За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

събота, 27 февруари 2016 г.

Мъже и жени

 По-долу копирам фейсбук разговор, индуциран от тази статия: "Как жените убиват мъжествеността на своите мъже."

Аз: Силна статия! Стандартна ситуация - мъжът се прибира полумъртъв от 12-16 часа ежедневна работа. Жената иска да си говорят, да помогне с бебето, да измие чиниите, още приказки, още контрол и желание да го променя, опитомява, кастрира емоционално... Мъжът обаче, ако е мъж, няма кой знае какъв инстинкт или природно желание за отглеждане и занимаване с малко дете или дом, нито пък за говорене до безкрай. Искаш да поклюкарстваш? Намери си приятелки, общувай. За повечето мъже емоционалните разговори са истинско мъчение - такава е мъжката природа. В течение на хилядолетия и милиони години мъжът не е имал полза от дълбоката емоционалност - пречела му е в лова, в битките, във войните.

Искаш социален живот? Вземи детето и излез, за Бога! "Ама, студено е, ще се разболее!"... Да, ако още от бебе му скапваш имунната система с пренавличане и прекалено пазене, действително цял живот ще е болнаво. Ако родиш 3-4 деца, от което по-нормално положение няма, не би имала време да се тревожиш и престараваш. "А, ама тя държавата, парите...". Това е извинение, поставено над потиснат майчин нагон, кариеризъм, нездрав егоизъм. Понякога, когато видя момиче на двадесет, се шегувам: "Как са децата? С трето ли си бременна?". 'О. какви деца, нека да завърша висше, после докторат, после кариера. Може би към 35 ще се замисля за това..." Да де, но тогава не става... 

Разбира се, казаното не означава, че мъжът няма да помогне в грижите за децата или дома - разбира се, че да. Но не и постоянно. В кръвта му е да преследва дивеча или врага си. А в съвремието това е поредната бизнес цел или конкурент. 

При мъжа нещата са простички - он или оф, ставам и слушам мъжката си природа или не ставам и се поддавам на домашно кастриране. Защото или е расъл с майка без мъж или при доминираща майка и слаб баща. Нещата не са започнали отсега, а са следствие на верига от социална загуба на естествени полови различия и роли, жалка, опитваща се да направи от жената мъж еманципация, в един твърде объркан свят.

М: Мъжете мълчат, понеже не могат да се оправят с чувствата; жените не спират да говорят, понеже не могат де се оправят с мислите си.

Аз: Точно казано...

И: Малко ми е повърхностно това разсъждение. Има думичка разумност. Всичко е за израстване. Идва един момент, в който мъж не е нужен, освен като социална роля... Защото в природата на жената е да се справя... Не само заради себе си... Имаме висши и нисши чувства, висш и нисш ум... Изобщо... насоченост. Прилики, разлики... Индивидуално е.

Аз: По същия начин може да се каже: "За какво съпруга, като гаджета колкото искаш? В природата на мъжа е да оцелява. А има ли парички, всичко е наред до смъртта!" Само че това изказване е толкова наред, колкото и горното... Защото и двата пола имат естествена нужда един от друг, когато обаче жената е жена, а мъжът мъж.

М: Бащата, казват, е първата любов на дъщерята и първият идол на сина; майката, казват, е първата любов на сина и първият идол на дъщерята. Затова момчето подсъзнателно се ориентира към женски типажи като майка си, а момичето - към мъжки типажи като баща си (дори и на съзнателно ниво да се опитват да избегнат точно такива типажи). Извън това всичко е ненужно казуиране, за да се осмисли и/или преодолее този нарушен баланс в родителското семейство

Аз: А понякога, като бягство от собствените интроекти, избор на противоположен типаж.

