Промишлена злоупотреба

Само до преди 50-на години, висшите бозайници, които човек употребяваше за храна, бяха отглеждани свободно, в нормално големи площи, сред природата, в дворове, пасбища, под естествените слънчеви лъчи, въздух и вода. Но, човечеството рязко се увеличи, като на няколко десетки години започна да удвоява броя си. Все по-голямо количество, при все по-занижено качество хора, робуващи на политико икономически изкривени, алчни и жалки внушения, служещи като сурогати на пренебрегваните реални житейски цели, посоки и смисъл на пребиваване на тази красива планета. В съвремието ни, за да дъвчеш парчето плът пред теб, съзнателно или не, ставаш част от огромна и много болна, безчовечна индустрия – промишленото животновъдство. Гледал ли си филма „Земляни“ (Earthlings)? Ако не си – виж го и се информирай как се случва този бездушен, масов садизъм на превръщането на интелигентни и чувстващи същества в продукция, в името не на друго, а на „бога“ пара. А парите са само символ на социална власт.  Принципно няма лошо в разполагането с материални ресурси, стига да си просто управител, да съзнаваш, че само ги ръководиш, но в никакъв случай не си собственик, а само употребител, при това така, че да послужат за благото на всички! А това е отговорност. А желанието за притежаване и властване, но без въпросната осъзнатост и отговорност, си е чиста проба дяволия - от нея страда глобусът ни! На лишения от свързаност със законите на живота, с Дхарма човек, му остават единствено нагоните на бозайника, в когото временно обитава и механичният интелект. Нагоните, сами по себе си, са природни. При животните те са употребявани в хармония с природата. При човека обаче, когато е загубил връзката с висшата си природа, с това, което го определя като Човек, а именно божествеността му, бинарният интелект започва да служи единствено на нагоните. Когато няма любов, има страх, тъга, алчност, омраза… Когато няма светлина, има тъмнина. Тогава целта, в случая териториално – властовия нагон, проециран в нуждата от компенсиращо страхове социално - стадно доминиране, което се осъществява чрез символа на парите, оправдава каквито и да нечовешки средства за постигането си. Тази етиопатогенеза в съвременното човечество (в последните 8000 години, както твърдят някои мъдреци) в частност води и до ужаса на концлагеричната животинска злоупотреба от страна на плешивия примат.

 Промишлено изтезаваните теленца са отделяни от майките си часове след раждането си. Някои скоро стават на пържоли, други продължават жестокото си съществуване, далеч от природата външна и вътрешната им природа и нужди, от любовта на майките си, от всичко, определено за присъствието им на тази земя от самия Живот. Нарочно наричам това същестуване изтезание, а не живот - защото човешкото безумие очевидно граници няма. Промишлената гавра (да, гавра, а не живот или отглеждане) с чувстващи същества, е позор за човешкия род. Практикува се мащабно едва от петдесетина години. Никога досега човечеството не е било така дяволски жестоко към събратята си земляни в такъв легализиран и публично приет, огромен мащаб! На снимката е теленце, депресирано от раздялата с майка си - да, живите същества имат чувства, освен че са месо за някоя плешива маймуна, недостойна да се нарече човек. Ужасни са условията на промишлено отглеждане и на прасетата, на животните за кожи, на птиците и т.н. А колко кошмарни са касапските им убийства, какви потоци от кръв и болка се леят в името на парата. Обаче фактът, че все повече хора се замислят над тези факти, събужда и ответни действия и освен информиране, се променя и съзнанието. Превърнахме планетата в адска касапница, мили хора. Промишлено, кошмарно отглеждане на животни, войни, изтезания, алчност, гняв, завист, порок, разврат, подменени цели, липсващ смисъл, глупава вещомания и сугестирано потребителство... Похот вместо любов, ревност вместо светло присъствие, насилие вместо свободно доброволие, краен индивидуализъм вместо здраво себеуважение, но със сърдечно осъзнаване на общността и единството с всеки и всичко... А колко лесно е да бъдеш Човек, да живееш с опора и център на битието си, основани на Любовта, на законите на хармонията. Те са тук, в книгата на живата природа, никога не са били губени, само достъпът до душевния поглед и прочит е позагубило технологизираното, но подивяло човечество! Ех, хора...

Дали растителното хранене не е вредно? Може би може да се намерят случаи на вегетарианци с небалансирана диета, на които действително им липсват дадени вещества в организма?

Човек избирателно филтрира информация, която отговаря на това, което му се иска да види. Когато растителното хранене е балансирано, нищо не липсва. Напротив, много по-естествено е, особено за съвремието, когато на планетата ни има постъпателна промяна на съзнателността, покачване на трептенията и самосъзнанието. Физическото здраве зависи от много фактори, като храната е само един от тях. Но, това да ядеш или не месо с мотивация здраве, тяло и т.н., е плитко поведение – варианти да поддържаш здравето си има много, но да бъдеш част от верига жестоки убийства, кошмарно отношение при отглеждане в тотално анти-природни условия, вече говори за много варварски примитивизъм, като оправданието „здраве“, се явява рационализация (вид психичен защитен механизъм) на диващина. Защото сърцето се раздира, когато осъзнаеш болката и насилието, които стоят зад парчето плът в чинията ти! Когато има съзнателност, когато живееш като душа, в настоящия етап и живот, растителната храна е изборът, диктуван от пулса на любовта.

