За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

неделя, 14 септември 2014 г.

Един варненец в Приморско

 ЕДИН ВАРНЕНЕЦ В ПРИМОРСКО

Рядко жител на северното българско Черноморие ще тръгне на почивка по южните ни морски селища... Добре известно е, че най-добрите български морски курорти са на север: Златни Пясъци, Албена, Св. Константин и Елена, Балчик...   Прекарах детството си в квартала на Варна "Виница", разположен на 8 км. от морската столица, на 2 км. от комплекса "Св. Константин и Елена" и на 5 км. от "Златни Пясъци". Имайки огромен "стаж" в плажуването, като деца току се появяваше незнайно откъде някаква "мода" и през цялото лято ходехме основно в един от курортите наоколо. Златни Пясъци ни привличаха с изобилието от фриволни какички с гола гръд, в Дружба (Св. Конст. и Елена) вадехме миди, гмуркайки се, а Варненските плажове посещавахме заедно с "градските" си съученици (кв. Виница представлява бившето гагаузко село Кестрич). Бях чувал за река „Ропотамо”, за странни имена като Ахтопол, Созопол, Ахелой, дори бях разглеждал Несебър на училищна екскурзия. Но, общо взето, южното Черноморие бе изцяло извън съзнанието и полезрението ми. Тъй като по-голямата част от живота ми е протекъл на море, вътрешният ми импулс винаги е бил един силен стремеж към планината. Дори по - късно, когато живеех извън родния си град, винаги щом желаех да се попека на  морето, имах собствена "резиденция" в „щата Венеция” – кв. Виница и дори не ми е идвало наум да ходя другаде. Морските ми туристически обиколки най-често включваха Златни Пясъци, Албена, Балчик (ботаническата градина), нос Калиакра, Камен бряг. „Когато имаш питомното, по-добре е да не гониш дивото”  – подобни мисловни процеси протичат къде съзнавано, къде несъзнавано в умовете на повечето варненци. Дали обаче понякога не е нужно да погониш „дивото”?

НА ПОЧИВКА В ПРИМОРСКО


Въпреки настоятелните вопли на бедната ми опушена от софийския смог душа, молеща се Богу за почивка в планината, нацупената физиономия на половинката ми при представата за балканските баири наклони везните отново към морето. Но – къде? Във Варна има къде, ясно! Но заедно с такава почивка "при фамилните корени" вървят заедно и всички семейни психологически добавки като вниманието и въпросите на роднините, съседите, отношенията с „родителското тяло”, което колкото и да е обичано, е заложено като психологическа структура в теб самия - т.н. суперего. А контакта с външното проявление на това суперего (в лицето на родителите) често е тежичък. За родителите ти винаги оставаш дете, въпреки 115-те си години, винаги бива събуждан цял конгломерат от семантична памет, заложена от родителите през ранните ни години във въпросното суперего и "то" (както ги нарича дядо Фройд). Освен това, в очакванията ти за приятна безоблачна почивка неминуемо се вклиняват някои весели битови радости, като това между другото, докато си караш ваканцията, да пренесеш няколко тона чували с въглища, поръчани от баща ти за зимата, ей така, между другото да попрекопаеш семейната градинка пред къщи, да полееш доматките рано сутрин преди плажа, а след него да колтучиш краставичките... Е, никой не те кара зорлем да го правиш, разбира се. Но, родителските ти фигури (далеч от съвършенството, естествено), някога интернализирани в теб като самостоятелна психична структура в собствената ти душевност, сега взаимодействат с реалните си породители, физиологичните родителски фигури и пораждат вина, която не ти дава мира. Но сега си възрастен индивид със свободна воля, а несъвършеното ти суперего, контактувайки с породителите си, под влиянието на въпросната свободна воля, често поражда искри и направо пламъци, за потушаването на които са нужни немалко годинки самопознание. Но често дори мъдреците се оказват безсилни пред родителите си, камо ли ние, простосмъртните ... 


Бидейки изправени пред подобен сърцераздирателен избор, с половинката ми просто взехме влака за Бургас и кацнахме на автогарата. Предварително се бяхме спрели на три възможни избора: Китен, Приморско и Синеморец. На автогарата видяхме микробусче за Приморско и Китен и скочихме вътре. Шофьорът безмилостно приближаваше и караше когнитивния ми процес по вземане на решение да избере едното от двете селища: "Накъде сте?", пита шофьорът. "Два билета", казвам аз, все още двоумейки се. "Закъде?", пак пита човекът.„"Приморско!”, решавам аз в последния момент – името ми се струва по-родно, по-морско, полъхът на морския бриз, ароматът на водорасли и миди се прокрадват през фонемите. „Акостираме” след 40-на минути в заветното Приморско, с малко лек багаж и кредитните си карти. Преди това бяхме пробвали да резервираме квартира по телефона, но нямаше свободни места. Но, „не може да няма места!”, се успокоявахме ние, „все ще се намери покрив за изнурените ни от софийския грохот душички!”. Така оптимистично настроени, тръгнахме из непознатото нам Приморско. Около 4 часа питахме от врата на врата за свободна стая. Имаше стаи близо до автогарата – но ни беше далеко. После по-надолу и по-близо до морето имаше стаи, но с общ санитарен възел – е, не сме на 18г., си казахме ние, искаме си удобството. Е, така и не успяхме да намерим стая отговаряща на вкуса ни и близо до морето. Грохнали, решихме че „баница без брашно не става” и че си струва да похарчим някой лев за почивката си – влязохме в хотел „Пловдив”. 
Там за сумата от 76 лв. на нощ най-сетне стоварихме раничките си в стаята и си поехме дъх облекчено. Хотел "Пловдив" се намира на самия морски бряг, а стаята ни се взираше право в хоризонта, където небето се сливаше с морето. Така моя милост се озова на почивка в Приморско, на южното българско черноморие.

