Да си добре приспособен към болно общество ...

Djidu Krishnamurti

 "Някога ръководех световна организация, основана през 1911 г., която имаше хиляди членове в много страни. Самият аз я разпуснах през 1929 година. Тогава заявих, че няма път към истината и че никоя организация или организирано вярване във вид на религия не може да доведе човека до истината или до неговото спасение. Заявих, че в така наречените духовни въпроси няма авторитет, водач или гуру и че цялото това последователство развращава последователите. Вие трябва да си бъдете собствените духовни учители и собствените последователи.

Да си добре приспособен към болно общество не е знак за добро здраве!" Джиду Кришнамурти

Добре е да уважава човек мъдър духовен Учител, да се възхищава на дадена историческа фигура като Йешуа, Сидхарта Гаутама, Беинса Дуно, Махавира... Чрез възхищението и преклонението се учим, стремим се да придобием качествата на обекта на възхищение. Но, ученето е твърде различно от кучешкото, фанатично преклонение. Разликата между здравото следване на мъдри насоки и болестното възвеличаване на нечия личност или система, е именно във фанатизма. Никой истинен мъдрец не желае слепи последователи, а хора, които в самите себе си преоткриват мъдростта. Ако някой търси последователи и обожатели, които да следват сляпо каузата му (понякога и насилнически, с военни и терористични действия), никакъв учител не е, а поредният психопат.

Не отричам предаването на знания от Учител на ученик. Говоря за липсата на фанатично прилепване, произлизащо от невротични страхове и психопатни компенсации.

За добрия учител: скоро една прекрасна жена, с която работя, каза следното: "Учех в НАТФИЗ актьорско майсторство. Имах избор между двама учители. Видях, че единият произвежда лоши копия на себе си, като автократично стеснява избора и казва как ТРЯБВА да се играе. Другият те учи да разкриеш собствения си потенциал. Дава валидни правила и насоки, но те насочва към автентичността ти. Естествено, че избрах втория!" 

Има една високомерна гордост и желание за "ние сме по-специални" във вярващите християни, мюсюлмани или юдеи, каквито не съм забелязал при будистите, хиндуистите. тантра и даоските, дзогчен практици... Такава гордост е тясно ограничена, сляпа, от показващия пръст не виждаща посочваното слънце, от сянката на собствената си гордост не съумяваща да живее в препоръчваните иначе прекрасни послания...

Има естествена религия - пътят на човека. Целият ни живот по право е такава религия - път по извличане на опитност от обусловеното съществуване, с който да напълним сърдечната си чаша. Път, в който ние като вечна божественост да опознаем самите себе си от позицията на преходността. Всичко, което дисонира с тази естествена религия и път на човека, пък било то църква, учение или наука, е пепел...

Орлин Баев