За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

вторник, 29 октомври 2013 г.

Психотерапия - пари

Психотерапия - пари

Резюме: В статията разсъждавам върху упражняването на професията психотерапия и свързаните с това финансови процеси. Засягам следните теми: народопсихологията на българина и заплащането в психотерапията – „за камилата, иглените уши, богатството и царството Божие"; Адекватна финансова стойност при качествена психоемоционална стойност и терапевтична промяна. Или „Кесаревото кесарю, Божието Богу“; Психотерапията и други професии – сравнение на социалния просперитет и статус; Психотерапия и щастие – изследване; Парите като съзнаван и несъзнаван мотиватор в психотерапията; Какво всъщност представляват парите – непременно нещо лошо ли са?; Психиката на психотерапевта – фокус в призванието или в парите и терапевтична ефективност; Заплащане на психотерапията от здравната каса; Практика на психотерапия като странична дейност, след основното професионално занимание – добра или не толкова идея; Продължителност на процеса при фокусирана в резултат интегративна терапия и при психоаналитична насоченост и свързаните с това финансови разходи за пациента – размисли.
Текстът е разделен на пет тематични части. Написан е на разговорен език и е насочен към широк кръг читатели. Според усещането на читателя, може да бъде четен наведнъж или на части. 

 Част I: За камилата, иглените уши, богатството и царството Божие  

Споделям разсъжденията си по тази тема с ясното съзнание, че е възможно да породи много противоречиви мнения, по много причини. В българите като нация има откровено противоречие по въпроса за заплащането в психотерапията. Дори в някои терапевти с по-фини сетива има такова противоречие!

В България психотерапията е новост. Реално съществува активно едва от 15-на години, за разлика от развитите държави, където тя присъства от 115 г. (към днешна дата, 2013-та год.) в съвременен вид. Това е една от причините около нея да цари доста неразбиране като цяло. Например, можеш да чуеш изказване: „А, на мен психотерапия не ми трябва. Имам си приятели и като седна с тях на кафенце, ми олеква и всичко се оправя!“. Една пациентка ми беше споделила как баба и възкликнала: „Бря, кво ще одиш там да си говорите и да му плащаш. Я ке ти говорим, па ти ми плащай!“ J . Наистина, за какво ли би съществувала психотерапията, ако приятелите и бабите ни можеха да ни помогнат да излекуваме паническите си атаки, плаващата генерализирана тревожност, хистеричните психосоматики, социофобията ни, тревожната ни депресираност, мъчещите ни натрапливи мисли, компулсивни поведения, зависимости, психосексуални дисфункции  и фобии?! Каква роля би имала тогава тя? Никаква! Аз много бих се радвал това да е така. А дано, но надали, както се пее в една популярна реклама. Много често, особено в България, човек идва на психотерапия, когато вече е пробвал всичко – разговори с приятели, билки, врачки, игнориране на проблема, самопомощ, хапчета, но не е успявал трайно да се почувства по-добре. Нерядко пациентът прекрачва прага на консултативния кабинет след години и години носене, отричане и задълбочаване на невротичността си. С тези редове искам да спомена, че на психотерапия, особено в страна с нашия манталитет и разбирания, не се ходи от едното любопитство, а от въпиюща и болезнена нужда.

По отношение на заплащането в психотерапията, по скромното ми мнение, огромна роля за съществуващия негативизъм се дължи както на непознаването на споменатите по-горе нужда, ценност и ползи от психотерапията, така и на насаждания с векове и хилядолетия псевдо християнски мироглед по отношение на парите и благочестивата душевност. Псевдо, защото няма нищо общо с Христос, но има много общо с манипулацията на съзнания, поддържана от църковността. Църквата казва, че за да спасиш душата си, непременно трябва да бъдеш беден. Народът пък несъзнавано и автоматично свързва този наследствено насаден мироглед  с лечението на душата, психотерапията. Сякаш, когато се заплати за емоционалната помощ, за лечението на душата, нещо не е много наред, нечиста работа е… Нали „По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.“  (Мат. 19:24). Хубаво, но аз наистина не познавам истински богат психотерапевт. Дори и тези, които отдавна не разчитат на личните консултации, тази най-трудна и натоварваща психотерапевтична дейност, но се занимават основно с преподаване на психотерапия, супервизия и провеждане на епизодични семинари – дори и те не могат да се похвалят с кой знае какъв доход, в сравнение с много други професии в това държавно пространство и с колегите си терапевти от други държави.

Психотерапевтите също живеят в този свят, имат семейства, ядат, обличат се, плащат наеми и сметки и т.н. Пък и дали разбирането ни за богатството, иглените уши и царството Божие, споменати в библейската фраза, е резониращо със смисъла, вложен от отправилия го? Колко лесно е било и все още е на политическата прослойка, която ползва църквата като своя властова маша, да държи в удобно подчинение мизерстващия народ през насаденото криво разбиране за богатство и бедност и връзката им със светостта. Ако преди време това разбиране е било съзнателно споделяно от хората, то понастоящем, въпреки видимите промени в мисленето, е дълбоко заложено в несъзнаваното, в колективната ни памет. Просто твърде дълго е било насаждано и затова е проникнало дълбоко в социалната ни памет, в колективното несъзнавано. Ами ако богатството обозначава психичната наситеност с пороци, страсти, зависимости, тоест т.н. в християнството смъртни грехове:  похотливост, чревоугодничество, скъперничество, леност, гняв, завистничество (ревност), горделивост, суета? Ами ако бедността маркира свободата от тези психични, поведенчески и социални динамики? Такова дълбинно интерпретиране променя качествено мисловния ни поток в различна посока. Може да си финансово състоятелен, но свободен отвътре и чист човек, който ползва ресурсите, с които разполага не като собственик, а единствено като добър управител. Човек, който съзнава, че нищо на този свят не му принадлежи истински, че всичко е част от богатството на природата и Бога, а финансовата състоятелност, когато притежаваш висока съзнателност, влече със себе си и немалка отговорност. Грижа за другите, осигуряване на работни места, нелеко вземане на решения, качествен и изискващ способности мениджмънт, планиране и съобразено със законите на Живота разпределяне на благата. Както е казал българинът: „Не е лека Иванко, царската корона!“. Можеш да бъдеш беден на пари, но „богат“ на алчност, завист, лицемерие, лъжа, насилие и предателство човек.  А можеш и да си беден на пари, но чист човек, както и финансово богат и пълен с чернилка. Така погледната, въпросната фраза променя напълно смисъла си. Критериите, които се споменават, се оказват изцяло вътрешни, психо-емоционални качества. Но, пак казвам, в България истински финансово състоятелен психотерапевт просто няма…  По-долу ще се спра на взаимовръзката между фиксацията на психотерапевта върху работата му като призвание или като средство за печалба и ефективността на помощта му.

Ето как трансперсоналният психотерапевт, богослов, мъдрец и пророк Беинса Дуно (Петър Дънов), тълкува въпросната фраза: „Тъй щото, този стих, преведен означава: мъчно ще влезе грешен човек в царството небесно – защо? Защото греховете и престъпленията му ще го задържат, няма да го пуснат в царството небесно. В този смисъл, тук думата богат подразбира човек, пълен с грехове и престъпления – това подразбирал Христос в цитирания стих.“  (Беседа „Тези три неща“, съборно слово, 6 август, 1931, 5ч.)

 Част II: Адекватна финансова отплата при качествена психоемоционална стойност и терапевтична промяна. Или „Кесаревото кесарю, Божието Богу“.

Работя натоварващата, но и изключително вълнуваща професия на психотерапевт вече седем години. Преди тези седем години имах един период от около година, в който постоянно отговарях на писма в интернет и консултирах по скайп. Дълги писма, които пишех с часове - безплатно, разбира се. И сега продължавам да отговарям на хора, малко по-фокусирано, структурирано и кратко, но го правя. Когато започнах психотерапия, таксата ми беше ... 5 лева/ час. Имах само двама трима пациенти, като с всеки срещите ни продължаваха с часове. Тогава работех изцяло аналитично, постоянно се ровехме в миналото, в сънищата, в родословното дърво дори. Когато обаче човекът ме попиташе „КАК да променя нещата?“, си нямах идея как да му помогна. Чакахме чрез самото осъзнаване да се случи промяна. После научих, че да, осъзнаването е много важно, но то само по себе си индуцира едва 10-на % от търсената цялостна работа, по-скоро създава готовност и предпоставки, отколкото да осъществява промяна. Това, което истински трансформира невротичността, са когнитивните, трансперсонални, поведенчески и преживелищни, през осъзнаване с цялото тяло стъпки, директно фокусирани в справяне, в цел! След около шест месеца видях, че работата не е лека и започнах да работя за 10 лева на час. Пациентите ми се увеличиха. С повечето работех по два три часа на сесия. Започнах да работя и с визуализация, тоест т.н. хипноза, да включвам поведенчески експерименти, психотелесни и трансперсонални методи. Имах малко пациенти и можех да отделя голямо внимание и много време на всеки един от тях. На всеки правех когнитивна карта на психиката му на компютъра, сътворявах лична реструктурираща молитва и т.н. Пациентите обаче започнаха да се увеличават. Тогава увеличих таксата си на 20 лв./ 90 мин. или 13 на час. Така около година и половина. Пациентите отново станаха доста, започнах да работя по-конвейрно, което не е добре според мен. Отново вдигнах таксата, на 20 лв/час. Обаче пациентите се увеличиха от 3-6 на ден, до 8-12 на ден. Тъй като работех до десет вечерта, докато се върна вкъщи и докато "смъкна" натоварването, ми трябваха поне два три часа преди лягане. Това пък променя дневния режим... Освен това, от опит установявам, че в дългосрочен план, когато психотерапията е основна професия и целта е да бъде практикувана доживот, приемът над максимум пет човека на ден в психотерапията вече е прекаляване със собствената психична издръжливост. За няколко години може и по десет, но в един момент започва да се чувства прекомерното натоварване, което може да доведе до ефекта на прегарянето или пък до психосоматика. Ако работиш изцяло "замазващо" (това е официален термин), тоест само хипноза, само шаблонно, тогава и десет човека са о'к. Но аз работя интегрално...Сега таксата ми е 30лв/час, при две терапевтични сесии седмично. Тоест, 15 евро, които смятам за отговарящи на опита, уменията и ефективността ми понастоящем, при съобразяване със социалния и финансов контекст на държавата ни. За сравнение, колегите ми в повечето държави, в които се практикува психотерапия, изискват такси между 70 и 150 евро на час, а цените на много от стоките там са равни на или по-ниски от тези тук. Освен претоварването от работата с много съдби, твърде ниската такса има и други минуси. Например, привличат се и хора с ниска мотивация за справяне. Не само такива, разбира се, идват и прекрасни, мотивирани клиенти. Идват и много хора на по една заплата... Но, ниската такса допринася за привличането и на подобна социодинамика по отношение на психотерапията... Отношение към терапията като към "ето аз съм тук, завинти ми гайките". Или силни вторични ползи от проблема и ползването на терапията като инструмент за поддържане на тези ползи - в този случай е подходяща психоанализата в чист вид - не защото ще разреши проблема, а именно защото ще го поддържа, а пациент и терапевт с години ще са доволни един от друг! Ниската такса привлича и пациенти "туристи", които са обиколили маса терапевти, бягайки от всеки след няколко срещи, обвинявайки го. Обвинявайки го, а всъщност захранвайки проблема си, който несъзнавано силно желаят. В този случай често присъства защитна свръхкритика. Тя е бягане от "подводни' страхове, но кой да види това, да поиска да се задържи при някой на терапия и да разреши страховете си... Изоставянето на критиката, превръщането и в разтворена толерантност, състрадание и обич всъщност се явява ключ за щастие при такива хора, но психиката им силно се е вкопчила в проклетията на критиката и с все сили си я държи. Аз наричам психодинамика от подобен сорт първична печалба - защото се случва на съзнавано или предсъзнавано психично ниво, а човекът всъщност си я желае. 

Забележете, че говоря не за висока, а за адекватна финансова стойност на психологичните консултации, ситуирани в  конкретната социално – икономическа среда.

Какво тук е адекватна такса обаче?

Такава, която е съобразена със:

-        -  статуса на психотерапевтичната професия като много висококвалифицирана, високо отговорна и с огромно значение както за качествения, психично здрав, смислен и изпълнен със светлина живот, така и за чисто телесното здраве, в процеса на профилактика и лечение на психичната роля на психосоматичните процеси.

-      -    опита, уменията и ефективността на терапевта. Колкото повече опит, знания и ефикасност има един терапевт, толкова по-висока е цената му. Ако обаче се сравни тази цена за далеч по-малкия брой сесии, които са необходими за разрешаване на даден казус, излиза, че цената му е много по-ниска от тази на терапевти, които работят дългосрочно, но със слаба ефективност, макар и на по-ниско заплащане.

-   -        адекватна е и таксата, която е съобразена с конкретния социо – икономически контекст на дадената държава. Ако в развитите държави час консултиране струва средно сто евро, то в България е 15-20, рядко повече евро. Единици в България са терапевтите, които имат такса от 40, 50 и повече евро и всички те имат стаж в тази нелека професия по-голям от 10 години.
-   
     -       адекватна финансово е и таксата, която бидейки подходяща, оптимизира количеството желаещи пациенти. Когато уменията на терапевта правят провежданата от него терапия действително резултатна, притокът на пациенти нараства силно. Ако терапевтът приема всички, би трябвало да не спи, да се лиши от личен живот и време, което в дългосрочен план не е добра идея. Адекватното повишаване на финансовото възнаграждение тук свежда „дебита“ от пациенти до поносимо количествено „налягане“ - професионално натоварване.

Та, адекватната на съответните социални стандарти такса редуцира в някаква степен:

1) пациентите с ниска мотивация, очакващи терапевтът механично "да ги поправи“, сякаш са автомобил.

2) пациентите тип оплаквачи, несъзнавано силно желаещи всъщност да поддържат проблема си, вместо да го разрешат и бягащи от терапията, ако започнеш да ги тласкаш към решение. Както писах, тази извадка от пациенти е подходяща за атавистичната психоанализа - поради пълната липса на каквото и да е развитие в казуса и поддържането на вторичните ползи, което тя прави с "метода“ си! 

3) пациентите туристи, задоволяващи критиката си, рационализираща печалбата им от поддържане на неврозата им, от един та на друг терапевт. Разликата между тях и горните е в това, че оплаквачите с охота продължават да посещават психотерапия, дори ако или именно защото ни на йота не се придвижват в здрава посока.

Ако самият терапевт е фокусиран в решения и цел и уважава себе си и професията си, просто не желае да работи с горната извадка от пациенти. Защо? Защото при (1), лишените от истинска мотивация за промяна, ако такава не бъде индуцирана в рамките на първите една-три сесии, справянето със заявения проблем е кауза пердута. Ако човекът не прояви мотивация за преодоляване на инертността си и няма искреното желание да го направи, усилията на психотерапевта по действена мотивираност изтичат като наливана вода в празен кладенец. Разбира се, тук интуицията и познанията на терапевта на човешката природа са тези, които могат да преценят кой пациент е годен и желае да развие изискваната и неимоверно важна мотивация, тяга към промяна и кой не. Имал съм десетки пациенти с тежка депресия, състояние при което по презумпция мотивацията е занижена, но които искрено и от все сърце желаят промяната на това положение – и успяват! При (2), пациентът има силна печалба от поддържане на неврозата си (например получаване на внимание, грижи, безделие, което всъщност му харесва и оправдава със състоянието си, липса на житейска, междуличностова, партньорска и финансова отговорност, илюзия за защитеност и т.н. и т.н.), която компенсира с мънкащо оправдаване и интелектуализиране. Когато терапевтът майсторски „танцува“ със съпротивата за промяна  и отразява качествено, водещ пациента към осъзнаване на илюзорната му „печалба“, в която така се е вкопчил, когато създава мотивиращо несъответствие между несъзнаваната илюзия за защита и плюсове при поддържане на статуквото на неврозата и предполагаемите минуси и трудности на промяната, всъщност оказваща се много по - лека и изцяло положителна в сравнение с поддържаното невротично статукво – тогава пациентът, на практика желаещ продължаване на състоянието си, носещо му социални ползи, бързо се оттегля от психотерапевтичния процес. Какъв е смисълът от провеждането на реално ефективна психотерапия в такъв случай и възможна ли е въобще? Ако човекът желае единствено и само да плаче на нечие рамо, но да продължава още и още пребиваването в състоянието си, в случая е подходяща психоаналитичната/ психодинамична терапия, практикувана като главен и единствен „метод“. Качественият терапевт цени времето си и желае работата му да води до здрави усмивки, идващи от здрава и щастлива психика и начин на живот. Пациент от втория разискван тип е готов да продължи да идва до безкрай и плаща… Но целта на ефикасния терапевт е решаването на невротичния казус, а не поддържането му. При пациенти от (3), т.н. туристи, поддържането на илюзорната печалба е съпътствано от компенсаторна критика и обикаляне от терапевт на терапевт, със заявяването „аз съм много специален и ето, никой от тези некадърни терапевти не може да ми помогне.“ Там е работата, че когато терапевтът истински тласне такъв пациент към ефективна насока в когницията и поведението му, водеща към реална промяна, при това меко и умело, пациентът автоматично заявява неспособност на терапевта и отхвърля помощта, отивайки при поредния колега  - само за да се повтори същата ситуация. J


