Страници

понеделник, 16 март 2015 г.

"Психология на смелостта" - книга

"Трансперсонална психология - свещена сексуалност" - книга

Животът в "И.Д.Е.А.Л.", център на бялото братство в Скалистите Планини, Канада

 След нощите, често пълни с борба, мисъл, сблъсъци със собствената психика, страсти и копнежи, ставах, изтощен от безсънието и движейки се в утринното зарево, заскърцвах по хриптящия сняг към Евера, офиса на центъра, за да се измия! Евера освен офис представлява и интернет зала за жителите на “Идеал”, както и място за уроци по цигулка, пиано, пеене ... В едната от двете стаи на Евера нощем спи брат Жил, един от директорите на центъра, дясна ръка на сестра Наташа – човек безкрайно безкористен, фино балансиран, с изключително тънко и светло съзнание! През деня той композира, урежда делата на Идеал и води уроци по музика, а стаята му се използва за други цели.

Студът в зимните утрини е смразяващо пронизващ – минус петдесетте градуса карат всяка фибра на тялото да закипи в усилията си да оцелее и поддържа дейността си. За щастие електричеството в Канада е на символична цена, бойлерите горят постоянно, електрическите печки не спират, дървата, събрани от паднали стволове от горите наоколо са в преизобилие и отоплението не е проблем. Можем ли ние, българите, живеещи в условията на системен целенасочен геноцид, да си представим място на планетата, където основните средства, нужни за поддържането на живота потребности, са или безплатни, или на смешно ниска цена, стоките са или на същата като в нашата държава цени, или дори по-евтини, здравеопазването е безплатно, цената на една година висше образование е колкото една месечна заплата, а заработката за един ден е равна на едномесечна българска заплата ? Вероятно за човек който не е бил на такова място на глобуса, това ще е само сън наяве...

След като обличах дебелата канадска риза и шуба и обувах зимните си ботуши със специална двойна изолация, тръгвах към “Киамет”, храма, за да участвам в приготвянето на закуската. Мое задължение беше да приготвям чая и кафето, както и да подреждам масите за сутрешното събрание. За съжаление кафето винаги се получаваше силно и доста сладко, по източен маниер – кафе а ла Булгар! Звездното небе осветяваше пътя ми, а понякога, според сезона, сутрешната Аврора озаряваше душата ми!

Влизах в храма, закачах канадката си и сменях ботушите си с чехли, подходящи за храма. Посрещаше ме брат Сами: “Hey, Orlin, how are you, my friend?” Лицето му неизменно излъчваше кипящата в него позитивна енергия, която той имаше в излишък. Докато режехме хляба или прецеждахме кафето, говорехме за какво ли не, обикновено за неща, които едва ли биха заинтригували много хора – за тайните общества, за Агарта и Шамбала, за рептилии и извънземни, за “Пътя” и ученика, за жените и секса, за Кабала, Йога и т.н. Идеал център е пълен с колоритни личности. Има всякакви характери, но специфичното за повечето е умението за работа със собствената психика, умение придобито в дълги години тежки изпитания. Основна черта на обитателите на селището е равновесието, хармонията. Спокойствие и сила, блясък струи от очите на тези магесници, жителите на това свято място! Жените в Идеал са невероятно чаровни, дори възрастните сестри еманират свежест и вътрешна красота, които променят дори физическите им тела. Ако в душните миазми на градовете една жена на 60 години се приема за стара, в Идеал такава жена има свежестта на 30 годишна. Въпреки бръчките и посребрялата коса, владеенето на трите инструмента на магията – Добре насочена от Мъдростта Воля, Правилно използвано и управлявано Либидо, тоест вътрешна сила и добре отглежданите, осъзнавани и сублимирани Емоции, изграждат и поддържат силен вътрешен център, който неминуемо се проявява като външен чар и обаяние. Никакви козметични средства не могат да го създадат! Само работата по развитие на вътрешните качества – сила, чувства и въображение – само тази работа подхранва енергийното тяло, аурата, която дарява свежестта и на физическото и поддържа младостта му! Братята в Идеал, от своя страна, излъчват типичните за един развит и изфинен мъжки принцип, проявяващ се през физическо тяло качества: Спокойствие, Сила и Достойнство, Решителност и Воля. Мъжете в Идеал се учат да осъзнават решаващата важност на сексуалната си сила, да я обуздават и насочват към развитие на висшите нива в съществото си. Това са нелеки уроци и за усвояването им понякога един живот не стига..

С брат Сами резонирахме енергийно добре – затова и бяхме приятели и споделяхме сутрешните си задължения. Сами, мъж на 30-35 години, беше дошъл в Идеал център преди 10 години. Живял 8 години в малка къщурка, при много аскетични условия, медитирал с часове, гладувал с месеци, спазвал строго целомъдрие... Нещо в което аз никога не съм успявал ... Когато се запознахме обаче, Сами беше в различен етап от развитието си. Беше разбрал, че аскетизмът е залитане в едната крайност и води до “кривата круша”, също както и материализмът и отдаването на сетивни наслади. Беше разбрал, че “Пътят” към Истината не е в крайностите. Докато бях в центъра, той се сближи със сестра Алмира, една много дълбока душевно и талантлива писателка, а след време и се ожени за нея! Започна да се занимава с бизнес, да търси начини за финансови постъпления за центъра... Аз от своя страна доста години се бях занимавал със сексуални практики и бях залитнал в другата крайност. А Истината, както винаги, е по средата. И двамата имахме какво да научим един от друг.

След като приключех със закуската, се присъединявах към останалите братя и сестри, които се събираха във фоайето на храма, за да се качим в централната лекционна, молитвена и конферентна зала. Там всяка сутрин и вечер се събират членовете на центъра, за да създадат общо енергийно поле, да изпратят добрите си послания към планетата, да завибрират в ритъма на космичния пулс и обменят енергии по време на хоровото пеене на песните на Учителя. Винаги се наслаждавах на гласовете на сестрите! Както казва Михаил Иванов, по време на хорово пеене се получава фин енергиен взаимообмен, който синхронизира противоположните полове, участващи в него! Ето я сестра Софи: дребничка женичка, която, погледната с критичното око на мъж, не беше изключителна красавица... Какви чудеса правеше с нея учението обаче. От нея струеше чар – силен магнетизъм, излъчван вследствие годините вътрешна работа, който караше всеки мъж около нея да я възприема като изключително привлекателна жена. Такива импулси струяха от повечето сестри – от 18 до 118 годишни. Дори да не видя повече Идеал център и Канада, никога няма да забравя сестра Марион – момиче на 25 години, от нея се излъчваше такава мекота и чистота, такава доброта и сърдечност, каквито подобават само на истинска проява на божествения женски принцип, въплътен на земята! А сестра Ан Кап Макнамара – 94 годишна – с невероятно самочувствие, грижеща се сама за себе си, вървяща спокойно и сигурно в лед и сняг, със свеж ум и непокътната памет. Сестра Ан се занимаваше с преводи на книгите на Учителя от френски на английски език – казваше, шегувайки се, че затова Учителят още я държи жива ...

След конференциите, които приключват около десет часа, има кратка оперативка в антрето на храма, където се обявяват задачите за деня и всеки се включва според преценката си там където пожелае. Няма външен ред, няма графици. Работата обаче винаги се свършва. Съзнанието е на изключителна висота.

През лятото аз се занимавах в градината. Бях поел под моя грижа една оранжерия, за която се грижех само аз, а когато приключех там, се грижех за растенията в откритата градина. Правих го два летни сезона. От средата на април до края на октомври бях градинар. Обикнах растенията, обикнах земята. Разбрах, че пръстта и калта не са мръсни, а са просто тялото на майката земя, благодарение на която имаме телата си. Привързах се към растенията, които отглеждах – започнах да ги чувствам, а и те да чувстват мен – станахме приятели. Говорех им. И те ми говореха, по техния си начин, махаха ми с клонките си, усмихваха ми се с вейките си, полюшваха нежно мустачките си. Между нас течеше постоянен етерен обмен. Аз се грижех за тях, те ми даряваха нежната си жизненост и хармония! В пръстта под нозете ми бягаха буболечици, ларви изживяваха жизнения си цикъл, за да се преродят в друго същество. Разбирах, че не само ние, човеците, сме жители на тази планета, че всички сме взаимосвързани и взаимозависими, че сме едно цяло, че едно цяло е не само животът на тази планета, но и в целия Космос въобще, на всяко ниво и вибрация от съществуването си! През студените месеци чувството за контакт с Природата изчезваше и на следващата пролет ми беше нужен един месец, за да се създаде отново този тънък енергиен взаимообмен, и около два, за да се установи напълно. Много от Великите Учители на човечеството си служат с примери от процесите в растителното царство, за да обяснят закономерностите в живота на Космоса и твърдят, че всички те имат аналози в тези процеси. Велико изкуство е да бъдеш градинар първо на своята душа, а след това и на душите на човеците! Връзката с Природата, която изградих по време на работата си като градинар ми помогна да направя връзка и със себе си – да свържа низшата природа, която населявам, тази на животинското тяло на бозайник в което обитавам, с Истинската си Природа, тази на Човека.

