Пари - психотерапия - духовност

 Фейсбук дискусия относно финансовата стойност на психотерапията. Текстовете са изцяло некоригирани както смислово, така и граматически – но са автентични!

Х: Моята най - голяма благодарност към Орлин,но моля ви тук в Пловдив има такса за психолог от по 40-50 лева - кой в тази страна печели на час такава сума,та нали все пак трябва да има и хуманност става въпрос за болка за душевно страдание.Масово се печели от болката на хората ...

Л: А,някой дава ли си сметка колко тежка работа е това,да се ровиш в душите на хората е изключително тежка и отговорна работа!

Аз: Благодаря за вникването в "кухнята" - така е!

Л: Повечето хора в България обезценяват труда на терапевта именно заради ниските цени,да не говорим,че се гледа с насмешка на работата им,аз също ходя на терапия и не ми е по финансовите възможности,но това е единственният начин да си помогна,преди това години се въртях в кръг,....освен това никой никого не кара на сила,психотерапията е свободен избор,който иска да си помогне ще намери подходящия терапевт и цена,който не иска ще търси кусури и оправдания!

Аз: По-високата такса редуцира броя на търсещите те хора, когато напливът е прекомерен. А при мен е така от началото на практиката ми. Аз вероятно съм единственият в България терапевт с десет годишен стаж и такса от 40 лв., като с години ми е била 30, 25, 20, 15... Но ми се налага постепенно да я повишавам. Думите на Х. изразяват едно масово отношение на българина към психотерапията, неоценяването ѝ, неразбирането на степента на разходи и вложения, изисквани за да се обучава човек в тази професия, а и за да я практикува и т.н. Ще копирам извадка от текст от фейсбук групата "Ние" по-долу:

 Коментарът ми под писане за цената на медитативен семинар на азиатски гуру:

Това е важна тема (пари-духовност-психотерапия). Ще споделя личен опит. Аз самият имам противоречие по въпроса за парите... Сърцето ми не ги харесва. Светът обаче ги изисква. И тук принципът Божието Богу, кесаря кесаревото не е лесен за балансиране. Маса колеги се насочват още от началото на практиката си към комерса. Получава се 'Много сме духовни, но парите са най-важни!"... Отношение, което се рационализира/ извинява с клишета като "паричния поток, изобилието на вселената...". Не е лесно обаче да живееш в материален свят и без да отричаш системата му, да вместваш и материализираш в него любовта, Бога, духовността. Тук се намесват и манипулативните, дълбоко заложени в несъзнаваното ни "право"славни вярвания за бедността и нищетата, еднозначно свързани с духовността. Манипулативни, защото са крайни, ползвани за контрол и създаващи противоречие между духовното и материалното, вместо синтеза им чрез конкретизиране на духа и въздигане на материалното до духовното. Идеята е дори архетипна, изразена като вътрешен свещен брак, но и социално отразена в разискваната бинарност. Маса колеги, че и хора, с които работя, от години ме съветват да повиша таксата си - на 70, 100, 150 лв. Да, самите ми клиенти ме подтикват към това отдавна. Знам, че и сега да го направя, пак ще имам предостатъчно търсещи ме, а доходите ми ще се увеличат драстично. Но, сърце не ми дава. Да не го слушам, означава да зачеркна Себе си! Вслушвам се в интуицията си, въпреки подтиците на света, колегите, клиентите. Бавно, но все пак повишавам таксата си. Така редуцирам потока обаждания и търсещи ме. Защото понастоящем съм като телефонист - пренасочвач към колеги. Получавам над сто обаждания на ден, на които ако успея въобще да отговоря, ми се налага да насочвам другаде... Действително, балансът е в сърдечната интуиция, когато е изчистена от подсъзнателни ограничителни програми. От друга страна, не мисля, че е добре по презумпция да се приема, че парите са нещо негативно. Стават такива, когато са искани алчно и са ползвани прекомерно егоцентрично. Сами по себе си са обаче материализиран израз на духовна стойност - поне когато са употребявани от чист човек. Живеем в свят, който изисква разходи. Например, за да дойде източният гуру, разходите са вероятно около 3000 лева, плюс хонорар за самия него (предполагам поне още толкова), който той може би отдава на духовната си институция. Освен това, залата в която ще бъде проведено воденето му, е в размер на 300-500 лв/ ден. Дотук 8000 лева, покривани от около 30-на участници в семинара му, без да се отчита времето, усилията и отдаването за организация, реклама, п.р. и т.н. на организаторите. А защо българите не конвертираме тези последните фактори във финансова стойност, дали е алтруизъм или липса на себеоценка или е комбинация от тези двете, това е както личен, така и народопсихологичен въпрос. Горното споделям през личния си опит по подобна организация и познаване на цените...

