Бъдеще за България и българите

БЪДЕЩЕ ЗА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ

Слава Севрюкова предвижда отцепването на част от България от населението с турско самосъзнание, което спокойно дерибейства, превръщайки половината държава във всичко друго, но не и България, а случващото се очевидно се подкрепя от властимащите „българи“ с бездействието, индиректното и дори пряко законово съдействие. В наши дни не са необходими пророчества. Чистата статистика говори, че до няколко десетки години преобладаващото население в някои части от малката ни и сега държава, ще бъде с турско самосъзнание. Какво ще му попречи да основе собствена държава или да се присъедини към Турция? Аз не виждам политическите властници да правят нещо по въпроса. Напротив – подкрепят случващото се с гласно и негласно съгласие, водени от чисто лични и нямащи нищо общо с родолюбието интереси.  Дали е възможно подобно отцепване? Ето Косово - пресен пример! Ето България само преди стотина години - северна Гърция, източна Сърбия, Македония - тези земи тогава не само са се наричали, но са били български... Сега живеещите там българи назовават себе си другояче, така както и тюркизираните в България българи наричат себе си турци (помаците и голяма част от българите с турско самосъзнание). Дали политиката се движи от хуманни, или от силово икономически решения, това е риторичен въпрос... Просто мисля и споделям...

 Някой ходил ли е скоро в Кърджали? Аз да. Почти не чух българска реч... Аз съм човек със съзнание на гражданин на планетата. Но все пак - роден съм в България... Дали до края на живота ми това пространство още ще се нарича България?! Защо това е важно за мен?! Защото част от съзнанието ми, в това ми малко земно тяло, е свързано с генетична верига, която идва от древните български конници, затова... Дали е много важно за мен бъдещето на тази държава?! Не прекалено. Но все пак...

 Аз наистина уважавам турците! Уважавам това, че могат да бъдат по-добри приятели от много българи. Уважавам работливостта им, акцентът който поставят върху общността, семейните ценности... Това ми отношение обаче няма нищо общо с факта, че население, водещо се по паспорт българско, има турско самосъзнание. И не само самосъзнание, а нарича себе си турско. В интерес на историческата истина, по-голямата част от това население се състои от българи – някога ислямизирани и забравили произхода си българи, които сега, подложени на политическо-религиозна и финансова пропаганда и манипулация, се приемат не само за българи мюсюлмани или такива с турско самосъзнание, но за … турци! Подобно на "Троянски кон" , в един миг, когато това нямащо много общо с Българския дух население, освен по паспорт, премине определена численост, с огромна доза сигурност ще предяви политически иск за автономност. Това се случва пред очите ни. Втълпяват ни се добри идеи за толерантност - пак казвам, толерантността, братското отношение са налице. Но, териториално-политико-етническите, исторически и демографски процеси също.

Дават ни за пример Съединените Щати, Германия и др. - наистина, това са държави, центрирани не върху етнически, а върху други принципи. Но ние такава държава ли сме и дали щатите са удачен пример за нас? Жабата видяла, че подковават коня, та също вдигнала крачето си... Същите тези Щати, които по отношение на самите себе си поддържат принципа "Продължаваме да сме сплотени" (United we stay), по отношение на останалия свят практикуват двоен стандарт, бидейки в ролята на най-големия глобален терорист. Въз основа на "разделяй и владей", икономически и груби силови, едва прикрити с политическа реторика думи, те най-нагло крадат, налагат се, потискат, тероризират, убиват (това е точната дума)... От тях ли да се учим? Ако при тях държавата е законова, а етносите се сплотяват от масово прокламирана здрава обич към държавата, тук нито имаме реална законност, нито уважавано здраво родолюбие. Имаме неработеща съдебна система (така е угодно на властимащите), имаме потискано национално здраво достойнство... И още нещо важно - имаме 500 години не много весело минало със същия този етнос, който най-варварски е тероризирал нацията ни, спрял е ренесанса в зародиша му, дълбоко е травмирал душевността ни! Травми, резултатите от които и досега ясно могат да бъдат проследени в наситената с емоционален мазохизъм народопсихология на българина, робуваща на принципа „преклонена глава, сабя не я сече…“.