В центъра живеят около 100 души и всички те са забележителни и твърде различни от средно статистическия индивид на обществената сива безлична маса, изцяло ръководена и манипулирана в посока откъсване от живота на Вселената. Всички там се стремят към себепознание, не се боят да предизвикат себе си, тоест низшата си природа, да я впрегнат и обяздят, докато им стане послушен слуга и приятел. В социума на човешкото стадо обикновено битува убеждението, че хората стремящи се към нещо различно от тясно ограничените материалистични интереси, са луди или поне неадекватни. За съжаление това твърдение твърде често е вярно. В Идеал обаче всеки е здраво стъпил на краката си, няма никаква изолираност от заобикалящия свят, никаква откъснатост от обичайния материален живот, а по-скоро издигането му и вместването му в една по-обширна схема на цялостен живот, който обхваща както земните обществени закони и порядки, така и Космическите.

Една интересна личност в Идеал е брат Ян. Ян е момче на 21 години, който е в центъра от 18 годишен. Подобаващо на възрастта си, той кипи от енергия, не е свободен от страсти и малки слабости... Но, трудно е да се намери човек, особено на такава възраст, който така добре да управлява психиката си, да умее едновременно чистосърдечно да се стреми към висшите цели на духовната опитност и канализира либидото и емоциите си в по-висши импулси, както и да бъде напълно адекватен член на обществото, дипломат и оратор, актьор и певец, вечно усмихнат, спокоен като дзен медитатор и отличен работник. Ян участва в градинската работа, както и се грижи за животните в центъра – за кравичката Маргарита, която дои два пъти на ден, и за кокошките, даряващи яйцата си на хората. Добичето, което осигуряваше мляко и масло на 100 души, не можеше да бъде доближено от никой друг, но само в присъствието на спокойната силна аура на брат Ян утихваше и се успокояваше. Това се нарича магия на ежедневието...

През четирите зимни месеца, когато времето не позволяваше активност на открито, се занимавах с преводи: за два зимни сезона, тоест за 8 месеца, преведох три от разтърсващо директните и променящи книги на Михаил Иванов. Авторът е ученик на българския мъдрец Беинса Дуно. Неслучайно Учителят го е изпратил да разпространява учението на Братството по света. Михаил Иванов довежда учението на Учителя си едно ниво по-близо до съзнанието на слушателя, конкретизира го така, че да бъде практически приложимо и осъществимо в реалния житейски път. В характерния си изпъстрен с хумор и живот стил той предава една цялостна визия за структурата на Битието, човека и ролята му в Творението, мястото му в кръговрата на живота и важната роля която трябва да изпълнява в този кръговрат и от която се е отклонил. Книгите на Михаил Иванов не са били писани от него, а са запис на словата му по време на конференциите, които е давал пред учениците си. Книгите са на различни теми: Кабала, Джнана Йога, Астрология, Медитация, Хранене, Практически методи за вътрешна работа и т.н. Във всички книги на Михаил Иванов е отделено място на ключовата тема за общуването между половете, Любовта и секса. Както твърди авторът, овладяването и трансформирането на психическата - полова енергия е от решаващо значение в “Пътя”!

Аз лично имах големи трудности със сублимацията. Целомъдрието беше малко повече отколкото можех да преработя. Но урокът беше добър. Колко ли йоги и монаси са минали през подобни вътрешни опитности?!? До престоя си в Идеал бях чувал за трансформацията, дори в даоските практики се говореше за нея, но на едно по-физическо-механично ниво. Липсваше ми ключът за метода, а той е изцяло психо-духовен! На въпроса за сублимацията на половата, емоционална и ментална енергия искам да се спра по-обстойно в отделна статия.

След като преведох първата книга: “Любов и сексуалност” и прочетох няколко от книгите на Михаил Иванов, във всяка от които той задължително отделя специално внимание на метода на психотрансформацията, сублимацията, ми бяха нужни около шест месеца, докато прочетеното проникна дълбоко в мен и бе усвоено от глъбинните структури на съществото ми! Сякаш с преводите и попиването на идеите от тези скъпоценни книги бях посял семенце в душата си, което покълна в съзнанието ми, започна да се разлиства нагоре към свръхсъзнанието, както и да пуска коренчета надолу в подсъзнанието ми! Това семенце бе Мъдростта на Учителя, която възприех с цялото си сърце. Човек може да чете най-добрите книги, но когато го прави единствено с интелекта си, без да разтвори лотоса на сърцето си и без да положи волеви усилия в правилна посока, за да приложи прочетеното, резултатът ще е само сухо повърхностно знание, но не и мъдрост. Докато правех преводите, в мен се установяваше молитвено състояние, сякаш чувствах духа на Учителя, сякаш Той работеше през мен, коригираше ме, насочваше мисълта ми така, че да предам сърцевината и духа на учението му! Понякога цели страници мистериозно се изтриваха, защото компютърът блокираше. С това Учителят само ми казваше, че не съм си свършил добре работата. И наистина, когато ги превеждах повторно, виждах, че не съм избрал подходящия стил и думи, точните поговорки и тънки нюанси. Чувствах се пълен, цялостен, тънкият свят работеше през мен, даряваше ми благата на нежните си вибрации, светлите си прозрения, красотата на смисъла на битието и хармонията на съществуването. Потъвах в медитация, сливах се с потока на мисълта на Учителя, разбирах думите му не само с разума, но с духа и най-финото, безсмъртно същество в мен! Една вътрешна светлина ме озаряваше, която караше всичко около мен да изглежда красиво и поетично, всяко потрепване на клонките на боровете, които виждах през прозореца, всяка усмивка на слънцето, която проблясваше във вечерния залез ме изпълваше с неизмеримо блаженство, възторг и преклонение пред симфонията на творението! Тези чувства и визии в мен възникваха не благодарение на външни условия, но на едно тониране към духа на Учителя, към тънките вибрации на ефирния свят и същностите, които го обитават! Около мен животът течеше – хора влизаха и излизаха, говореха помежду си, провеждаха телефонни разговори, младежите от центъра слушаха хард мюзик на съседния компютър или гледаха поредния екшън... На компютъра пред мен работеше брат Мартин – на Майа Анлимитед и Илюстрейтър израбоваше уеб сайта на Идеал, както и други компютърни разработки.

Как протичаше животът на другите в това място на силата?

Ето например брат Мартин: специалист по компютърна анимация, той не се отделяше от компютъра. Често съм се изумявал как успява да бъде постоянно в супер добро настроение, да се смее от сърце толкова много, да има силата да ободрява и развеселява всички наоколо, да дава живот с присъствието си! Цяло благословение беше за мен да работя до него, на съседния компютър. Общуването не е само вербално, но преди всичко е енергиен обмен между аурите. Аз знаех преди всичко английски и съвсем малко френски, а Мартин обратното ... но това не беше проблем за разбирателството ни! Един месец преди да се озова в Идеал, Мартин бе преживял тежка трагедия. Той, приятелката му и брат Ив ла Форе отишли на екскурзия в планината. Ив е бил един от най-добрите канадски алпинисти, покорил Еверест, професионален екстремен спортист, обичал е да живее на ръба на бръснача и да оцелява. Но този път съдбата постановила друго. Докато пресичали с лодка буен планински поток, те се обърнали. Мартин успял да се хване в корени и с нечовешки усилия да се изтегли на брега. Под краката му и пред очите му проплавали приятелката му и Ив. Мартин оцелял, три дни търсел хора и селище, ял боровинки... Приятелката му и Ив обаче не намерил никой, въпреки спасителните екипи и усилията. На брат Мартин му бил даден втори живот. От тогава нещо станало с него – след като преминал кризата на скръбта по приятелката си, изненадващо дори за себе си, той се променил до неузнаваемост. Станал най-прощаващ и великодушен, спокоен и оптимист. Разбрал, че животът трябва да се живее пълноценно и че няма място за празни грижи и тревоги. Трудно може да се срещне по-засмян и радостен човек от брат Мартин. Радост, която не прилича на подскачането на плитък бързей, но радост, зад която стои цяла бездна от болезнени уроци и житейска мъдрост!

