Да бъдеш Човек или какво и липсва на социалната ни система - коментар от Бони Стоянова

"Да бъдеш Човек или какво липсва в съвременната социална система?!"

Автор: Бони Стоянова

„Открадвам“ заглавието на Орлин Баев и ще си позволя да споделя някои мои мисли по темата.

Нямам дълбочината на неговия поглед и изказ, нито претендирам за способност на направя анализ или дам отговор, но темата ме вълнува  и често се случва да я обсъждам.

Социалната система, в която живеем е болна, защото сме болни ние.  Какво е болест ли – ами хайде да пробваме чрез отрицание – липса на здраве...и още малко по-нататък...загуба на естественото състояние...загуба на искреност...загуба на Човечност.

Това му е на обществото според мен. Загубихме (постепенно разбира се) връзката с най-дълбоко присъщите ни ценности, т.е. загубихме корените си  и започнахме да се „храним“ със заместители.

Колкото по-добър заместител измислиш, толкова по-известен ставаш и трупаш благосъстояние.

И наред с тази загуба на автентичност, станахме все по-невежи и все по-безотговорни.

Не е само у нас така – всеобщи болки са.

Парадоксално е, че сега когато имаме много по-голям достъп до информация сме много по-невежи от преди . Защо да четем, да се развиваме, да помним когато имаме толкова улеснения, когато с едно докосване на екрана на „заслужената си придобивка“ – „смарт“ телефон можем да питаме „чичко Гугъл“ ? Прехвърляме отговорността за всичко на неща, които кръщаваме „смарт“.

И...станахме емоционални тъпаци.

Гугъл няма да ни каже какво е щастие, какво значи уважение, какво е обич, какво е благодарност.

Да бъдем човеци може да ни научи само Човек.

А тук иде реч за една много по-дълбока нравственост, която се възпитава. Не, не бъркайте това с морал.  Морал е да спазваш определени норми или хайде още по-простичко казано...с пример.

Всички си спомняме как като сме били деца са ни казвали „И какво трябва да кажеш сега?“ и чакат да измърморим  „благоля“ или нещо подобно, за да ахнат и плеснат с ръце „Браво! Добро дете!“. Ето това е морал.

А дълбоката нравственост се възпитава когато обясняваш на детето какво е благодарност и да...да... „Защо?“ трябва да се благодари . Точно онова вечно „защо“ на малките деца, които се учат да го разгадаят този свят. И тогава когато възпитаваме децата си така, че да ценят усилията, вниманието, помощта на другите, да бъдат благодарни за дареното време, за съществуването на радост, за съществуването на приятели, дом, семейство... тогава тези деца ще започнат да пълнят думичките с истинско съдържание. Тогава ще казват искрено и от сърце „Благодаря!“.

Аз не харесвам западните общества – да може да поспорим, те са социални, уредени, по-дисциплинирани, по-морални, но не и по-човечни. Често го наричам онзи „пластмасов свят“.

И пак се сещам за един виц

– Какво се чува край немски строеж?

-          „шойн, шойн...шойн..шойн...“

-          Ама какво е това?

-          Работниците си подават тухли – „Бите шойн“, „Данке шойн“..... „шойн...шойн“...

И си казвате колко възпитани хора. Да, възпитани....ама смисъл никакъв...това е като американското „Здравей! Как си?“ . Ама да не вземете да си помислите, че се интересуват – просто така се поздравява вече – навик.

Ама кой ни създава тези навици, кой гради морал върху липсваща основа?

И защо всички отказваме да поемем отговорност за това, че ние възпитаваме тези поколения? Защо се оплакваме че „днешните деца са такива, днешните младежи онакива...“?

Мисля, че всеки един от нас, който се замисля по темата „Какво му е нашето общество" и къде изчезна Човекът, може да направи не малко, за да възвърнем радостта в живота на всички.

Аз лично не съм се отказала да обяснявам смисъла на всяка думичка на децата край мен,  доколкото мога да показвам значението на това да живееш с отворено сърце и съзнание, да поемаш отговорност и да живееш , за да даваш.

Дали боли да си добър Човек? Не...не боли от това... Да си добър  и човечен е щастие!

Боли от поведението и отношението на заболелите членове на обществото ни...но и това боли, докато не се научиш да се справяш с тези рани.

Та си мисля, има шанс за света. Всички тези усилия на психолози, терапевти, ментори, коучове...всички възродили се школи, които ни учат да се обръщаме към себе си и към най-доброто вътре в нас, за да го проявим навън, не са случайни.  Аз съм убедена, че  ефектът на пеперудата ще се прояви...

Затова колкото повече хора изказват мнение по темата за Човечността и Човеколюбието, за проява на най-доброто Аз, за намиране на призванието и мисията, за работа в полза на другите, за осъзнаване на това, че всички трябва да произвеждаме стойност преди да искаме да ни се даде нещо....толкова по-близо сме до намиране на лек за болните си души.

След като сме сбъркали посоката, летейки на крилете на фантастиката към други планети, с приятели роботи и търсейки измислени фентъзи същества и форми на разум, нека се обърнем към единственото, което имаме – тук и сега, този свят и себе си и...тогава постиженията ни и напредъкът ни няма да ни убиват!

Бони Стоянова