Шаманска трансформация

Шаманска трансформация

 „Любовта не почива на основи. Тя е необятен океан, без начало и без край.“ Океан от спокойно, отпуснато блаженство, в което няма нужда да правиш каквото и да е, защото всичко вече е постигнато, сега. Да, тук и сега, в това чувство, да. Сякаш плаваш в океан от спокоен мир, капчица от всичкото, свързана с цялото. Колкото повече си позволяваш да си малък и слаб, толкова повече илюзията за аз изчезва в любящата, жива флуидност на наситеността с любещ смисъл. Там си и тук си, точката в кръга и кръга си. Нямаш край, тъй като нямаш начало. Не можеш да стигнеш, тъй като вече си там, точно там, което е тук. Именно тук, в това преливане на мислите ти в тези усещания, да. Оставиш ли ги да разтворят пяната на гордостта си, след малко или сега вече знаеш смисъла на това да бъдеш нищо, за да станеш всичко. Океан от флуидната сила на любовта – живей я, докато тя заживее през съзнанието, че никога не си бил ти, а тя си ти. Тогава няма ти, няма аз, има океански фини течения – силата на любовта. Трева си, облак си, земя си, огън си, него и нея си, то и те си. Просто си! Тук, там, сега, тогава, в едно преливащо се в смислена мъдрост битие, отвъд всичко познато на малката личност. Защото само когато отместиш себе си от пътя, стигаш там. Там знаеш, че нито една снежинка не пада, ако не е нужно да го стори. Няма нужда да се защитаваш – в центъра си на вълшебството, в което силата ти определя всяка събитийност. Доверие, идващо от фина мъдрост!

„Между правилното и погрешното има пространство. Там ще те срещна.“ В този процеп между определянето на това и онова, на светло и тъмно, отвъд притихналия ум, над себе си, където си Себе си, там знаеш, че няма друга истина, освен тази, която можеш да съзреш точно в това тук. Защото къде и кога очакваш да намериш любящата свобода, освен в това тук и сега, отвъд грешката и правилността?! Да бъдеш себе си – животът. Тогава не умираш, защото знаеш, че никога не си се раждал! Познавайки Себе си, си вярваш.

„Любовта рискува всичко и не иска нищо“. Само любовта носи смелост. Защото изгаря страха както огънят маслото. В любовта поемаш цялостна отговорност за пълния риск да скочиш отвъд себе си, където егото не знае, не може, не е. За да познаеш това, което знае, може и е – ти, неугасимият. Рискуваш да умреш за малките илюзии на желанията, да спреш света, спирайки ума. Така живееш през ядрото на вълшебника – ти. Заспивайки за ума, умът заспива заедно с тялото в това все по-дълбоко отпускане. Тогава знаеш, че докато спиш, си буден – за Себе си. Да, точно това различно съзнание, все по-навътре, точно така, още по-навътре и надолу по тази спирала към съзнанието на шамана – ти.

„Любовта е език, който не може да бъде говорен, нито чут.“ Там, в тази приказна земя на вълшебство говори любовта – без думи, без звук. Когато всички думи си отидат, остава езикът на любовта. Тих е този глас на безмълвието. Говори без думи и бива чуван без уши, с живата мъдрост на сърцето. Сърцето на шамана, познаващ себе си. Магията да живееш силно и истински! Тогава не илюзиите на света, а повелите на духа упътват ритъма на призванието ти да обичаш, гориш, светиш в живота и смъртта, която не съществува. Живот – тук, отвъд, тук, отвъд, във вечността!

„Любовта не е написана на книга, защото написаното може да се изтрие. Не е издълбана върху камък, защото камъкът може да се строши. Врязана е в сърцето и там ще остане вовеки.“ В това специално пространство, дълбоко във все по-наситената с магията на потенциала ти релаксация, чувстваш сърцето отвъд сърцето, нали? Онази сърцевина между тази и другата мисъл, надеждата и вярата, дълбоко в средоточието на любовта. Само там живееш. Когато сега пренесеш това преживяване във всяко чудо на всеки ежедневен миг от живота си, шаманът в теб вече познава силата си. Вярваш си!

“Любовта каза: ти вече имаш собствени криле и аз не ще ти дам повече оперение.“ Чуваш ли тихия зов на любовта? Тя е сила, огън, воля. Защото любовта е любов само когато освобождава. Понякога е меко приемане, друг път е разрязващ с непреклонно намерение меч. Жена, но и мъж, смирена прегръдка, но и здраво себезаявяване – едновременно, слети в единството на екстаза, който само любовта носи. Екстазът да летиш на крилете на любящото вдъхновение, да яхнеш дракона на нагона, осмелил се с обич да заявиш господството си пред страха и страстта.