Ашрамът е обширен. Когато имах време, скитах из околните гори... Когато наесен прииждаше сьомгата, влизах навътре в гората, далеч от всякакви шумове, и сядах покрай реката. Гледах милионите червени риби, които идваха чак от Тихия Океан, от повече от 1500 км. разстояние. Те бяха плували срещу течението, бяха преодолявали водопади и бързеи, мнозина от ятото бе станало жертва на мечки и орли. Но оцелелите бяха безброй. Мислех си – колко ли живот трябва да има в тези 30-40 сантиметрови телца, за да преминат цялото това разстояние? И какво ги кара да го правят? Когато поеме по пътя си нагоре по реките, сьомгата спира да се храни. А пътешествието продължава повече от месец...

Често се разхождахме из поляните около Идеал с брат Ралф. Родом от Хаити, семейството му се преселило в Щатите, където прекарали няколко години, преди да се заселят окончателно в Канада. Брат Ралф е единственият цветнокож в Идеал. Изключително интелигентен, с него беше удоволствие да се говори за Великите Учители, за бъдещето на човека, за развитието на идеите, за които се работи в Идеал. Ралф притежаваше изключително спокойствие. Балансът, който излъчваше, беше просто заразителен... Той и прекрасната му съпруга Ахимса имаха две деца.

На около километър от храма Киамет има възвишение, малко плато, отчасти покрито с борове – според плановете на Идеал, за в бъдеще там ще има астрономическа обсерватория. Когато исках да съм сам, да погледна отвисоко на нещата и забравя за дребните си грижи, отивах там, на този хълм, и сядах под един бор. Нападалите иглички образуваха естествена възглавничка, на която се разполагах удобно и мислех... Животът ми в идеал не беше никак лесен, преживях много силни вътрешни уроци, научих много, поработих върху себе си с помощта на тънкия свят, Учителя и братята и сестрите.

Но, уроците продължават, мъдростта на познанието ни зове, Любовта очаква да се настроим добре, за да бъдем способни да понесем една по-висока вибрация от проявата и, за да ни изпълни със сила и безсмъртие! Нека бодро вървим в Пътя на Живата Истина, мили братя и сестри!

Орлин

"И.Д.Е.А.Л. - братски център в Канада"

 Идеал е акроним от „Институт за развитие на образованието, изкуството и културата” (Ideal)!

Пристигнах в Център Идеал на 30 август 2003г. Бях се обадил веднъж от България. На телефона беше брат Пиер. Той се опита да ме свърже с ръководителката на центъра, сестра Наташа, но така и не успя. Така че на практика кацнах в Ideal Ranch като парашутист, от небето. Летях до Ванкувър, Бритиш Колумбия, откъдето взех автобус и след 18 часа преход през Скалистите Планини се озовах в селището Джефри, където се намира Идеал. Точно това лято в канадските Rockies имаше невероятни пожари поради силната жега и докато пътувах през нощта се движех всред огън и жупел. Природата пострада доста, но за мен това беше добър знак. Целият ми багаж се състоеше от една туристическа раница, купена от варненското „Метро”, с малко бельо, пуловери и книги. За наша радост книгите вече стават електронни и вече не е нужно да мъкнем тонове хартия със себе си. За мен това винаги е било проблем, тъй като обичам добрите книги, а те са много! Слязох в село Jaffrey, питах хората за ранчото и един човек веднага ме качи на пикапа си и ме откара там. Канадците са невероятно любезни и услужливи хора, особено тези от планинските градчета и села. Използвам думата село само поради еквивалента на английската дума village с българската село. Канадското село обаче е една въплътена мечта, за която гражданин от държава от третия свят може само да сънува. Да сънува, защото наяве едва ли ще има смелостта да отпусне юздите на въображението си дотолкова…

Първата личност, която срещнах в Идеал център бе брат Жак, финансовият директор на института. Беше около 10 часа сутринта и току що беше приключила сутрешната конференция. Сестра Наташа ме посрещна в кабинета си в Киамет, централната сграда, храм и конферентна зала. Появявах се от нищото, практически без предупреждение, резервация или покана. Влязох и седнах в кабинета. Говорихме на руски език. Аз казах на сестра Наташа че съм там защото съм последвал вътрешния си порив. Разказах и за живота си, за професиите които съм работил, за духовните учения които съм следвал, за книгите които съм чел и разбиранията които имам. Казах и че съм започнал духовното си пътешествие от Учителя Беинса Дуно, но после съм преминал през индийската и китайска йога, Кастанеда, Тибетски Будизъм и пр. и пр. и че от шест години съм член на варненското теософско общество (Рьорих център). Тя ми каза че Учителят Беинса Дуно през всички тези години ме е пратил на училище да изследвам пътищата към Истината такива каквито са по света и че сега се връщам при него обогатен с по-пълно разбиране за Учението му. Обикновено по време на сутрешните събирания в храма се гледа или слуша лекция от Учителя Михаил Иванов, но тази сутрин по изключение бяха четени извадки от писмата на Елена Рьорих относно отношението на ученика към духовния му Учител.

Останах в центъра четири седмици, като присъствах на лекциите и работех в градината или в кухнята. Наблюдавах хората, попивах вибрацията и атмосферата на това свято място.

Идеал център е създаден през 1993 година от неколцина съмишленици, последователи на Всемирното Бяло Братство, начело с г-жа Наталия Колесар. Наталия Колесар е живяла в Украйна, Чехия, Франция, Швейцария, САЩ, Канада. Има майка чехкиня и баща украинец. Завършва магистърска степен по философия в Прага, след което става Доктор по Философия на най-престижния френски университет Сорбоната. Говори перфектно Английски, Френски, Руски и Чешки езици. В младежките си години сестра Наташа често има пророчески сънища с Великите Учители на човечеството: Учителите които стоят зад теософското движение, а по-късно и с Учителят Беинса Дуно. Както тя казва, в този живот е преминала на едно стъпало по-високо и съответно на различен Учител. Подобно на ученика от мирското училище, духовният ученик преминава през различни класове и Учители през съществуванията си. Сестра Наташа е изключителна личност с невероятно самообладание и магнетизъм. Силните и добри очи виждат до дъното на душата на човека. Казват, че както и в Рила, около центъра Идеал в Скалистите Планини има вход към Агарта. Често се наблюдава северно сияние, а през нощта не са рядкост странни светлинни явления, сменящи рязко курса и посоката си. Казват че това са виманите на Шамбала.

Идеал Център е разположен на 480 акъра площ (един акър е колкото приблизително един футболен стадион). На надморска височина около 1000 метра, в полите на Канадските Скалисти Планини, през територията му минават две реки, има едно езеро и прекрасни девствени борови гори, поляни и хълмове. На територията на ашрама са построени около 15 – на къщи, чудесно спретнати в типичен канадски стил дървени постройки с характерната за тази северна страна солидна изолация и борови материали. Постоянно живеещи там са 70-на братя и сестри, а в летните месеци, когато младежите се освободят от учебните си занятия и работа, пребиваващите са над 100 души. Централната постройка е храмът Киамет. Сграда на два етажа, долната част от кято представлява кухня и канцеларии, а вторият етаж залата за срещи, лекции и молитва, храмът е най-колоритната сграда в Идеал. Сградата е дванадесетоъгълник, като във всяка една от дванадесетте секции е скрито дълбоко послание и символизъм. Изобразена е кабалистичната представа за битието със съответните символи и понятия.

