря за самоувереност, чието начало извира от сърдечната обич. Говоря за силата на духа извътре. Когато тази духовна сила тече през теб, приземената его асертивност е лесно постижима. Как се придобива такава сила? Чрез чист живот, в който главният стремеж е резонирането със законите на битието.  Тогава и заложените характерови комплекси с лекота биват анализирани, осъзнати и преодолени, егото стъпва здраво и стабилно на нозете на логиката и качественото социално включване и успех. Но, първоизворът на вярата е в силата на духа ти!

Целият свят говори за самоувереността, за успеха. Да си пробивен, да постигаш целите си, да се наложиш... Това изисква агресия. Агресията не винаги е лошо качество. Тя е просто енергия, проявяваща се през естествения агресивен нагон, присъщ на всички ни и вложена в социално включване и просперитет. Има обаче и болна агресия. Когато егото ни загуби връзка с първоизточника си, с цялостната личност, с духа отвътре, тогава няма ориентир, няма вътрешен компас. Тогава човек се чувства сам, заплашен от провал, отхвърляне и неуспех. Затова развива неврозата на властта – започва на всяка цена, садистично да се стреми да се наложи над другите – изкусно, чрез фина манипулация или директно и грубо, но целта е една и съща – власт. Власт над другия, която подобно на аспартам на мястото на мед, уж да замени липсващата власт над самия себе си и даде илюзорна сигурност на малкото уплашено его. Такава самоувереност обаче е само привидна – дори и изглеждайки безкрайно самоуверен, дълбоко в подсъзнанието си такъв човек силно го е страх. Страх го е от загуба на контрола над другия, над бизнеса, над света, в който сега е изнесен липсващият център на обич отвътре.
Неврозата на властта (Бернаскони) е масова емоционална чума за съвременното западно общество. Чудесно е его психомеханизмите да рефлектират качествата на самоувереността. За да бъде самоувереността истинска, а не само имитация и бягство от вътрешни страхове, е нужно да произтича от центъра на съществото ни. От цялостната личност, Селфа ни (Юнг). Този вътрешен интегративен център е колкото от мира сего, толкова и отвъд него. Преживява се директно в пълносъзнателно сливане, медитация (mindfulness). Там еквивалента на мисловността, концентрацията, паметта, е мъдростта. На емоциите и чувствата е любовта – но любов безусловна, божествена, трансперсонална. Еквивалента на либидото в този вътрешен интегративен център е свободната воля, силата на духа, свободата. Според трансперсоналната психология, която черпи познание и мъдрост от психодуховните системи за развитие на съзнанието, вътрешният свят на човека може да бъде погледнат от изцяло различна перспектива. Според нея той не само, че не е продукт на физиологичните процеси, но тези последните са следствие на психодуховните движения в човека. В контекста на темата за самоувереността, ми се иска да кажа, че тя може да бъде автентична само ако извира от сърцевината на човека. От духа му!

Думите трудно могат да кажат нещо съществено за състоянието на сърдечна разтвореност и мъдрост, от което извира самоувереността! Могат да се доближат, метафорично да се докоснат до предверието на сърдечния разум, но само личното преживяване е критерий за познаването му. Бидейки деца обикновено "гласът" на сърцето е ясен и водещ. По-късно, под влиянието на интроектите на социалната ни култура, откъсната от същностната ни природа, се научваме да заглушаваме или въобще да загубим връзка с тази недуална божествена когниция, със същността си. Ако имаме щастието в даден момент от животите си отново да се докоснем до нея, да я послушаме и съзнателно да започнем да култивираме акордирането си с вибрацията на вътрешната си истинна природа, осъзнаваме, че тя е изворът на асертивността, щастието, смисъла, радостта, вдъхновението, призванието, мъдростта и добруването в живота ни! Защото няма как отразената светлина на его щастието да съществува без слънцето на духа ни!