Любовта е благост. Но е и решителна смелост. „Любовта идва с нож, а не с плах въпрос, нито със страхове за доброто име.“ Да почувстваш свободата на волята, подхранвана от любящото ти, смело сърце. Има ли по-голямо щастие от това? Да трансформираш смазващата страст до вдъхновението на любящото, отсичащо с меча на волята себезаявяване. Не е любов любовта, която не освобождава. Любовта носи истината. А тя е свобода от зависимост. Защото да победиш зависимостта е задача, за решението на която си струва да възраснеш. Тогава знаеш – любовта носи светлината на мъдростта, но и силата на свободата, Воля! Свободна воля! Намерение, намерение, намерение! Търпеливо, постъпателно, последователно и постоянно поддържано намерение. Воля, воля, воля! Любоволя!

„Любовта е безстрашна посред море от страх, а лъвът е най-красив, когато търси храна.“  Както антилопата е храна за лъва, така и страхът, страстта и изкушението са храна за любовта. Имало едно време един лъв, който като мъничък някакси попаднал в овче стадо. Растял, мислейки се за овца. Научил се дори да пасе трева. Все му се струвала ужасно блудкава и безвкусна, но виждайки как овцете се наслаждават, си мислел, че в него нещо е накриво. Понякога към стадото се доближавал някой хищник и то вкупом се втурвало да бяга. Лъвът също. Веднъж обаче се заплеснал настрани и когато стадото хукнало, подгонено от огромно оранжево същество с великолепна грива, младият лъв останал извън него. Треперейки, се скрил в храсталаците. След малко дочул тихи стъпки. Притаил се, а сърцето му щяло да изскочи от страх. Чул глас:

-          Братко, от кого се криеш тук? Няма опасности, а овцете избягаха. Искаш ли да се групираме, да се вклиним в стадото и отклоним някоя заедно? – попитал могъщият хищник.

-          Мммоля ви, ннне ме изяждайте! – заекнал младият, приемащ се за овца лъв.

-          Да те ям ли? Та аз те моля за сътрудничество, защото не успявам сам да хвана дивеч!

-          Ама, аз съм просто една овца, вие ми се подигравате? Ако ще ме ядете, поне го направете с достойнство! – прошепнал, опитвайки се да надмогне страха младият лъв.  Опитният хищник се позачудил, досетил се какво се случва и влязъл в ролята на настойник на объркания младок.

-          Братко, ела с мен, искам да ти покажа нещо. – казал той и го завел до едно бистро езерце.

-          Погледни и ми кажи какво виждаш! - Лъвът със съзнание на овца погледнал във водата, от която много пъти бил пил. Но, досега винаги била размътвана от многото копитца на овцете, а и бил виждал само тях. Погледнал отражението си и се зачудил – каква странна овца съм аз… После пак погледнал във водата и до своето отражение, видял още едно, това на зрелия лъв. Нещо просветнало в съзнанието му. След като се посъвзел от учудването и все още преминаващия през него страх, успял да каже:

-          Но, аз съм като теб!  - така осъзнал същността, силата и способностите си. Пред него се открил цял един нов, лъвски свят. Погледнал събрата си и заедно изревали така, че гората притихнала.

Любовта е могъща. Ти си любовта! Тя е приемане. Но тя е и лъвският рев на себеотстояването на свободната воля! Не е нужно да се плашиш от страха, страстите и изкушенията. Те започват да се плашат от теб, когато осъзнаеш същностната си природа. Защото са храна за любовта – за теб! Когато така осъзнаеш, че само си се мислел за овца – жертва, докато всъщност си лъвът на любомъдрата воля, разбираш че тревожните страсти са само апетитна хапка за теб. Защото мъжките и женски качества на любовта с лекота трансформират въжделенията до част от себе си, ползват ги за гориво, храна за тялото на любовта! Страхове и изкушения има – такава е същността на земния свят и природа. Сега, когато познаваш лъвската същност на смелото си, любящо сърце, от безпомощна овца, се превръщаш в господар на живота си – лъв!

Така потънал в това магично състояние, не е нужно да знаеш дали си шаман, превърнал се в лъв, или лъв, осъзнаващ шаманската си сила, когато вече носиш в себе си духа на победителя! Огледай се наоколо и виж царските си владения – гори, поля, савани, реки, езера. Мисли, чувства, усещания, спомени, нагони – излъчи любовта си към всичко и се заяви. Чуй собствения си, могъщ рев. Любов, която води към свобода – да! Знам, че знаеш, че ти се иска да оставиш и тези остатъчни мисли да си отидат, за да се вживееш в Себе си – в лъва на цялостната си личност, в любящата си, мъдра свобода да живееш силния и творчески живот на шаман! А какво е да си шаман, ако не да си човек на себепознанието, на любовта, мъдростта и свободата на духа си! 
..................................................................................

Забележка: автор на текста в кавички е мистикът Руми

Орлин Баев