ПАРАДОКСИТЕ В ПРИМОРСКО


Басейните


Доста от хотелите и къщите за гости в градчето от селски тип Приморско се рекламират като притежатели на басейни. Това повишава техния клас, позволява им да добавят звездичка към името си и съответно да повишат цената на услугите си. Това, което ми направи впечатление обаче беше размерът на въпросните "басейни". Поставям ги в кавички, защото асоциацията ми е по-скоро за локвички, имитиращи басейни. В огромната част от хотелите и къщите за гости въпросните водни съоръжения, позволяващи повишаване на ценоразписите са с размер едва от няколко метра и дълбочина не повече от половин метър... Представете си че сте турист и чрез туристическа агенция или директно си резервирате стая в хотел с басейн. Очаквате, че ще можете да поплувате в басейна, че ще релаксирате в джакузите му, ще поиграете на топка с децата... Уви, живата реалност е различна. Оказва се, че търговските интереси на собствениците, в съчетание с некачествените ни родни закони позволява подобни хитрувания. Но такива хитрувания градят или по-скоро разграждат туристическия имидж на държавата ни. 


Чадърите


Плажовите ивици в Приморско са дълги, а пясъкът е чудесен. В преобладаващата част от площта на тези плажове обаче са забучени конгломерати от красиви чадъри. Може би те представляват израз на любвеобвилната загриженост на собствениците на чадърите за здравето на кожата на плажуващите туристи? Или по-скоро са видимия израз на безскрупулното съдиране на тази кожа? По-скоро второто, струва ми се. Плажовете са буквално заграбени от въпросните чадъри, като под тях има един метър празна ивица, нерядко заливана от вълните, а над тях стои нежеланата от никой ивица далеч от морето (в някои участъци дори тази далечна ивица е заета). Когато човек се чуди къде да легне на плажа и постави хавлиите си до някой чадър (а къде другаде?), начаса зоркото око на плажния служител - паяк регистрира поведението ви и се нахвърля върху ви като върху плячка – муха, от която трябва да бъдат изцедени нужното количество финансови сокове! Сякаш природата принадлежи някому! Нима плажът не е достояние на всички? Нима въздухът се плаща? Всъщност няма да се учудя ако и това се случи скоро... Аз съм съгласен, че нужда от подобни слънчобрани има, но единствено правилното решение по въпроса тук би било територията, заемана от тях да намалее поне с 50%, както и ползването им да се случва безплатно, а поддръжката им да се осъществява от общината. Настоящото положение на нещата е симптом за див варварски капитализъм, далеч от каквато и да е демокрация. Аз лично ползвам плажа, за да се радвам на слънчевите лъчи, а не на сянката а чадърите и когато ми бъде наложено да плащам за присъствието си до морето в собствената ми родна държава, асоциацията, която минава през съзнанието ми е рекета от мутренския период от деветдесетте години. Мутри, понастоящем изтънчили бухалките си до подобен легализиран бизнес. 


Шумът


Приморско е градче от селски тип. Тоест географското пространство, заемано от него е малко. В града има няколко нощни заведения, предназначени за по-младата популация от туристи, с ехтящи чалга и гръцки ритми до 4 часа всяка сутрин. Ритмите на тези заведения обаче огласяват далеч не само съзнанието на посетителите си. Те просто проглушават цялото градче – всяка нощ, с безпощадна настъпателност и варварско хищническо доминиране на звуковото пространство. Човек няма къде да се скрие от звука, освен ако не се изолира зад затворена пластмасова дограма, която донякъде намалява шума - не напълно, разбира се! Но нима желаем, идвайки от панелните градове и булевардни шумове, да попаднем в аналогична ситуация? Амиии, ако сме над 29г. възраст, едва ли. През водовъртежите на младежките страсти шумът е желан спътник. С развитието на жизнения цикъл обаче психичният живот на индивида се задълбочава, обогатява и става по-наситен - а това изисква по-спокойна и тиха атмосфера - както звукова, така и ментална. Ако търсите тишина и спокойствие, забравете за Приморско!