Психотерапията и други професии – сравнение на социалния просперитет и статус

Като сравни човек дохода на един психотерапевт и примерно един програмист, има разлика. Програмистът обикновено печели поне два пъти повече. Програмирането на компютри обаче е с пъти по-детерминиран и механичен процес от програмирането на мозъци, при това през словото, а не директно през неврологията. Ако сравним професията на психотерапевта с тази на предприемача, доходите му са неизмеримо по-малки, а ученето е до живот. Ако менталните изисквания в професията на предприемача са хитростта, комбинативността и пробивността, то разумът на психотерапевта е нужно да бъде и сърдечно разтворен и провеждащ нещо повече... Но, психотерапията е призвание, не просто професия...! Да сравним ли психотерапията по доходност с примерно офицер на кораб. Офицерът печели 6-20 (в зависимост от компанията, превоза и пр.) и повече хиляди евро месечно, като трети, втори капитан или капитан. Да, отговорно е да управляваш кораб и ръководиш екипаж, но не по-малко отговорно е да управляваш менталност и ръководиш характерови движения. Ето една привидно сходна професия – тази на психиатъра, извършващ единствено психиатрични консултации и медикаментозно третиране. Често консултацията тук трае едва няколко минути, завършва с едното предписване на рецепта, а тарифата обикновено е по-висока от тази на средната за страната за час психотерапия… Ако сравним психотерапията с професията на политика, разликата в чисто финансов план (темата е за това), е неизмерима. В политика е фокусирана властта, оттам и икономическите ползи са огромни. А за да бъде човек политик, не е нужно да ползва кой знае какъв интелект - просто е житейски избор. А какво относно строителния предприемач - в момента този бранш е в застой, но не за дълго... Или за професията на хирурга! Честно, многократно по време на сесия в ума ми е проблясвала мисълта: "Ех, колко по-конкретно и осезаемо, механично и пипнимо видимо е да бръкнеш директно в мозъка... ". Ако кажете, че професията на хирурга е трудна, ще сте прави! Но ако сте на предната огнева линия на психотерапията от години, силно ще се замислите, коя от двете професии е по-трудна и изискваща личностни качества... А за парите, сравнение не може дори да се направи - хирургът по презумпция печели десетки пъти повече, при това с пълното съгласие и мълчание на обществото. Общество, което безропотно, че и с мазохистична благодарност замълчава пред приеманите „на ръка“ плащания на хирурзите като нещо подразбиращо се или на огромните такси на болниците и дори събира помощи, за да помогне на хора в нужда да заплатят изисквания от акционерните дружества (бизнес учреждения – болници) рекет - примерно за трансплантация. Общество, което обаче роптае за „огромната" такса на психотерапевта от 15 или 20 евро... Някъде в несъзнавания ум на балканеца витае странното и напълно погрешно схващане, че щом не е видим, осезаем сензорно, психотерапевтичният процес е някакси не толкова ценен…  А психотерапията всъщност променя животи, спасява животи, внася светлина, дарява радост, чисти тръгнали да се овеществяват психосоматики, през душата лекува и тялото. Ето поради подобно отношение мнозина способни български психотерапевти предпочитат да емигрират в държави с друга нагласа към професията им! Държави, в които професията им е наравно като уважение и просперитет с тази на соматичния лекар, юриста, дентиста. Мдам, дентиста... Познавам зъболекари, които приемат нормален брой пациенти на ден, по-малко от мен примерно, които обаче редовно почиват на Малдивите, Бали, Шри Ланка, Карибите и къде ли не, спестяват по 10-15 хиляди лева на месец и т.н. Защо тази разлика? Защо психотерапевтът в Б-я печели с пъти по-малко, а в същото време общественото мнение „зяпа във финансовата му паница“ и мрънка, докато на запад е на равно като икономически статус с гореизброените професии? Не поради естеството на работата му във всеки случай - работа, която често надхвърля по ниво на трудност и вложени умения много други професии! Защо като отиваме на зъболекар или на операция някъде или като си купуваме жилище плащаме огромни суми и си мълчим, а несравнимо по-малката такса на психотерапевта ни е голяма? Аз не мисля, че зад такова мислене стоят реални основания и че това ще е така винаги!

Отново подчертавам, говоря не за висок, а за адекватен финансов взаимообмен, предлаган срещу получаваната емоционална, познавателна и соматична стойност в процеса на психотерапия. 

Разбира се, има и други високо квалифицирани професии, които в икономическите условия на страната ни, са онеправдани. Всеки сам обаче решава с кого да се сравнява и съпоставя. Оставям правото на хората, практикуващи такива дейности, сами да отстояват и придобият нормален статус на професиите си. Когато всеки от нас, вместо да се оплаква от държавата, политиците и еди си какво си, проектира себеуважението си в професионалните си занимания и смело отстоява правото си на качествен живот, ще се промени и държавата ни като цяло. В противен случай се осъществява на практика анекдота за българския казан в ада, който единствен бил без дявол-пазач, защото българите сами се дърпали един друг обратно, когато някой почвал да излиза. J

Психотерапевтът, по някаква странна причина, има доста глобално мислене. Понякога дадената територия и нейното мислене му става тясна. Психотерапевтът също работи в социалния контекст, в който функционира и дентистът, хирургът, политикът и предприемачът и т.н. Психотерапевтът също има нужда от почивка, понякога дори извън безумно малката територия на локалната племенна структура. Психотерапевтът също влиза понякога в магазина и също плаща сиренето и хляба със същите финансови средства. Психотерапевтът също понякога има желанието да налее гориво в превозното си средство, да си заплати наема. Или "греховното" желание да спре да плаща наеми за жилища, кабинети и какво ли не и да работи и живее по-спокойно, в собствен кабинет и жилище... Тоест, психотерапевтът е поставен в същата икономическа среда както всеки друг. Разликата е, че психотерапията е професия, която в сравнение с други такива, изисква много квалификации, много продължителни (заедно с обучението по психология, между 10 и 15 год.) и твърде скъпи обучения, скъпа лична терапия, скъпи супервизии, но преди всичко, много личностни качества, психична енергия в огромни количества и в добро качество, търпеливо постоянство, висока мотивираност, брилянтен ум, огромно сърце, силни харизма и присъствие... 

Та, „На Бога Божието, на кесаря кесаревото“. Психотерапевтът ползва вътрешен ресурс, но в социално-икономически контекст. Ако професионалната му практика беше нормално обезпечавана от социална структура (здравна каса) или духовно настоятелство/ общност, на терапевтът би му било спестено неудобството да взаимодейства директно финансово с пациентите си. Понастоящем обаче, както стоят нещата в татковината ни, му се налага да го прави…

Едно интересно изследване по темата:

"ПСИХОТЕРАПИЯ ЗА ЩАСТИЕ

Пари или психотерапия? Как да намалим стреса и да станем по-щастливи?

Има хора, за които материалните неща не са от първостепенна важност. Има други, за които парите са приоритет и те се чувстват нещастни, дори когато имат, но не толкова, колкото биха искали. Според проведено през 2009 г. изследване, първото е по-близо до психичното здраве на човека. Кристофър Бойс (Christopher Boyce) от University of Warwick и Алекс Ууд (Alex Wood) от University of Manchester сравняват данните за промяната в благосъстоянието на 1000 души в резултат на проведена психотерапия и в резултат на повишаване на доходите им, било то от подобрение на заплащането или от лотария. Те откриват, че 4 месечен курс на психотерапия има по-голям ефект върху благополучието на индивидите, отколкото увеличението на месечния доход. При цена от 800 английски лири за провеждането на такъв курс резултатът от него по отношение на повишаването на личното щастие се равнява на резултата, който би се получил от получаването на сумата от 25 000 лири. Това им дава основание да посочат, че терапията е 32 пъти по-удачна, когато става дума за освобождаване от стреса и повишаване на личното щастие. Това изследване в значителна степен опровергава досегашното вярване, че икономическия растеж реално допринася за щастието на отделния индивид. Според двамата изследователи, повишаването на икономическия стандарт води до незначителни изменения в усещането за щастие на хората. Резултатите им дават основание да отбележат, че по скоро основа за лично щастие не е богатството, а доброто психично здраве. Бойс и Ууд представят и доказателства в подкрепа на своята позиция - въпреки значителния икономически растеж през последните 50 години в развитите страни, в тях не се наблюдава повишаване на щастието на населението им. За сравнение те посочват повишеното удовлетворение от работата и по-високото качество на изпълнението на задачите при посещаващите психотерапия. Освен това, ефектът от провеждането на психотерапия се оказва по-дълготраен от ефекта, който предизвикват повишенията на доходите. Двамата автори на изследването настояват за повече инвестиране в средствата за подобрение на психичното здраве на хората като осигуряване на по-голяма достъпност и по-голямо предлагане на услугата психотерапия. Те отиват и по-далеч като посочват факта, че засега компенсациите в съдебните дела са изключително парични и това не е удачен вариант за третиране на психичните травми на потърпевшите. Бойс завършва с думите, че способността на парите да доставят щастие е надценявана, а в същото време тази на психичната помощ – подценявана, и ако това положение би се променило, то облагодетелствани ще бъдат не само отделните индивиди, но и обществото като цяло." 

По: University of Warwick (превод: Владимир Банов)


Част III: Призвание, финанси, мотивация

Парите като съзнаван и несъзнаван мотиватор в психотерапията

Когато на един от семинарите си Мирзакарим Норбеков бил попитан защо цената за семинарите и консултациите му е така висока, той отговорил (перифразирам по памет): „Преди време правех безплатни обучения, тренинги, консултирах на символични цени. Наби ми се на очи факта, че колкото и да бяха ентусиазирани отначало хората, бързо се отказваха, губеха мотивацията си за работа и усъвършенстване. Въпреки, че съзнателно заявяваха друго, дълбоко в себе си не вземаха насериозно думите ми. Сякаш ниското заплащане някакси се пренасяше в ниската им отдаденост и решимост за промяна.“

В моята практика не веднъж и дваж съм приемал хора с месеци и години безплатно. По правило резултатът най-често е бил силно незадоволителен. Много рядко, по изключение добър, но постигнат по болезнен за терапевта начин, през фасилитиран от отношението към терапията в този случай негативен пренос.  Но, при повечето случаи, с които съм работил безплатно, нивото на влагане,  психоенергийната и емоционална инвестиция в процеса бе нищожна или дори отрицателна. Съответно и резултатите – половинчати и неудовлетворителни. С някои пациенти съм работил на бартер – психологично консултиране срещу езиков превод на мои материали. По наблюденията ми тук процентът успеваемост и степента на мотивацията са по-високи, но спрямо нормалния финансов взаимообмен, в по-слаба степен.

Какво всъщност представляват парите – непременно нещо лошо ли са?

Парите са материализиран израз на духовна стойност. Те са конкретен символ за наличието на ресурс – материален, емоционален, когнитивен, духовен. Сами по себе си парите, били те в хартиен или електронен вариант, са чудесен инструмент за символизиране наличието и придвижването на ресурси в социалния организъм. Те са просто инструмент, неутрален посредник. Как се ползват, зависи както от контекста на вида социална система, така и от качеството на съзнанието на индивида, който ги употребява.

Ако излишно се трупат, компенсирайки страхове, ако се целят в свръхколичество, така задоволявайки животинските нагони за оцеляване, храна, стадна власт и териториално доминиране във вид на банкови сметки, имоти и огради, имущества и илюзорна власт, тогава парите се оказват посредник на примитивни индивиди и човечество. Тъй като живеем в свят с все по-преобърната ценностна система, примерите около нас за подобна употреба на парите са много. По тази причина, в несъзнаваното си човек ги свързва с алчност, насилие и въобще с всички възможни човешки недостатъци. А по отношение на психотерапията автоматично пренася това си отношение.

Ако обаче човек е свързан с любящата мъдрост на живота, парите се превръщат единствено в средство за разпръскване на благодат. Това добре се илюстрира в тази притча:

„Буда имал много ученици и между тях всякакви - веднъж при него дошъл един негов ученик - състоятелен бизнесмен, собственик на много предприятия и дейности - той се проснал по очи пред Учителя си и се замолил горещо:

- Учителю, моля те, разреши ми да раздам всичкото си богатство на бедните, за да мога да те следвам и да медитирам, да постигна освобождение и да служа на Дхарма. Буда му казал:
- Твоето сърце е чисто, твоята мисия в живота е да намериш Дхарма в ежедневните си дейности, когато мъдро разпределяш благата и осигуряваш препитание на мнозина, като бъдеш непривързан и добър управител на предприятията и имуществата, но не техен собственик.

Като чул това, друг ученик на Буда възмутено попитал Учителя си:

- Учителю, виж мен, аз нямам нищо, но само едно наметало и просешка тояжка, но ти въпреки това винаги ме укоряваш в притежаване на твърде много земни тежести!!! Защо на другия ученик позволяваш да притежава всичко това имущество, а мен постоянно укоряваш?

- Ти нямаш нищо в ръцете си, но ума и сърцето ти са препълнени с желания, алчност и привързаност, а другият ученик има всичко, но е свободен от привързаност към него и единствената му цел е просветление и служене на другите!“

Връзката адекватно заплащане – ефективна психотерапия отдавна е забелязана от психотерапевтите не само у нас. Ето размишленията по въпроса на William G. Herron и Sheila Rouslin Welt: The meaning of fees in psychotherapy

Психиката на психотерапевта – фокус в призванието или в парите

На някои от тренингите за работа с човешката менталност, които съм посещавал, много се говореше за парите. Отделяше им се централно внимание, приоритизираха се на върховите места в ценностната система на успешния човек… Такъв подход лесно може да подхлъзне. Примамлив е. Имайки повече свободни финансови средства, извън оборотните за съответното занимание, имаш достъп до играчките на обществото (скъпи коли, огромни имоти, социална власт…), така рекламирани и по подразбиране свързвани с илюзията за просперитет и щастие. Илюзия, тъй като просперитетът и щастието са нещо много повече от имането на вещи и собствености, както и от преноса на чисто животински, нагонни нагласи за доминиране в човешкото социално стадо . По-скоро произтичат от умението да бъдеш Себе си, да живееш от сърце призванието си, да умееш да разрешаваш на потока на Любовта да тече през теб. На споменатите обучения обаче любовта, мъдростта, хармонията с безкрая бяха теми извън полезрението на водещите. Затова пък потокът на любовта с лекота се заменяше от паричния поток :) , при това всякакви средства за постигането оправдаваха лелеяната цел – финикийските знаци.

Наистина няма нищо лошо в добрите, високи доходи. Ако човек ги употребява от позицията на законите на любовта, той мъдро разпределя и управлява капиталите, които просто провежда, за благото на всички. В този случай обаче парите не са цел, а само средство, при това свързано с много отговорности и грижи.

Когато обаче парите се превърнат в ултиматна цел, с илюзията за сигурност и щастие, прикрепена към тях от криви и манипулативни сугестии и интернализирани вярвания, средството бива въздигано на пиедестал, а самата цел, щастието, става като морков, който макар и вечно гонен, остава винаги недостигнат. Защото в надпреварата за парата, човек губи същината на мига, губи просперитета на душевното си осъзнаване и мъдрост. Губи ги, защото когато посредственият ресурс е въздигнат като безусловна цел, всякакви средства, погазващи човешкото в човека, са разрешени. Метафорично казано, душата бива продавана в името на мамона. А без ядрото на същинското в нас, остава единствено биороботът на въглеродна основа, биологичният носител, празен откъм сърцевина, но крепен само от плиткия консенсус за реалност. Но, без въпросната човещина, част от божественото, остават само пепелта и сенките на щастието и просперитета. Самият им огън бива загасен! Който има уши, чува и разбира!

Познавам колеги, фиксирани изключително силно в парите. Всичко при тях е подчинено на крайната цел – колкото се може по-директна, по-бърза и все по-голяма печалба. Когато разберат, че занимаването с психотерапия въобще не носи кой знае какви огромни финансови облаги, но за сметка на това пък е свързано с огромна отговорност, творческа постъпателност и потребност от пълно отдаване, те бързо пренасочват усилията си. Към тренинги, продажби и услуги, които са с десетки пъти по-печеливши от личните психотерапевтични консултации, но далеч по-шаблонни и пазарно реализируеми. Това пренасочване дори не става осъзнато, а се води от неуспеха им в психотерапията. Когато целта са предимно парите, нивото на сърдечна вплетеност в процеса, на емпатийно отдаване и в крайна сметка, обич към самото занимание и човека пред теб, силно се редуцират. Когато парите са водещата мотивация, се оказва, че психотерапията вече не е следвано призвание, душевен избор и обичан процес, а егоцентричен избор, целящ основно парична изгода. Така обаче се срива самата любяща същност на лечебния процес. А пациентът чувства това с всяка една от клетките на тялото си, със сърдечния си разум и интуицията си. Съответно напуска такъв психотерапевт. А последният се оказва терапевтично неуспешен. Кой обаче обича да бъде неуспешен? Този повторяем неуспех в случая автоматично пренасочва такива фокусирани преимуществено и на всяка цена в парите колеги. В България хората, които се занимаваме с душевно здраве, сме „пенкелери“, стараем се да обхванем в уменията си колкото се може по-широк кръг от сфери на третиране и консултиране. Ако става дума единствено за бизнес коучинг, професионално вземане на решения, кариерно консулиране, организационна психология и тренинги на персонал, дотук добре. Но ако говорим за дълбинен процес на психотерапия, въпросната крайна фокусираност в парите, вместо в призванието, обезсмисля и отнема фините отношенчески ингредиенти, нужни за ефективното постигане на лечебни резултати!