Прекарах четири седмици в ашрама, след което в продължение на три месеца работих в малко градче на север с индианското име Накасп. Поради факта, че съм бил в над тридесет държави, смея да твърдя, че Канада е държава, която по всички показатели е водеща в развитието, организацията и културата си. Много богата на ресурси, с прекрасна икономическа структура, с най-висок среден доход на глава от населението, една силно социална държава, в която животът наистина се доближава до този, който изначално е определен за човека. Живот, в който оцеляването и осигуряването на най-нужните за физическо съществуване средства не стои на дневен план, живот който може да бъде отдаден на творчество и пълноценна изява на човешкото в човека. В Канада медицинската помощ е безплатна. Служителите на държавна работа ползват безплатно и услугите на зъболекар. Цените на дрехите и обувките е по-ниска от тази в България, телефонът е около 10 пъти по евтин, а горивото 3 пъти. При положение че минималното заплащане за един час труд е осем долара, но канадец не работи за по-малко от петнадесет, а заплащането на завършилият висше образование започва от 25-30 долара на час, можем да сравним тези факти с положението на държави от третия сват като България. Разликата е огромна. Когато човек веднъж има по-широк поглед върху планетата ни като цяло, когато може да сравни ситуациите в различните държави и вижда механизмите, които предпоставят икономическата и морална нищета, изкуствено предизвиквани в огромната част от глобуса ни, не може да не се ужаси от геноцида на който са подложени цели народи и дори континенти. Геноцид умишлено предизвикван и поддържан от сили в сянка.

В Канада хората не се интересуват колко гориво изразходват автомобилите им. Разходите за гориво са нищожна част от месечната заработка. Отоплението през суровите зимни месеци не е проблем. Електричеството е на символична цена, поради евтината електроенергия произвеждана от многобройните ВЕЦ-ове и атомни електроцентрали. Но повечето от канадските жители предпочитат отоплението с дърва, поради специфичната жива топлина, ароматът и уютът на огъня, който тази суровина два в дома. А сухите дърва в горите на Канада са повече от достатъчно за всички, така че са безплатни. Всичко от което се нуждае човек е бензинова резачка и track(пикап). Аз лично не видях семейство без тези атрибути…Телефонните разговори са на базата на договори: месечен абонамент с различни условия, но повечето хора ползват следната схема – за сумата от двадесет долара месечно получават неограничени телефонни разговори с Канада и Щатите, напълно безплатни разговори в рамките на града и символична такса за международни разговори. Същото е положението и с мобилните оператори. Ако сравним с цените на комуникационните услуги в държавите от третия свят като нашата, ще имаме възможността да погледнем абсурда в очите и да се учудим искрено на безочието на компаниите предлагащи подобни услуги у нас. В Канада истинска безработица няма, но някои хора избират да не работят, а да живеят от социални помощи. Последните между другото са съвсем достатъчни за поддържане на нормален живот.

В края на третия месец от пребиваването ми в градчето Накасп все повече и повече започнах да чувствам вътрешен повик, желание, което ме накара да се върна в „Идеал”. Казах си – винаги можеш да работиш за пари, но сега си благословен с възможността да пребиваваш в духовно средище и свършиш известна вътрешна работа. И се върнах в „Идеал”.

В Канада бях общо две години, а в „Идеал” – 1,5 г. Най-важната сфера, сърцевината на това средище е съзнанието на жителите му! Първо, в Идеал правила няма. Но това не значи свободия и лентяйство. Съвсем не. Правилата съществуват за да дават посока на неразвитите съзнания. А нивото на съзнание в „Идеал” е на хималайска висота. Дисциплината не е външно наложена, но е вътрешно достояние на всеки. Трудът се уважава, но никога не чух никой да се оплаква от някого или да говори против някой, да обвинява брата си в мързел. Всеки намира сферата в която да приложи усилията си. Моя милост например работеше като градинар през летните месеци около 8 месеца годишно, и като преводач през зимните месеци! Резултатите от преводите ми могат да бъдат намерени в сайта spiralata.net: „Любов и сексуалност” част I и II и „Хармония”! А резултатите от работата ми като градинар могат да бъдат намерени в градината на душата ми, която старателно плевих и обработвах по време на престоя си в това място на силата! В центъра се развиват разнообразни занаяти като рисуване, скулптора, грънчарство. На изключителна почит е музиката. Всеки в „Идеал” пее прекрасно, повечето свирят на инструменти. В центъра се обработват няколко декара зеленчукова градина, отделно има около сто декара овощна градина с огромни ябълки, круши, череши, сливи. Разбира се, продукцията е изцяло екологична. И не само екологична… Работи се с любов, с радост, с вдъхновение и песен на уста. Практикува се методът в градините по време на работа да се пуска музика от Учителя Беинса Дуно или класическа музика. Отношението към растенията не е механично, но като допир с живата Природа, като общуване с четирите природни елемента, връзка с по-фините слоеве на битието и самия човек. Всеки намира призванието си без каквото и да е насилие. Редът е пълен, но се дължи не на принуда, а на ясното съзнание на обитателите. Образува се мощен егрегор, една слънчева аура около центъра, която се чувства веднага щом се влезе там. Психическата атмосфера е изключително наситена и бързовибрираща. Всеки е добре дошъл в ашрама, но факт е че не всеки издържа висотата на вибрацията. Тази бързочестотна вибрация сформирана от присъстващите там е прекрасно поле за работа на търсещото съзнание което е готово за нея, но е невъзможно изпитание за неготовата психика. В ашрама всеки е свободен – напълно свободен. Свободата обаче е непосилно бреме за много хора, нежелана тежест за слабите съзнания. Хората обикновено говорят за свободата, но си нямат представа че тя е отговорност. Отговорност за собствените действия, чувства и мисли. Не всеки е готов да бъде свободен. Масата от земните жители предпочитат да бъдат водени. Така е по-лесно. Така не се иска сила, не е нужна ясна мисъл и емоционален контрол, не е нужен порив към Истината и мъдростта на умелото боравене със собственото съзнание. Хората предпочитат да изпълняват заповеди. Макар и да твърдят обратното, живота на тълпите следващи сляпо командите на господарите си в сянка говори точно за това. Хората не обичат да мислят, не желаят да бъдат свободни, не могат да устоят на вибрацията на свободата. Тя ги ужасява.

В „Идеал” ранч няма привърженици на догми и религии, на тесни доктрини и малки постановки. Визията за света, за живота е всеобхватна и цялостна. Без никоя религия или научна школа да бъде отричана, основната котва на съзнанието на обитателите на тази свята обител е науката на Посветените. А тя включва и от нея изхождат всички разклонения на науката, всички религиозни системи, цялата мъдрост дадена на човечеството ни през еоните. Аурата на центъра е огнена и изгаря всеки който не може да понесе любовта, силата и светлината на вибрацията му. Една година в такова свято място се равнява на цял живот в прашните миазми на прокажените човешки градове. Наричам „Идеал” ашрам, защото точно отговаря на смисъла на думата, тоест средище за цялостно развитие и израстване на съзнанието. Тук обаче няма място за никаква отвлеченост и въздушни кули. Главата в небето, но краката стабилно на земята. Центърът е изцяло отворен за всички, тайни няма, цели се пълна кооперация и интеграция в обществото на страната и селището в което се намира. Много от жителите на центъра работят като инструктори и преподаватели в съседните градове, изнасят се концерти, преподават се уроци по езици, организират се летни лагери за децата на жителите на околните градове. Институтът за развитие на образованието, изкуството и културата (Ideal) стана член на ООН с консултативен статус през лятото на 2005-та година.

Една голяма част от песните, които се разучават и изпълняват в „идеал” са песните дадени от Учителя Беинса Дуно. Пеят се на български. На български език се казва преди хранене: „Божията Любов носи изобилния и пълен живот!” – три пъти. Български имена носят постройките в центъра: Пролет, Изгрев, Виделина, Рила, Привет. Много от братята и сестрите имат български имена. Например двете дъщери на Наталия Колесар се казват Любка и Славка. Дори двете кучета, любимци на всички се казват Радка и Сила… Изненадващо е българин да чуе песни и молитви отправени на български език на друг континент!