Каква е ролята на богатството в преживяването на самоувереност? Милиарди и трилиони, безброй вещи и собствености не струват и шепа мъртва пепел пред богатствата на любовта, благостта, вярата, благочестието и смирението! Не че вътрешното богатство отрича външното, не! Но според законите на битието, външно можеш да разполагаш с толкова, колкото и каквото имаш отвътре! Всичко останало е кражба.  Когато вътрешното богатство е изобилно и най-малкото външно притежание е предостатъчно. Когато отвътре си празен, изкорубен и пълен с тъмнина,  с колкото и пари, вещи и социален статус да се затрупаш, сигурността и щастието ще си останат непостижима илюзия за теб. Тогава с колкото и външни стени да ограждаш замъците си, не можеш да избягаш от бездната от тъмнина извътре си. Тогава, ако външното богатство не е израз на вътрешна стойност, какъв е смисълът му?! То носи илюзия за самоувереност и сигурност, отразена в завистта на тълпата, от която богатият отвън, но бедняк отвътре се храни. Срещал ли си погледа на мутреса в скъп автомобил? Тя има нужда от одобрението и възхищението ти, с което за малко да запълни празнината си отвътре. Не получи ли вниманието и завистта на социалното стадо, просякът отвътре се чувства като риба, поставена в прекрасно кресло, в скъп имот. Риба, която дори имайки милиарди в банковите си сметки, е лишена от водата на любовта , която единствена може да и предостави нужната и сигурност и радост. Такъв човек се задоволява с жалък заместител - изсмуканата болезнена завист от тълпата, от която приема капчици псевдосигурност . Псевдо, защото хората с тяхното внимание са твърде слаб,  малък и замърсен източник пред необятността на любовта.  

Автентичната самоувереност произтича от дълбините на духовното ни сърце. Мъдростта на сърцето обаче има нужда от инструмента на обективния ум, чрез който да стъпи здраво на краката на логиката и осъществи здрава връзка с обективната реалност. Логиката е слуга - един добър слуга. Когато его гордостта на човека възвеличае механичната логика и дори я постави на пиедестала, определящ човешкото, всичко се обръща наопаки. Логиката е добър слуга, но много лош господар - жесток, следващ бездушни цели, оправдаващ всякакви средства за постигането им. Логиката е откъсната - тя не може да преживява, а само да категоризира, описва, класифицира и поставя в таблици и колонки. Логиката е мъртва - тя е прекрасна способност, докато бъде ползвана като инструмент, но се превръща в убиец на цялостната реалност, когато единствено тя взема решения. Всеки калкулатор има повече логика и от най-гениалния математик - защото тя сама по себе си е бездушно, машинно, механистично пособие за боравене в този свят. Великолепно пособие обаче, когато бива водена от сърдечния разум. Както казва мъдрецът - сърцето има очи, но няма крака. Умът има крака, но няма очи - той напипва в тъмнината слепешком, неспособен да прозира тоталната мъдрост, струяща от духовността. Когато обаче его логиката се превърне в смирен слуга на сърдечния разум, всичко идва на мястото си! Който има досег с безкрая на сърцето си, знае!

Душата върви по всички пътеки.
Душата не върви право напред, нито се източва право нагоре като тръстика.
Душата разцъфва подобно на лотос, който разперва безчет листенца.”
Халил Джубран

Поетът и мистик тук загатва опитността си в сливането с душата си (йога) - едно преживяване, че си и тук и там и навсякъде едновремено. И преди и след и сега, в едно. Знание, което надхвърля времепространството, през което в момента се проявява. Надхвърля и затова може да бъде изразено единствено метафорично, през езика на изкуството, поезията... Думите могат само да се доближат, да загатнат това познание - но в даден миг е нужно да застинат преклонени пред полета на интуирането, езика на душата!

Търсиш щастие, вяра която да носи хармония и благи дни в живота ти - а обичаш ли? А позволяваш ли на любовта да протича през теб - защото тя е изворът на вярата в Себе си, щастието, смисъла, радостта и всяко добруване! Стремиш се към удовлетвореност и сигурност - мислиш си, че ако си заобиколен от големи стени  на големи имоти, ще избягаш от несигурността си? Надали! Хармонираш ли с потока на онази жива любов, която единствена носи пълнотата, удовлетворението и сигурността? Имайки здрав разум, стъпил стабилно на логиката, съумяваш ли да го смириш дотам, че да бъде добър слуга на господаря си - сърдечния безмерен разум? Искаш да ти е добре - обичай! Знай, че любовта е онова фино лепило в този живот, което свързва, съединява висше и нисше, горе и долу, нагон и интуиция, страст и възлюбване, ум и сърце, мъж и жена... Когато егото смирено замлъкне пред необятността на божественото, само тогава се отваря свободно пространство за изява на любовта в живота! Имаш ли я - всичко имаш! Нямам ли я и галактики да притежаваш, нищо нямаш!