Аз примерно отдавна искам да отида в Индия, Бутан, Бали, Канада, Франция - за да поживея в ашрами, които дълго време ме притеглят. Обаче имам в банката към 6000 лева - след 10 години в професията, в чиято купичка всеки странно как наднича и решава, че може да преценява това или онова... Ежемесечните ми разходи за наем, ток, вода (за кабинета), счетоводство, данъци, осигуровки, са ми 600-800 лв. Жилищни, хранителни, гориво, облекло, семейни такива, помощ на родители и пр. разходи, още 1500 лв. Получават се над 2000 лв., месечно, чиято червена лампичка започва да свети новолунно или пълнолунно... Отделно, периодичните винетки, каско 2000 лв., данък жилище 300 лв., данък кола 360 лв. и пр. Отделно по около 5000-7000 лв. годишно за обучения, които не спират и не спирам. Определено съм всичко друго, но не и алчен, обичам професията и хората, с които работя истински. Приемам хора на половин цена, нерядко и без такава, когато сърцето ми подскаже. Обаче живеем в материален свят и законите на любовта наистина не е лесно да синхронират със законите на пазарната икономика. А психотерапията, както и духовните школи и институции, са също поставени в пазарен контекст - факт. Живял съм в ашрам и знам какъв нелесен проблем може да бъде неприземената духовност, неспособността за предприемачество и адекватно пазарно присъствие. Още повече ако умът работи на принципа: "дават ми заплата", вместо на "творя и създавам доходите си". Свободните професии изискват и плам, мотивация, много качества. Защото свободата е отговорност. Имам статия по въпроса пари-психотерапия. 

С: Разбира се, че парите са важни, даже ако дигнеш таксата си ще бъдеш още по-успешен, защото колкото и да си добър, каквото и да правиш ние хората претегляме нещата подсъзнателно по най-първичния начин: цена - стойност. Доказал си се с времето, не виждам смисъл, да влизаш в единоборство със себе си, за да повишиш таксата си в рамките на разумното, разбира се. Тук подчертавам разумното, защото когато таксата е определена спрямо ефективната работа, както си написал в статията и броя посещения, не виждам нищо лошо да е 50 -60 лв. Таксата не влияе на хората! Щом е зле и иска помощ , човекът е готов на всичко! Както казва Киро, ако един зъболекар струва 60-70 лв, а ти предлагаш на хората нещо за 30, дали това ще ги привлече или ще ги накара да работят в посока, в която да се чувстват добре. Не приемай примера буквално, просто го дадох, като гледна точка.

М: Не можах да се въздържа да коментирам, просто този въпрос със заплащането направо ме реже в сърцето. Целият свят се побърка да прави пари от духовното, стана такъв невероятен бизнес, че вече дори не ми се и четат книги на известни автори, които са постигнали спокойствието в себе си. Това да достигнеш до мира, яснотата и спокойствието в себе си е не само с услията на човека, а и с помоща на Бог. Когато имаш дарба, да много е трудно, но за мен е предварително избарно от самия човек още преди да дойде тук на Земята, трябва ли да забогатее с нея?? Петър Дънов, Ваклуш Толев - забогатели ли са? Седели ли са пред тях въпросите, да се заплащат ли услията им да помагат на хората? Трудът трябва да се заплаща да, за да се оцелява, но не и да се олива човек от това, че може да помага и е станал много добър. Психотерапевтите у нас се побъркаха да си вдигат цените до безумни цифри. Ами съжалявам, но когато искаш да помагаш от сърце на хората не виждам защо трябва да искаш от тях да ти платят твоя труд и твоите вложения , след като сам е избрал човек да помага и че това е неговото призвание, защо се извърта в това пазиента да заплати всичките вложения? Не го разбирам, ако това е призвание, сърцето води и там такива въпроси с пари не мисля, че седят. Седят само, когато се гонят определено ниво на съществуване. Има ли сърце в работата, парите сами текат към човека. Не го пиша Орлине това насочено към теб, защото ти си последният сигурно останал, който и без пари ще лекува. Но усещам как всички масово търсят оправдание в това, че труда им бил огромен, ами да огромен е и дар - за всички с болки, всичко се превръща все повече в матриализация на всичко. Съжалявам за това, защото за мен чистотата на сърцето може да има само с любов и дар. Цялото това модерно обръщане на духовното в човека, как всичко става понпозно напрлаво, егото ври почти във всички станали известни напоследък психотерапевти, хора, които сами са успели да се справят и всичко се изкривява. Може ли да не се самозабравяме, когато стигнем до етап, в който вече сме достатъчно напреднали, капаните и там излизат, но има ли кой да ги види, забележи?