В крайна сметка, пациентите са тези, които решават кой е успешен и кой не. Те са тези, които директно чувстват отдадеността и емпатийната сърдечност на терапевта, само през които психотерапията може да се нарече призвание.

Психотерапията ми е като практика на йога, сливане с всеки пациент и със самия живот, преминаващ през това сливане. Обичам човека пред мен. От сърце! За парите - печеля достатъчно. Просто една нормална за високо квалифицирана дейност в условията на България заплата, не повече. Не мисля и че съм алчен. Просто имам нормален стремеж към адекватна финансова свобода. Една нормална здрава амбиция. И в никакъв случай не я искам на гърба на пациентите си на една заплата. А дори и от пациентите си собственици на предприятия и известни личности. И в психотерапията има развитие, знам си плановете - но развитието е в малко по-различна посока от едното вдигане на тарифи. Аз съм писал, че най бих се радвал ако работех без пари. Но тогава би било нужно да съм несемеен монах с много малки социално икономически потребности. Това би било добър избор, но малко ретрограден. В настоящото време по-силният вариант е съчетаване на земното с духовното, съвместяването им, обединяването им. С чисто сърце може! 

За мен психотерапията е едно невероятно вълнуващо пътешествие - в душите на хората и в собствената ми душа! Всеки човек, дори и с едно и също психиатрично разстройство да е, има свои си особености, свои си преживявания, опит, параметри. Това е едно постоянно експлориране на непознати земи - чувствам се като капитан Магелан, като някой от древните мореплаватели. Защото след цялото ми запознаване с постиженията на съвременната психология и психотерапия, виждам, че всички знания са само "може би" и "според мен", често си противоречат и взаимоизключват дори - според школите и визиите. Невероятно пътешествие е това психотерапията - като едно ежедневно гмуркане в психичните коралови рифове, пълни с много красота и бисери, но и с акули, баракуди и какво ли не... Та, когато правиш това, което обичаш, парите идват, в достатъчна степен! Идват, защото вътре в теб любовта към занятието ти вече те е направила богат! Тогава външните средства – пари, наистина се превръщат в материализиран израз на духовна стойност!

Част IV: Някои подходящи или не толкова насоки на мисълта

Здравна каса

 Здравната каса е добра насока на мисълта. По принцип в една нормална държава здравеопазването се поема изцяло от държавата. Когато преди години научих, че ако имаш болежка или ако ти се развали зъб, трябва да плащаш, се ужасих. Казах си: "Добре де, как ще си платят тези, които по някаква причина нямат в момента пари, а и не е вероятно да ги имат в следващите месеци или година?". Още не мога да приема съвременната "система" на здравеопазване - телесно, дентално... Нищо човешко и разумно няма в това, но по-скоро обратното. Такова положение е чиста проява на социална варварщина - според мен. Така го чувства сърцето ми, което надявам се вибрира в ритъма на вселената и му вярвам!
Психотерапията принципно не се различава от соматичната или дентална медицина – погледната през призмата на обществените и законови рамки, това е здравна услуга. Затова поемането на заплащането и от здравната каса е един правилен избор. Сега, дали ще е сто процента това поемане? Едва ли. Аз като си правя зъбите, на 1000 дадени от мен лева здравната каса отпуска 20 лв. - пълна илюзия, на принципа на „мижай, да те лажем, че правим нещо“. В България сме, да не го забравяме. Ако ще е така и с психотерапията, ще бъде "афиф работа“(израз на мой йога инструктор от Варна), както при псевдо участието на здравната каса в денталната сфера. А психотерапията принципно е високо ценена дейност, не по-малко от тези последните услуги, в развитите държави. В страната ни засега има разминаване, но то няма да продължи вечно и в процеса на социално утвърждаване на професията, ще се компенсира. Просто световните стандарти са такива, тъй като услугата е наистина високо квалифицирана и специализирана. Здравната каса е добро решение, но ако поема актуалното заплащане, а не „замазва очите“. 

Благотворителност и психотерапия

Когато е от сърце, благотворителността представлява алтруизъм в чист вид. Да, живеем във финансово обусловен свят, но душата иска да дава безусловно, без да се съобразява с малките условности на плоската ни социалност. Според мен, вършената благотворителност е един от показателите за качествата на терапевта.

В последните години отделих много, наистина много часове труд за отговори в рубрика "психотерапия онлайн", секция във форумите http://beinsadouno.com и http://sebepoznanie.com . Вече трета година водя и група, посветена на хипнотерапията и медитацията, като сесиите се записват и поставят за свободно ползване в нет пространството. Трета подобна дейност е писането на статии и издаването на книги. Писането е свързано с действително много часове безкористен, творчески труд. Всички свои статии публикувам безплатно в блога си.  А книгите, съставени на база тези същите статии - възвращаемостта от продажбите им в най-добрия случай покрива разходите по издаването им.

Мисля си и за посещения в хоспис за летално болни - надявам се да осъществя тази си мисия. 

Терапевтът да работи нещо друго за пари, а в свободното си време – психотерапия?

Това е възможно, разбира се и много колеги го правят. Но е изключително несериозно и незряло решение. Не можеш да бъдеш добър професионалист, да се развиваш и трупаш опит в нещо, което работиш между другото. Колко човека ще приемеш вечер след седем например, след "другата си работа"? Един, двама - а ще имаш ли време и сили и ще бъдещ ли свободен от битови ангажименти всяка вечер? А нямаш ли право на релакс и почивка? Аз в продължение на седем години (към момента на писане на статията) приемах по средно осем-десет пациента на ден. Това е преживелищен, през самото тяло натрупан, немалък опит. Бих ли могъл да го натрупам между другото, например след дневната си работа като зидаро мазач или офис служител? Психотерапията е изключително изискваща във всяко едно отношение - растежът е постоянен, а за да го има, е нужно постоянно четене, продължаващо обучение и време за творчество на базата на личния опит - затова практикуването и като странична дейност е просто абсурдно. Психотерапията изисква пълно отдаване! Практикуването и "между другото"  в най-добрия случай е само временно решение. 

Един особен случай тук представлява извадката от колежки, провеждащи психотерапия от време на време, които разчитат на добре подсигуряващите ги финансово съпрузи, а имат по един два, до няколко случая... Умишлено не искам да занимавам с това читателя :) .

Заплащане на бартер или каквото е на сърце…
Това е възможност, разбира се. Ето, часът терапия свършва и пациентът дарява кило домати или буркан мед. Каквото е на сърце. Защо не? Ако на терапевта не му се налага да осигурява семейство, ако притежава собствени жилище и кабинет, ако някой му подсигурява облекло, транспорт, гориво, ежедневни разходи и т.н.Кой обаче да бъде този някой? На практика, това може да бъде държавна или духовна организация. Или пък, в случай на жена – психотерапевт, любящ съпруг.
В страната ни засега държавата не се интересува от въпросите на менталното здраве повече от формалното дрогиране на пациентите. При практика под крилото на духовна общност, въпросът пак остава открит и се прехвърля върху това, кой издържа тази общност и не би ли трябвало работното заплащане на жителите и да бъде основното „перо“ по самоиздръжка на дадения център, вместо разчитане на дарения и т.н.?!

Заплащане при свършена работа вместо ежечасова такса

Тази насока на мисълта ми даде д-р Тодор Първанов, психиатър-психотерапевт, мой добър познат и специалист, когото високо ценя. Наистина ми харесва и звучи много резонно.  Какво представлява? Това, че се договаря дадена цена, но тя се заплаща само при получаване на резултат.

Наистина качествена идейна насока. Само че е осъществима при следните условия:

1)      когато терапевтът прави предварително „пресяване“ на пациентите, тестващо мотивацията им. Това аз правя.


2)      Когато терапевтът работи само с ограничен кръг проблематика, при която е възможна реална промяна в рамките на няколко терапевтични сесии. Например с паническо разстройство, монофобии и др. Когато обаче терапевтът поема широк спектър от невротични  и психотични категории, нещата се променят. Как може да бъде гарантирана сигурна промяна в рамките на няколко сесии при работа с тежка зависимост, личностни разстройства като гранично, нарцистично, параноидно, хистрионно, социална тревожност, тежка обсесивно компулсивност, депресивност с ендогенна база? Аз примерно приемам хора с много широк спектър от състояния. При някои от тях, примерно при монофобиите, може да има стабилни резултати дори в рамките на една сесия. При такива като паническите атаки, при високо мотивиран пациент, между 3-12 сесии. Но, как примерно при работа с гранично р-во, психотерапевтът може да гарантира броя сесии и изхода им? Има състояния и състояния… 

Част V: Продължителност при фокусирана в резултат интегративна терапия и при психоаналитична насоченост и свързаните с това финансови разходи за пациента - размисли

Някога, имало едно време, през девет земи в десета чичко доктор – Фройд. Чичкото доктор обичал да мисли и фантазира. Измислил важни и полезни неща и още куп безполезни фантазии. Чичкото бил харизматичен, но преди всичко, преработката на далеч по-древни от него идеи, която направил, попаднала в точното време и подходящия контекст.  Чичко доктор работел по създадената от него система за душевно лечение ограничен брой случаи, между другото, с нищожна резултатност и стратегически трайно постигане на устойчиво психично здраве. За сметка на това пък, упражнявал основната си професия на преподавател, писател и лектор. Постепенно методът му се разпространил. Фройд всъщност бил първият краткосрочен психотерапевт. Усилията му били насочени към ограничена във времето интервенция и отчетливо видими резултати. Поне така възнамерявал. Учениците му обаче, които подхванали „кокала“на обучението, създали финансови пирамидални структури, целящи не толкова реални терапевтични резултати в крайния потребител  - пациент, колкото обучение на специалисти, които след време също да обучават други специалисти, но с все по-малка ефикасност в актуалната терапевтична дейност. Теориите на последователите на психоанализата станали все по-комплицирани, но и отдалечени от приложната ефективност. Разделили се в различни секти, в буквалния смисъл на думата. Предлаганата „терапия“ служела не за истинско лечение на неврози и психози, а за обслужване на модни в средата на двадесети век тенденции – „аз ходя на психоанализа“ и „моят психоаналитик ми каза…“. Всяко посещение, пет пъти седмично, се заплащало подобаващо, а евентуалното психично придвижване и промяна все не се случвали. Тази мода отминала – и слава Богу. Говоря за тези факти, тъй като в България в съкратени срокове понастоящем преминаваме през вече изживяната, свързана с психотерапията история в световен план.

Появили се прогресивни терапевтични модалности, далеч по прагматично насочени към реалния потребител – пациента. Модалности, базиращи фокуса си в ефективността и научно обоснованите доказателства (evidence based) за тази ефективност. Поведенческата парадигма била последвана от когнитивната. В средата на 50-тте години започнала т.н. когнитивна научна революция. В създадените на база когнитивната теория психотерапевтични направления основната съсредоточеност и цел били реалните, научно проследими и повторяемо доказуеми резултати в търсеното в пациента психично здраве.

С времето психотерапевтичните школи се нароили. Някои отпаднали, други се утвърдили. Били създадени и интегративни течения, които не отричали психоанализата и психодинамичната терапия, но ползвали само нейните доказали полезността си механизми и знания. Съчетавали тези знания както с когнитивно – поведенческите методи, така и с хуманистичните, психотелесни и трансперсонално ориентираните подходи. Но не самоцелно, а в хармонично, интегративно единство, насочено към една единствена цел – действена психотерапевтична помощ. Психотерапия, ограничена времево, с висока ефективност и хармонизираща сила на въздействие.

В класическата психоаналитична и психодинамична терапии, ползвани сами по себе си, има силно размита структура на самата терапия и методология (ако въобще могат да се дефинират с тези думи), твърде мъгляви и неясно преследвани цели. Пациентът с години може да ходи на „терапия“ (наистина ми е трудно да нарека тези психо – философски течения с тази дума), а предполагаемото придвижване към адаптивност, психична цялостност и хармония така и да остават някъде там, в илюзорното бъдеще. Пациентът обаче плаща, дори предварително, за уговорените сесии. А в класическата психоанализа те са 4-5 седмично, с очаквана продължителност 2, 3,…10 години…

Всичко в този свят тече, променя се, расте, развива се. Психоанализата е добър старт във всяка една терапия и понастоящем. Ако  спрем дотук обаче, си оставаме в стартова позиция дори и след години посещения и на практика … губене на житейско време. Ако обаче анализата се ползва само като част от една съвременна, действено ефективна терапия, тя има заслуженото си, макар и ограничено, имплицитно присъствие във всяка интелигентна школа. Нека спомена някои качествени съвременни психотерапевтични методи, които работят наистина резултатно, без да забравяме факта, че всъщност най-важният елемент във всеки метод, който определя успеваемостта му, е качественият психотерапевт: поведенчески терапии, когнитивна терапия, рационално емотивна терапия, схема фокусирана когнитивна терапия, базирана на медитация когнитивно поведенческа терапия, психотелесни терапии (неорайхианска, оргонна, биоенергетичен анализ  и пр.), гещалт терапия, позитивна терапия, невро лингвистично програмиране терапия, хипнотерапия, ериксонова терапия и хипнотерапия, краткосрочни терапии, трансперсонални терапии (когато ползват стабилен научен фундамент и в добър интегритет с поведенческите методи). 

Споменавам тези модалности, тъй като тях ползвам в ежедневната си работа и с цялото си същество мога да гарантирам качествената им ефикасност при реално разрешаване на невротични проблематики. Споменавам ги в контекста на темата пари – психотерапия, за да помогна на прочелия тези редове човек с тревожен или личностен проблем да получи добра помощ в оптимални срокове. Разбира се, че има огромна разлика в заплащането при посещение от няколко сесии до няколко месеца (при фокусираните в резултат терапевтични школи и терапевти, които ги упражняват) и при 2, 3, 4 и повече години (при чисто психоаналитичните „терапии“)…

Често ми се случва да казвам на човека срещу мен в кабинета ми: 

Животът е за живеене, не за психотерапия! 

Орлин Баев









четвъртък, 24 октомври 2013 г.

Крак в процепа на вратата на социалната съзнателност

 За нововъведенията в DSM 5 и МКБ 11, американският и международен статистически диагностични наръчници на болестите. Ако не знаете, че ако, видите ли, ви се случи да скърбите след кончината на скъп на сърцето ви човек повече от две седмици, сте в клинична (major depression) депресия, време е да го узнаете. Е, петте стадия на скърбене - те са подробност, важна е продажбата на малки красиви таблетки. Здрава логика? Може би тя се крие в психиатричната диагноза хиперфагия, в която сте автоматично вписан, ако си позволите веднъж седмично да си хапнете на корем. Или пък, смеете ли да се объркате и почешете по главата, неспомняйки си името на колега или какво сте яли преди три дни на обяд? Е, разбира се, тогава вече сте етикетиран като преживяващ леко невро-когнитивно разстройство. Да, нужни са ноотропни медикаменти, не е ли ясно!? А недай си Боже детето ви да изпита естествено негодувание против тотално антиприродната и смачкваща личностовия потенциал учебна система и мръдне в час. Е, разбира се, че е хиперактивно, извън нормата на представата на някой си за застанали мирно на чина безжизнени малки биороботи. Разбира се, магическото хапченце, така услужливо предлагано от фармацевтичните гиганти, ще разреши вашия проблем! А влюбването? Дали е включено във великия наръчник, писан от велики медици и диктуван от техните "богове", фармацевтични олигарси? Не знам. Но, ако не е, трябва да се включи! Та то представлява загуба на връзката с реалността в чист вид, ярко изразена психоза. За Бога, надявам се да не е пропуснато! О, велики западни люде, поклон пред прозорливата ви мъдра грижа за човешкото здраве! :) :) :)

До скоро хомосексуализмът беше приеман за разстройство на половата (gender) идентичност. Преди не много години обаче беше изключен от официалните наръчници за психични и поведенчески отклонения от нормата, от болестните и синдромни прояви. Дотук добре. Хомосексуалността си е нормален природен феномен, свойствен не само за хората, но и за други биологични видове. В психологичните и психиатрични среди обаче все по-настойчиво се дискутира изключването от списъка на психосексуалните разстройства на фетишизма, транссексуалността, дори на инцеста. Дали зад тези процеси стои някаква твърда наука или разумност? Не мисля. В Съединените Щати, в DSM (5) (статистически диагностичен наръчник на болестите), са включени напълно естествени за несъвършената човешка природа състояния, както и поведения просто нормални и типични за средния човек. Тоест, изключват се все повече тотално противоречащи на законите на мъдростта и здравия разум състояния, а масирано се включват нормални за средния човек поведения. Сякаш автентичната и истински определяща ни като Човеци нравственост все повече бива низвергната в калта, а наистина нездрави и дори диаболични (разбирай както искаш) поведения са въздигани на пиедестал като видите ли, узаконена "норма".  Каква очевадна деградация на здрава човещина и наглост на бизнес интереси, едва едва прикривани зад някаква полу или псевдо наука, платено-поръчана от огромни тъмни бизнеси. Под претекста "грижа" за психичното здраве, се засилва контролът над човека, като практически винаги ще бъде възможно изнамирането на психично отклонение при неудобно за власт имащите поведение. А и да не забравяме огромния фармацевтичен бизнес, който реално стои зад практиката на психиатрите и диктува поведението им на пласьори на легализирана дрога (разбира се, има изключения). 
В същото време, както виждаме от статията (линкът по-долу), биологично и психично здравата сексуална дистанция между роднини се предлага да бъде наричана инцестофобия... 

