Базирана на медитация работа с вътрешния диалог (mindfulness based cognitive restructuring)
Ключов алгоритъм:
1) Спомни си за медитативното състояние, в което си бил - в статичен, символичен акт на медитацията, която практикуваш ежедневно или пък в моментите на задълбочено четене на книга, монотонно шофиране или потъване в приказен филм. Пренеси психотелесния си спомен от тези случвания в състоянието си сега. Мислено се превърни в йогин, седнал на брега на особена река. Реката на ума. Реката на съзнанието тече и носи в себе си дървесни трупи, съчки и клонки - мисли. Тези клонки - мисли на свой ред завличат в прегръдките си всякакви преплетени въжета - емоции. Някои мисли - дървета са красиви, съответно около тях разцъфтяват чудесни цветчета - чувства. Други са прогнили или пък трънести и бодливи, а омотаните в тях емоции са груби, смолисти и тъмни. Трети са неутрални. Без да правиш разлика, просто наблюдавай и пропускай и тези и другите - непривързано.Няма битка с мислите, няма бягство от тях, нито пък вплитане в тях. Все пак, последното често се случва. Когато осъзнаеш, че известно време дадена мисъл те е "засмукала" в себе си и повлякла във въртопите си, спокойно и леко се отдръпни от нея, докъдето и да си стигнал в развоя и, колкото и тя да твърди, че е важна и трябва да я мислиш. Когато неприлепналостта ти към мислите, чувствата, емоциите и телесните усещания се установи, менталните съдържания постепенно намаляват и изчезват. а пластичността на съзнанието превръща менталната река в тихо и спокойно езеро, качествено отразяващо слънцето на духа ти. Сякаш си седнал по средата на това тихо и слънчево ментално езеро, върху малкото, красиво островче на вниманието ти. Колкото повече съзерцаваш тишината на мира си, започваш да осъзнаваш, че ти, слънцето на Духа, наблюдаваш как малкото умствено внимание наблюдава умиротвореното съзнание. Центърът на себеидентификация естествено се прехвърля в духа, цялостната ти личност, Аза ти.
2) От позицията на себесъзнанието, до която си достигнал, наблюдавай как на повърхността на езерото на ума ти възникват малките мехурчета на автоматичните мисли. Те на свой ред идват от базисните схеми/ програми от дълбините на менталното ти езеро, от подсъзнанието ти. Виж себе си в напрегната за теб ситуация в живота си, която поражда ирационални мисли в теб. Забележи как автоматичната ирационална мисъл поражда негативна емоция, която на свой ред напряга тялото ти. Скалирай силата на емоцията, като си представиш ярка вертикална скала, в която нула е най-малката, а десет, най-голямата сила на емоцията. Наблюдавайки слугата на ума си от позицията на духа и интуицията си, забележи кои когнитивни изкривявания са активирани в автоматичната мисъл. Нежно, безусилно ги преобразувай във вътрешния си диалог, като възстановиш връзката както с консенсуса за социална реалност, така и с реалността на духа си. Нека логиката бъде изчистена, лека и фина, спонтанно раждаща се от интуицията ти, служеща на безкрая ти. Когато мисълта бъде изчистена от "бъговете" на изкривяванията и защитните механизми*, забележи как силата на емоцията по скалата намалява чувствително с доста единици, а в тялото се пораждат спокойни и радостни усещания.
- Повтори горните две стъпки неколкократно - толкова, колкото интуицията ти подсказва, така че силата на вътрешния метакогнитивен зрител, както и способността за регистриране на автоматичните мисли нарасне значително.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук в коментарите!