М: На двойна писта е - съзнателно и целенасочено стремеж към избягване, а на финала - осъзнаване, че точно дежа вю-то вече е факт. Просто защото виждаш това, което искаш да видиш, а не което е - то е като онази крилата фраза, че романтичните филми развалят представата на жените за брака, а порнофилмите - представата на мъжете за секса. А всички знаят, че в живота не е като във филмите J Но въпреки това ..... не коригират представите си J

Г: Когато един мъж говори- има какво да каже, когато жена говори, тя просто иска да си поприказва J Не е лесно да си човек и тези уроци никой не ни преподава или лошо ни се преподават от близките и после цял живот се опитваме да се поправим...

Аз:  Поради социални и ценностни обърканости - да. За мен много по-нормални са страни като Индия и по-културните от арабските...

Й: Хайде ..хайде...ако беше толкова култивиран българският мъж,нямаше да се налага да го опитомяваме ...извиняааам се!???

Аз: Това разсъждение само прилича на такова, докато всъщност изразява свръхобобщенна проекция на собствени, субективни факти, несвързани със социалната реалност, която някои пробваме да обсъждаме.... Естествено, че има всякакви хора от единия или другия пол. Но жалката, по мъжки модел еманципация, е факт. Както и е факт, че тя една от причините за разрушаващата се семейна структура, липсата на раждаемост, кривите възпитателни модели и липси.

П: според тази статия (и явно си съгласен) то най-добре е било по време на първобитно-общинния строй grin emoticon съгласна съм, че има жени, дето държат мъжете си на каишка и това не е добре, но да отиваме в другата крайност и да се върнем хиляди години назад в еволюцията? come on! Хората и нивото на интелекта им отдавна е надраснало това да ходят да се правят на зверове (мъжете) и на ходещи възпроизводителни органи (жените), па да не говорим, че в момента човечеството е на плюс откъм количество и на минус откъм качество именно от много раждане без мислене ... ма тва е тотално друга тема.
отделно да се плюе еманципацията на жените в 21 век е малко нелепо и смешно.
жените и мъжете са заедно за да се балансират откъм енергия, ролята на жената е да омекоти групобостта на мъжа, а на мъжа е да подсилва и укрепва жената, не само да бълват деца и иначе всеки за себе си, дори при животните не е така.

Аз: Въобще не е друга, а е точно по темата, за което включване благодаря. Правиш илюзорна взаимовръзка в мисленето си. Казваш, връщане в еволюцията, което свързваш с мъжко озверяване и женска пасивна възпроизводителност. Ако бяха такива, каквито ги виждаш и представяш, би било връщане, да. Обаче, съвременният вариант на мъжa воин, се изразява в качества като смелост, висока мотивация, готовност за посрещане на провала, загубата, непознатото, риска, дори смъртта. Сега, защо има дефицит на тези качества в доста съвременни мъже, се загатва в статията, под която коментираме, както и в моя коментар. За жените, ходещи възпроизводителни органи - както мъжествеността няма общо с озверяването, така и свещено майчинските качества, едно цяло с женствеността, нямат общо с виждането, което споделяш. Защото женственото майчинство е приемане, обгръщане и трансформиране, мека сила, преобразуваща с любовта си и смирението си (смирение, не примирение). А че е нормално една жена да роди поне три деца, си е популационен факт, добре наблюдаван в демографската катастрофа в страната, в която живеем. Не ме ползва това, че някъде някои жени раждали, когато българките наоколо ми масово не го правят, Ако тук някой каже, че в този процес участват двама, с това съм съгласен -колкото женският, толкова и мъжкият егоизъм, рационализирани в какви ли не извинения, поравно имат роля в яловата кастрация на българина.

П:  ами, аз понеже съм над-националното, предпочитам да имам едно дете но да е отгледано и възпитано като хората, а не просто да имам бройка, в идеята на единия български ген, който няма да има значение, ако родя и отгледам простаци, поради липса на време, докато търча да изкарвам стотинки в тая държава, в която все пак съм решила да остана, вместо да избягам на запад. Ама както и да, явно минава за "извинение". другото е, че планетата издъхва от товара на човечеството и едва ли ги дели на българи и други...просто сме много.
иначе за другите ти красиви описания съм съгласна, но тотално не виждам връзка между тях (отношенията мъж-жена, в които съм дълбоко увлечена и изследвам любителски) и възпроизводството.