Когато човек поживее известно време в това чисто място, пропито с красота и чистота, в него протича дълбок вътрешен процес на изчистване и цялостна трансмутация на психиката му. Това е нелек процес. Чистата вибрация и живот водени в ашрама тласкат човек далеч напред в еволюцията му, но именно този тласък в същото време отключва всички дълбоко дремещи животински чувства и страсти, тежки мисли и скрити импулси. Това е неминуем процес по пътя на духовното израстване. Колкото повече се издигаме в светлината на свръхсъзнанието си, толкова по-дълбоко се спускаме в бездната на подсъзнанието. Това е езотерична закономерност, добре позната на изследователите в тази област. Още Блаватска е говорила за това. Ауробиндо описва процеса чудесно в книгите си. Засилената светлина на разширяващото се съзнание прониква в блатото на подсъзнанието, разбунва обитателите му, впряга силите му в своя служба и го превръща в част от себе си! Но, когато ученикът е добре запознат с този процес, познава действието му, той не се плаши, а смело върви по пътя си. Ученикът на Учителя Беинса Дуно – Омраам Михаил Иванов, който е патрон на ашрама по един изумително проникновен начин обяснява в книгите си подходите за работа със съзнанието си. Говори за процесите на борба и трансформация. Отначало ученикът е склонен да се бори против низшите си импулси. Това е добро и полезно упражнение, но е предварително обречено на провал. Още Назарейският Мъдрец е казал: „Не се борете със злото!” По-късно, когато след много огнени устреми и тежки провали, ученикът разбира че методът за обуздаване на низшата природа, на подсъзнанието е единствено трансформацията (сублимацията)! Той се учи как да впрегне нагоните и животинските си импулси така, че да теглят колесницата на съзнанието му в желаната от него посока! Лично за мен възприемането, осъзнаването и прилагането на този важен принцип представляваше крайъгълен камък в живота ми, който ми даде ключовете към портала на едно различно и пълно със светлина бъдеще!

Когато човек живее заедно със съмишленици, с хора търсачи на Истината, хора придобивали Мъдрост в не един и два живота, в него се разпалва пламъкът на вътрешния зов, зовът за знание, за изследване на същината на нещата, на съкровените истини, забулени зад покрова на илюзията! В центърът „Идеал” има невероятни примери на напреднали души – млади братя и сестри, носещи заложбите на древна Мъдрост!

Както и в цяла Канада, територията на ашрама е природен резерват. Кътче от рая! Канада е най-богатата на сладководни води държава на планетата. В безбройните реки през месец Септември прииждат неизчислими ята от риба сьомга. Това което тук можем да видим само по discovery channel, в Канада е нормална реалност. В реките и потоците просто няма сантиметър празно пространство. Всичко искри, светлините се отразяват в червените перки на сьомгата. Ежедневие е да се видят мечки. Аз лично съм се разминавал на два метра с мечка в гората без никакво нападение от нейна страна. Опасни сме ние, хората, а не дивите зверове. По същия начин както в България има бездомни кучета, които запълват екологичната ниша, в Канада човек е заобиколен от стада сърни. Дори на броени метри от тях, те не бягат. Няма защо. Хората имат съзнание. Ловуват само през определените за това месеци – а те са само два, и то на определени места. Често се виждат лосове, елени, муфлони, диви котки, койоти, чакали, лисици, скунксове … Докато в България през целия си живот аз бях виждал скалисти орли веднъж през живота си, кат малко момче, в Канада белоглавите и скалистите орли са рутинна гледка. Слушали ли сте песента на орлите? Те си говорят! Красиво е! Точно във високите дървета над хижата ми имаше двойка, която често слушах как обсъжда семейните си „проблеми”! Има нещо много силно в гласа и песента на орлите, в самите птици въобще! Един Бог знае защо, но в Канада лятото е пълно и с … колибри! Хората масово им слагат специални хранилки с разтворен сироп, които окачват на прозорците си, за да се радват на малките птички пчелички! Ние българите имаме високо мнение за природните дадености на географското пространство което заема държавата ни. Ако обаче сравня богатството и разнообразието на флората и фауната на Канада с тази на България, определено водеща по точки ще бъде Канада!

Основните цели и глобалната мисия на "Института за развитие на образованието, изкуството и културата" (Ideal) са:

- Да създава визия за човечеството като едно единно семейство
- Да създава морални, социални и естетически стойности с помощта на образователни програми, изкуство и културни дейности
- Да създава местни, регионални, национални и интернационални пренатални и перинатални образователни програми, центрове за родилки и младежки центрове
- Да организира семинари, културни мероприятия и нов тип образование, съобразено със законите на Космоса
- Да промотира начин на живот, който е в хармония със законите на природата и уважава земята като жив организъм

Селището „Идеал” е една миниатюра на планетарното ни бъдеще, такова каквото ще го видим след примерно няколко столетия!


Бъдете Здрави!

Ние творим живота си

Орлин Баев е психотерапевт, последовател на Учителя Петър Дънов, с разностранни интереси в областта на духовното и сам уверено вървящ по Пътя на израстването си. Той често не е застлан с цветя, срещат се и тръни, бодливи, но полезни, защото ни връщат в реалността. Точно такъв “трън” за Орлин е заболяването му от страховития рак на белия дроб преди почти две години, последвалата тежка операция и вътрешната промяна, без която психотерапевтът е убеден, че няма как да се победят онкоболестите. Ето какво сподели за здравето, болестите и силата на психиката ни, която всеки от нас притежава, психотерапев­тът за My Clinic".


- Г-н Баев, решили сте да учите психология по време на престоя ви в Канада - кога и защо бяхте там?
- Там бях между 2003 и 2006 г., живях две години в център на Бялото братство. Михаил Иванов е един от учениците на Дънов и прави центрове по цял свят - във Франция, Канада, Швейцария, Мексико, даже в Африка. Този център, в който бях, е в скалистите планини на Канада. Там е величествено като флора и фауна, като растения и животни - мечки минават на 2 метра до теб, но нямат агресия, защото никой не ги напада. Велико е там! В Канада българин веднага ще си намери работа, защото ние сме свикнали с много трудности, а там всичко е уредено. Българите сме като нож в масло в Канада. 

Всеки може да отиде в този център на Бялото братство, но там се живее трудно, не всеки може да издържи. Няма външни правила, но има вътрешна връзка с един по-силен живот, като цяло вибрацията там е много висока и не е никак лесно да се живее. Започват да се вадят всякакви неща от теб, защото този духовен огън, който живее на това място, разбунва несъзнаваното и вади от теб всичко непреодоляно - страхове, страсти. Човек трябва да работи много над себе си, за да може да остане там. Но 1 г. живот там е равна на десетина в градовете.

- Вие в центъра на Бялото братство ли започнахте вашата духовна трансформация?
- Това е силно казано за духовна трансформация, защото аз съм обикновен, малък човек. Не, интересувам се от духовното още когато тренирах карате. В казармата спрях месото, започнах да чета книгите на Учителя Дънов. Започнах да се интересувам после от йога, от духовните науки и изкуства. 

В Канада се запознах с школата “Тотална биология” на френския психиатър Клод Саба. Тази школа се базира на Новата германска медицина, която е основана от д-р Дърк Хамър. В тази методика се работи с психосоматиката, не само с чисто психичните състояния, на ниво невроза. Твърдението е, че дадено заболяване, като рака например, тръгва от психиката. Това поражда в мозъка лека лезия, оттам слиза до точно определено място или орган в тялото. Има връзка между вида рак и вида психично преживяване или травма. Т.е. 

от психиката се слиза в тялото



Методиката обяснява и как неврохимията на емоциите, които са преживени вследствие на психични травми, които могат да бъдат малки или големи, поражда в нервната система, след това и в имунната, реакции и се дава старт на онкология. Тръгват туморните клетки, които така или иначе присъстват във всеки човек, но започват да се развиват и да растат вследствие на тази психична травма. Знае се, че ракът на лявата гърда например е свързан с травма заради дете или с любовно преживяване. Докато ракът на дясната гърда е свързан с травмиращо изживяване със съпруг най-често, или с баща. Всичко е лично, разбира се, но има и някои общи неща като символика на преживяванията. 

Та, когато се запознах с тази школа за психотерапия, се чудех накъде да поема в живота си. Бях работил много неща - бях моряк, сладкар, електричар, строител, супервайзер. В Канада дори бях градинар и крави доих. 