Аз нямам нищо против хомосексуалните, наистина. Има дори генетични предпоставки и предразположености за подобна полова идентичност и ориентация. В съвремието ни обаче гей поведението е свръхафиширано, дори насърчавано и рекламирано. По скромното ми мнение, създаването на социална свръхтърпимост в това отношение беше само подготовка за въвеждането на истински дегенеративни норми, предлагани като естествени... 
Отнесен към ценностите на обществото, хомосексуализмът е свързан с инцеста през психо-механизма "крак в процепа на вратата" (http://en.wikipedia.org/wiki/Foot-in-the-door_technique ). В линка се говори за психологична техника, която осигурява съгласие относно първоначално нежелано случване. Преди години реакцията примерно на въпроса за еднополовите бракове и осиновяването на деца от тях би била силно отрицателна, с недоверие дори в реалността на предложението за такова случване! След години приемане за нормален на хомосексуалният брак, психичната „почва“ се променя. Аз твърдя, че този факт е подготвил съзнанието на социалните маси за узаконяването на още по-дегенеративни "норми". Не само той разбира се. Живеем в контекста на социална реалност с тотално преобърната ценностна система! Ето, в някои държави съвсем сериозно се дискутира узаконяването на инцеста...   Споменавам горната техника конкретно във връзка с ползването и в глобален, социален план, в процеса на установяване на толерантност и приемане за норма на дегенеративни факти  процеси, в случая разискваното кръвосмешение. Когато достатъчно количество индивиди са праймирани в посока приемане на новата "норма", тя бива официално допусната в колективното съзнавано на социума, а оттам и законово установена.




В статията, към която води горният линк, от депутати, присъстващи в европейски парламенти, се говори за предложенията им относно въвеждането на инцеста като правова норма.

Живеем в един все по-потъващ, отдалечаващ се от човещината и Бога свят. Радва ме обаче това, че въпреки сугестиите на власт имащите, мнозина истински живеят по онези закони на Любовта, Мъдростта и Истината, които все по-силно се чувстват в самата вибрация на живота, въпреки общите социални тенденции.

Дали западните държави, които така ни залъгват с привидния си блясък, са ултиматна норма за подражание? Нормални са привидно, като лъскави отвън, но гнили отвътре ябълки... Нямам нищо против хомосексуализма, ако е в границите на природното му разпространение. Когато обаче се превърне в мода, дали не ги надхвърля? Имам си мнение, това е. Например аз не смятам за нормално хомосексуална двойка да има право на родителстване! В този свят всичко е дихотомно, детето има нужда да получи и двата модела, мъжкия и женския. И не само като поведение. Нищо не може да замени едното или другото. И най-женственият мъж няма онази фина енергия, излъчвана от женската сърдечност. И най-мъжествената жена не може да предаде мъжка енергия на едно дете. Има си природни, биологични и духовни принципи.

 Никой не застава против правото на всеки да прави каквото си пожелае, стига да не вреди на хората, на чувстващите същества въобще и организма на природата, който ни приютява, разбира се! Говоря принципно. Но, когато някои поведения, противоречащи на любовта и мъдростта, които ни определят като Човеци, бъдат приети като норма, това преминава някои нравствени, дадени от законите на живота граници. Поне докато ние като вид имаме все още нещо общо с въпросната мъдрост. Понастоящем, въпреки технокрацията, а и с нейна помощ, човечеството уверено е тръгнало към подивяване. Дали е о'к баща да спи с дъщеря си и ако, видите ли, тя се възпротиви, да бъде обявена за инцестофобична? Може би е нужно третирането и с невролептици? ...

Ако си в огъня и имаш нужда някой да ти подаде ръка за помощ, няма да питаш за половата му ориентация! Безспорно, качествени хора има и при хомо и при хетеро сексуалните - това не мисля, че подлежи на коментар от интелигентни хора. Но, узаконен инцест ...  След инцеста, следващите логични крачки на очевадната деградация в нравствените стойности в света биха могли да бъдат педофилията, содомията, последвани от узаконения канибализъм и легална инквизиция брат на брата си. О, човечество, накъде си тръгнало? И ако някой не е в извратената "норма" на болното общество, видите ли, вече е содомофоб и подлежи на диагностициране и „лечение“... Натам ли сме тръгнали?.  Ако човек се адаптира към болно общество, към болна проява, приета за норма, нима именно тази адаптация не е болно поведение?!


Аналогът между индивидуалната и социалната невроза в случая е много подходящ и правилен! Невротичността, както на индивидуално, така и на социално ниво, наистина може да симптомообразува перверзия като автоматичен път за отичане на натрупания, болен заряд...

Орлин Баев, психолог

Зелено дърво и пееща птичка

 "Носи в душата си зелено дърво и пееща птичка навярно ще долети."

/китайска поговорка/

Искаме щастие и обич. А от нас струи ли вдъхновение и любяща сърдечност, с които да ги привлечем? Искаме да бъдем обичани и прегръщани. А ние обичаме ли себе си, живота и другите безусловно и с обич, идваща от душите ни, така че когато любовта на хората срещне нашата, да се разгори до още по-голям пламък? Искаме приятелство. А ние подобни ли сме на голямо дърво с красива сянка, приканваща морни пътници или сме като отровно храстче с бодливи клони?

Ако искаш да бъдеш щастлив, не чакай да те обичат. Ти обичай - с онази непривързана обич, която зависи само от източника, от безкрая ти. Ако искаш да имаш приятели, обичай. Бъди като извор, от който тече живата вода на любовта. Когато се събудиш, обичай! Когато работиш, обичай. Когато лягаш, обичай. Когато споделяш интимност, обичай. Когато сгрешиш, нека от обичта ти протече прошка. Поучи се и продължи. Когато те наранят, обичай и прощавай. Напиши доброто в сърцето си, а предателството във водата. Обичай, учи се, расти като малко житно зрънце. Жертвай старото, за да се роди новото. Когато обичаш Бога повече от малките си желания, тогава всичко се нарежда!


"Хората са създадени, за да бъдат обичани, а вещите, за да бъдат използвани. Причината, поради която светът е в хаос, се дължи на това, че вещите са обичани, а хората използвани."

 И не само хората са създадени, за да обичат и бъдат обичани, а чувстващите същества въобще! Поразявам се и се удивявам до болка как някой безсмислено трупа пари, имоти и вещи, а нехае за страданието на хора и животинки наоколо му. Смешен егоцентризъм, жалка илюзия за отделеност. А какъв прекрасен и любящ е този свят, когато го видиш през очите на божественото, течащо през мъдростта на душата ти!



 Каква вълнуваща приказност се крие в книгата на живота природа!
Често очевадната съвременна нравствена деградация се нарича животинска. Дали това е точният епитет? Има хора и хора. Във всеки живее и животно и бог. Въпросът е на кое служим... Но, ако кажем, че двуногите, избрали живот подчинен на примитивни цели - териториална власт, трупане на пари, както животните запасяват храна и т.н., са животни, ще обидим по-малките си братя четириноги! Защото човекът, ползвайки интелект, откъснат от мъдростта на живота, се превръща не в животно, а в жив дявол!

Ал-труизъм, божествена истинност. Употребяваме тази дума като синоним за жертвено себераздаване, грижа за другите. Аз поддържам мнение, че такова "животно" съществува! Ако човек знае, че е част от единен организъм и вижда както в себе си, така и в другите едно цяло, раздавайки се, получава още повече и за себе си. Както един огън пали други огньове и става още по-светло и на него самия! Да обичаш Бога в себе си, в живота и в другия. Да чувстваш, знаеш и преживяваш, че като даваш, получаваш още повече отвътре, да изпитваш съпричастност с всяко чувстващо същество и живота въобще. В алтруизма има и здрав егоизъм, така както клетката задържа вещества и за себе си. Но не повече, отколкото и е нужно. Целият поток на живота тя пропуска през себе си, към целия организъм!

Има една жертвеност, която издига и хармонизира. Жертвата на пороците, зависимостите, страховете, егоцентризма, алчността, завистта, ревността, гордостта... Тази жертва, принесена в огъня на любовта на олтара на божественото, е щастие за Човека. Трудна е само за носителите, през които се проявява Човешкото. За самия Човек е истинна радост, свобода, сила и мъдрост! Жертва е само за илюзиите. За същината е освобождение!

Но, как да постигнеш тази свобода от робията на оковаващите желания, агресия, страхове? Не да се бориш със злото, а да служиш на доброто! Да си господар на злото в себе си, а слуга на доброто, отвътре и отвън ти. Да пребориш злото в света не можеш. Но и в себе си дори не можеш. Можеш да увеличиш доброто и да впрегнеш злото в теб така, че да ти служи. Това са метафори, разбира се. Който слуша и чува същината им, я разбира!

"И предсказаните, и определените неща могат да се променят. От човека зависи да подобри или влоши съдбата си."

Беинса Дуно


Носим предпоставки от миналото, някои главни параметри за случване на живота ни. Някои ги наричат карма... От нас зависи обаче как възприемаме, отнасяме се и реагираме на тези предпоставки. Този избор променя всичко и превръща човека в ковач на съдбата си!

 Дори и съзнателно и доброволно учейки се в университета на живота, пак ще преживяваме трудности и мъки. Разликата е в перспективата. Когато присъстваме в живота си съзнателно, ги приемаме спокойно, с благодарност и отношение на планинар, радващ се при вида на поредния склон. Защото трудностите, болестите и изпитанията вече не са пречки, нито преживяващият ги е някаква псевдо-жертва на несъществуваща случайност. Превръщат се в път - нужен, красив и смислен. Когато човек чувства и живее този дълбок житейски смисъл, тогава всичко идва на мястото си!


"Планетата не се нуждае от голямо количество "успешни хора". Планетата отчаяно се нуждае от миротворци, лечители, реставратори, разказвачи на приказки и обичащи от всички видове. Тя се нуждае от хора, до които се живее добре...“

Далай Лама

Да сме успешни, да постигнем, да се сравним, да сме потребители и все по-големи потребители. Социалната система и икономическите и господари зад нея ни казват, че така ще бъдем щастливи... Надали! Ако обаче живеем в мир със Себе си, ако слушаме душата си, лекуваме първо собствените си емоционални и телесни рани, а с потеклата жива вода на любовта и раните на хората наоколо ни. Просто така, с присъствието си.


Орлин Баев, човек

понеделник, 21 октомври 2013 г.

Хипнотични алгоритми на самоувереността

Хипнотични алгоритми на самоувереността

Приложените в текста по-долу хипнотични сесии са фокусирани в разгръщането на автентичната ти самоувереност. Забележи, не толкова или поне не само създаване или изграждане на такава, колкото осъзнаване на вече наличната самоувереност, идваща от дълбините ти!

Работата със сесиите е подходяща както за разширяване на личностовия потенциал като цяло, така и като спомагащ психотерапията метод при третирането на тревожни р-ва: паническо р-во, генерализирана тревожност, вегетативна дистония, обсесивно компулсивно р-во, хипохондрия, тревожна депресия, фобии и т.н.

 Хипнотичните сесии са правени спонтанно, интуитивно и на мига, според темата и нуждите на присъстващите (от групата ми за медитация). В сесиите са вложени похвати от хипнотерапията, невро лингвистичното програмиране, медитативните и съзерцателни школи от изтока, както и опита и самата личност на водещия. Могат да бъдат добро помощно средство в пътя на личностовото развитие и самопознание, както и чудесно допълнение при терапията на тревожни р-ва, водена от психотерапевт. Слушат се удобно легнал или седнал, в състояние на релаксация, хипнотичен и медитативен транс. Редовната практика на медитация води до съзнателно привеждане на мозъчните вълни до алфа, тета и делта, при фокусирана будна съзнателност, което позволява дълбинна работа по препрограмиране на паметови следи, целеполагане, трансформация на тревожност в мотивирана смелост, развиване на вибрантна жизнеутвърждаваща радост и спокойствие и качествено, цялостно разширяване на себепознанието. 

Противопоказания: ползването на сесиите по време на шофиране, работа с машини, както и от хора с психотична симпоматика, шизоидно, параноидно, гранично и др. личностови р-ва, е забранено.

Как да работиш с медитациите?

1) Преди работа със сесиите, силно препоръчвам обстойното запознаваме с тази статия: Хипноза, НЛП, медитация и осъзнато сънуване.

2) Преди да слушаш самата сесия, прочети спокойно и с отворен ум текста след линка (не краткото описание на съдържанието на записа, а този с наклонените букви) на съответния запис – три пъти. Защо три пъти? Защото първият път думите преминават сякаш едва докоснал те бриз. Вторият – прегръщат душата ти с милувката на утринен изгрев. При третото прочитане в ума ти се създават предпоставки за нужната установка, подходящата настройка, фасилитираща оптималното възприемане на посланията. Когато четеш текста, остави малкия бинарен ум да притихне. Нека очите на сърцето ти предадат вложената терапевтична насока на духа ти.
      
3) Слушай хипнотичните сесии в удобно за тялото ти положение. Ако нямаш опит в седящата медитация, се отпусни приятно в кресло, диван или дори легнал. Първите няколко минути можеш леко да помръдваш, да се наместиш, да пристегнеш и отпуснеш мускулатурата и ума си. Когато дадеш възможност на тялото си постепенно да релаксира, ще усетиш неговото натежаване, а вниманието ще потъне навътре, в разширяване кръга на съзнанието в сферата на несъзнаваното. Тогава остави тялото напълно неподвижно и следвай гласа ми. 

4)      Ползвай сесиите веднъж или два пъти на ден. Удобно и подходящо време за това са сутрините след събуждане и вечерите, два-три часа преди лягане. Можеш да ползваш записите и по друго, подходящо за теб време. Слушай интуицията си с кой точно запис да практикуваш в момента.

5)      Сесиите са добър инструмент за самостоятелна работа. Когато се налага помощта на психотерапевт, те могат да бъдат домашни задания, добър контекст на психотерапевтичния процес.
.........................................................................................................................................................................

(кликни на линка за стартиране на аудио сесията)

Отпускане; Процепът между два свята; Потокът на радостна релаксация; Монахът в теб - да наклониш глава към сърцето си; Центърът на Божествено съзнание като опора в живота ти; Коридорът с безброй врати - избори, във всяко сега; Паралелни пространства; Среща с архетипа на мъдростта; Обич към житейските трудности; Спокойно усещане за центрирано доверие в Себе си в живота ти.

Да се отпуснеш… Звучи така лесно. Пробвай! Цял куп идентификации започват да се ослушват тревожно, страхувайки се от допира до смъртта си. Прилепналостта към тялото, социалния статус, менталните модели и спомени за себе си, разбиранията и вярванията ти… Когато си позволиш реката на ума ти да се успокои, тялото ти натежава приятно, вниманието се отдръпва навътре, към светлината на духа ти. Сега, когато умствените ти вълни и телесни усещания са се успокоили, можеш да я съзреш. Сякаш спокойно плаваш по течението на потока на онзи живот, който дълбоко в себе си винаги си жадувал и търсил в сенките на илюзиите на всичките си житейски стремежи. Уви, само за миг си го зървал, но винаги губил – такава е природата на грубата материална черупка и свят, през които живееш. Сега обаче това усещане за радост е с теб постоянно! Можеш да му се насладиш! То те води към сливане с … теб самия. Осъзнаваш, че там, през процепа между обичайното и това разширено съзнание, живее един цял огромен свят от сила и обич. Можеш да престъпиш през прага на ума си, прегърнал пазителя му – страховете си. Само тогава той отстъпва, научил те на смело вдъхновение! Да, там в този вътрешен безкрай сега си като малко дете. Спокойно можеш да посрещнеш мъдростта си. Когато наклониш глава към сърцето си, когато умът смирено спре вечното си бръщолевене, отново стигаш до сърдечния си разум. Когато преживяваш това самадхи, знаеш, че винаги имаш избор. Знаеш, че виждайки земния си живот от позицията на духа си, перипетиите, през които минаваш и ще минаваш, са нужни склонове, носещи на душата ти бисерите на опита. Когато в ежедневието си живееш от тази силна позиция на центъра си, психичната ти къща вече е построена на стабилната скала на доверието в Живота и Себе си!
Внимателното слушане на тази медитация активно способства за разцъфтяването на съзнанието ти до нови простори на интуиция, обич и свобода. В теб естествено заживява доверие в Себе си и житейските ти случвания, вече виждани като мъдри уроци по сила.