Аз: Да си глобалист и гражданин на Вселената никак не изключва здравото родолюбие. То е като да си част от черния дроб, малка клетчица, която си върши специфичната за нея дейност, но в същото време осъзнава, че е част от глобалното цяло на много по-голям от нея организъм.
Отново скачаш към заключения, като в самото мислене няма каквато и да е връзка с изводите, които правиш. Казваш, че безумието на отглеждането на едно дете, е свързано с качеството на възпитанието му положително, както и излагаш финансовифактори в подкрепа на заключението си. Това, което психолозите наблюдаваме обаче е, че корелацията едно дете-възпитанието му, е по-скоро негативна. Защото свръхгрижите, свръхочакванията, свръхпротекцията, липсата на залагане на колективен дух, споделяне и съпричастност, са стабилна основа за също толкова стабилни и дълбоки характерови деформации. Парите не са фактор, даващ здрава основа за решението за раждане на едно дете. Не, егоизъм е, приписан изместено и извинен в решението за създаване само на едно дете. Защото когато децата са читави, няма нужда да чакат на родителите си до 40 години. А самият факт на еднодетие вече силно подпомага (не я обуславя, разбира се, но способства) липсата на такава читавост.
Не виждаш връзката между естествената женственост и естествената мъжественост в междуполовите взаимоотношения? Интересно...

П: е, в известен смисъл, ако и двамата са ОК с такъв тип общуване, ще бъде хармонично, да  (за тях конкретно) но не и развитие в еволюционен план.

Аз: Кое за теб е еволюционно хармонично в междуполовите взаимоотношения? Не изразяваш позиция, докато отхвърляш такава, идваща от закономерности не само еволюционни, но и извечни.

П: хармонично е да комуникират чувствата си взаимно, а не да се заключват в рамките на "аз правя така защото съм мъж" а пък ти прави еди-как-си защото си жена" има биологично-обусловени закономерности в нашето общуване, но за мен те са там за да се надраснат, не за да се спазват.

Аз: Какво наричаш взаимно комуникиране на чувствата, при положение, че надявам се, отчиташ заложеностите в милионите години еволюция?

П:  е какво мога да имам предвид под взаимно комуникиране на чувствата? Все пак сме от един вид и говорим един език и ти предполагам виждаш, че мъжете и жените са се поизравнили в различията си. Разлики има, но ако има желание за разбиране и свързване има и начин. Останалото е съвместно съжителство със странични ефекти.

Аз: Нищо не казваш, но потвърждаваш неразбирането на въпросните естествени полови, а оттам и психични различия.

П: Аз пък разбирам, че ти избираш да си роб на тия естествени различия, (които между другото са вършили добра работа в каменната ера) а не да ги разбереш и контролираш. На жените не им е било никак лесно да си променят мисленето, но доста от тях са го направили, и то при наличие на съпротива от мъжете и от други жени. никой не е казал, че е лесно.

Аз:  В каква посока са се променили, освен в загуба на женствеността си, бъркайки свободата с мъжкаранството? Да, половите различия продължават да се изравняват, което отнема магнита на живота, движещ динамото на развитието. А се изравняват именно поради възпитанието на децата от майки - мъжкарани. В статията авторката ясно споделя житейски факт. Жената харесва мъжествен мъж. Когато заживее с него, всячески опитва да го опитомява. Ако мъжът, поради факта, че е расъл при подобна майка, който факт го е привлякъл към подобна съпруга, се поддаде, става безинтересен. Ако ли не, бива обявяван за гадно копеле. И в двата случая семейството най-често се разпада. Не казвам, че мъжкият пол няма кривотийки, но казвам, че в светлината на дискутираното, именно от отстояване на губещата се мъжественост има нужда мъжът, както и от отстояване на жената, но чрез качествата на женствеността - за да има и здрави семейства и добро междуполово общуване, надхвърлящо секса и повърхностното срещане на нагони.