Така отидох на палатка в планината до една река и изкарах 21 дни само на вода. Питах се през цялото време какво да правя с живота си. Реших да уча сравнителна теология. Потърсих съвет от мъдри хора, които ме насочиха не точно към теологията, а към психологията, защото е по-приложна. Чудех се къде да уча психология, но се върнах в България и започнах следването си в Нов български университет. Взех 4 години за 2, след това учих още и магистърска специалност “Психологично консултиране” във Варна. Успоредно учих и психотерапия, в момента имам над 6000 часа обучение, извън академичното образование по психология. Работя от 2007 г. това, като наваксах с дипломите междувременно.

- Как си обяснявате появата на вашия рак на белия дроб?
- Той се появи през 2013 г. Бях се възгордял, исках да бъда най-добрият психотерапевт, да чувам името си непрекъснато. Приемах и много хора - по 10 души на ден, претоварвах се и това съвпадна с възгордяването ми. Изтласкваше се напрежение към подсъзнанието, което се трупаше като агресия към мен, но и към хората. Години наред толкова много пациенти приемах, бях започнал да се дразня от обкръжаващите ме хора, не можех да ги дишам направо. Всичко ме дразнеше - как говорят по телефона в трамвая, как викат, кашлят, блъскат се... 

Така 

се появи ракът, получих на два пъти пневмония 

която всъщност беше добро преживяване, защото ме предупреди, че имам рак. Направих изследвания, биопсия и се оказа, че трябва да се оперирам. Доверих се на проф. д-р Александър Червеняков от “Пирогов”, който е невероятен майстор на скалпела. Сега съм чист и се надявам да е така, но това зависи от психиката ми и от мен самия. Ако съумея да знам, че съм малък и обикновен, да бъда смирен, ще бъда здрав, ако не - ще си ходя. Това е...



- Непреработените емоции ни разболяват - нали така? Как да ги преработим, така че да не се стига до болести?
- Първо като умеем да се наблюдаваме отстрани, психиката си и собствените си реакции. Това можем да направим. Второ - да съумяваме да променяме мисленето си и мисловните ни реакции, така че да резонират със законите на живота за любовта, мъдростта, истината. Оттам се казва в психотерапията - чувстваш това, което мислиш. Като имаш здраво мислене, което резонира и с външната реалност, и с жертвената духовна реалност, тогава и емоциите са адекватни. Когато имаме качествени емоции, наситени със спокойствие, радост, хармония и вътрешен мир, тогава и тялото вече е относително здраво.

Тук имаме и влиянието на генетиката, която е родовата памет на нашите предци. В генома са записани психичните преживявания на нашите прародители. Но пак става дума за реакцията на самия геном. Учените сега мислят, че голяма част от генома стои бездействена и едва малка част от него се употребява за действията на тялото ни. Това не е така. Тази, ужким свободна част, се влияе много силно от нашата психика. Пак стигаме до психиката, която е цар в нас. Над нея вече е духовността, там е нашият Аз, Душа и цялостна личност.

- Когато има тежки заболявания, винаги ли е свързано с наследство от някой от прародителите ни, с родовата памет?
- Наследството се нарича геномна предразположеност, дали ще отключим дадено телесно или психично заболяване зависи от самия човек и от неговата реакция. Не сме някакви механизми. Ние сме свободни творци, ние решаваме как да реагираме на заложеностите в нас - били те чисто психични, паметови или в генома ни. От нас зависи как ще реагираме на тези заложености, ние можем да ги преобразуваме с адекватните си реакции, така че да не се стига до заболявания, или да ги излекуваме, ако вече са налице. Има безкрайно много случаи на рак, дори с метастази, при които всички са се изпарили, без да има някакво научно обяснение. 

Ракът е излекуван с помощта на психичната преработка на заложилите го травми, с медитация, с дишане, с подходяща диета, гладолечение, прием на билки, на лимонов сок и сода. Ако понякога за спасението на душата трябва да си отиде тялото и това се случва. Не бива да страдаме прекалено много, тъй като знаем, че не сме само тяло, а сме душа, която се проявява чрез тялото. Ако ще си ходим - тръгваме си, но правим каквото можем, за да продължим. Знаем, че можем да променим много, в зависимост от това доколко сме развили свободната си воля, себепознанието си и познанието за нас като духовни творци на нашата реалност.

- Вие имате ли онкопациенти?
- Работя с онкопациенти, но не прекалено много. В България това е нещо ново, хората не вярват много, че има връзка между психиката и тялото. Аз работя предимно с тревожни състояния, депресия, паническо разстройство, агорафобия и т.н.

- Знаете, че през последните 15 години се увеличават болните и от рак, и от други заболявания - как  си го обяснявате?
- Увеличават се болните, да, по много причини - храната е пълна с канцерогени, никога досега не е имало толкова замърсени продукти. Това много силно влияе на здравето ни. Но също така хипотезата на едно по-широко виждане тук е, че цялата планета като цяло повишава вибрацията си. Това е дори научно измеримо. Ако не следваме вибрацията на планетата, започваме да боледуваме психически или физически. Можем да следваме вибрацията на планетата, като расте съзнанието ни и като живеем чисто, според законите на мъдростта на този живот.


Едно интервю на Маргарита Благоева


Интервю за "Един от нас споделя"

............................................

Казвам се Орлин.
Обичам да творя, да надхвърлям рамките и виждам света извън „квадратното“ мислене на социалните сугестии. Човек съм. Имам жива душа и дух. Или по-скоро съм душа, вечна същност, която ползва за малко скафандъра на тялото. Обожавам синхрона с потенциала си и онази фина радост и мъдрост, които той носи. Синхрон, през който и най-малкото случване в този обособен живот се превръща във вълшебно и наситено с любящ смисъл.

Никак не съм съвършен и имам много да уча. Често падам, но не преставам да ставам. Правя каквото мога, за да се науча по-стабилно да ходя на „нозете“ на волята си и възнамерявам все по-често да разтварям крилете на духа си.

Усмихвам се при вида на човечността. Разплаква ме насилието…

Иска ми се да живея в едно по-съзнателно и свързано с Любовта, Мъдростта и Истинността общество. Но вместо да се опитвам да променям другите, се старая аз самият да съм това, което искам да видя в хората наоколо си.

Мечтая често, но когато си поставя цел, съм готов да я следвам с десетилетия. Защото целите, които следвам, идват от Същността ми.

Колкото повече години минават през живота ми, толкова по-качествено преживявам дните и секундите си на тази земя. В двадесетте бях задръстен младеж, страхуващ се от сянката си. Сега спокойно я прегръщам и без да я крия от себе си и който и да е, живея в далеч по-голям баланс, позволяващ ми да чувствам безкрая си. Този потенциал ми носи такава радост, при това от най-простичките житейски битовизми, че клетките ми ликуват при гледката на залеза или на божията птичка на вдъхновението, кацнала на стряхата на осъзнаването ми. Сега, от позицията на мъж в четиридесетте, смирено си вярвам и затова спокойно се заявявам, приел и плюсовете, и минусите си.

Ако преди прекалено ми пукаше "какво ще кажат хората", сега уважавам преди всичко себе си, позволявам си щастие и присъствие в този живот - затова имам какво да дам и на другите. В двадесетте си нямах представа какво искам. Или си имах, но не позволявах на душата си да си пробие път през комплексите ми. Сега относително добре познавам ума, характера, вътрешните си "карти" и програми. Така съм скулптор на живота си, творец на добролюбието в миговете си в краткото пътуване на земното училище. 
Когато в някаква степен преобразувах спиращите ме програми, умът ми просветна, паметта ми стана "слонска", а удовлетворението от провеждането на духа ме изпълни с онзи смисъл, който познава единството си с всеки атом. Така станах богат - на виделината, наситена с възторга на благодарността към твореца и творението.

Винаги съм знаел, че с годините ще ставам все по-щастлив и... Себе си! Знаейки, че съм в този бинарен свят за малко, спокойно се отпускам в недуалността на Бога извътре си. Така съм в света, но цапайки се в калта му, от позицията на силата си, наблюдавам цветето на мъдростта, раждащо се от опита и трупащо аромата си в сърдечната ми чаша.

Нека, доколкото служа на Небето и има защо да съм тук, да ме бъде. Да бъде волята Божия в живота и смъртта ми!

Интервю за "Любословие - медия за медиите"

Директен линк към интервюто
.................................................................................................................................

