Светлина и сянка

 Във филма „Все още Алис“, се разказва за жена на около 50 год., д-р професор по лингвистика. Изключително интелигентна и стойностна жена, която развива ранен алцхаймер от рядък, генетично предаван тип. Изстрадах с нея загубата на идентификацията ѝ с ума, интелекта, паметта, високия изказ. Идентичност, идваща от паметта. Защото без паметта от тази земна личност остава ... купчина мърдащо месо. Защото мисленето също е паметов процес, а дори и интуицията, поне земно приземената, е паралелно процесиране на паметова информация. Да, оставаме Ние, вечната Душа. Но, без проявата ѝ в една здрава личностова памет, тази душа, този Аз вече не е тук, няма как да се прояви през носителя на тялото... Все пак е по-добър вариант от при психопатиите, при които личността в гордия си егоцентризъм прекъсва връзката с Аза. При деменцията и алцхаймера поне процесът се причинява от Душата, от Аза и в хода му се случва много смирено учене при загубата на идентичността, поне докато е съзнавана... Ако е рекъл и както е рекъл Господ, както се казва! 

Ако филми като „Все още Алис“, „Люси“, „Високо напрежение“ (Limitless), резонират с творческия потенциал, с божественото извътре, то при други се активира тъмната, сенчеста страна. Току що гледах "Капиталът" - назначават млад джентълмен за директор на международна банкова верига, като идеята е да бъде марионетка на конци. Той обаче взема нещата в ръцете си, укрепява много себезаявяващо позициите си, движи се по ръба на бръснача и отново и отново, мощно себезаявяване, асертивност, смели решения, посрещане на неодобрението спокойно през собствено себеприемане. Не толкова сценарият, колкото добрата актьорска игра и акцентът върху достатъчно добрия интелект, ведно с много решителност, ме грабна. Мъжествена смелост, на фона на спокойно приемане на възможния провал. А оттам и също толкова спокойното приемане на успеха! Силно самообладание, ненатрапливо, но наситено с дълбока самоувереност присъствие, ползване на трудностите както сърфистът ползва гребена на вълната или както от лимона се прави лимонада. Много дух, макар и изцяло в приземен вид. Пари, много пари, елитна компаньонка за милион евро...

Ако кажа, че нещо в мен не иска парите, властта, елитните жени, ще излъжа. Напротив, сянката ми е зяпнала по това от десетилетия. Както и от толкова я познавам добре и съзнателно правя изборите в живота си. В сянката ми живее и сводник и убиец и насилник и продавач на дрога и оръжие и мафиот и още много и много... Осъзнавам мрака си! Дори го прегръщам със светлината си. Ако го отричам, само бих го направил активен в живота ми и бих го виждал в другите, недовиждайки, че гледам през собствената си тъмнина. Ако му дам ход, сянката ми психопатно би изяла морала и аза, за да се прояви в социалността ми. Затова, съзнавайки огромния порок, похот, властолюбие и насилие в мен, смирявам егото и оставям любомъдрата светлина на потенциала ми да ги залее с култивиращото си присъствие. Правя този съзнателен избор от около четвърт век. Знам, че ако дори и сега избера професията на политик или търговец, бих бил много успешен такъв, а властта и парите, скъпите жени и социалния контрол са напълно постижими - на съответната цена ... Цената на прекъсване връзката с Мен самия, която не желая да платя. А работата на психотерапевт, която от десет години практикувам, не е просто професионален избор, а нещо много повече - нелеко призвание! 

Някой ще каже: "Ама ти лекуваш души! Каква е тази дяволска сянка? Мислих си, че си чист и възвишен!"... J  Не, не представящ се като чист искам да съм, а цялостен! Имам сянка и тя е такава. Никак не съм тревопасен - има хищник в мен! Съзнавам го и с обич го прегръщам! Така алчността, властолюбието, похотта, насилието, глупостта и калта, се превръщат в почвата, от която израства лотосът на алтруизма, любовта, самообаданието, смирението и творчеството ми!

Орлин, човек