Коя реклама продава?

Изкуството на въздействащата, често не по особено морални начини реклама, водеща до стабилно пазарно ситуиране. В случая гледащият мъж несъзнавано се идентифицира с образа на властова фигура, мафиот, лошо момче, постигащо целите си и задоволяващо агресията си без задръжки. Гледащата жена пък, автоматично започва да харесва пицети, тъй като задоволява несъзнаваната си потребност да бъде с властова фигура, с лошо момче. При това рекламата действа абсолютно подмолно - може човекът да е на високо интелектуално ниво, съзнателно да живее по напълно различни принципи... На базисно, подсъзнателно равнище обаче, във всеки нормален мъж и жена живее лошото момче/ момиче и рекламата ги активира. Ако продаваше високо културен продукт като добра книга, такава реклама не би имала никакъв успех. Но тя продава храна - а нагонът за оцеляване, свързан пряко с храната, е тясно преплетен със сексуално - агресивните нагони, част от разискваните архетипи. Do you eat pizzeti?

Дали ако човекът е на високо интелектуално ниво, рекламата не би му въздействала?

Интелектът би имал връзка, ако спомогне за разширеното съзнание. На практика често го засенчва с гордостта си, а подсъзнателното рекламно послание се промъква преспокойно... Не казвам, че рекламата е добра. Казвам, че действа на неосъзнатия човек. Дори е тъжно, че действа. Малцина осъзнават дълбоките си динамики и връзката им със социалните сугестии - интелектът тук е само начална предпоставка за незадължително случване на осъзнатост. Повечето хора живеят почти насън, без да е задължително да са интелектуално глупави...


Рекламата е лъжа?

Рекламата създава потребности там, където ги няма, пласира безсъдържателност в лъскави опаковки (буквално и преносно) под ореола на стадното, модно мислене, създава несъзнавани конфликти и предлага съзнавани решения чрез закупуването на лелеяния продукт!

Не винаги е лъжа. Но нерядко е. Защото представя зловредното за здраво, прикрива алчни мотиви зад алтруистични фрази и усмивки, проводник на его интереси е, вместо на духа на доброто и любовта, промотира потребителското мислене, което убива истинското щастие, често разделя хората на имащи и нямащи, като отклонява вниманието от това да бъдеш, да живееш човешки и богоугодно, сугестира овчедушна стадна клишираност на мотивите и изборите на човека, създава фалшиви фантазни или твърде материалистични ценности и така погубва досега с призванието и целта на самото раждане на човека и пребиваване тук в този свят.

Добрата стока или услуга нуждае ли се от реклама и има ли и добра реклама?

Нуждае се от по-малко реклама, тъй като хубавото само по себе си си е реклама. Но се нуждае. От различна реклама - честна, искрена, силна, добре представена. Защото има и добра реклама, заявяваща дадена услуга или продукт, които иначе биха се загубили всред многото други, както блясъкът на звезда е заслепяван от светилниците на малките фенери на илюзиите.

Кой и кое не се нуждае от реклама, но въпреки това е много търсен/о?

Наистина не се нуждае от реклама този, който не държи да присъства на пазара. Не се рекламираш, а заявяваш това, което преминава през теб и не може и не бива да спираш да преминава! Тогава вече не предлагаш продукт, а виделина, прорязваща този свят на здрач... Такъв човек живее по законите на Бога - свети. Като извор е,  а притокът на жадни пътници, уморени от пустинята на безлюбието, е безспирен. Такъв човек обаче не черпи твърде много ресурс от тези пътници, а от любовта, мъдростта и силата на Живота, принципите на който провежда през себе си. такъв човек не може да се нарече вече търговец, защото е мъдрец. Да, нуждае се от храна, подслон, дрехи, придвижване, длъжен е да си плаща данъците и осигуровките... Затова му се налага и да приема известен ресурс от търсещите продукта или услугите му. Но винаги модерирано, смирено, като критерият е живият глас на сърцето!  

Орлин Баев