Някои твърдят, че ако човек е с кръвна група "0", месоядството е препоръчително…

Има компромисни варианти като ядене на риба, яйца, млечни продукти. Това дори не е вегетарианство, но е добър междинен вариант. Но, да си представим една различна земя, която се задава след време, в която любовта, братолюбието, мъдростта управляват. Земя, в която институции като полиция, съдилища, армии липсват, защото хората са свързани с онези закони на Живота, които присъстват и сега в самата му тъкан, но човекът в заслеплението си е позагубил - Дхарма. Не, не е утопия, а реалност - при това естествена реалност, в която е потопена цялата Вселена. Една черна утопия, преобърната с главата надолу, е този свят на алчни и горди заблуди, в който съзнанието на мнозина понастоящем съществува. Съществува, но не живее. Защото живот няма там, където са сенките на невежото насилие. В такъв свят, мили читателю, да убиеш съзнателното си по-малко братче (тоест животно), за да го изядеш, е невъзможно. Познавам този свят още от детството си - вътрешният ми, сърдечен живот го живее - свързан е с онзи Дом, от където сме дошли тук, в малкото земно училище. Като дете понякога имах сънища и проникновения, в които ясно съзнавах любящите закони на един различен свят, от който скоро бях дошъл. В любомъдрия и съзнателен живот, който все повече низхожда на планетата ни, хората с определена кръвна група, със сигурност биха имали много варианти с какво да поддържат телата си... Аз лично познавам хора, които от десетки години са суровоядци и плодоядци. Виждал съм и хора, които единствено съзерцават слънцето, пият течности и медитират, а при това живеят активно, телата им са чудесно сложени и жизнени. Това засега са мало-процентни прецеденти, но фактът, че все повече зачестяват, идва от променящото се ниво на съзнание на планетата ни. А ние, обикновените хора, можем да намерим баланса си. Не че храненето е най-важно, а и не е нужно да се свръхфиксираме в него. Но, съобразеното със законите на Любовта хранене е един от факторите, които мъдрото сърце нашепва.

А нали е нужно да бъдем толерантни и търпеливи? Защо да не оставим нещата да се развиват сами, да си мълчим пред насилието на промишленото животинско отглеждане и да дадем време на производителите и потребителите да узреят?

Време на убийства... Търпението и толерантността са истински, само когато са функция на Любовта . Иначе са самонасилващ мазохизъм, себепотискане. Нека каквото и да правим и говорим, от обич да е. Поне да не спираме да се опитваме! От друга страна, дали трябва да бъдем пасивно търпеливи и толерантни, ако примерно знаем, че еди си къде си човешки деца са гледани за месо, органи, кожа и т.н. (а ферми за човешки деца, гледани за органи, наистина съществуват)? Може би, да изчакаме едно 1000 годинки съзнанието на отглеждащите ги и на ползвателите на продуктите да порасне или да се заявим дейно, именно защото законите на Любовта ни го повеляват?! Правя това сравнение умишлено. Разликата, която несъзнавано поставяме между нас хората и животните, се нарича видизъм (същите по качеството си, но в рамките на самия човешки вид феномени, са расизма и сексизма). Има я, но е минимално количествена, не и качествена. Виж, между хората и растенията, или между хората и минералите разлика вече има голяма - както количествена, така и качествена. Но, между нас, хората и бозайниците е наистина неглижируемо малка. Защото висшите бозайници, с които човекът сега се отнася масово така кошмарно, притежават пълния набор от емоции, идентични с тези на човешките, както и висши когнитивни функции. Именно тази илюзорно преувеличена разлика кара човека да приема насилието и убийствата на чувстващи същества с пасивна толерантност. Но, търпеливата толерантност може да се прояви и динамично. Ето затова съзнателният човек има пълното право да мисли, пише, действа, в посока ненасилие на тази планета!

Често продължаваме месоядството с думите или несъзнаваното оправдание „но аз обичам вкуса на месото“…

Това е илюзия. Обичаме не вкуса на месото, а на подправките и овкусителите. Замислял ли си се над това? Опитай парче сурово месо и прецени, доколко ти е вкусно. Дори парче термично обработено месо, когато е лишено от овкусители, е отвратително, самото ти тяло го отхвърля, освен в условия на екстремно оцеляване, разбира се.

 Гледам снимката и чувствам. Виждам как опитът в годините на жената познава дълбокото единство с потока на живота. Отвъд всякакви думи, сърдечният разум живее през всяко чувстващо същество. По отношението към по-слабите може да се види качеството на човека.

Само светлината побеждава тъмнината. Само любовта разтапя омразата! Само смиреното доверие преобразува страха. А зад всяка омраза живее страх и тъга. Омразата е единствено компенсация, присъща на слабостта и невежеството. Казвам го и на себе си!

Орлин, човек