Целева група на психотерапията

 Целева група на психотерапията

Забележка: долните няколко непринудени и спонтанно написани редове са провокирани от статия на колежка, твърдяща че в психотерапията се работи основно с житейски казуси и лични проблематики. Моят опит показва друго. Да, психотерапевтичната помощ може да бъде от неимоверна помощ при такива случаи, но не по-малка такава могат да дадат добрите и съзнателни приятели. След 10 години практика (2016-та год.), опитът ми говори, че резултатната психотерапия има различна целева група. Текстът е изцяло неформален.

С какви казуси се работи в психотерапията?

Зависи от школите, през които терапевтът работи, от самата му личност, от преживяванията му, през какво е минал самият той. Мен примерно почти изцяло ме търсят хора с разстройства от спектъра на т.н. малка психиатрия, тоест с неврози. Не са болни - неврозата е път с много вложени в нея уроци за усвояване. Но това са и нелеки състояния: паническо р-во, агорафобия, генерализирана тревожност, тревожна депресия, обсесивно компусливно разстройство, социално тревожно р-во, здравна тревожност, сексуални дисфункции…

Нередки са и характеропатиите: избягващо, шизоидно, гранично личностови р-ва (това са вид психопатии/ личностови разстройства - отделни нозологични единици).  

Зависимостите на свой ред представляват никак нелека задача, дори и пред опитния психотерапевт. По правило състоянията са букетни, сбор от няколко, с едно или две водещи. Никак не рядко помощ търсят и хора с психози, най-често в ремисия, като целта тук е максималното продължаване срока ѝ: биполярни, психотично депресивни, с психотични слухови, зрителни, тактилни халюцинации, налудно мислене.

Човекът идва и се тресе като есенно листо на вятъра от страх - постоянно, ежесекундно, най-често от години. Пил е хапчета (при неврози работя на чисто, без химия, освен по изключение), ходил е по колеги, по врачки, понякога е лежал и в психиатрия, но ужасът му е продължавал... Да, това са здрави хора, с житейски уроци за учене. Хора, с които обаче, за да бъде резултатен психотерапевтът в решаването на динамиката им, е нужно с всяка своя клетка да е изпитал и преживял случващото се с тях. Когато това не е така, е нормално усилията да бъдат насочени предимно към житейските казуси, личностовите проблематики и пр. При мен стигне ли се до това ниво, работата вече е на приключване... Защото житейските проблематики, след преодоляна силна тревожност, се разрешават лесно, тъй като човекът е станал истински смел, сърдечен, обичащ, решителен, знаещ какво иска и как да го постигне,познаващ се. На всичко това се е научил човекът при извличане на брилянтите, на съкровищата, скрити в благодетеля на страха си. И не, не съм аз, който помагам. Донякъде опитът и познанията ми - но това, което ги прави ефективни, е любовта, която преминава и доколкото преминава през мен. Аз съм нищо, малък варненски дришльо съм...

Орлин Баев