(кликни на линка за стартиране на аудио сесията)

Магична гора; Рев на тигър; Предизвикване, шега и трансформация на страховете и трудностите; Монах -тибетски, християнски; Човек, който те обича безусловно; Сваляне на модели; Танцът на вдъхновението; Нулева скорост - ресурсни състояния и преносът им тук и сега; Животът като чудо; Възторг; Самоуверен творец на живота си; Обич към трудностите; Ресвързване с безкрая; Вярвам си; Обичам се.

Когато се осмелиш да се отпуснеш навътре в съзнанието си, тръгваш на магичното пътешествие към Себе си. Странно, несъзнаваното ти няма много общо с логичния подреден ум. То е приказно, магично. Всеки образ в него е символ, интимно свързан с цялото. Когато срещнеш страховете си, можеш да се почувстваш като малка мишка, която обаче в следващия миг да се превърне в тигъра на смелостта ти. Тогава можеш смело да погъделичкаш и се шегуваш с чудовищата на страха, само за да осъзнаеш, че винаги са ти били приятели. Прегърнеш ли ги със силата на смиреното любящо приемане, те се трансформират до мощни източници на творческа енергия. Кой по-добре владее изкуството на вътрешната трансформация от човек, посветил се на сливане с божественото, на овладяването на вътрешната си природа и резониране с безкрая? Монахът в теб! Тогава осъзнаваш, че да си монах няма нищо общо с членуване в някаква формална общност или живот зад манастирски стени. Какви по-подходящи и наситени с мощни уроци условия от ежедневния ти живот?! Живот, в който ти, посветилия се на висшия си Разум – Манас, живееш от позицията на осъзнатата си божественост! Ето, монахът в теб познава умели методи, насочени към разтваряне на автентичното присъствие на самоуверената си вътрешна природа. Методи, проходилки, необходими докато се научиш да ходиш на краката на любовта и свободната си воля. Виж как обичащ те човек те възприема, как те обича ведно с всичките ти плюсове и минуси, безусловно – пренеси това отношение в собственото си себеобикване. Тогава можеш с лекота да забележиш как преливащите от сила, смелост, обич и светлина хора живеят, чувстват, как се възприемат, как вземат решенията си, как се чувстват в кожата и битието си – пренеси и насложи техните енергийни, ментални, емоционални и поведенчески матрици върху собствените си модели, върху картата си на света. Тя се променя в решителна, разумна, но и вдъхновено творческа, спонтанно радостна – живот от сърце. В този момент вече знаеш, че всякакви помощни патерици на методи и техники са излишни, когато онази автентична увереност, естествено протичаща от сърцевината ти, залива съществото ти. Всеки миг се превръща в чудо, за което сърдечно благодариш. Няма лимит за творческия ти потенциал, който красиво напира и желае да се изяви в живота ти! Няма нужда да се убеждаваш в стойността си. Няма нужда да доказваш нищо на никого, защото отдавна си се доказал на себе си. Просто си вярваш!
Редовното слушане на тази сесия има силата да фасилитира израстването на доверието с себе си и мъдростта на живота. Но, едва когато приложиш в ежедневието си това дълбоко доверие, изливащо се от безкрая ти, знаеш че самоувереността ти е автентична и здраво акордирана със законите на живота.

(кликни на линка за стартиране на аудио сесията)

Вкореняване - генетична памет; Ваджра - диамантът на самоувереността; Рефрейминг; Препрограмиране на емоционалната памет в любяща сигурност; В утробата на Вселената, Океан от Блаженство; Отвъд - призвание, смисъл; Алхимик - превръщане оловото на страха в златото на щастливата самоувереност; Въплътяване на диамантената самоувереност в ежедневния живот. Възнамеряване (санкалпа).

Там, навътре в пулсацията на разширеното ти съзнание, те чака способността ти да комуникираш с гените си. Да, точно така, ти си господарят на хромозомните извивки на днк. А какво е тя, ако не паметта на предците ти? Целият огромен, многомилионен опит на умовете, чувствата, волята, поведението и телата на прародителите ти лежи в родовата ти, генетична памет сега. Докато точно в този момент четеш това, опитът на милиони преживени животи чака да почерпиш от него, кондензиран в мъдростта на генома, в подсъзнанието ти! Да благодариш на предците си! Каква мощна енергия  блика от този допир, хармонично смлян до усещане за центрираност и вяра в себе си. Вяра, която някакси странно се нагнетява до перлата от самоувереност в корема ти. Едно спокойно усещане за дълбока заземеност, тежест и доверие в присъствието си в този свят. Този енергиен диамант в корема ти кондензира в себе си половата ти енергия, грижливо събирана и култивирана от теб до чиста сила на духа. Имаш силата на самообладанието, господар си в живота на ума си. Затова сега смело можеш да скочиш в подсъзнанието си, там където виталността прелива. То също е дом на някои твои стари и ненужни вече програми, комплекси. Осъзнавайки ги ясно, виждаш как те се стремят да те защитят, но по автоматичен, тревожен начин. Сега можеш да погалиш приемащо тези програми, наситени със страх. Когато ги съзнаеш и любящо прегърнеш, знаеш, че защитата ти вече седи в съзнателната и смела обич. Чувстваш се сигурен, спокоен си. Тялото ти знае, че „и космите на главата са ти преброени“ и няма случване, подвластно на някаква сляпа случайност, но само на удивителната хармония на мъдростта, по най-добрия за духа ти начин, във всяко мигновение. Като алхимик си, който съзнателно приветства оловото на тежките емоции, за да ги превърне в златото на божествената ти сила. Сила, която естествено живее в теб в делника ти като чаровна харизма. Сила, която те води нагоре към света на вечността ти. Да, там е красиво, просто ти е добре – блаженстваш. Ако на земята си бил като риба в безлюбна пустиня, там свободно плуваш във водите на любовта. Близо си до извора, до Бога. В допир си с натрупаните през стотици и хиляди животи опитности на духа си. Почувствай призванието си, мисията си в този, поредния малък живот. Усети я с клетките на душата си, чуй я с гласа на сърцето си. Спокойно познавайки се, възнамери „Ще живея като душа във всеки миг от живота си!“.
Редовната работа с тази хипнотична сесия разширява осъзнаването ти до източника на щастието, до извора на самоувереността ти. В хода на системната работа със заложените в тази медитация алгоритми на самоувереността, започваш да се чувстваш все по-сигурен, спокойно решителен и лъчезарно бликащ от силата на живота, която ти позволява да живееш живота на силата.

(кликни на линка за стартиране на аудио сесията)

Пратяхара; Сънно дишане - потъване надолу в спиралата на подсъзнанието; Океанът на Брама - сън на бебе; Лотос; Силата като нагон, чувство, информация; Дишане кевали през цялото тяло - психично дишане; Тяло от светлина; Сливане на психичната енергия на органите в любовта на сърцето; Външни източници на енергия - слънце, храна, вода, секс; Свят от енергия; Главният източник на сила - безкраят отвътре; Любов, Мъдрост, Истина; Свободната воля и реструктуриране на мисловните патерни; Чувстваш това, което мислиш и интуираш - чувствата като генератор на енергия; Трансформиране на тежките емоции в светли чувства; Ароматът на нищото, което съдържа всичко.

Да се отпуснеш телесно дотам, че да си позволиш радостта да се преживяваш като чисто съзнание. Осъзнатост, която сега оттегля каналите си на информация от външната ограничена сетивност навътре, към вътрешната безграничност. Да заспиш като бебе, съзнателно и блажено, в океана на създателя, в люлката на Бога. Там съзнаваш целостта си. Както лотосът тръгва от калта и черпи сили от нея, така и ти слизаш до нагонната природа на подсъзнанието си и овладявайки страха, тъгата, страстта и гнева, ползваш опита на биологичната си природа, на тялото на бозайник, в което гостуваш. В същото време обаче, както лотосът протяга цвета си нагоре към слънцето, така и ти литваш към светлината на същностната си природа, към радостта на дома си. Тази светла радост те предопределя като господар в психобиологичната система, през която се проявяваш. Тя е и източника на онази сила, която нито се ражда, нито умира, не намалява, но свети постоянно, като слънцето, дори и понякога да пребиваваш в сянката на обусловеното си съзнание. Тази сила е първоизточникът и на нагонната витална и на емоционалната и ментална енергия в теб. Когато дъхът ти се успокои до медитативно, почти спряло дишане, долавяш тихия, но вечен пулс на тази могъща сила извътре си. Там, зад биологичното тежко тяло, живее друго – фино, лъчезарно, тяло от светлина. Когато то е наситено с вибрацията на здравето, физическото ти тяло също е здраво. Когато то е в дискорд и липса, биологичния ти носител развива патология. Дълбоко свързани са. Ето, всеки орган има и психични функции. Когато черният дроб добрува и благува, си спокоен и здрав. Когато бъбреците смирено и нежно преливат комуникацията си с Бога, общуваш здраво с другите. Ако добре смилаш житейските перипетии и извличаш мъдростта от тях, стомахът и червата ще работят добре. Ако ползваш сексуалността и половите си органи като част от любовта и в посока хармонията с Бога, ще преливаш от жизнена сила… В даден миг някакси с цялото си същество знаеш, че всички функции на всяка система, орган, енергия, са само разновидности на любовта. Блага любов, нежна любов, мъдра любов, вибрантна любов… Сърцето знае. Една гореща, блажена топлина се излива от него, когато съзреш светлината на Бога с очите на душата си. Докато живееш обусловения си биологичен живот, вътрешната ти сила е свързана с външните източници на подходящата храна, слънчевата прана, водата, идваща от недрата на майката земя. Сякаш си бил сляп, а сега проглеждаш и виждаш чудото на света от чиста енергия. Зад всяка сила от какъвто и да е порядък духът ти живее онази вечност, силата на която не бледнее и не чезне. Силата на любовта, мъдростта, истината – триединството на изначалната ти божествена природа. Виждайки живота си от тази позиция, мислиш това, което интуираш, чувстваш това, което мислиш, а постъпваш така, както чувстваш. Хармонираш с безкрая си. Когато чувствата са фини, те имат свойството да пропускат през себе си красотата на живота ти. Не малкото его, а духът ти владее всичко – ароматът на нищото. Нищо за ума, но всичко за божествената ти същност – съзерцание!
Преживявайки пътуването към Себе си, вложено в тази медитативна сесия, все повече и все по-пълно живееш силата на духа си. Когато култивираш енергията на тялото и ума си, когато ползваш сексуалността и живееш в хармония с Бога, силата на вдъхновението е винаги с теб! Тогава си естествено самоуверен, притежавайки когниция, пропита от светлината на духа ти.

(кликни на линка за стартиране на аудио сесията)

Релаксация и осъзнаване; Индукция на транс; Осъзнато будно сънуване; Архетипи - преливане и сънно смесване; Тежест, пратяхара (оттегляне на сетивата); Сънно дишане; Чисто съзнание отвъд обусловените умствени състояния; Санкалпа (възнамеряване): искам да придобия чистотата на дете; Вътрешното дете - лекуване на паметови следи; Невинна прошка; Божественото дете отвътре - мост към Буда природата на ума; Дълбинна самоувереност; Пулсът на Бодхисатва; Необусловено състрадание към всички чувстващи същества; Преживяване на цялостност в живота - Ом Мани Падме Хум - брилянтът на духа в ежедневието;

Тази сесия представлява завръщане към Себе си, премахване на пластовете от илюзорни воали, прикриващи чистата, изначална Буда природа. Воали от примитивен материализъм, обусловени ментални състояния, програмирани от социалната система и нейните „програмисти“ – родители, възпитатели, „значимите“ други. Когато, запазвайки здравата си житейска логика, дълбоко в себе си можеш да видиш света през очите на дете, всичко се променя. Вече няма нужда да вярваш или не в магията, защото всяко най-малко житейско преживяване се превръща в чудо. Всеки поглед и звук, действие и взаимоотношение заживяват в ярките, наситени багри на учудването и възхищението, на възхитата пред твореца и творението. Това дете е само на крачка от Будата в теб. Осъзнаването на света през погледа му е необходимо условие за разкриването на широкото осъзнаване на безкрая ти. Когато постигнеш сливане с Буда съзнанието, виждаш света и хората от една различна, недуална позиция, изпълнена с истинно съчувствие. Съзнание за емпатийна обич и любящо единство с всяко чувстващо същество. Само когато диамантът на тази Буда природа заблести в делника ти и през него осъзнаваш миговете си, в теб заживява неподправена самоувереност!
Слушай тази брилянтна медитация не толкова като метод за изграждане, а като средство за разкриване на вече наличната спокойна самоувереност в теб, като централно качество на същностната ти природа. Ползването на този запис може чудесно да подпомогне стремежа ти към цялостност. Помогни си и ти с качествения си, силен живот, наситен с добри навици, високо ниво на енергия и добро сърце!


(кликни на линка за стартиране на аудио сесията)

Бхастрика пранаяма (общо 12 мин.) - дишане на светлина, искам още, защото ми харесва (парадоксално намерение), дишане на невинност, събуждане на асертивността; Вълните на ума, разбиващи се на брега на съзнанието, златните частици на духа; Потъване навътре - от макро към микро ниво; Божествена любов - отвъд ума; Преобразуване на страха, тъгата, вината, гнева в силата на духа; Шаман; Mindfulness based когнитивно реструктуриране; Наводняване и рефрейминг; Любящо смирено приемане - сърфиране по вълната на страха, биохимична трансформация; Съзерцание и разтваряне на тревожността в безкрая на божествената вътрешна природа; Преодоляване на вредни навици; Щастливо - смел живот.

Прави това мощно дишане само ако имаш богат опит в йога пранаяма или психотерапевтичните хипероксидиращи дихателни практики (холотропно, ребъртинг, трансформативно…). Предизвикват се състояния, силно приличащи на тези при тревожно състояние и паническа атака – вибрации, изтръпвания, акушерска ръка, шум в ушите, деперсонализация и дереализация. Ако си практикувал дишане под вещото ръководство на терапевт, знаеш как да се отнесеш емоционално към случващото се, умееш да го използваш както за десензитизация и наводняване (методи от поведенческата терапия) на тревожността си, така и за разширяване на съзнанието си. Ако нямаш достатъчен и подходящ опит в пранаяма, премини към слушане на записа след 12-тата минута!
След разтърсващата дихателна практика, се чувстваш като прероден. Сякаш си преминал през освобождаващ те, топъл и лековит вътрешен душ. Енергийните канали (нади) на финото ти тяло сега са прочистени и радостно функциониращи. Вълните на ума ти са успокоени, мислите са станали по-рядко появяващи се и фини. Когато осъзнаеш самото пространство и тъкан на съзнанието си, зад менталните вълни, вече наблюдаваш от позицията на духа си. Като че ли особена енергия посипва съществото ти със златните прашинки на любовта. Светла, мъдра обич, която надхвърля ума. Пространство на безгранично съзнание, в чиято природа тежките емоции естествено се преобразуват до духовните им еквиваленти. В този миг си в позицията на шаман, умеещ да се възкачва до горната земя и със силата и да се спуска в долната и преобразува наличностите и. Облякъл мъдрата и светла дреха на любовта, се гмуркаш дълбоко в подсъзнанието си, извличайки бисерите на опита. Огънят на любовта те пази от акулите на гнева, скатовете на тъгата, раците на вината, планктона на тревожността. Нещо повече, светлината ти ги метаморфозира до още и още любяща светлина. Осъзнаваш, че чувстваш както мислиш и че само с една промяна на мисълта си, мигновено и с лекота се променят и емоциите ти. Когато го осъзнаеш, самите страхове се превръщат в илюзорни и незначителни. Тогава можеш спокойно да се отпуснеш в тях, с приемаща обич да ги прегърнеш и заплаваш в тях, да им се насладиш, сърфирайки по вълната на тревожността си. Тогава тя вече е нещо различно – чиста сила, тласкаща радостната ти мотивация за живот и творчество. Зад психичната промяна стои и телесна, биохимична – вместо адреналинът на тревожността да задейства паническия ужас на кортизола, сега се превръща в спусък за отделяне на мозъчните невромедиатори допамин и норепинефрин – радостна мотивация и заредена жизненост. Съзерцанието, това директно преживяване на Бога, е основният пилон, винаги в теб, за който най-сигурно се залавяш при преодоляване на зависимостите и вредните си навици. Само любовта на Бога има силата да те накара да издържиш и трансформираш тревожния абстинентен копнеж в устрем към безкрая на потенциала си! Но, каква полза от медитацията, ако не я живееш с всеки дъх, във всеки миг и стъпка, с ежедневните си, конкретни житейски дела?! Защото тя не е позиция на тялото или техника, а ниво на осъзнаване на себе си и живота! Само тогава, когато това вродено присъствие на божественото проникне и насити живота ти, идва истинната, естествена и самоуверена смелост. Самоувереност, произтичаща не от компенсация на страхове, а от светлината на сърцевината ти!
Тази медитативна/ хипнотична сесия има силата да провокира в теб подходящо психо-емоционално, трансформативно отношение към страховете ти, да ти посочи точния път за трансмутиране на паниката в любяща смелост. Записът може да ти помогне да намериш… Себе си, онзи център на божественост, от който струи любовта, само с чиято помощ реално можеш да променяш навиците и зависимостите си. Записът сочи вратата към безкрая ти. От теб обаче зависи намирането и прекрачването на прага и, опознаването и все по-стабилното присъствие на творческия ти потенциал в живота ти! 