Любовта дава! Любовта прощава! Любовта е онова състояние и енергия, което осмисля и насища с радост самата тъкан на живота! Някой външен човек може да вдъхнови преживяването и, но не е задължително. Тя е истинска, когато извира отвътре и е състояние на съзнанието ти!

 Изумителна е красотата на жената! Мъдрите знаят, че микрокосмосът на човешкото тяло е пряка аналогия на макрокосмоса на битието. Колко магия се крие в утробата на жената - да зачене, да развие и създаде живот. Науката си мисли, че познава този свещен процес, но може да опише само механичната му повърхност, нищо повече. Жената възбужда мъжа, безспорно. Но така както възбужда ероса, тя може и е призвана да възбужда и сърцето и душата му! Мъжът може да бъде осигуряващ материална стабилност и сила, но може да носи и сигурност и живот в женския дух! Зависи от качеството и обхвата на общуващите съзнания!
 Ако гледаш отвисоко, люлката на сърдечното ти добруване ще бъде самотна и празна... Гордееш ли се, издигаш невидима стена между теб и сърцата на хората, а всъщност си роб на страховете си, от които бягаш в защитната си себичност. Когато от сърце обичаш, пълнотата на живота носи мъдростта на смирението!

Качеството на междуполовото общуване обаче е само проекция на качеството на вътреличностовото общуване между мисли и чувства, ум и сърце, душа и дух, анима и анимус… Доколкото индивидуалният ум е в хармония с повелите на сърцето, дотолкова и междуличностовото междуполово общуване ще е наситено с хармония, сигурност и ще носи самоувереност и сила!
Когато няма личностова зрялост и мъдрост, превръщаме взаимоотношенията си в търговия и лихварство! Искаме, поставяме условия на емоционалните си вземания, давания и лихви от получавани чувства и поведения при отношенческите си вложения. Депозираме емоции и очакваме възвръщаемост и сигурност на отношенческата сделка! ... Кредитираме доверие, очаквайки печалба и връщане на внимание с лихвите! ... Пазарна търговия, да. Любов, мъдрост, единство и сливане - нищо общо! Такова е общуването между откъснатите от душите си съзнания, между его механизми, лишени от първоизточника на Аза си (Селф, Юнг).

 Когато сторя добро на някое съвършено чувстващо същество като котенце, в душата мигновено се разтварят пластове на разумно познание така различно от плоската логична когниция... С очите на сърцето си в този миг виждам един различен свят. Свят, който познавам от дете, но всъщност от вечността си. Свят, движен от любяща мъдрост и братска общност и единение. Свят, в който "аз и мое' е само бледа сянка на "ние и наше'! Радвам се на погледа на животинче! Обичам животните. През тяхната хармония говори майката природа. Тази външната и онази вътрешната природа, на разумността в теб. Те са част от цялото, сърфират с живота си по вълните на баланса и единството. Човекът, поне този от последните хилядолетия, е откъснат. Има да учи много...от животните! На архетипно ниво всяко животно е психоемоционално качество в душата на човека. Така животните приятели наоколо ни могат да събуждат вътрешни стойности, състояния, да ни тласкат в пътя ни към акордиране с любовта, мъдростта и истината на духовния ни център, да ни правят по-цялостни, по-сигурни в себе си и самоуверени!

 Игра на деца... Дали в съзнанието си се разделят на видове, форми, размери? Не, емпатично преливат сърцата си и играят! Има в човека едно дете, пътят към което е завръщане в дома. То е различно от това физическото дете, което си бил като малък. Мъдро е, любящо е, свързано е с приказността на природата и космоса! Това дете знае, че животът е игра - радостна, красива, звънка, наситена с багрите на човечността и хармонията на вдъхновението игра! Когато ритъмът на тази игра заживее в живота, тогава само можеш да си вярваш истински и безусловно – защото само тогава Ти живееш. Дотогава си живял през сенките и отраженията си.

