Мъдро учене или стадно мислене

 "Позволи си да бъдеш объркан, тъй като в объркването можеш да усвояваш нови умения. Позволи си разпада - от него започва лечебният процес. Позволи си да да бъдеш раздразнен - тогава вземаш по-автентични решения. Позволи си да плаваш в тъгата - ако си достатъчно смел, така можеш да намериш сърдечната си мъдрост. Бъди точно това, което си сега. Стига криеници. Ти струваш - винаги."
S.C. Lourie

Силни мисли! Наистина, объркването води до предпоставки за лечебна загуба на невротичния контрол. Душевното раздиране до истинско, в дълбочина лечение на целостта на Човека. Напрегнатото раздразване задвижва, кара човека да бъде по-автентичен, да свали маските си. Тъгата пък е предпоставка за сливане със сърдечната мъдрост. Всичко това се случва обаче, ако човек се учи. В противен случай, обърването води до ужас от безпомощността при невъзможността за контрол, душевният срив до плаваща тревожност, която депресира, а тъгата до клинична депресия... Раздразнението пък до безсилен гняв или насилие. Ако човек се крие от сянката си, а оттам и от автентичността си отвъд нея, се случва второто. Ако се учи, съзнанието извършва качествен скок и човек се превръща в любящ, смирено мъдър, пълен с доверие в Себе си и заявяващ автентичността си, в истински Човек.

"Това, против което човек въстава най-много, то ще му дойде до главата. Забележете това сега, то не е играчка. Туй, което не искаш, то ще ти дойде до главата. Ако ти искаш да изгониш туй малко зло, от което не си доволен, непременно ще ти дойде по-голямо зло." 

Беинса Дуно, Двата природни метода, НБ.

"Не, не искам тези страхове и симптоми, мразя ги, ужасни са!", казва хомо невротикус нормалис и започва да пие химия, за да потисне симптомите и страховия подводен айсберг под тях. Това, че Той самият като вечна същност, като жива душа е низпослал състоянието си, за да може его психодинамиката му да се научи да резонира с мъдростта на Живота и законите му, с Дхарма, това или въобще не бива виждано, или е отричано. Нали и медицината, приемаща телесния скафандър за самия Човек, твърди че биороботиката нещо се е развалила и има нужда от сипване на вещество и нищо повече. Чудесно нагаждане на невежа хипотеза към псевдо научно незнание. Защото по наблюденията ми, ендогенната (по чисто телесни причини възникваща) етиология при неврозите е рядко изключение. Така човек бяга от уроците по характерово хармонизиране, вложени в неврозата, въстава против малкото зло, както казва великият Учител Беинса Дуно. Докато разрушава фините биологични процеси с вещества, нямащи нищо общо с тях, нерешените казуси не изчезват, но трупат психоемоционален заряд. Съответно след спиране на психофармацияа, цялата симптоматика се връща, но с лихвите. Или подобна, но по-силна, или изместена в друго, по-тежко невротично състояние. Ако човекът продължава да бяга от сянката си чрез замазваща психичните и отам и житейски уроци химия, невротичният характеров конфликт слиза до тялото - психосоматика. Някой ще каже - не, хапчетата облекчават. Да, имат мясото си, но за малко, като почивка и преди основната, вътрешна работа, не повече. 

Същите динамики важат и за цели народи. Защото нацията е сбор от психиките на съставящите я личности. Наблюдавам как едни народи, които дълго са били робовладелци и колонизатори, или пък са били крайни шовинисти, сега преживяват потисничество и доминиране от нациите, които някога са тъпкали. 

Психиката е универсален ключ както на лично, така и на обществено ниво...

Орлин Баев