(кликни на линка за стартиране на аудио сесията)

Съзнателен сън; От его гордост до смирение; Трансформация на страховете до чиста сила; Извадки от книгите на Карлос Кастанеда, преплетени с Милтън модел водене (НЛП); Преобразуване на страха от смъртта в мъдра смелост;

Тази хипнотична сесия съдържа особено силни насоки, които могат да пренасочат руслото на живота ти към магията на свободата ти. Слушай и практикувай посланията на този запис само ако си наистина сигурен, че искаш качествена и решителна промяна в битието си, резонираща със силата на безкрая! Думите, вложени в медитацията са толкова вибрантни, че могат както да събудят мощта на намерението и волята ти, така и да осветят наличностите на сянката ти. Както да запалят огъня на познанието ти, така и да събудят сенките на подсъзнанието ти. Имаш ли твърдото намерение смело да се взреш право в очите на страха си и спокойно прегърнал го, да впрегнеш енергията му в сбруята на самоуверената си смелост? Ако да, ползвай извечните слова шамана в теб. Ти вече си този човек на знанието, силата и мъдростта - просто е нужно да го осъзнаеш!

(кликни на линка за стартиране на аудио сесията)

Водено дишане бхастрика - 8 мин.; Писмо до безкрая; Осъзнаване смисъла на трудностите; Симоронска благодарствена акция; Толтекският път на нагуала - малкият тиранин; Стопяване на песимизма - възнамеряване и превръщане в оптимизъм.

Ако имаш опит с интензивни дихателни практики, следвай бхастрика пранаяма. Ако ли не, слушай този запис след осмата минута. Когато осъзнаеш, че външният свят се отразява във вътрешния ти живот, както и ума ти в света наоколо ти, разбираш, че колкото светът ти влияе, толкова и ти влияеш на него. Тогава фокусът на осъзнаването ти се преобръща до познанието, че доколкото ти влияеш на света, дотолкова и той на теб. Узнаваш, че си творец на реалността си и сътворец на житейската събитийност. Ако посланието на ума и сърцето ти резонира с мъдростта, то става част от волята на Бога, като писмо до безкрая. Има чудни мигове, има и трудни опитности. Когато приемаш както приятното, така и нелесното еднакво, можеш истински да благодариш, виждайки живота си от сърцевината на Бога в теб. Да, трудностите те въздигат. Те провокират дълго време носените в несъзнаваното ти комплекси, които така изплуват на „белия свят“ на съзнанието ти. Наместо да бягаш от тях или ги потискаш, както обикновено си правил досега, би могъл да ги погледнеш смело и благодариш, да възлюбиш слабостта си. Тогава тя се превръща в спокойна сила. Ето, трудните хора в живота ти. Те са чудесен инструмент за осъзнаване и трансформация на дълбоки страхови комплекси. Вместо празно вайкане, сега радостно посрещаш всяко житейско предизвикателство като подарък и благословия! Сега, виждайки радостна възможност във всяка трудност, животът се превръща в низ от уроци, подаръци от силата на духа ти!


(кликни на линка за стартиране на аудио сесията)

Релаксация; Трамваят на сънищата; Царството на Морфеус - богът на съня; Ти - творец, който моделира скулптурата на характера си; Молитва; Страна на блаженство - доверие, обич, разбиране, човечност, твоите специални места - пренос в силна и спокойна реакция в живота; Издигане на сексуалността до Любовта - сексуалност служеща на Любовта; Самоувереността на Духа - доверие в Себе си; Силовите линии на самоувереността; Съзерцание - успокояване маймуната на ума; Самадхи като състояние на съзнанието;

Когато човек живее и спи и спи, живеейки, приема, че е жертва на това или онова. Будното сърце знае, че пречупването на реалността през характера определя възприятието, действията и съдбата ти! Кой да промени кривите пътечки в невро – когнитивните ти характеровите ти дебри, ако не ти самият?! Там дълбоко вътре в теб съществува приказната, но по-релана и от най-твърдата реалност страна на любовта и човечността. Намирайки това място на силата в себе си, можеш да измениш характеровата си реакция, невропластично да промениш невро-мозъчните си и познанийни пътечки на протичане на информацията така, че самоувереното доверие в неслучайната мъдрост на случващото се в битието ти да те съпътства във всеки миг, сега. Сексуалността ти може да ти помогне в този път на силата, ако е част от любовта ти, а може и да те съсипе, ако я преживяваш единствено като част от обсебената си прилепналост към удоволствената гратификация. Но, въздигни я до любовта и това, което преди е било огромна стена пред теб, сега се превръща в малко стъпало на пътя ти нагоре, към висините на мощта, на свободната ти воля. Просто си вярваш. Но, не с някакви фалшиви напъни, а отвътре, ей така, защото тази вяра идва от автентичността на вътрешната ти същина. Чувстваш ли силовите линии на самоувереността си. Странно, ум, чувства и сила, вътре и вън се сливат до единно състояние на спокойно знание за себевладеене и силно присъствие в живота ти. Умът от лош господар се превръща в добър слуга, а самият Ти присъстваш и в най-малките ежедневности – самадхи като състояние на съзнанието.


(кликни на линка за стартиране на аудио сесията)

Тантра на смеха; Биоенергийно дишане; Релаксация; Ериксонова хипнотерапия (Милтън НЛП модел), фокусирана в самоувереност; НЛП пренос на състоянието на самоувереност от ситуация в ситуация, до ежедневието; Самоувереността като постоянен фон на красотата в живота ти!

Когато се смееш от сърце, вниманието ти се прехвърля върху естествения ритъм на житейския ход, отвъд сивите параметри на главата. Можеш да потънеш в спокойна релаксация, само ако се вземеш по-малко на сериозно, радостно кикотейки се със смеха на детска искреност. Когато слушаш думите ми в тази хипнотична сесия, съзнанието ти може да се разшири до широкото вътрешно пространство от непредубедена сила или естествено да се слее с извора на самоувереността ти. Просто възнамери целостта си и остави сърцето ти да те води по пътеката на свободата ти. Когато се докоснеш до състоянието на вибрантна самоувереност, знаеш че то е нормалното ти състояние на съществуване, което с учудваща спонтанност се пренася във възприятието на миговете от живота ти сега и във всяко следващо сега, завинаги!  Чувстваш го, нали? Няма нужда да си мислиш, че го познаваш, тъй като безкраят в теб вече го живее. Докато умът се оплита в собствените си преплетени лабиринти, сърдечният ти разум разтваря вратата към любящата самоувереност в теб. Просто така, защото това е състоянието, през което душата ти най-истински може да преживее живота ти. Да, сега, в мига в който оставяш потока на живата вода на радостта да тече през всяка клетка и квант от теб.
Работата с тази сесия цели надхвърлянето на обичайната логика и разтваряне за дълбинния несъзнаван ресурс от любяща сила и мъдра самоувереност! Когато слушаш записа, можеш да си разрешиш лукса да  оставиш социалният ум да притихне, за да заблести тихото спокойствие на същността ти. Не е нужно да го правиш - остави го да се случи!


(кликни на линка за стартиране на аудио сесията)

Мигновена релаксация; Спиране на ума - музиката на сърцето, вибрацията на Бога; Сънни образи, архетипи и пластичното им преливане; Размиване на времепространството; Скок с бънджи или парашут - аналогия с вътрепсихичния "скок" в страха, трансформиращо го до радостна и смела мотивация; Доверие в Себе си - прекрачване границата на страха - осмеляване; Смирение - отваряне за потока на Духа на Живота; Призоваване на Хипнос; Метаморфоза във вътрешната природа - създаване на смели неврални пътечки и биохимия. Адреналинът тласка освобождаването на допамин, норадреналин, серотонин и ендорфини; Отпускане и сливане с Бога - ти като божественост; Полет в любовта, в прошката, във вярата; Обич към трудностите; Между мислите. Сливане с душата си - йога. Пренос на медитативното присъствие в делничния живот.

Само дълбоко в сърцето си, когато социалният ум спре, можеш да доловиш гласа на Бога. Когато потънеш навътре в будното сънуване, образи и преживявания се преливат в една различна от будното състояние феерия, подвластна на законите на несъзнаваното. Една различна реалност. Бидейки в акорд с Бога, любовта му те залива. Единствено за това присъствие можеш да се хванеш, когато скочиш в страха си. При този скок нито хората, нито логиката, нито нещо познато може истински и цялостно да преобразува страха ти, освен любовта. А тя е самата божественост. Доверието в безкрая ти залива страха и го преобразува до смела и мотивирана сила. Силата на разумното ти сърце! Логиката на социалната ти личност е там, в стабилна връзка с консенсуса за реалност. Действията ти са социално и поведенчески адекватни. Но сега си се научил да скачаш в потенциала на несъзнаваното си, който естествено превръща тревожността ти в сила. Силата на смелостта да бъдеш Себе си. Богът на съня, Хипнос сега ти помага да пренасочиш невралните си мозъчни пътечки и промениш биохимията си в посока вдъхновена решителност. Решителност, която идва от дълбокото познание, че живееш в синхрон с потока на Духа на Живота. Мъдър живот, който прегръща житейските ти неслучайни случвания с любящия воал на доверието – в Себе си!
В тази хипнотична сесия са имплицитно вложени когнитивни, поведенчески и съзерцателни (mindfulness based CBT) методи, които програмирани в несъзнаваното ти могат да водят съдбата ти по пътеката на разумната самоувереност. Преди да слушаш сесията редовно, би могъл да направиш ясна разлика между ползваните метафори за бънджи и с парашут скок и реалните такива. Тук те са ползвани алегорично, с цел осъществяване на вътрепсихичен скок в осъзнаването ти и преобразуването на маладаптивни психични наличности в спокойна и адекватна смелост.


(кликни на линка за стартиране на аудио сесията)

Освобождаващо весело дишане; Киай - викът на мотивацията за живот; Индукция на хипнотичен транс; Двойно взаимодопълващо се водене: Орлин Баев и Кирил Миланов; Психично програмиране: метаморфоза на гъсеницата на страха до пеперудата на радостната смелост; Освобождаване на "буркана" на ума от страха; Милтън модел водене (Ериксонова хипноза); Израстване страховете на вътрешното ти дете до хармония; Дзен; Кайваля - дишането на блаженството; Смел живот.

Ето една малка гъсеничка. Катери се, хрупа листа, вижда едва на няколко сантиметра пред малкото си носленце. Ето и човек в оковите на невежеството на страха ти. Катери се по социалната и кариерна стълбица, храни се с грубата емоционална храна на страха, който се опитва да компенсира с илюзорни претенции за власт и контрол над живота си, кръгозорът на съзнанието му обхваща нищожна част от спектъра на цялото. Както гъсеничката се оттегля навътре в сън в какавидата си, така и човек може да се отпусне спокойно и потъне в осъзнатия целебен сън. Когато се събуди, гъсеничката се е превърнала в пеперуда така, както окованият човек в свободен, смел творец. Гъсеничката не знае точно как всички нужно за метаморфозата и процеси протичат. Но те се случват. Води ги подсъзнанието и. Когато ти се отпуснеш приятно сега, не знаеш именно как се случва залагането в теб на мощна програма за радостна и стабилна самоувереност. Но това вече се случва. Несъзнаваното знае как. Така, както метаболизира, движи сърцето и органите ти, без съзнателно да знаеш как, така сега то преобразува грубата енергия на страха в мощта на самоувереността ти. Можеш да се възхитиш на нарастването на това удивително усещане на сила и възторжен плам или да позволиш на радостта му да го направи естествено. Самоувереност – във всяко дихание в дните ти!
Слушай тази хипноза с онова детско чувство на сърдечност, което пулсира в пулса на игривостта. Целият потенциал, всички ингредиенти на самоувереността то са вече в теб. Просто разреши на „готвача“ на несъзнаваното да свърши работата си, да приготви възхитителното ястие на силата ти!


(кликни на линка за стартиране на аудио сесията)

Йогин, съзерцаващ реката си от мисли непривързано; Възнамеряване (санкалпа): Смелост; Mindfulness базирано реструктуриране на вътрешния диалог; Трансформираща молитва; Посяване семената на адаптивни самоуверени убеждения в психичната градина; Свръхсъзнание - ти като душа в небесното училище; Осветяване на "долната земя" на подсъзнанието с виделината на свръхсъзнанието; Хипнотични и НЛП техники за самоувереност: пренаписване на личната история чрез промяна в емоционалното възприятие към спомените, свалане на самоуверен модел, пренос на обич и доверие от обичащ ни безусловно човек, на когото вярваме, прегръдка и залагане на самоувереност във вътрешното ни дете, промяна на тембъра, интонацията и темпоритмиката на "гласа" на вътрешния ни диалог в самоуверено-решителен; Рев на тигър; Отвъд "проходилката" на техниките за самоувереност; Пренос на самоувереност от състояние в състояние, до ежедневния силен, смел и щастлив живот.

В тази нлп сесия имаш възможността да изковеш самоувереното си себеусещане, а оттам и присъствие в социалната реалност. Изворът на вярата произтича от синхрона със същностната ти природа. Поглеждайки се от тази позиция, вече виждаш личностовите си проблеми отвисоко, като от върха на планината на спокойното си познание. Тогава, за да въплътиш и спуснеш качествата на духа си в ежедневието на социалността си, можеш умело да използваш вложените тук качествени поведенчески/ нлп методи. Чувствайки нарастващата сила на самоувереността си, в даден момент или сега ще усетиш как тя отново се въздига до източника си, състоянието на свободно присъствие на духа в секундите на деня ти!

(кликни на линка за стартиране на аудио сесията)

Свободно дишане; Влизане в транс и сънни образи; Съзерцание и творческо присъствие; Генетична памет - вродено достойнство и самоувереност; Единство, Самадхи; Наблюдател, наблюдавано, наблюдение - Едно; Пълносъзнателно спокойно присъствие (дзен, дхияна) и в най-малките ежедневности.

Единият от източниците на самоувереността ти е безкраят на състоянието ти като вечна душа. Наречи го безсмъртна същност, свръхсъзнание или буда природа, но когато живееш от тази позиция, спокойната самоувереност наистина прелива. Дадени са много пътища за разкриване диаманта на автентичността ти – будизъм, йога, езотерично християнство, учение на бялото братство…
Другият източник на мощна самоувереност е в генетичната ти памет, в подсъзнанието ти. Колко хиляди и милиони поколения извлечен и изкристализирал опит са кодирани в генома ти. Колко предци през безброй години са изживели живота си по най-качествения за тях начин, оцелели са, за да те има теб сега. Целият този опит е наситен с мъдростта на едно вродено достойнство, което присъства дълбоко в родовата ти памет, зад всички програми от съществуването на тялото ти в този живот.
Когато сега в състояние на лечебен транс се докоснеш до свръхсъзнанието и подсъзнанието си, постепенно, бързо или със скоростта на мига сега се изпълваш както със светлината на безкрая си, така и с наситения опит на гените си. Знаеш, че всичко е точно на мястото си! Вярваш си така, както само синтезът на сърцето ти знае да вярва! Ако слушайки тази медитация, се довериш на това мъдро сърце, спокойствието вече е с теб!

(кликни на линка за стартиране на аудио сесията)

Индукция на транс; Двойно паралелно и взаимодопълващо се последователно водене: Орлин Баев и Андрей Ганев; Самоуверен успех - хипнотичен Милтън модел (Ериксонова хипноза, НЛП); Твоята спокойна картина на увереността; Съюзник на силата; Отвъд времето - съюзникът в самоувереното състояние на съзнанието ти сега, в нормалните житейски грешки и успехи; Пренос на самоувереност; Трудностите като храна за силната ти самоувереност; Да погъделичкаш егото си - радостно смирение, освобождаващо пътя на самоувереноста ти; Хипнотичен съзнателен сън, естествено залагащ самоуверена мощ; Генетична памет, лично и колективно подсъзнание и свръхсъзнание - Едно; Синестезия на успешната самоувереност; Утилизиране на съпротиви; Двойни вмъкнати послания: съзнание - подсъзнание; Метафори за енергията на успешната сигурност; Яхване дракона на подсъзнанието - полет в самоуверената сила; Кехлибарена огърлица - паметовите следи на самоуверения успех; Емоционалната интелигентност на самоуверения успех - израстване отношението на вътрешното дете; Магично огледало, портал към самоувереността; Въплътяване (embodiment) на самоувереността. Преживяването и през дишането, погледа, усещанията, през паметта на клетките, емоциите и чувствата; Живот като по струна - самоуверена решителност; Тялото като съюзник на самоувереността ти; Благодарна самоувереност в живота ти!