Г-н Баев, вие се занимавате професионално с лечение на човешката душевност. Как в този забързан и толкова изискващ свят по-чувствителните хора могат да успеят?
Има хора без ръце и крака, които водят мотивационни тренинги, има катерачи без крака, има парализирани гениални учени! Казват, че привидните трудности катализират креативност, която при цветущи условия би била дремеща. Така и тревожните и депресивни проблеми идват не за да смачкат, а за да направят човека още по-смел, решителен, истински силен и успешен.
Нищо не си отива, докато не ни обучи на това, което имаме да учим, казва Пема Чодрон. Може ли едно паническо разстройство да си отиде, ако не научи преживяващия го на смелост?! Може ли агорафобията да изчезне, ако човекът не открие любящата сигурност вътре в себе си?! Как хипохондрията би отстъпила, ако не разтвориш гордостта на изолиралото се от мъдростта на живота его и не се довериш на потока на единството, носещ преживяване за закрила и доверие?! Може ли генерализираната тревожност да се превърне в генерализирана радост, ако не се научиш да губиш его контрола, за да се разтвори щастието на сърдечния разум?! Вътрешните трудности не са нищо друго, но път на израстване и сила! Когато преминеш през тях качествено, ако си се вслушал в посланията и научил урока, скрит в тях, се събужда огромна мотивация, воля за живот, постижения и обич към трудностите. Когато преобразуваш страховете си, умът също повишава капацитета, бързината, комбинативността и силата си. Тогава успехът идва като естествено следствие от всички тези съзнателно изградени качества!
А как въобще човек да намери сила и смисъл да продължи да се бори и успява в този толкова противоречив и експлоадиращ от противоположни послания свят?
Като намери опора в духа си – оттам извира всеки смисъл! Какво разбираме под сила обаче? Постоянна битка със страховете в сянката си, проектирана в желание за външни успехи на всяка цена чрез принципа “целта оправдава средствата”? Не мисля! За мен сила е онова спокойно чувство на обич и хармония, в което знам, че точно в този миг съм част от всичко и вече имам всичко необходимо, за да бъда щастлив – сега! Така преживявайки успеха като състояние на съзнанието, мъдрият живее живота си социално адекватно – работи, поставя и постига цели, придобива материални ресурси. Но прави всичко това с радост, на игра, знаейки с всяка клетка от тялото си, че вътре в себе си притежава целия успех на света.
Г-н Баев, често чуваме как много хора се оплакват от липсата на възможности за развитие, безработица и социални ограничения. Какво бихте ги посъветвал?
Бих им помогнал да потърсят и намерят собствения си свободен, предприемачески дух, от чиято позиция трудностите само вдъхновяват и са ползвани като стъпала на опит и растеж. От тази позиция на разширено съзнание, силен ум, смелост и кураж за поемане на здрави рискове всичко става възможно. Когато хората съзират трудни невъзможности, аз виждам само предизвикващи ме възможности! Когато казват, че е тежко, аз виждам колко лек е кръстът ми всъщност! Там, където народът се оплаква, че няма опции за развитие, аз се смея, осъзнавайки безброя от посоки, комбинации и недокоснати потенциали, чакащи осмелилия се да ги види, вземе и обработи до красивите брилянти на свободното предприемачество и творчество! Можеш ли да бъдеш свободен предприемач, скъпи читателю? Да видиш отвисоко, от позицията на свободната си воля безбройните диаманти – възможности, стоящи недокоснати, въпреки тълпите наоколо им. Недокоснати, тъй като се разкриват само за високата визия, смелото сърце, острия меч на проницателния ум, решителната воля и действия!
Напоследък много се говори и пише за връзката между свободното и високо мислене и социалния успех. Дали наистина това е толкова важно според вас?
Гледаш телевизия – казват ти: “Мисли така!”. Ходиш на училище – казват ти “бъди като другите, блей като овца и тогава големият вълк на талантите ти няма да ни безпокои! Мисли само в зададените от нас коловози и всичко ще бъде наред!”. Отиваш на работа и шефът ти казва: “Искам от теб това, това и онова!”. Ходиш по улицата и отразявайки се в другия, се стараеш да угодиш на „полицията“ на общественото мнение! А ти къде си? Къде е свободната ти воля? Мислиш ли свободно? Чувстваш ли непредубедено от позициите на консенсуса за правилност, макар и да го отчиташ като една от милиардите възможности? Съществувайки живееш ли Себе си? Или оставяш конците на силния на деня да определят менталната ти карта за света, а оттам и илюзията ти за щастие и поведението ти? Аз наистина си нямам идея как човек може да бъде истински успешен, докато приема за чиста монета внушените от някой стадно мислене и визия…
Интервюирал: Пламен Бояджиев

Интервю за НЛП тренер Алекс Попов

Интервю за Алекс Попов, първият в България НЛП тренер, сертифициран от "бащата" на НЛП Ричард Бандлър. По-долу копирам интервюто, директно от сайта му: http://alexpopovnlp.com/2015/intervyu-s-orlin-baev/
..........................................................