Нищо против етноса с турско самосъзнание! Не е виновен, който яде баницата, а който му я дава! Но пълно недоверие в управляващите продажни бездушници. И не само настоящите, но повечето от последните 22 години. Казвам го от позицията на обикновен човек, далеч от политиката, но все пак зрящ, мислещ и съответно виждащ натрапващите се въпреки липсата на интереси в политическата сфера факти! Едни българи (тези на върха) практикуват икономически геноцид върху други българи (обикновените люде). Предаваме брата си, гоним интелекта си, крадем се на едро... Дали не заслужаваме съдбата, която обсъждаме?! ... Разсъждавайки така, не влагам никаква емоционалност - просто от позицията на малък човек мисля и виждам, дори без да искам. Казвайки недоверие, имам предвид по-скоро когнитивния, рационален израз на тази дума. Емоциите ми имат по-важна функция от това да се занимават с имащите власт, но нямащи душа сенки! От сърце им пращам от светлината си! Събирайки „две и две“, виждам, че просто не си вършат работата. Българският етнос е интелигентен, с много дълбока изстрадала душа, жертвоготовен, търпелив и много издръжлив. Териториалното пространство на българската държава е природно изключително богато. Тогава, имайки в ръцете си безценния капитал от много стойностен народ и богата природно държава, какво правят политиците с този капитал? Къде е реализацията му? За Бога, та страната ни е с размерите и населението на голям град…  Дори държави, преминали през жестоки войни през последните години, се възстановиха и понастоящем са по-напреднали икономически и културно. Не съм и няма да бъда политик. Бидейки страничен безпристрастен зрител на българската политика, мога да заключа, че активното участие в нея изисква качества, противоположни на човещината, обичта към родината и законите на братолюбието. Просто виждам, че при толкова силен и богат човешки фактор и изобилни природни ресурси, няма обективни причини за това страната ни да бъде последна по икономически статус в европейския съюз. Има субективни обаче. Интелектът беше и продължава да бъде гонен. Културата и родолюбието умишлено биват сривани, а останалите в родината си българи биват подложени на медийна сугестия, включваща тотално преобърната ценностна система. Пари, власт, секс, имоти, краен индивидуализъм и откъснатост на брат от брата, невежество, непознаване на рода и историята на България и българското, чалгаризация и оскотяване, липса на здраво разпространение на обич към рода и родината... Само за две десетилетия ценностната ни система бе преобърната с главата надолу.

Някой може да каже, че народното самосъзнание, култура и просперитет до някаква степен могат да бъдат повлияни и тласнати и от неправителствени организации и движения. Да, така е. Но създаването на и активното участие в неправителствени организации, провеждащи и осъществяващи каузи, идеи и здрави цели не се ли прави като професионална дейност? А нима трябва да спрем настоящата си дейност, за да вършим работата на уж определените да я вършат? И ако има прекалена нужда от такива организации не означава ли, че вместо правителството да се явява функция на народното добруване, народът се явява функция на личностовия и икономически просперитет на членовете на правителството? А това е преобръщане с главата надолу на ролите и самия смисъл на демокрацията... Политиката е работа като всяка друга - просто работа. Участието в нея, поради достъпа до власт и пари, би трябвало да бъде само при много високо ниво на съзнание... Казвам това от наивната позиция на човек, неизкушен в политиката. Но, може би това е в известен смисъл по-ценна позиция, тъй като се осъществява през страничен, непредубеден поглед, от позицията на обикновен човек от народа. Погледната през призмата на етиката и сърдечния морал на емпатична любяща свързаност на човек с човека, професията „политик“ не е по-специална от професията програмист, социолог, психолог, психотерапевт, учен, лекар … По-отговорна е и именно затова до нея би трябвало да се допускат само индивиди с изключително високи морални качества, резониращи със законите на живата природа и доброто, на човечността и алтруизма. Онова добро, надхвърлящо полярностите добро и зло, плюс и минус, но извиращо от дълбинната мъдрост на битието. Съотнасяйки това си твърдение към марионетките на „великите“ сили в политическата ни върхушка, водени чрез „конците“ на безмерната алчност, единствено мога да се усмихна…