 „Мнозина казват: "Търпението – това е воля". Не, търпението е велико качество и в човешкия характер няма по-благородна черта от него. Търпението не се ражда с човека, трябва да се добие. Любовта може да ни дойде даром, но търпението трябва да го придобием. А страданието е един процес, чрез който може да се придобие търпението; този е методът за придобиване на търпение. А знаете ли смисъла му? То е основният стълб на живота. Имате ли търпение, можете да постигнете всичко; нямате ли го, нищо няма да постигнете в живота.“

/ из "Любовта" (беседа), Петър Дънов/

Единствено ти си господар на щастието си! Когато осъзнаеш силата си да променяш възприятието си за реалността, виждаш, че сам определяш как да я видиш! Когато знаеш, че във всеки миг преживяваш най-подходящия за теб факт или процес, тогава можеш просто да благодариш и градиш живота си! Когато знаеш, че всичко,което се случва с теб в този и всеки миг, е плод на собствените ти намерения, мисли, чувства и дела, тогава знаеш, че сам градиш живота си. Знаеш, че сега, в този момент можеш да избереш как да възприемеш, но и как да отреагираш на случващото се в живота ти. Тогава и резултатите ще бъдат коренно различни – такива, каквито ти като дух решиш да бъдат. Тогава си вярваш – защото си едно със Себе си!

В живота ни честа спънка в преживяването ни на автентична самоувереност и щастие се явяват зависимостите. Тези вкопчени във външна илюзия поведения, които изсмукват потенциала на радостта ни. Искаме да преодолеем даден вреден навик като зависимост от вещество или храна или секс? Или вкопчването си в значимия друг, произлизащо от зависимия ни несамостоен характер? Само дълготърпението може да ни помогне в тази мисия! Какви са ингредиентите на търпението? Здраво усилие, обич към трудността на усилието, силна убеденост в правилността на поетия път на промяна! Когато си позволим да не задоволим страстта на даден навик, се ражда психотелесно напрежение, изпълнено с тревожност. Нужно е здраво любящо усилие на свободната ни воля - търпение. Търпение, в което се сливат в едно усилие, обич и убеденост! Воля, сърце и фокусирано поддържане на менталната нова посока. Мотивация! Незадоволеното желание започва да поражда в ума все по-обсесивни мисли, убеждавайки ни в безполезността на промяната и "прекрасността" на мигновеното задоволяване на искането - на мига, каквото и да се случи! Този вътрешен "глас" на навика става все по-силен... Единствено пълното с любов усилие по поддържане на пълна убеденост и вяра в промяната водят до изход, до промяна в невралните и психични "пътечки" на навика и създаване на нови, здрави навици! Рационалното убеждаване и самоубеждаване стигат само до някъде. След това остава единствено това убедено любящо усилие! Ето така зависимостите, които имаш, могат да се превърнат в път към диамантената ти самоувереност! Вяра в Себе си, в центъра на живота в душата ти! Това ми нашепват словата на книгата на живата природа, от която продължавам да чета и се уча!

В заключение на горните редове ми се иска да спомена и така възвеличаваната его самоувереност. Когато автентичната самоувереност извира и тече като пълноводна река от душите ни, тогава граденето и утвърждаването на социално обусловената его самоувереност се осъществява с лекота. В процеса на тренинг на социални умения или в самия живот, който е най-добрият психотерапевт и коуч, се градят уменията за здраво себеотстояване, решителност при вземането на решения, спокойно даване на отказ и казване на "не", както и приемане на отказ без излишна персонализация. С лекота се усвоява умението за поддържане на самоуверен невербален език на тялото, вербално себезаявяване и участие, печелене на доверие, развиване на харизма и чар, приемане на нормалните грешки и неуспехи като учене и обратна връзка, като нужни етапи от пътя към успеха. Всичко тези качества и умения се научават и постигат с лекота, защото вече не са механична маска и преструвка, каквито биха били, ако се стремим към тях без подкрепата на дълбинната си автентична самоувереност. Когато автентичната самоувереност на духа ни прелива от нас, социалните качества на асертивността представляват единствено конкретизация на вече съществуващи потенциали! 

Орлин Баев, обикновен човек


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук: http://www.beinsadouno.com/board/forums/forum/157-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD/

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.