Здравейте Банда,
Има някои колеги и приятели, които са изключително ценни.
Ценни са, защото имат реален, практически опит и неоспорими постижения.
Те имат какво да споделят, да ни дадат насоки, да ни вдъхновят и да ни окрилят да вървим по своя път.
Затова съм решил да направя поредица от интервюта с тези хора …
Някои от тях са от по-дълго време на хоризонта, други тепърва изгряват, но всички те са мечтатели и деятели.
Хора, които постоянно се развиват, действат и постигат.
Един от тях е Орлин Баев.
Колега и приятел, на който искрено се възхищавам и ценя.
Orlin Baev Интервю с Орлин Баев
1. Здравей, Орли, моля те, кажи ми как избра своя път на терапевт и как започна?
Всъщност той ме избра. Аз самият си нямах ясна представа накъде съм тръгнал, а само посоката. Бях в Канада, където живях две години в център (ашрам) на бялото братство. Питах се какво да правя в живота си занапред и не знаех. Или по-скоро знаех, но не си вярвах. Още от 18 годишен имах силна тяга към духовността, но не си вярвах, че … ставам за това. Защото заеквах, при това силно, дотам, че малкото си име не можех да кажа… Смених много дейности – въоръжена охрана, сладкар, масажист, писмен преводач, строител, изолатор на къщи, градинар. Работих на туристически кораби като чистач, супервайзър, рум сервиз. В Британска Колумбия, в центъра на братството, потопен в огъня на мощната енергия и свързаност с безкрая, свърших и доста вътрешна работа. Но, относно професионалната си реализация, се лутах. Влечеше ме духовността, но се смеех иронично дори на идеята, че може да ме бъде в тази посока: “Какъв жалък пелтек съм, едно дете на три годинки говори по-добре от мен!’ icon smile Интервю с Орлин Баев Но, бях вече на 32, времето ме притискаше. Взех една палатка и отидох на брега на една от хилядите канадски реки, в планинската гора, където направих един 21 дневен глад на вода. Пиех си чиста речна водица, посрещах слънцето, молех се, дишах, медитирах и се питах: “Какво да правя, как да изживея живота си така, че да резонира с духа ми, с Бога?”. Винаги обаче стигах до една и съща посока – духовността. Чувствах я с всяка клетка от тялото си и квант на душата си.
Престраших се. Реших да уча сравнителна религия в Мак Гил, университетът в Монтреал. Споделих решението си с ръководителката на центъра, Наталия Колесар, самата тя доктор по теология от Сорбоната. Малко е да се каже, че сестра Наташа бе прозорлив човек. Беше нещо много повече – с един поглед сканираше целия ти живот, съдба, заложби, характер, плюсове и минуси. Сестра Наташа сподели, че реализацията ми като сравнителен теолог би била по-трудна и ми помогна да се насоча към избор на професия близка до теологията, но далеч по-приложна: психологията. Приех идеята и чувствах, а и сега го чувствам, че вървейки упорито и целенасочено по този път, Небето е с мен. Когато се случват добри резултати, просто фасилитирам, явявам се проводник на мъдрост, светлина и сила, които протичат през мен, но не са мои, на безкрая са… Затова казвам, че не аз избрах психологията и психотерапията. Те ме избраха! Върнах се в България, за две години взех четири годишния бакалавърски курс по психология в НБУ, после учих и две магистратури: когнитивна наука и психологично консултиране…
2. Кои бяха най-големите трудности по твоя път и как ги преодоля?
Най-голямата трудност ми беше това, което спираше “гласа” на призванието – страхът! В продължение на десетилетия се приемах за жертва на заекването си – една много слаба, невротична позиция. Започнах да се самоанализирам, от нулата, от нищото. Оказа се, че зад симптома на дисфлуентността ми, се крие огромна подводна планина от комплекси, от които цял живот съм извръщал глава, извинявайки се със заекването си. Започнах да посрещам и неутрализирам тези комплекси – поведенчески, чрез активно себепредизвикване, но и ползвайки опита си в медитацията. В продължение на няколко години здрава работа по себепромяна, с помощта на “чукчето” на свободната си воля, раздробих основната част от “скалата” на характеровите си комплекси. Отначало бавно и плавно, а с времето и все по-осезаемо и мощно, през мен започна да тече “реката” на творческото вдъхновение, на един особен заряд от мотивация и въодушевена креативност, които ме накараха да осъзная, че сам съм творец на битието си!
3. Моля те изброй какво си завършил:
- Психология и Познавателна Наука (Cognitive Science), Нов Български Университет, България.
- Психологично консултиране, ВСУ, Варна
- Икономика, ВСИ, Пловдив.
Обучения в терапевтични модалности и методи:
- Когнитивно поведенческа психотерапия – “Институт за екология на мисленето”, преподавател: Петър Василев, председател на българската асоциация по когнитивно поведенческа терапия. 400 часа
- Аналитична психотелесна терапия – “Институт за психотелесна психотерапия”, преподаватели и супервизори: Мадлен Алгафари, 2292часа, плюс 1800 от предходно образование по психология и психотерапия. Общо: 4092 часа
- Positum психодинамична психотерапия – “Институт по позитивна терапия”, преподавател Милена Манова. 120 часа
- Хипноза и хипнотерапия – “Българска асоциация по хипноза”, преподавател: Калин Цанов, председател на българската асоциация по хипноза. 100 часа
- Клинична хипноза и хипнотерапия – БАККХ, 60 часа
- Невро лингвистично програмиране (НЛП) и хипноза – майсторско ниво невро лингвистично програмиране, обучение сертифицирано от д-р Ричард Бандлър (“бащата” на НЛП), Джон Лавал (председателят на международната НЛП асоциация) и Александър Попов, тренер по НЛП. 220 часа
- Фокусирана в решения психотерапия и консултиране
- Фокусиран в решения бизнес коучинг.
- “Българска асоциация по краткосрочна терапия”, преподавател: Боян Страхилов, председател на асоциацията и медиатор на фокусирания в решения подход в България. 60 часа
- Кратки и конструктивистки подходи в психотерапията – Теории и методики разработени от Милтън Ериксон, Бен Фурман, MRI (mental research institute) – Грегори Бейтсън, Пол Вацлавик, Стив Де Шейзър, Ричард Бандлър (НЛП), Петър Бурлан (Симорон), Вадим Зеланд (Транссърфинг). Обучител: Алексей Бъчев. 120 часа
- Тотална Биология – психотерапевтичен метод, работещ и с психосоматични заболявания като рак и др. Преподаватели: Bertrand Lemieux и Gilbert Renaud, “Институт за развитие на образованието, изкуството и културата”, Британска Колумбия, Канада. 70 часа
- Юнгиански (аналитична психология) обучения – Сексуална и полова идентичност (Мария Хитцоу); Боговете и Богините в нас; Архетипите Анима и Анимус (Александра Найденова и Яна Монева); Юнгианска психопатология (Ерел Шалит), Етапи в индивидуацията – пътят на Героя (Валтраут Кьорнер). 70 часа
- Психотерапия при астма и алергии (Панайот Рандев) – 20 часа
- Симорон – руски подход от школата на конструктивизма. Обучител Елеанора Златинова – 30 часа
- “Техника за емоционална свобода” и “Пренареждане на матрицата с ТЕС” – Обучител, Карл Досън, 70 часа.
- Индийска енергийна терапия – инициация от Swami Sudhir Anand и Анта
- Енергийна терапия и психотерапия 1-во, 2-ро и 3-то ниво – системата на Чоа Суи – обучение от Кремлина Стоилова. 70 часа.
Общо часове обучение в психотерапевтични модалности (към настоящия момент): 5382 часа
- Йога инструктор: mindfulness, фокус, работа с медитативен транс, пранаяма и биоенергийни дишания, психотелесна работа (асани, кундалини йога…), психосексуалност (тантра, даоски практики), йога нидра (хипнойога) -йога център Варна, фасилитатор: Емил Златев. 600 часа.
- Инструктор по йога на смеха (смехотерапия) – център Фрейле с обучител Силвия Пенчева. 20 часа.
- Класически масаж – ЕТ “Здраве”, Варна. 60 часа.
- Астрология и астропсихология – обучител Румяна Кожухарова. 120 часа.
- Цветотерапия (цветни есенции на д-р Бах) – обучител Лияна Петрова, психолог-цветотерапевт. 20 часа.
Общо часове обучение в терапевтични методи (към днешна дата): 6222 часа.
4. Орли, защо учиш постоянно?
Формалното ми учене няма да продължава до безкрай, разбира се. Но неформалното не смятам да спирам никога. Целият живот, според мен е едно училище. Тук сме за да се учим, да трупаме знания – но истински знания, мъдрост, която можем в квинтесенция да съберем “сърдечната чаша” на духа си и отнесем със себе си в безпредела на възможностите си. Формалните обучения са ми полезни с това, че съчетавайки академичните познания с богатия си житейски опит, се получава прекрасната мозайка на целостта ми, едновременно здраво стъпила на нозете на научната логика и в същото време, познаниен капацитет летящ на крилете на интуитивната, медитативна преживелищност.
5. Какво конкретно ти даде НЛП и защо избра да учим заедно?
НЛП прилагам от самото начало на практиката си като психотерапевт. Като шперц, като червена нишка на всичко, което правя е. Даде и ми дава много – преди всичко умения за харизматично, лидерско общуване, медитативната лингвистика на Милтън Ериксън, умения за “плътен” синхрон с когницията и емоцията на човека и воденето им в посока здраве и хармония… Това, което аз добавям от себе си в НЛП и което го превръща в истински мощен инструмент на промяна, е директното вплитане на енергията ми в енергията на човека, искрената, сърдечна съпричастност, емпатийната обич към чувстващото същество, на което помагам. Избрах да уча НЛП при теб, Алекс, тъй като имаш силата да го преподаваш!
6. Написал си две книги, кажи ни малко за тях …
Постоянно търся време за писане и е добре да го намирам. Защото творчеството напира като дебита на Ниагара, която някой се опитва да канализира в тесния “канал” на 24 часовия денонощен лимит… Когато успявам да намеря време за писане, се чувствам като прероден, зареждам се от потока, който се излива през малката ми социална личност. Когато, затрупан от работа и ангажименти, не го правя, ставам все по-нещастен, пресъхвам и помръквам… Колкото повече пускам този поток да тече, толкова повече светлина, обич и сила минават през мен – красиво е! Оставям книгите ми сами да говорят за себе си. icon smile Интервю с Орлин Баев
7. С какво се гордееш най-много?
С малките си победи над суетата на гордостта. Знам, че като малка личност, лишена от вътрешната си цялост, съм нищо. Гордеех се… Обичах да чувам името си, колко добър и успешен терапевт съм… Когато обаче гордостта на его персоната ми мине определени граници, животът неизменно ми “забива вирналия се нос в калта” – тогава изборът те поставя или пред смирение и душевно учене или пред деградация и смърт… Не се гордея с нищо. Ако се случва нещо през мен, не съм аз, Бог е!
8. Какво би дал като съвет на някой, който тепърва започва?
Бих искал да кажа на всеки: Човеко, с нищо не си по-малко от когото и да е! Потенциалът в теб иска да се прояви. Просто махни спиращите го бентове и задръстващи клонища на страха, вината, тъгата, гордостта, зависимостта, несвързаната с реалността фантазност, мазохистичното себеподценяване, фалшивите тежки маски… Тогава напорът на смисленото щастие и творческото призвание става неудържим! Ти си творецът на живота си!
Орлин Баев