За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

неделя, 10 август 2014 г.

Да бъдеш Човек или какво липсва в съвременната социална система?!

 Рисунката добре илюстрира социалната и икономико-политическа система, движеща обществото! ...

Управляващите банкери - на върха на пирамидата на социалната, невежа психопатия. Под тях подчинените им, надзираващи правителства. А роб-отникът, слугата (служителят) - ти!

Живеем в странен свят. Като риби на сухо сме. Пробваме да подменим водата на любовта, съчувствието, съпричастното единство, толерантността, благото търпение, дълбинната ни свързаност един с друг и с всяко чувстващо същество, на ние и наше, тоест на всичко, което определя щастието ни, с жалки сурогати: крайният индивидуализъм на аз и мое, власт, финансови ресурси и стремеж да имам, вместо да съм, позволяващи още власт, лъжа, манипулация, безлюбен секс, имоти и предмети, алчен стремеж към производствени и капиталови ресурси, с които уж да се защитим от… безумната жажда за любов в душите си. Като няма обич, заживява страх и омраза. На мястото на естественото единство, се настанява психопатният нарцисизъм и социопатната нужда от надмощие над другите – за да сме по-големите, по-защитените, по-контролиращите… безумния си страх от откъснатостта си от цялото. Колкото и да се опитваме да компенсираме страха си с гневно насилие над брата си, единственото, което можем да почувстваме, е отражението на собствения си ужас в очите му. 
Избиваме другите видове, чувстващи братя, смачкваме природата и планетата, забравили, че не е наша собственост, а само гостуваме… Въобще, знаем ли кои сме, какво търсим тук, познаваме ли живота в дълбочината и висотата му? Или, нагодили науката към незнанието си, си мислим, че нещо знаем и можем, толкова жалки в невежеството си. Развиваме технологията си – но за да лъжем и убиваме по-масово и качествено, за да бягаме все повече в свят на технологична илюзия, несмеейки да се допрем до кошмара на бездушието в ума си.

Живеем в свят, управляван от парите, вместо от човечността. Наричаме го пазарна икономика. Бягайки от робията на ума на материалистичния комунизъм, скачаме към илюзията за свобода на обсебения от бездушна робия на парата капитализъм. В комунизма има общност, заедност, човешки идеали, сътрудничество, безкористно живеене в името на идеал, системата му се движи не от парите, а от способностите на членовете на обществото му. Но, имаме и ограничение на словото и свободната мисъл, плосък материализъм, тоталитарна злоупотреба с властта… При капитализма имаме свобода на словото, добър предприемачески дух, свободна изява на качества и таланти. Но имаме и нечовешка робия на финансова система, превърнала се в цербер, в глобално раково образувание, смучещо още и още… човещина. Защото това, което определя човека като такъв, се поставя в калта, в името на властта на парите. Власт, която невротично, но неефективно компенсира кошмара в ума на 1% от населението – власт-имащите, психопатни господари на икономическата, болна система. И тъй като „рибата се вмирисва откъм главата“, по механизма на проективната идентификация*, стремежът към властта на парите, придобивани на всяка цена, с погазване братолюбието, единството с живота на планетата и Живота въобще, се проектира като сугестирана цел в обществото. А масата хора, по качеството на съзнанието си, дремят, дори спят, нямайки си и представа какво дирят на тази планета, в краткото си, обусловено съществуване. /* Проективна идентификация – психичен механизъм, при който даден индивид или група индивиди проектират собствени очаквания, конфликти и психични съдържания в други, които се идентифицират и действат спрямо тях./

Нека за малко си представим, че сме способни да вземем най-доброто и от капитализма и от комунизма. Какво се получава? Едно общество, в което се цени общността, сътрудничеството, човешкият фактор и потенциал, следва се общочовешки идеал, а в същото време имаме свобода на словото, цени се свободното предприемачество и се стимулира нормалното различие, въз основа на развитието на личните таланти и качества. В интерес на истината, някои съвременни държави, такива като Канада, Скандинавските държави, Германия и др., донякъде съчетават най-доброто от тези социални системи. Донякъде. Защото колкото и висок икономически стандарт и добра социална политика да се поддържа, нещо продължава да липсва. В самата структура на финансовата система, така както се случва глобално, лесно прозира култът към Мамона, в основата на който стоят чисто животинските нагони: власт, секс, агресия, стадни и териториални мотиви, на които механичната логика служи. Финансовата система тук се явява само слуга на тази механична и водена от животинските нагони логика. В името на контрола над другите, се извършват чудовищни дела, финансово - политически манипулации, в които човекът и въобще животът, е само статистическа бройка, обслужваща нечия диаболична алчност, цели континенти се държат в мизерия, убийството и изтезанието на по-слабите и малки братя, животните, бива приемано за нормално (приема се, че високо интелигентни и чувстващи същества могат да бъдат наричани продукция и бъдат насилствено зачевани, кошмарно отглеждани и насилствено убивани, като животът им бива наричан месна или кожна промишленост…). В споменатите държави обаче, макар и да се поддържа добра социална политика, моралните, нравствени и етически стойности все повече липсват и се превръщат във функция на прекомерния, краен индивидуализъм. 

Тези ми размисли ме навеждат към заключението, че дори и в най-добър вид, нито комунизмът, нито капитализмът или най-доброто им съчетание, са актуално решение на съвременната социална и нравствена криза.

Какво липсва в пъзела на съвременното глобално човечество? Какво кара хората автоматично да робуват на невротичните комплекси и психопатни проекции на власт имащите, които през финансовата система, манипулират политическите си слуги, а оттам и индивидуалните съзнания? Казано с прости думи, не забравихме ли да бъде хора, да общуваме, да се разбираме, да си прощаваме, да състрадаваме и емпатийно съчувствайки си, да се обичаме и дружим сърдечно, споделяйки и болките и мъките, но и радостите и добруването си?!  Без да отговарям, отговорих – ако имаш очи да видиш и уши да чуеш, мили читателю!


Орлин, човек

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук: http://www.beinsadouno.com/board/forums/forum/157-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD/

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.