П: е пак жената е виновна, естествено - и съпругата и майката. Няма да е интересно, ако не сме виновни ние.

Аз: Къде виждаш вина, освен изразена от теб самата?! Изразявам причини и последствия. Жената реагира мъжкарански в опит за реабилитация на хилядолетия потискане. разбираемо е и никой нормален човек не ѝ отнема това право. Казвам само,че в опитите на жената за свобода по мъжки модел, тя губи себе си, губи жената в себе си, което предпоставя загубата на половите различия. Защото амазонката не търпи мъж, тъй като самата е мъж в женско тяло.

П: Ами това е бил едиствения начин. живеем в мъжки свят и единствения начин за някакво равноправие, който жените са намерили е по правилата на мъжката игра. Трябва преобразуване на модела като цяло, но това ще отнеме още неколкостотин години.

Аз: Може да е бил временно начин, но виждаме, че такъв начин способства загубата на самата същност, която уж цели да реабилитира. А като следствие на това, като скачени съдове, отнема мъжествеността в мъжа, възпитаван от такава жена, за да може в последствие съпругата му да бъде недоволна от липсата ѝ, докато бракът се разпада като социална институция. Не че само той е начинът, разбира се, но отвъд него, говоря за война в името на мира или за копулация в името на девствеността...

П: А мъжете как се включват във, подчертавам, намирането на нов модел, освен в намирането на причини в другия пол или носталгия по стари модели на поведение?

Аз: Колкото жените, толкова и мъжете... Но, как би трябвало да се включват или как го правят тези, които го правят и сега, е въпросът по-скоро. Като работят по истинната си мъжественост, по силата на духа си, проявена в джентълменство и решителност, уважение и социална стабилност, които могат да дадат на жените си, с които да бъдат пример и на децата си.
Принципно външните мъж и жена имат вътрешна контрасексуална противоположност. Хармоничното отношение е силен външно и мъжествен мъж, с дълбока и зряла вътрешна анима, както и женствена и мека отвън жена, но със силен и зрял отвътре анимус. Сега положението е с краката нагоре и главата надолу, преобърнато е. Затова, когато жената си позволи да се отстоява в света чрез женствеността си, а мъжът да бъде мъжествен в социално емоционален план, само тогава и отвътре могат да бъдат щастливи. Когато жената е възпитавана от силен баща, вътре в нея живее силен мъжки образ и доверие в себе си. Когато мъжът е възпитаван от женствена и блага, обичаща по женски майка, вътре в него живее съответната дълбока душевност.

П: това звучи много хубаво и на място, само не знам как тръгна от заключението, че пак жената нещо е прецакала мъжа, неволно или нарочно и пак мъжа е сложен в позицията на прецакания от другарче, което е доста пасивна позиция… И като цяло, вместо да се търси решение, се търси причината в тоя или оня.

Аз: Явно ти тръгваш от това заключение, изразявайки без да съзнаваш нещо свое. Аз дори изразих причината, стояща зад съвременната псевдо еманципация - дългогодишното мъжко потисничество, на което такава амазонско гнойна еманципация се явява следствие.
Търсенето на решение не изключва, а включва в себе си намирането на причината. Иначе се работи на сляпо, плитко и неефективно. А да търсиш и намериш причините, не означава да обвиняваш, а да свържеш познавателни точки, от които да се поучиш как именно да промениш мислене, чувства и действия сега, в настоящето!

П: Е да ама статията е написана за причината в жените, а не в потисничеството на мъжете. да беше постнал/коментирал нещо в тая насока, барем като коментар към статията... така излиза, че вси причини само в жените.

Аз: Такава е насоката на статията. Изцяло е добронамерена и насочваща към едно качествено общуване. Авторката е рускиня и с увереност мога да кажа, че обобщено говорейки, българската жена много може да научи от руската за общуването с мъжете!

М: Бих прочела и психологично разкриване за отнемането на женствеността. За никого не е тайна, че живота в България го изнасят жените до като мъжете разцъкват в кръчмата или говорят на телевизора.