Познаваш ли съюзника на силата си? Някой го нарича ангел хранител, друг същество на любовта. Когато навлезеш в дебрите на медитативния транс, законите на плитката логика се размиват. Тогава потенциалът ти разкрива истинния си облик на мъдър помощник, свързващ те с тъканта на живата мъдрост на битието. Подсъзнанието ти, трупало опит през милениумите ползвани тела на предците ти, сега можеш да видиш като архетипно животно на силата или просто да почувстваш свързването с дълбокия опит на гените си. Сякаш съзнанието, около което автоматично се фокусира енергията ти, сега се превръща в странник между звездите на душевната ти реалност. В даден миг или след малко сега, когато се потопиш в хипнотичната сесия, преживяваш с всеки квант от енергията си магичното сливане  на подсъзнание и свръхсъзнание, телесна памет и душевно познание. Сливане в единството на всеобемащо, любомъдро съзнание. Сякаш ставаш част от огромния организъм, от тялото на Бога. Тогава имаш силата и познанието как да укротиш и обяздиш дракона на нагоните, на ментално – емоционалните модели, навици и патерни на възприятие на света, които пречат на виделината свободно да протича през целостта ти. В този момент разбираш, че всички прекомерни стремежи, копнежи и усилия са смешни, видени през блесналите очите на онова чудесно дете в теб, за което животът никога не е преставал да бъде приказен и изпълнен с великолепни чудеса. За него няма чудеса, защото всяко дихание на живота е чудо. Колкото повече преминаваш през кривите, но весели огледалата на ума си, толкова повече осъзнаваш реалията на духа си – автентична самоувереност! Ето, с теб е, точно сега и във всяко сега, в живота ти!

(кликни на линка за стартиране на аудио сесията)

Въображаемо разглеждане на картинната галерия на Рьорих. Картините на художника като метафори на различни житейски събития. Прозрението ,че живот без катаклизми и придружаващите ги страхове е безсмислен. Утвърждаване на чувство за радостно очакване на наближаващи заплашителни събития-това са изпитания и предизвикателства , а не нещастия. Поднасяне на идеята, че човешката психика има мощни резерви, които се задействат в тежки ситуации.В картините на художника те са изобразени символично като древни спящи герои готови да се събудят при необходимост.Чувство за доверие в себе си и във вътрешния ни закрилник.

Виждал ли си картина на Рьорих? Ако да, познаваш неописуемата магия, вложена в 7000-те рисунки на автора. В България, в галерията за чуждестранно изкуство, има постоянна експозиция с около 200 произведения на големия майстор Рьорих. Ако не си, отдели два часа, за да отидеш до галерията или разгледай в интернет някои изображения на този гениален майстор на четката и перото. Например погледни хималайския цикъл. Стръмни склонове надвисват над взора и сякаш изпълват самоувереността ти със силата си, величави гиганти и герои дремят, преливащи се в собствения ти психичен заряд. Цветовете са особени, на границата между земните и онези на тънките светове, от които в теб се влива сила, обич и мъдра вяра. Едно свещено и фино възторжено чувство на заредено вдъхновение протича през аурата ти. Гледайки картините, сякаш те започват да гледат теб. Силата на хималаите вече вибрира в теб, а твоята във вътрешната ти планина от могъща вяра в Себе си. В картините са вплетени множество алегорични послания, които съзнателно можеш да видиш или не, но несъзнаваното винаги познава и залага в себе си.

(кликни на линка за стартиране на аудио сесията)

Водено бхастрика дишане - 12 мин.; Релаксация - хомункулус; Сфера на сигурността и НЛП пренасяне; Образи - метафори на тревожността - наводняване, десензитизация и трансформация в смела сигурност.

Ако имаш опит в пранаяма и/или холотропно (ребъртинг, свободно, трансформативно и др.) дишане, следвай предложената мощна психотелесна практика. Ако имаш преживявания на тревожна симптоматика, то може да накара симптоматиката, а оттам и несъзнаваните страхови програми да изплуват на повърхността на ума ти. Това е и целта, но само когато си готов да посрещнеш невротичната си динамика със спокойно осъзнаване, разбиране на уроците, вложени в нея и в случая, автоматизирано отношение на смирено, любящо приемане. То се гради най-добре в хода на терапевтичните сесии, водени от вещ психотерапевт. Ако нямаш опит с мощните йога, тантра и съвременни трансперсонални дишания, слушай внимателно и с доверие в себе си записа след 12-тата минута.

Тези основни поведенчески похвати, наводняването и по-постепенният вариант за погасяване на тревожността – десензитизацията, ползват естествения механизъм на невро психична активност, един вид претръпване, асимилиране на енергията на страха до невро химичната и електрична сила на адекватно функциониране. В тази водена визуализация предлагам метафора за субективното преживяване на това невро-афективно асимилиране като сфера. Сфера на любящата сигурност. Сфера на относително независимо от контекста състояние на сигурно спокойствие. Когато любовта прегърне страха, той се претопява, преминава в заредена с радостна мотивация сила. Там, където има любов, няма страх. Когато светлината свети в тъмнината, последната изчезва. 

18)    Хипноза и Невро Лингвистично Програмиране 75:Кръгът на опита (40 мин.) 
(Кликни на линка за стартиране на аудио сесията)


Биоенергийно и бхастрика дишане; Огънят на героя; Да благодариш на тялото си; Наблюдателят на процесите в ума - Дзен; Сърдечната благодарност - извор на живота; Смирено доверие; Смело себезаявяване; Чар, харизма; Смирена молитва; Вяра в Бога, в Съдбата, в Себе си; Да благодариш на врага си; Прогресия на чаровната асертивност в живота ти; Медитативна пълносъзнателност в ежедневието - любящо присъствие.

Да си вярваш! Можеш да се стремиш към самоувереността или да оставиш ума си да стихне, така позволявайки доверието в Бога и в теб като част от Него да стане твоя собствена самоувереност! Когато така наведеш глава към сърцето си, доверието на цялото, с което си безусловно свързан, прераства в знанието за величието на Бога, проявяващ се през законите на Любовта, Мъдростта, Истината, братолюбието и радостта от това да бъдеш Човек. Тогава смирено знаеш, че дори трудностите, болките и грубостта, които срещаш, са част от един по-мащабен план, който неизменно е наситен с блага Мъдрост. Вярваш! Вярваш си! Когато това светло доверие, идващо от приемането на трудностите с отворено сърце и спокойна непривързаност към удоволствията, живее е теб, тогава можеш истински и спокойно да се заявиш. Да бъдеш! Просо да си. Да присъстваш в този свят със спокойната увереност, че заслужаваш. Защото безкраят на доброто тече през теб и иска да се прояви. Просто си длъжен да го пуснеш през творческото си, смело присъствие в този магичен свят. Да, ти заслужаваш, ти струваш, ти можеш – защото творческият потенциал на Битието е част от теб и ти от Него! Постепенно смиреното себезаявяване се превръща в неделима част от теб, става част от клетките на тялото ти, от вдъхването на силата ти и преобразуващото освобождаване на силата, скрита в страха ти. Да, страхът е добре дошъл. Когато го прегърнеш с усмихнатото си сърце, той действително се явява прекрасно гориво за опита на силата ти! Тогава животът ти се изпълва с онази фина виделина, която никой банков трезор не може нито да обхване, нито да задържи – защото е благославящата усмивка на Бога, най-великото богатство в този и всеки свят! Ставаш притегателен център – светиш с лъчите на благочестието. Да, точно така. Когато гордите страсти и бесове в ума ти притихнат и заживееш смирено, си вярваш и стъпваш решително по тази красива земя. Тогава ставаш съсъд на чар и харизма, които протичат през теб, но не са твои, а на Всемира, на целокупния живот. Провеждаш го, колкото е Волята Му. Живееш живота си. Същият е. Но сега смисълът изпълва бита ти така, че всяко малко действие метаморфозира в свещенодействие. Живееш тихо, смирено и силно. Здраво си стъпил на нозете на логиката, но когницията ти лети в простора на свободата си. Просто си!

 (Кликни на линка за стартиране на аудио сесията)

Линия на времето и отвъд нея; Дълбинна, извираща от същността самоувереност, пренаписваща емоционалната памет; Благодарна прошка; Ароматът на самоувереността; Отвъд илюзията; Една все по-самоуверена твоя версия; Танцът на радостната, висока себеоценка, въплътена в живота ти.

Да отидеш на разходка в линейното време, по времевата линия на опита си. Можеш за малко просто да се пошляеш, ей така, несериозно. Защото колкото по-малко се вземаш насериозно, толкова повече възможности се отварят пред взора на онзи зрител, който винаги е бил отвъд времето. Зрителят на духа, който си ти. Реалният Ти! Когато не търсиш, намираш…Себе си. Незнаейки, знаеш. Забравяйки, си спомняш. Защото умът иска да знае, но не знае и не може да знае. Само когато смирено притихне, си спомняш…кой си ти всъщност. Не можеш да го изразиш с думи, макар и да пробваш понякога през притчи и метафори. Но, можеш да се преживееш. Не с ума си, а с тялото и душата си, да бъдеш духа си. От тази позиция наблюдаваш спомените в дългосрочната си памет безпристрастно и отстранено – както радостите, така и мъките, като естествената бинарност на този свят на сенки и отражения. Нито се вкопчваш в удоволствието, нито бягаш от болката. Намираш баланса си. Удоволствието се въздига до възхищение, а трудността до свободна воля. Но, ти знаеш, че и това са само думи. Скачайки отвъд обозначенията, стигаш до обетованата земя на Същността си. Когато видиш преживяванията си от тази позиция, всичко се променя. Не, не самите те. Променя се емоционалната ти памет. Нараняванията зарастват, напълнени с нежния балсам на прошката, част от Любовта, сега протичаща през теб. Житейската ти история се пренаписва, придобива нов, сродил се с безкрая смисъл. В този момент осъзнаваш благословията да живееш, да си – благодариш. Тази смирена благодарност изпълва съществото ти с доверие, каращо те да присъстваш в живота си пълносъзнателно, решително и смело. Една все по-самоуверена твоя версия. Самоувереност, която не толкова градиш, колкото разкриваш в осъзнаването си. Защото тя никога не те е напускала – просто илюзиите на егото са я засенчвали. Танцуваш и се смееш – живееш от душа, с пеещо сърце, анимиращо ритъма на ежедневните ти стъпки! 

 (Кликни на линка за стартиране на аудио сесията)

Поредица биоенергийни и йогийски дихателни практики (15 мин.); Аз мога, аз струвам, аз заслужавам, аз творя...; Граундинг; Сублимност на себеусещането; Медитативен транс; Спускане на медитацията от ума към чувствата и тялото; Блажено смирение; Промяна, която вече се е случила в духа ти; Санкалпа (възнамеряване): Преобразувам своя страх до смелост!; Въздигане на възнамеряването на ума до Духа и спускане на промяната от духа в ума, чувствата, тялото и поведението; Ситуация на паническа атака/ тревожност - визуализация и скалиране; Твоето специално място - защитена, радостна сигурност - НЛП пренос и наслагване на преживяването върху тревожността; Мястото на силата - телесна зона на спокойната радост: завихряне и насищане - закотвяне; Пълносъзнателност (майндфунес, дзен, махамудра, дзогчен, безмълвна молитва...) - магическа тишина; Ти - единен с всички чувстващи същества; Страхът като малка естествена локвичка, изпаряваща се от слънцето на Духа ти - отношение на сприятеляване; Спокойно, любящо приемане на дразнители, съдържащи страх в основата си; Ти - част от Бога; Господи, да бъде Твоята воля в живота ми;


Забележка: поради обемността му, чети този конкретен текст само веднъж, преди всяко слушане на записа!

Спокойно се пренеси на твоето любимо място. Място, в което се чувстваш изцяло защитен, изцяло сигурен и спокоен. Място в което си щастлив, където всичко наоколо е приятелско и добро. Вдъхни въздуха там, усети ароматите. Някои си представят уютен морски бряг, а други прекрасна планинска поляна, трети магическа гора, а други стая, спокоен дом или просто блажено емоционално състояние. Вдъхни отново аромата на твоето специално място. Виж го добре, разгледай обстановката, дърветата., тревата, предметите, прозорците и гледката. Нека всичко бъде динамично, в движение. Цветовете могат да се променят и преливат игриво и успокояващо едни в други и да стават ту матово спокойни и отпускащи, ту светли и искрящо вдъхновяващи. Чуй гласа си на това място. Кажи му колко много го обичаш. Чуй звуците наоколо – тези успокояващи птички, може би поточето, шумът на листата, шепота на тревата или пък уютният звук на тишината. Осъзнай блаженото чувство на единство, цялостност и пълнота, на преливащо щастие. Насити всичко с много светлина, която сякаш изпълва всеки квант на душата ти.

Както си седнал с ръце на коленете, с длани надолу и дълбоко релаксирано тяло, събери палеца и показалеца на дясната си ръка така, че да се образува кръгче. Свържи чувството си на радостно спокойствие с допира на пръстите си. Продължавай да виждаш, чувстваш, чуваш звуците на това магическо място, да усещаш сигурността му и да се забавляваш в него.

Сега бавно разтвори палеца и показалеца и отново се установи в състояние на свободна медитация. Наслади се на спокойствието. Ако се появи тревожност, посрещни я като добре дошла гостенка – прегърни я с любовното си приемане. Вместо борба и гоненето и, застани в самото и ядро, в състояни ена безусловна обич и приемащо разтворено сърце – разреши и да се разтвори в смелото присъствие на духа ти.

Отново визуализирай твоето специално място. Нека гледката бъде още по-жива, по-наситена със светлина, с радост и щастие. Нека звуците бъдат още по-ясни, а благоуханията силни и магическо упойващи. Събери отново палеца и показалеца – закотви състоянието.

Отново разтвори пръстите и се отпусни в медитация, Повтори процеса многократно – преминаване от визиализацият аи закотвянето в медитация. Нека събирането на пръстите ти се превърне за мозък ати като ключ, задействащ състоянието на влизане в картината на твоето вълшебно място.

Сега визуализирай пред себе си една вертикална скала за сила на П.А., от 0 до 10 от златиста светлина, на която най-долу е 0, а най-горе 10. Виж ясно деленията и, чертичките и цифрите. Сега си прадстави как по средата на скалата червена светлина, подобно на живак, се вдига или спуска, за да обозначи цифрата на скалата. Нека 0 бъде най-слабата сила на преживяване на П.А., а 10 най-силната.

Представи си как „живакът” на червената светлина се вдига нагоре и стига сила н апреживяване на П.А. 4. Сега си спомни ситуация, при която си преживявал паника с такава сила. На ниво 4 паниката е по-скоро завишен атревожност, отколкото същинска П.А. Виж мястото, където си бил тогава, ситуацията, обстановката, погледите на хората, усети миризмите, чувството си, чуй звуците. Пренеси се там. Сега виж как твоето специално място е пред теб, поставено в рамката на картина, жива картина, в която тов амагическо място се движи и вибрира флуидно. Както преживяваш тревожност на ниво 4, се доближи до картината с твоето специално място. Виж добре рамката – инструктирана ли е, какъв цвят има? Виж как картината вибрира нежно. Протегни ръка и виж как тя изчезва вътре – усети ветреца на твоето място по кожата си. Прибери обратно ръката си. Сега събери, палеца и показалеца на дясната ръка и влез в картината. Разгледай я пак добре, усети силата на спокойствието на твоето място, потопи се в него с всеки атом от съществото си. Почувствай радостта да си спокоен и да ти е леко на душата, да си сигурен и изпълнен със смисъла на любовта. Осъзнай как цялата тревожност за мигове се смъква от плещите ти, как ти олеква и просветва отвътре. Няма бягане или битка, а приемане и трансформация!

Сега отново излез от картината и остани в състояние на съзерцание, като изпразниш ума, сърцето и телесното си напрягане от мисли, емоции и тревожност. Осъзнай ключовата настройка на ума по време на медитация - разтворено приемане от позицията на вътрешния наблюдател.

Отново виж скалата за сила на П.А. пред себе си. Този път червената светлина на живака се вдига до 6. Виж място, на което си имал П.А. със сила н апреживяване 60% от максимума. Виж ясно обстановката, гледката, хората, помириши въздуха, чуй звуците. Бъди на това място и усети покачването на тревожността до ниво на скалата 6 – 60%. Остани в преживяването, практикувайки менталната настройка на приемане и прегръщане с обич и разтворен неоценяващ ум. Усети как самата настройка на ума вече сваля напрежението. Сега отново си представи картинат ана твоето специално място пред себе си. Виж рамката и ясно и с подробности, виж самата картина. Усети как сякаш тя те привлича и зове с тих безмълвен шепот на чаровно блаженство. Събери палеца и показалеца на дясната ди ръка и влез в картината. Вживей се в звуците, миризмите, светлините, преживяванията на това твое чудно място! Усети как тревожността за мигове се свлича, преобразувана в смело щастливо спокойствие!

След като се полюбуваш на магическото си място, отново премини през рамката на картината и излез от него. Остани в състояние на безусловна приемаща медитация, с разтворен ум, сърце и изразено чрез телесната релаксация състояние на спокойно прегръщане на всичко ставащо тяло.