Аз: Така е, М. Благодаря ти от все душа за това искрено мнение. Не само моята жалка личност, но и доста колеги имат нужда от такъв отрезвяващ шамар. Затова казвам, че балансът никак не е лесен, когато имаш живо сърце, но си в материален свят. Повечето ми колеги започват практиката си с такси 40-60, средно 50 лв. Когато видят, че работата никак не е лесна, често се пренасочват към бизнес тренинги, към обучения, включително и по психотерапия, защото е много по-лесно това да преподаваш еднотипно, отколкото да си на фронтовата линия, на която всеки случай и час консултация е уникално неповторим и изисква огромна гъвкавост, усилия, много усилия и тотално влагане в подобрението на човека, за да се случи наистина! Други, предимно жени, разчитат финансово на партньорите си – no comment.  Уважавам колегите си. Споменавам факти и разисквам важен въпрос, за който в българското пространство има много неясноти. Просто границата между действително предлаганата терапевтична стойност и самоуважение и комерса и алчността, рационализирани през "…паричния поток..." е малка. Дори не е материална тази граница - сърдечна е. Имам колеги, на които таксата е 70, 100, 150 лв. Преди ги поставях над мен, бях новичък в професията си. Понастоящем обаче, че и отдавна и като постигани резултати и като умения и познания и пр., действително съм поне на нивото им. В същото време умишлено таксата ми е по-ниска от на доста от започващите ми колеги... Тънка е границата. Казваш, Ваклуш и Учителят. Добри примери! Определено в лекциите за "изобилието на вселената и финансовото благосъстояние..." не се споменават имената им... Добър разговор започна, макар и в несериозна медия - фейсбук. Бих се радвал да чуя и колеги!

 Ма: Орлине, възхищавам се на твоята отдаденост и желание да излизаш начисто пред хората, толкова откровено да засягаш тази "особена" тема за хонорарите на психотерапевтите. Чест ти прави, че в качеството на отличен професионалист не си се поблазнил да направиш тарифите си двойни. Малцина устояват на това изкушение. Моето мнение е, че цена на час терапия от 100-200 лв. е огромна за стандарта на българина и ако има хора, които ги дават това едва ли е за терапия, а по-скоро за престиж, че могат да ги платят. Терапията, говоря за дълбинната, целяща личностови промени, отнема доста време и промените не се случват обикновено в 5 сесии. Да, би могло да има някакво подобрение, но с краткотраен ефект. Така че за мен високата тарифа означава търсене на един елитарен сегмент от клиенти, който не е задължително да е най-мотивиран за работа по промяна. И все пак, психотерапията не може да бъде подарък - тя е енергоемка, подготовката за нея и развитието в професията изискват много големи финансови ресурси и тези пари трябва да дойдат отнякъде. Терапевтът, повече от всеки друг човек, е длъжен пред себе си и хората, на които помага, да се поддържа в едно много добро състояние на тялото и духа, защото той е инструментът. Ако инструментът е разстроен и свири фалшиво, какво става с търсещите помощ? Болен лекар как ще ти помогне, а и ще му се довери ли някой? Аз съм избрала тази хуманна професия, не за да забогатявам, а за да израствам като личност и доколкото мога да повеждам и други хора по пътя на себепознанието и хармонията. Но в икономическа ситуация като нашата, нямам право да живея в някакъв фантазен свят и да не искам справедливо заплащане на своя труд. Нямам право да ощетявам себе си, децата и близките си, затова, че аз съм избрала този път. Така че 40-50 лв за час добра терапия е закономерна стойност. Макар, че аз лично работя за много по-малка, понеже отчитам местоживеенето си, Бургас и все още се развивам в професията. Както във всяко нещо- изисква се баланс.

