Добър стрес?!

Тревожността (стресът, страхът, паниката) вредни? Нищо подобно. Толкова е вярно, колкото е вярно, че кока кола с промотирания от нея дядо мраз има нещо общо с бъдни вечер... Оказва се, че не тревожността, а вярването, че е вредна, е което я прави такава. Когато човек е убеден в това от ноцебо ефекта (ятрогения), изпълнен с катастрофизирани вярвания, внушени от виждащи не по-далеч от носа си соматични механици (т.н. лекари) и сляпа наука, тогава кръвоносните съдове действително контрахират, а обикновеният адреналин бързо прераства в ужаса на кортизола.

Когато обаче човек приема, че е нормално, полезно и чудесно да изпитва тревожност, да я вижда като зареждаща го с енергия и даваща му нужното за мотивираното му и силно живеене налягане, тогава всичко се променя коренно. Тогава, дори и при силен стрес, кръвоносните съдове остават релаксирани. А в ендокринната секреция и невромедиацията стават просто чудеса. Адреналинът, вместо да тригерира производството на кортизол, с всичките му пагубни ефекти, тласка секрецията на окситоцин и допамин. Окситоцинът предпазва сърцето, а социалната му стойност се изразява в това, че човек започва да търси подкрепа, да я дава на свой ред, чувства се емпатийно свързан, част от един мащабен поток на любовта. Допаминът изпълва с чувството на вдъхновена мотивираност!

Решаваща е психичната настройка. Както винаги, виждаме, че психиката е царица в човешката система. Защото от нея зависят реакциите и на нервната, ендокринната, имунната, съдено - съдовата и т.н. биологични системи.

Стресът? Няма как без него. Липсва ли, няма и вдъхновение, няма растеж, учене, развитие... Когато човек се научи да обича, да приема с отворено сърце напрежението, живее истински - силно и красиво, с обич и човещина.

Колкото повече го надвиваш, по-силен става. Ако режеш главите, растат по две на мястото на една. Колкото повече го бориш, повече те загризва. Когато бягаш, все е зад теб и те изяжда ежесекундно!.Ако в ужас застинеш, те парализира до мозъка на костите ти...... Докато не се обърнеш и погледнеш дракона очи в очи - но вече със смирена, приятелска, прегръщаща обич! Само пред нея той кляка, усмирява се, подчинява ти се. Тогава можеш да го яхнеш и литнеш в потенциала си. Защото драконът на страха никога не ти е бил враг, а винаги е бил приятел, прикрит зад броня, огнен дъх и змейски зъби и нокти. Задачата на този огнедишащ змей горянин от самото начало е била една - да ти помогне в пътя на намиране на собствената цялост, на Себе си! Такова описание не е красиво редене на слова, а жива метафора за реално случваща се психодинамика, алхимичен и ендокринно - биохимичен процес при укротяване на страха!

Орлин Баев