Отново визуализирай скалата за сила на П.А. Сега виж как червената светлина на живака се изкачва до 9 – 90% н апреживяване силат ана П.А. Представи си място, където си преживял паника с такава сила. Виж ясно обстановката, чуй звуците, подишай миризмите. Преживей реално чувството на паника – но вече запазвайки присъствие на духа, от позицият ана този дълбинен зрител в теб, който променя всичко. Осъзнавай страха, виждайки го по-скоро като събудена в теб енергия, която можеш спокойно да използваш, с радост и приемане. Практикувай настройката си на отворено спокойно и смело приемане. Можеш да осъзнаеш как страхът вече не е страшен, а е просто едно дори приятно преживяване. Приеми го за такова! Слей се с това приемане. Осъзнай как тази чудодейна настройка на любящо приемане вече е дълбоко програмирана в ума ти, превърнала се е в условен рефлекс, който е част от реакцията ти, от отношението ти към страха!

Сега отново визуализирай картината на твоето чародейно място! Виж добре рамката и. Пипни я, погали я. Наслади се за мъничко на тази жива дълбоко свързана с теб картина, която пулсира и вибрира нежно в ритъма на спокойното ти щастие. Събери отново палеца и показалеца на дясната си ръка – сякаш задействаш превключвач на смело и щастливо спокойствие – усето разливането му по тялото ти! Сега влез в картината. Разходи се из твоето специално място, полегни или си поиграй из него, почувствай го с всеки микрон от тялото и душата си, послушай магическите му звуци, наслади се на покоряващите чудодейни аромати в него! Изпълни се догоре с доверието, вярата, с пълнотата на любосмислието в него. Осъзнай как почти на мига цялото напрежение от паниката се свлича, трансформира се в чиста радостна сила! Порадвай се на преживяванията си, наслади се на омайното блаженство и спокойствие! Като решиш, отново излез от картината и разтвори пръстите си.

Остани отново в състояние на безусловно приемаща вътрешна блажена тишина!

Визуализирай скалата за преживяване на П.А. Виж как червената светлина на живака се покачва до степен на преживяване 10 – 100% сила на П.А. Виж място и време, в които си имал паническа атака, преживявана с пълна сила. Усети го, виж го внимателно, вдишай миризмата и чуй звуците на мястото. Вживей се емоционално и ментално в преживяването на П.А. Сега я преживявай, но с вече изградената нагласа по приемане с любящо, радостно и разтворено отношение на ума! Почувствай как самото отношение извлича и трансформира страха и го превръща в спокойна щастлива смелост. Обикни страха и се наслади на вливането му в реката на сигурността и спокойствието ти! 


21)  Хипноза и Невро Лингвистично Програмиране 85:Привличане, очароване и метаморфоза на страха (36 мин.) 
 (Кликни на линка за стартиране на аудио сесията)


Водещи: Орлин Баев и Дора Прангаджийска; Релаксация; Смирена, благодарна прострация пред благодетелния страх; Прегръдка и сваляне илюзорната грозновата маска на страха - благодетел; Любомъдрите архетипи на страха; Сливане и извличане силата от страха; Метаморфоза - творчески полет; Ти - харизматичен вълшебник, преливащ от магнетична обич; Енергията на привличане - чар; Взаимоотношението с Бога; Да пожертваш егото си пред безкрая на Любовта; Да бъдеш извор на Живот; Смирено, смело и харизматично присъствие в този живот; Силата да светиш; Как доверието се прелива в себезаявяването и магнетичното привличане; Осмици от енергия, свързващи малкия ти обусловен живот с безграничния; Вътрешното, естествено привличащо дете; Ти като вечност; Магичното пространство на привличането на Любовта; Сливане между ум, тяло, чувства, емоция, воля, душевност и дух; Да обичаш да даваш, защото имаш какво да дадеш; Протичане на силата през теб; Да прегърнеш всички чувстващи същества и цялата планета с любящата си харизма; Да пренесеш медитативната преживелищност в ежедневието на бита си - Хималаите в живота ти; Главата в небето, краката вкоренени в земята - граундинг; Кръговратът от даване и приемане; Любовният танц на тялото - магнетизъм в отношенията ти; Ти - част от природата - сливане; Да оставиш следа в живота си; Възнамеряване (санкалпа): Да бъде Божията Любов в живота ми!; Океанът на корема, огънят на слънчевия сплит, небето на сърцето, етерът на врата и безкраят нагоре; Въплътяване харизмата в живота ти.

Да прегърнеш страха си. Да, точно така – вместо презглава да бягаш или се бориш с него, да го прегърнеш. Защото мъдростта в теб знае, че той винаги е бил само вестоносец, пратеник на силата ти. Когато се осмелиш с отворено любящо сърце да погледнеш озъбената му външност, той сваля тази маска, проекция на отричането и ти показва същността си на Ангел. Ангел, който сега пластично се слива с архетипа на вътрешното ти дете, като от треперещо мъниче го превръща в радостна сърцевина на характера ти. Тогава ти самият ставаш вълшебник, красиво свързан с безкрая на вдъхновението си, което материализираш във всяка пулсация на сърцето си и ден от живота си. Силата прелива и любящата и състрадателната и същност протича към света. Ставаш благодетел, източник на стабилност и вдъхновение. Колкото повече даваш на хората и света, повече протича през теб от безкрая на Дхарма. Оставяш творческа следа. Да, за малко си на този свят – но светиш решително и красиво! 


 (Кликни на линка за стартиране на аудио сесията)

Релаксация; Медитативно дишане и забавяне телесните процеси; Да пуснеш ума да си отиде; Доверие в същностната си природа, в големия Живот зад социално обусловените илюзии; Тъканта на съзнанието, зад мисленето и мислите; Съзнателен, хипнотичен сън - Богът на съня, Хипнос; Трелите на радостта; Стълба на съзнанието - навътре в съня, надолу в подсъзнанието; Големите очи на страха - отпускане в адреналина, сигурност в несигурността; Чудо - сваляне карнавалната маска на страха - ангелът на любомъдрото вдъхновение зад нея; Чуден хипнотичен сън - транс; Алфа и тета мозъчни вълни - да се довериш на спокойния, дълбок сън; Сънно дишане; Когато не знаеш, тогава знаеш; Магията на трансформацията; Подскоците на ума маймуна върху дървото на свръхконтрола - успокояване; Преобразуване дървото на ума/ на доброто и злото, в дървото на Живота; Нагоре - свръхсъзнанието на Духа ти, ангелът на вдъхновението; Сферата на Любовта; Чудесна котва на спокойната, светла сигурност: Господи, да бъде Волята Ти в живота ми; Синхрониране на мисловността, чувствата, емоциите, волята и постъпките с Виделината; Ползване на магическата котва в страхувани ситуации - заливане страха с хармонията; Смирено, любящо приемане - доверие; Благодарствена молитва - благодаря за тревожните си състояния, уроци по истинна сила; Сливане на любящата сфера с енергията ти - закотвяне в радостта; Пренасяне осъзнатото сливане с Любовта в тялото и живота ти.

Толкова е приятно да прегърнеш добрия си приятел, съня. Когато при всяко издишване слизаш все по-надолу по тази магична стълба към съня си, можеш спокойно да се отпуснеш в прегръдките на божествения Хипнос или да почувстваш как вълшебната му, успокояваща мантия те обгръща блажено. Тогава спиш, но си буден. Буден си, но тялото и обичайният ти ум спят, сега, в красотата на спокойствието ти. Познаваш тази обайващо чаровна сфера на любовта, нали? Когато сега си така дълбоко отпуснат в обичта на потенциала си, смело можеш да се вгледаш в очите на страха си. Вече знаеш, че зад привидно страшната му маска, се крият ангелски послания, благолепни заряди от наситена с жива обич мъдрост. Когато смирено се преклониш пред благодетеля си, умът спира, тялото напълно се отпуска – душата ти приема, прегръща и извлича силата, скрита в страха ти. Благодарейки, осъзнаваш благословията да преживяваш точно това, което преживяваш сега в живота си. Дървото на познаване доброто и злото, на ума, се превръща в дървото на Живота, на вечността ти. Тогава, смело закотвил ума си в истинния Живот, спокойно и решително го пренасяш и в малкото си земно битие, в ежедневието на секундите си! 

 (Кликни на линка за стартиране на аудио сесията)

Бхастрика пранаяма - разчупване на мускулни брони; Разчупване ограничаващите релси/ програми на семейното и социално обуславяне - свободно откривателство и творчески полет; Пренос на състоянието на хипнотичен транс, на моноидеизъм сега; Да свалиш потенциали от света на идеи в живота си; Отпускане в медитативния дъх, отпускане и стапяне на ума в дихателната вълна, отпускане и оттегляне на телесните сетива навътре - хипотаксия/ пратяхара; Крака корени - заземяване; Възнамеряване: Аз заслужавам - автентични самоувереност, телесно здраве и социално стабилно присъствие; Дълбоко, огнено усещане за самоувереност, черпеща сокове от майката земя; Небесна, фина, светлинна, сърдечна самоувереност; Два взаимно протичащи един в друг потока - небесен Ян и Земен Ин, огън и вода, Кан и Ли, Дух и Душа, Шива и Шакти; Ти като космически ритъм; Брилянтна самоувереност; Ти, творецът - архетипна, каузална и недуална когниция; Виделината на радостта напред в живота ти, пълен с обич; Магията да си Човек; Шива лила - забавлението на духа ти в играта на този земен живот; Ти - едно с цялото; Въплътяване на брилянтната, любяща самоувереност в битието ти.

Не е нужно да правиш каквото и да е, за да пренесеш състоянието на хипнотичен транс в психофизичната си настройка сега. Тялото и душата ти го познават и правят – прекрасно е да се отпуснеш в пълно доверие в Бога. Когато послушаш душата си, знаеш как самоувереното присъствие на духа ти започва да протича мощно през смирението на ума и дълбоката релаксация на тялото ти. Дълбоко вкоренен в адекватния си социален живот, здраво стъпил на нозете на земната логика, познаваш безграничността на потенциала си от познание – можеш да му се довериш, както дете се доверява на майка си и баща си. Тогава чувстваш, че винаги си бил част от неограничената цялост на майката земя и бащата небе, от потока на Живота, наситен с благодат – Дхарма. С всяка клетка на тялото и квант на ума си знаейки това, живееш – истински и силно!


(Кликни на линка за стартиране на аудио сесията)

Интензивно дишане: 10 мин; Релаксация и хипнотично потъване навътре; Плащът на спокойствието; Сънно дишане - потъване в съзнателен сън; Житейската градушка - приемане с благодарност, като част от нужните ти учене и растеж; Долините и поляните на подсъзнанието; Самоуверено себезаявяване в житейските бури - радостно изкачване на житейските трудности - склонове; Вярата, дълбоко в корема; Притихване на ума - дълбоко спокойствие, спокойна усмивка по време на битийните пертурбации; Ти - част от божественото и То от теб. Да се обичаш, просто защото дишаш; Морето на подсъзнанието и делфинчето на вдъхновението ти; Чародейка в живота си; Излъчване светлината на Любовта напред в живота - хубаво е да се живее.

„Когато видя същества, лоши по природа, притиснати от голям грях и порок, да се отнасям към тях като към нещо скъпо, сякаш съм открил безценно съкровище!... Когато някой поради завист ме обижда или клевети, да посрещна това със спокойно съчувствие и великодушно да му предложа победата!... Когато онзи, към когото съм се отнасял с голяма надежда, ме нарани много силно, да гледам на него като на върховен Гуру, изпращайки благополучие и щастие на него и всички чувстващи същества!...“  част от „Осем строфи за трениране на ума“, Лангри Тхангпа, XI век, Тибет.


Живеейки, познаваш ли законите на Живота? Сега, четейки този текст, можеш да почувстваш неделимостта на сянката от светлината, на болката от удоволствието, или отпускайки се във вродената мъдрост на същностната си природа, да осъзнаеш Себе си над двоичността на този свят – бинарен тренажор на духа ти. Когато знаеш, че животът е училище за духа ти, ползваш неизбежното и нормално страдание като катализатор на себепознанието си. Нито бягайки от неудоволствието, нито прилепвайки към удоволствието, се учиш непривързано и от двете, живеещ от позицията на вечността, на Себе си. Тогава съзнаваш житейските трудности като възможности за растеж, благославяш враговете си и без да зависиш от тях, въздигаш нормалните житейски радости до тихия възторг на духа си. Сега вече живееш!  

(Кликни на линка за стартиране на аудио сесията)

Релаксация и потъване в хипнотичен/ медитативен транс; Пълносъзнателно (mindful) присъствие; Поглед над живота си отвисоко - като на длан. Извън привичните, но маладаптивни коловози/ умствени конструкти. Сигурност в несигурността; Парадоксално намерение - наводняване с прерамкиране от самоирония; Възнамеряване (Санкалпа): Приемам се изцяло с всички свои слабости и страхове; Прогресия - активен живот, самостойна самоувереност; Спиране на вътрешния диалог - Ти, наблюдателят. Сърцето знае; Да бъде волята Божия в живота ми!

Когато външният свят започне да се размива и отдалечава, в медитативното присъствие на безкрая си осъзнаваш, че социалният консенсус за реалност е само тъничка и доста суховата, външна „люспа от лука“ на целокупния живот. Тогава, изпълнил се с присъствието на божествената си същност, можеш да видиш живота си отвисоко, да преживееш есенцията на паметовите си следи като на длан, за миг. Поглеждайки социалната си персона от такава всеобхватна позиция, съзнаваш, че всеки поведенчески модел и ментален патерн имат безброй паралелни възможности за възприятие на изживяване, но и на промяна. Тогава имаш смелата сила да се шегуваш  - да раздуеш страха си до пародия, докато балонът му от илюзии се спука… Смелата сила да се приемеш – просто защото дишаш, защото си! Само когато страхът се разтопи, през освободеното его пространство протича успокояващият  аромат на единението с Бога. Така живееш волята Му в живота си!

(Кликни на линка за стартиране на аудио сесията)

По пътечка чиста, по росица бистра - по пътечката на благодарността; Изгревът на слънцето на доброто в душата ти - разширено съзнание, безкрайна обич; Метафорично когнитивно реструктуриране - черните храсти на маладаптивните автоматични мисли. Визуална, алегорична преработка - плодовете на щастието; Плодовете на приемането на любовта, на мъдростта да светиш. Крушата на мъдростта, черешите на жизнеността, червената ябълка на дълбоката свежест; Живата вода на вдъхновението. Да прегърнеш страха си, да се довериш на мъдростта на Живота си; Автентична самоувереност - просто самоувереност, естествена, бликаща от извора си вяра; Законите на благодатта, Дхарма; Вълшебната, страшна отвън, но пребогата отвътре кутия на тревожността - капиталът на любовта, жълтиците на мъдростта, уханното розово масло на чистата, непривързана радост; Сливане с вътрешната, същностна природа. Пълно с енергия спокойствие; Акордиране с целокупния живот на Любовта. Капчиците роса на свежестта ти. Обикване на трудностите. Смирено, любящо доверие в смисъла (Логоса).

Кой си ти? Малката памет за себе си? Но тя се мени постоянно – умът, чувствата, дори клетките на тялото ти се изменят непреривно. Когато вместо да търсиш изгрева на щастието си, осъзнаеш, че ти си самото слънце, метаморфозата на малкото ти его възприятие се случва естествено. Трънестите драки на егоистичното ти невежество, осветени от ярките лъчи на духа ти и подхранвани от любящата, жива вода на душата ти, неусетно се трансформират до плодоносните дръвчета на автентичната ти Същност. Светиш – защото си слънце. А лъчите ти прегръщат радостно всеки малък страх на малкия ти, физиологично обусловен ум. Разцъфтяват цветовете на радостта, а уханието на добруването им плавно се превръща в плодовете на любовта, мъдростта и истината, в Теб самия - Самадхи. Просто си Себе си – истински. Излишно е да искаш да си вярваш, защото ти като безкрай вярваш в малките проявления на тялото и ума си като проводници на светлината ти. Актуализираната ти Същност добре познава законите на Любовта – Дхарма. А в основата на всяко случване на всяко ниво от това ядрено съществуване стои пълното доверие на безкористната, единна с Живота обич. Доверие в себе си като част от Живота. Защото само тогава всичко си струва! Съзнаваш се като малка клетка, чиято стойност се определя от свързаността и с големия организъм на Бога. Страхът спокойно се стапя и преобразува до чистата сила на любомъдрата смелост. Вместо да го обвиваш в инфантилните защитни механизми на бягството си от него и отвръщаш очи като от ужас, виждаш как доверието в смисъла на преживяваното от теб разтваря същностното съдържание на тревожността ти – уроците ти по самостойна, вдъхновена смелост. Тогава съзнаваш богатствата на духа си. Защото ако имаш богатства всякакви, но Любов нямаш, знаеш че нищо нямаш. А имаш ли я, смисълът и виделината на доброто изтичат от теб както кристално бистър извор в оазис насред пустинята на социалното невежество. Само така живееш истински – сега, във всяко мигновение от вълшебството на дните си!


Орлин Баев, хипнотерапевт и невро лингвистичен програмист