Аз: Има го отнемането на женствеността. Прави се от самата жена в справедливите ѝ опити за права, но по мъжки модел.

В: Mдааа, поредният теоретичен опит за оправдание на мъжа и порицание на жената L

Аз: Поредното незачитащо реалността на добронамереността, но проектиращо изкривяванията си изказване. Не виждам оправдание, а още по-малко порицаване, но изказване на базисни заложености и в двата пола, уважението на които гарантира качествено общуване.

В: Съжалявам, че сте го приели по този начин - твърде лично. Но определено подобна гледна точка нито е нова, нито е оригинална. Още повече написана от мъж. Все едно, жена да седне и да напише подобна статия за това, че днешните мъже са лигльовци и слабаци, защото бащите им не са били на мястото си в детството им и са позволили на майките им да ги деформират - при това ще бъде формално вярно. Подобни разсъждения и в двете посоки са повърхностни и елементарни. Но както виждам, в случая не се търси задълбочаване на всички причини довели до днешното положение на "ощетено поколение", а има опит за налагане на гледна точка изказана от мъж, порицаваща жените и оневиняваща мъжете - с една дума, отново противопоставяне на половете по един деструктивен начин. И разбира се, който не е съгласен с така изказаната гледна точка и мъжка позиция, изказването му се обявява за "незачитащо реалността и добронамереността, проектиращо изкривявания" и прочее. Нищо ново под слънцето.

Аз: Говориш изцяло през субективността си, В. Авторът на статията е жена, не мъж. Ако за теб разсъжденията са елементарни, нека така да е. Но че са верни, такива са. Ако прочетеш както статията, така и всичките ми коментари в дискусията, едва ли ще видиш противопоставяне, още по-малко деструктивно. Споделям и някои размисли относно евентуалните причини. Това, че съм мъж, освен че явно пречи на нещо, което пренасяш от собственото си отношение, никак не променя обективността ми. наистина липсва каквото и да е обвинение, освен във виждането ти за такова - не е от мен. Под слънцето определено има много ново. Жени - мъже и мъже - жени... И ако и това не е ново, то размерите на тази неновост в съвремието са поразителни. А това полово объркване масово вреди, руши семейства, пречи на създаването на деца и още повече на здравото им възпитание.

Включване от мъж: Такива са си жените, досадници и използвачки на мъжете си! Статията е много вярна!

Аз:  Не, това пък е подобно на някои от горните преувеличение, но от мъжка страна. Скачени съдове сме. Опитвам се да насоча към решението!

Същият мъж: За жените е характерно да бърборят много и с това изморяват неимоверно мъжете, а също да клюкарят, да плетат интриги, да се изкарват жертви с цел да придобият нещо, просто са манипулативни. Най-големите проблеми във фирмите се създават от жените, работят подмолно.

Аз: Интригантството отпада, когато присъства меката любов, идваща от женствеността. А при мъжа - когато мъжествеността е силна, отпада насилието, защото присъства силен дух и дълбока самоувереност!

Р:  Съгласна съм с всичко, но... да родиш дете на 20 или някъде там - това означава да си срещнал Човека още тогава, а малко хора имат този късмет... Ако само биологическият часовник определяше нещата щеше да е много по-просто ;)

П: Не само да си го срещнал, но и двамата да сте станали достатъчно социално и духовно зрели, че да знаете как искате да си възпитате детето.

Аз: П., Р. - ако логиката е да пораснеш вътрешно, за да си готов за качествено родителстване, би трябвало да създаваме деца евентуално след 1000-та си година. За срещането - по-скоро е културално обусловено. Бракът е социална институция. Свързан е с уважение, взаимни задължения, съпричастност. Те се учат в качествени семейства, каквито има все по-рядко в съвремието ни. Как човекът да срещне някого, когато вътрешно не е срещнал Себе си?!

Т (жена): Лелеее, неее, ти ли си го писал това, не вярвам?!

