Битка-бягство или любящо приемане?!

Книгата "Психология на смелостта" в книжарница "Виделина"

Забележка: в долния текст, през самоирония към мен, подхода и разбиранията ми, иронизирам психичните динамики на редукционистичния, плоско двумерен материализъм. 
........................................................................................

Мани го тоя... Битка, битка трябва, да си силен, да побеждаваш, да смачкаш слабостите си. Какво е това страх, яде ли се, пие ли се - кой е по-силен, ти или страхът? Трябва да бъде победен, да бъде потиснат и изгонен. Елементарно! Какво приемане, какви пет лева? Та тревожността е болест, а човек е нещастна жертва, когато я преживява. Няма учене, няма житейска мъдрост, това са глупости. Просто с всички средства трябва да се махнат симптомите - това е основният фокус. Предимно с хапчета, разбира се. Ама, това копеле разправя, че имало неслучайни уроци и именно тревожността и симптомите ѝ били учител по преодоляване на лични характерови травми и синхрониране с житейската обич и зрелост, с някакво си разширено съзнание - глупости! Има болка - тя е лоша, трябва да се махне - с хапчета. Цялото западно мислене и култура го казват. Каква мъдрост, какво разширение... Ама тоя бунгур твърди, че психофармацията потиска присъствието както на тревожността, така и на преминаващите през нея житейски уроци по себеразвитие и че зобенето с химия всъщност пречи на целта на самите невротични състояния - събуждането на Човека в теб. Казва и че от опит знаел, че като се спрели хапчетата, най-често всичко се връщало, че и с лихвата на бягството като мишок от сянката си и изборът тогава бил пак психотерапия или доживот наркомания... 

Разправя и че, освен при редки изключения (тежко окр, ендогенни състояния), когато се налага, психотерапията на фона на антидепресанти и транквиланти е като да наливаш вода в продънена каца, тъй като мозъкът и несъзнаваното на човека разчитат на медикаментите, не на психотерапията, а самият медикаментозен прием става част от изтласкването на когнитивните, наситени със страхове схеми, което гарантира увековечаването им. Казва и че да, о'к, няколко месеца дрога, като почивка, хубаво, но че не бил съгласен със самата стратегия, поне на ниво невроза... Е, това не са ли безумни приказки сега? Какво от това, че бидейки легализиран наркоман не ти става или ако си жена, поради липсващото си либидо, броиш мухите по тавана, докато партньорът ти подскача върху теб? Или че черният ти дроб хубавичко подпухва милият, или че мозъчето почва едва едва да мърда замазано от наркотика, който ТРЯБВА да се продава?! Или че качваш 10-30 килца - еее айде сега... Нали симптоматиката я няма или поне е замазана, пък и като си на фона на химия, ако ходиш тогава на психотерапевт, той да си мръдне пръстчето пред теб, го виждаш като супер метод - защото си някакси приятно отпуснат, красиво зомбиран от химията. Е, малко почваш да разсъждаваш като зомби, като логиката ти става така крива, че нагаждаш нещата по бягството от себе си... Ама какво от това - то това бягство масово се препоръчва и извинява - нали и фарамацевтичните компании трябва да оцеляват в тези трудни времена все пак... Добре е да помислим за тях, да им помогнем!

Ама дългосрочните ефекти от антидепресантите никак не били проучени и били прикривани, както и че самите им хипотези за въздействие били безумни, лишени от обхващане на цялостната сложност на функциониране не само на мозъка, но и на човека като цялостност... Пълен тиквеник е тоя! Битка! Като не можеш да пребориш гадния страх и симптомите му - бегай, бегай далече. Ето, хапчетата помагат за това бягане, може и маратонско да е, до живот. Е, така не си бил изпълнявал мисията си като човек на тази земя - да се учиш и растеш, да трупаш опитности в душичката си... Абе, тоя е луд бе, не разбирам - какви енергии, каква духовност? Това доказани научни факти ли са? Нали човекът е едно животно или по-скоро биоробот на въглеродна основа... Някакви духове, някакви енергии - какви са тези приказки, какви са тези религии, какви са тези секти, не разбирам... Бог, дядо мраз, снежанка, божията майка, тати, леля, стринка, вуйна и балдъза.... Какви когнитивни изкривявания само, ой ой... Друго си е да се хване човек здраво за твърдия материализъм, да бяга от несигурността в себе си, спираща познаването му на Себе си. Посредствеността е добър спасителен остров - урааа, да живее материалистичната двумерност! Когнитивната невропсихиатрия никъде не говори за енергии, духове, души, карми, прераждания, вечни същности, ангели, нива на осъзнаване и живот, смисъл на битието, разумност, синхроничност... Какви са тези работи, не разбирам... Твърдо емпиричната наука доказала ли ги е? А нали тя е съвременното понятийно инквизиционно мерило за праведност?! Вечна слава на научЕната посредственост, да живее плоският редукционизъм, вива ла оковано невежество! 

Ами че, тези симптоми са гадни - те карат човека да страда. А страданието е лошо! Тоя идиот вика, че "как графитът става на диамант?" и че ако в този бинарен свят бягаш от страданието, давано ти от мъдростта на живота, бягаш и от радостта. Ха, какви глупости. Казва, че когато бягаш така от уроците си, виждаш ученето от трудностите като мъчение, а че когато си бил приемел ходенето по трудния баир на доверието в присъствието си в този живот като студент в школата на живота, който се учи смело от трудностите, тогава всичко се променяло, а радостта ставала огромна... Копелето плямпа някакви глупости, че някаква тъпа мъдрост била твърдяла, че когато не бягаш от страданието, а се учиш от него и когато не се привързваш към удоволствието на всяка цена, тогава си намирал Себе си и че това била целта на тревожното ти състояние - да те тласне към това себенамиране! Е, това не са ли пълни простотии сега?! Мани го тоя!