Аз: Благодаря ти за искреното мнение, Ма.! Когато питам въпросните колеги с такси от по над сто лева, или отклоняват темата, или казват "ами, уважавам се...", „когато искам повече, идват хора, които могат да плащат повече!“. Като попитам – а за какво плащат, за да работят по себе си, или да се похвалят с това, че плащат при теб, защото си „на телевизора“, отговорът е „Е, знаеш как е, но парите са ми много важни!“… J Докъде е самоуважение и себезаявяване обаче и откъде започва алчността, рационализирана по всякакви начини, е друг въпрос. Засега в бг пространството освен мен никой колега не засяга тази тема директно. Да, добре е да има развитие, надграждане по всякакви начини. Донякъде е нормално след много години терапия да поставиш и по-високи такси. Донякъде, с мярка. Отвъд това, има и други начини за развитие, по-творчески. А доста колеги не стигат до тях, а влизат в търговско препродавачество. Явяват се дистрибутори - дилъри на метода на някой си, самопоставяйки се за определящи годности на други, без самите те да са актуални и активни практици, а бидейки единствено предприемачи и преподаватели в разискваната област най-често... Някои карат други да им работят "на ангария", на 50% и т.н. Други си отварят интернет бакалийки: "Добави в количката" една пръчка салам кучешка радост, "Визуализация 7 стъпки за премахване страха от извънземни" и "Статия: самочувствие за шампиони"... :) Сърдечното чувство ми казва да давам свободно, но кой знае, може би колегите са почерпили мъдрост от "Финансовото изобилие на вселенската благодат"...  Добри бизнес изяви, които ако са правени с присъствие на сърдечност и човещина, със смирение, са о'к. Въпросът е, че ако липсва дълбоката човечност в професия, определяна истински именно от нея, а се разчита само на титли и телевизионни изяви, остава единият бизнес... Затова е специална професията ни - работи с душата и духа на човека. По-чисто и свято от това има ли?!

Държа да отбележа, че с размислите си не визирам никого лично, а разсъждавам принципно!

Ж: Бог да ви пази и води, НУЖНИ СТЕ!

Ма: Благодаря Ви, че имате очи да видите смисъла на тази професия и можете да оцените ползата от нея за обществото!

М.Т: Добре е да се цените, когато става дума за пари. Но по -важно е да се фокусирате върху свършената работа, върху ефекта.

Аз:  Ефектът идва, когато се фокусираш върху процеса! Иначе се спъваш.

К:  А всъщност това е работа като всяка друга / без знак за равенство обаче ;)/ Не искаш от хлебаря да пусне хляба без пари или за жълти стотинки с довод, че има гладуващи или шивача да шие безплатно и т.н. Редно е паричната стойност да е еквивалент на качествено измерение. И адмирации към хора, които подценяват труда си за добри каузи и порицание за тези, които са се надценили, за да си задоволят комерсиалните си комплекси. Все пак това е работа на частен принцип, когато ЗК поеме психотерапията и ако изобщо това стане е друга тема. Какво да кажем за учителите например... някой добри дават частни уроци и родители роптаят, но не си дават сметка каква тежка работа е работата с деца и ако си седиш на заплата трябва да умреш от глад. Подобно е и с частните лекарски прегледи, психотерапията и други. Та в общи линии злодеи няма, има сбъркана система - не може да продаваш труда си на безценица, когато животът е скъп. А дори и цинично погледнато, но е по-добре и за двете страни /предлагащ услуга и купуващ такава/ да има 10 пациента/клиента за x 40 лв., отколкото 1 за 150 лв. Това важи и за бизнеса, ако щете. Много алчни и прохождащи млади бизнесмени се опитват да продават "златни" ябълки на беден народ и се чудят защо не върви.

Аз: К., ако от утре поставя такса от сто лева, пак ще имам осем души на ден - но не го правя, въпреки пазарната възможност да го направя.  Напорът на пациенти/ клиенти отново ще бъде устойчив. Но, не го правя по две причини. Първата - социалната. По-горе Мариана го каза много добре. С такава такса бих привличал предимно хора, които идват не за да работят истински по себе си, а за да кажат "Аз ходя на психотерапия и тя ми струва сто лева...!" . Макар че в популацията, която може да плаща такава такса има и супер готини хора, се увеличава броят на хиалуроново – силиконовите кифли и психичните локумки J , нарцистичните "величия", снобарите и надувките (популярно говорейки). Обаче в такива не само, че няма сърдечен живец, но и не искат да го има. Не са ми интересни, дисонират с ценностите, с които аз се стремя да съм акордиран. Липсата на мотивация за реална промяна в посока човещина, което е чест факт при такава социална извадка, просто не е ... моето нещо. Сега, когато такъв ме потърси, седне пред мен и осъзная липсата на каквато и да е мотивация за въпросната работа по акордиране, просто отказвам. Защото работата ми е да спомагам акордирането на човешката душа по божията арфа, а не да лепя спуканите гуми на дисониращи с безкрая егота, така че да могат да бъдат по-големи егота. Държа да виждам как неврозата превръща графита в диамант, страха, вината, гнева и тъгата в дълбока обич, мъдрост и истинност. Обичам да работя с хора, които са "солта на живота" - интелигентни, изстрадали, готови за учене и растеж, с живи сърца и души! Второ, слушам интуицията си. Чувствам, че разумно повишаване е о'к, но при повече себезаявяването ми преминава сърдечно интуитивната ми граница и спрямо възможностите на обикновените и стойностни хора, преминава в психопатно емоционални зони...