Можем да се учим от турците като цяло и българите с турско самосъзнание в държавата ни! Те са сплотени и задружни, уважават законите, традициите си, вярват в посланията, достигащи до тях чрез книгите на мъдростта – в случая Корана, поддържат високо ниво на семеен морал и ценности, гостоприемни и качествени хора са. Но погледнато от друга позиция, това което определя настоящото пространство като България, са българите с българско самосъзнание, история, самоопределяне. Mен не ме е срам да се нарека българин. Имаме много минуси, но и много плюсове и ние сами избираме кое и как да проявим! Тези, които се наричат турци също! Никой не е само черен или само бял.

Аз лично възнамерявам да ценя силните страни в българското в мен и да облагородявам отрицателните! Избирам да уважавам другите етноси като хора, извън цвета на кожата и вероизповеданието им! Но в същото време решавам да обичам родината си, България, българите и дълбочината на българския дух!

България не е държава, обединена законово около етнически принцип. Но е държава със специфичен исторически и демографски контекст. Истина е, че една варварска в момента на нахлуването си, но многочислена нация прекъсва началото не само на българския, но и на европейския ренесанс, който тогава започва по нашите земи. Говоря за турското поробване. Ако страната ни не беше преминала през петстотин години жестока робия на един исторически погледнато див и нецивилизован към времето на завладяването и дълго след това народ, сега би могла да бъде в ролята на една Франция, Швейцария или Германия. Но не. Нацията ни е била смазана – държавно, културно, етнически, психически! И досега последствията могат да бъдат наблюдавани в индивидуалната психика на българина…  Поради изкуствено поддържания най-нисък в европейския съюз икономическо – социален просперитет, българите продължават да напускат собствената си родина. Така, бивайки непряко, но икономически гонен от държавата си, българинът се принуждава да слугува в „чужди дворове“. В самата България остават все по-малко българи, а т.н. малцинства постепенно все по-решително се превръщат в мнозинства! В доста градове от страната ни почти не се говори български език. Читалища са наричани с турски имена, в цели общини се говори на турски… Какво от това, ще попита някой?! Ето, да вземем за пример Германия. Турците там също са много. Но, много са и германците! А за склонността към краен национализъм и дори шовинизъм на последните няма нужда дори да споменаваме. Германците също така не са били петстотин години под турско робство, а и не граничат с държавата Турция. Освен това, едва ли чисти немци, преди векове покръстени в мюсюлманска вяра, сега се обявяват за турци – не само по самосъзнание, но по националност. Защото чисти българи като помаците или маса други българи, приели преди столетия мохамеданството, сега се обявяват за турци съвсем открито, развяват турски знамена, говорят турски език, учат децата си на турско самосъзнание и турски национализъм. Небезизвестни и не глупави политици спокойно манипулират невежото полуграмотно население и създават „Нова Турция“ пред очите ни! … Пишейки тези спонтанни редове, се старая да виждам ситуацията отвисоко, надемоционално.

Не определям себе си като националист. Просто родолюбец. Просто българин! Българин, който тачи дълговечната, богата, изстрадана история на народа си! Определям се като душа – свободна и наднационална душа. Но, тялото ми е българско, в кръвта ми тече част от кръвта на Кан Кубрат, на древна Велика България, на Волжска България, на трудно проследимите исторически, но пресичащи хилядолетията силни дела на българите от още по-древни времена! В същото време в собствената си държава наблюдавам процеси, много ярко напомнящи ми поробване – не отвън, не чрез груба сила. Поробване и изземане на територия отвътре, приветствано и разрешавано от т.н. български политици! … Господи, пази България! 

Орлин Баев, обикновен човек