Тълпата


Ако си мислите, че идвайки в Приморско, ще се насладите на романтиката на спокойния плаж, тихия ромон на разбиващите се вълни и нежното шумолене на морския бриз в храсталаците, вероятността подобни преживявания да се случат е аналогична на вероятността за печалба от тотото. Поне през пиковите юлски и августовски месеци. Приморско се радва на изключителен интерес от страна на чуждестранните туристи, които идват направо на масивни големи групи с посредничеството на туристически оператори. Всичко това е чудесно за туристическия бизнес на градчето. Но ако сте взели вашия триседмичен годишен отпуск и се надявате през него да си отдъхнете от човешкия гмеж в големите градове, не се надявайте това да се случи в Приморско. Тълпата в този курорт може да се сравни с пренаселените сцени от фантастичните разкази на Робърт Шекли, където преминаването през човешките тълпи от 100 милиардната ни земя е подобно на движението ни в зона с многократно повишено налягане – бавно, трудно и мъчително! В Приморско когато човек погледне плажа отвисоко, има чувството, че гледа мравуняк – мравуняк от хора щъкащи наоколо, пържейки телата си, покрити със специални масла за слънчево човешко пържене. Вечерно време туристите пренасят човеко - мравуняка към улиците на градчето. Когато дойдох в Приморско от София, имах чувството, че въобще не съм излизал от столицата, но към шумните човешки стълпотворения единствено е добавен малко морски аромат и повечко свободно време ...

ПРЕЛЕСТИТЕ НА ПРИМОРСКО


Източните гости


Приморско е „запазена зона” за източни туристи – открай време. Английска реч не чух въобще. Туристите са предимно чехи и словаци (70 %), българи, руснаци, поляци (20 %) и немного сърби, унгарци, немци и др.
В Приморско сякаш се е събрала цялата славянска общност. Човек се чувства като в някаква футуристична славянска държава, събрала всички славяни! А славянската душа, както знаем е твърде различна и специфична с присъствието си в глобалното човешко семейство. 


Красотата на жените


Преди време работих като моряк, в екип от 60 нации от цял свят, посетих многобройни държави и имах удоволствието да сравня красотата на жените от всички континенти и етнически групи. Моето собствено становище съвпадаше с това на всеки мъж, пребивавал в славянските държави: красотата на славянската жена е ненадмината!
По улиците и плажовете на Приморско човек може да се наслади на присъствието на хиляди и хиляди невероятно красиви творения на природата, прелестни цветя, внасящи радост и хармония с присъствието си! По мое скромно мнение измежду славянските нации водещи по скалата на красотата са 
рускините (включвам Украйна и Беларус в това число), последвани от българките и полякините. 

Природата


Морето в Приморско е наистина кристално чисто и бистро. Плажовете са широки, а пясъкът е ситен и галещ кожата. Покрай морето има прекрасни дюни, каквито не могат да се видят по северното черноморие. Около градчето се простира пищна дъбова гора, разположена в полите на Странджа планина. Така този курорт съчетава в едно планина, море и гора. Селището е разположено близо до всички останали курорти от южното черноморие и само за час или два може да се стигне до всеки един от тях: Бургас, Слънчев Бряг, Несебър, Созопол, Ахтопол, Поморие, Синеморец... В приморско има два дълги и широки плажа: северен и южен, разположени по красиво оформените заливи. 


Духът на южното Черноморие


Ако северните ни морски курорти са по-луксозни, то южните са по-непринудени и вплетени в естествената атмосфера на градчетата, в които са разположени. В дворовете на къщите за гости се отглеждат домати и чушки, гроздови лози се вият по терасите и асмите. Ведно с разбогателите се от туризма хотелиери в Приморско живеят и мнозина честни скромни и отрудени хорица, които придават естествен колорит и автентичност на това селище.
През летните месеци по черноморските ни курорти е ясно доловимо присъствието на една мощна жизнена сексуалност, поддържана от слънчевите лъчи, ласките на морето и многобройните красавици по плажовете. 


Заведенията


В Приморско можете да вечеряте в чешки или руски ресторант, да опитате типичната за отделните славянски нации кухня. Има и няколко китайски ресторанта, всеки с различно меню и собствен стил. По много причини те са предпочитани от мнозина – може би имаме какво да научим от една толкова далечна нация като търговски подход, обслужване и готварско изкуство!
В Приморско можете да пиете коктейла си в заведение, моето по стила си по нищо не се отличава от такова в Мексико или Съединените Щати. Но можете да посетите и типична българска, руска или чешка пивница. 


Домакините


Хотелиерите и хазяите в къщите за гости ще ви посрещнат любезно и ще се грижат за приятната ви ваканция през цялото време на престоя ви. Е, не злоупотребявайте с търпението им  все пак – и те са хора!

В заключение мога да кажа, че Приморско е прекрасно място за почивка и макар че треските за дялане в туристическите услуги да не са малко, плюсовете са далеч повече!


Благодаря на приморци за чудесната ваканция!  

Орлин Баев

Приморско, 26.08.2008 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук: http://www.beinsadouno.com/board/forums/forum/157-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD/

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.