T: Аз имах щастието да попадна на безценен терапевт, човек чиято дейност е кауза и смисъл, не на търговец. Истинският терапевт трябва да знае и кога няма нужда от него, кога си е свършил практически работата. Благодаря ти, Орлине!

СВ.: Всички са човешки същества и всички имат нужда от помощ, независимо бедни ли са или богати, скъперници или с широки пръсти. Ако си толкова великодушен Орлине и вярваш в разума и чувството за благодарност на своите клиенти, защо е необходимо да заявяваш конкретна такса? Не е ли най-правилно и алтруистично, всеки да плати според възможностите на джоба си?

Аз: Мислил съм за това - тогава обаче бих бил като селска врачка...

А: Има един принцип в мениджмънта на хора : "На най-добрите си служители, каквото и да им плащаме, винаги плащаме твърде малко. На най-лошите си служители, каквото и да им плащаме, винаги им плащаме твърде много". J Мисля, че е приложим и в сферата на услугите. Подкрепям думите ти, Орлине!

П: Точно за това са толкова много клиентите ти! Ти влизаш под кожата и стигаш бързо до сърцето. В резултат болестите си тръгват, но остава огромното желание за учение и развитие. Човек се чувства "опиянен", мотивиран от харизмата ти и не му се иска да те "зареже", дори когато се чувства успял и победител, защото енергията ти, себеотдаването и личния пример са абсолютно заразителни и всеки иска да те има по-близо до себе си! И на това цена не може да се сложи!

Относно цената на работата ти съм на мнение, че вътрешният ти усет е много точен и няма как да прекалиш в "+" или "-". Ти си "вътрешен" лекар, но за разлика от медицинската "конфекция", можеш да предотвратяваш болестите, а не само да ги лекуваш. А това наистина е скъпо! И всеки предварително може да си направи сметка къде да инвестира парите си - в това да има здрава психика или да хвърля хиляди левове по аптеки, болници и други спасителни институции! Черно на бяло се вижда, че работата ти помага на много от нас да се чувстваме добре в кожата си и цената за това е напълно оправдана! А твоите колеги с такси от 100-150 лв няма как да са "народни" психотерапевти! Те сами се превръщат в обслужващ персонал на една малка част от родния "хай лайф", за която е модно да си правят душевен лифтинг. И тяхната не е лесна! J

Аз: Да, не е лесно да служиш на мамона, показно вадейки на имиджовата си витрина празни, но лъскави опаковки, докато в пустия склад на душата ветрее зимен студ...

Д. (мъж): Ето го и моето мнение. Познавам Орлин и като приятел и като специалист, и определено мога да кажа, че много рядко се срещат хора като него - толкова добри специалисти. Но това, никак не означава, че той трябва да раздава безплатно услугите си. Това е неговият занаят. Всички сме хора, и всички живеем в материалния свят. Сметките трябва да се плащат, целите трябва да се гонят, живота трябва да се живее. А за целта си трябват пари. Един специалист предлага услуга, и съответно трябва да бъде възнаграден за това. А психолозите са в доста тежка среда...представете си колко хора минават през офисите им ежедневно и с колко лични драми и проблеми трябва да се справят! Няма безплатен обяд. Аз съм ЗА трудът на всеки специалист да се заплаща подобаващо. Помага ли? Да, помага!

Н: Другото, което е, че безплатните услуги не се ценят. Хората си мислят, че щом го "даваш" безплатно, то не струва или не е достатъчно качествено. Разбира се цената трябва да е измерима с възможностите на обществото в дадената страна.

Е: И аз това съм забелязала. А и колеги го споделят. Безплатното не се цени, освен от единици - пропускат срещи, не се обаждат, отлагат за щяло и нещяло, не полагат усилия. Затова стигнах до извода, че ако се цели промяна у един човек/организация/общество, то трябва той да даде. Може да не са пари, може да е труд, усилие, ангажимент, но ако не даде... трудна работа.

М.С: Не знам какъв е спорът, като си има два железни принципа: всичко, което не си струва, е скъпо; всичко, което си струва, излиза евтино!

J J J