Аз: Леле, нелеле, това е. Жени подобия на жени, но мъжкарани. Мъже, подобия на мъже, но женчовци. Има си естествени полярности в този свят и когато са размити, деградацията е видна.

Т: Ама... ти обичаш задушевни дълбоки разговори!

Аз:  Наистина ги обичам, да! Но си имам и мъжка част и много агресия, която постоянно сублимирам... Психолог съм, това ми е работата.

Т: Аз се лашкам между агресивни разговори (в смисъла на директност и безцеремонност) и свенливост в действията, тоест ни риба, ни рак, садо - мазо. Иска ми се да можехме да се разбираме с думи за действията си. Искам това, не искам това, добре, правим го, не го правим.

Аз: Хубаво е мъжът да се учи на това, съгласен съм. Но му е трудно - еволюционно обусловено е. А жената често не разбира и проектирайки собственото си светоусещане в мъжа, започва да го обвинява, че не я разбира, не я усеща, не се съобразява с нея. Ако мъжът няма такава лекситимия (способност за наблюдение и вербализиране на чувствата), то женският подход към него е ... по женски. Познаваш жени, по които мъжете/ съпругът им е луд по тях, нали?! Защото с памук могат да му извадят душичката, той да е доволен и още да си иска и лудо да обича такава жена. При това не говоря за грозна манипулация, а за естествено, особено при женствената жена умение за привличане, съблазняване, общуване!

Т: Не. Отказвам! Но пак се преплитат интерферентно едни и същи теми. Искам искрен и директен човек до себе си, човек, който е наясно с чувствата си, може да ги назове, да ги трансформира и да ги съобщи.

Аз: Ами, намери си психолог или приеми фактите. JЗащото мъжът може да е искрен и директен, но да си няма представа "тази сега какво и щукна, че пак се нацупи и мрънка, нали всичко беше наред допреди секунда?"...

Т: Но именно затова живеем в такъв пъстър свят, за да можем да достигнем до собствените си предпочитания, характерни за нас и само за нас и да позволим животът да ги осъществи. Тоест моят директен и смел мъж е там, както и твоята съблазнителна, деликатна жена. И контрастът е нещо, за което трябва да сме благодарни, той е онова, което създава реалността на тези предпочитания, ние само трябва да сме в крак с нея. Благодаря!

Аз:  Е, това са именно мъжки качества - директност и експлозивна пробивност.

Т:  Може всички да имаме каквото искаме, стига да сме наясно с него и да не излъчваме смесена вибрация по въпроса.

Аз: Да, получаваш това, което е в теб синхронично. Ако външно си жена в пълния смисъл на думата, в себе си имаш силен, директен и смел анимус. Тогава получаваш такъв мъж! Ако обаче жената външно е по-мъжествена, обратно пропорционално, мъжкият образ вътре в нея е слаб. Съответно привлича такива мъже…

Т: Съвсем наскоро един човек ми каза, че мога спокойно да спя с него, ако се държа като жена, а не като дете. Което знаеше буквално: Искам да ме съблазниш, да ме предразположиш, ти да си агресивната страна. И аз бях: Well, fuck you, you need to man up!
Така че... той ще си намери съблазнителката и аз ще си намеря силния мъж. То това може и да съвпадне, ама именно ако хората СИ ГОВОРЯТ директно. Писнало ми е от този фалшив баланс между "Правя се на недостъпна, но и предразполагам и съблазнявам", аз не съм проститутка, аз съм човешко същество, което може да съобщава ясно какво иска и не иска.


Аз: Това е или зряла, или мъжка позиция. Друг е въпросът, че на по-високо ниво сме повече от или само мъж или само жена. Когато човек работи върху себе си, се случва нещо като, метафорично изразено, вътрешен брак. Шива прегръща шакти. Духовният ученик е андрогин по качествата си, тоест съчетава и двете във вътрешна цялостност.








Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук: http://www.beinsadouno.com/board/forums/forum/157-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD/

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.