Себеактуализиращата тенденция - три съставки

 Фокусираният стремеж към дългосрочни цели, високата адаптивност и интелект като част от себеактуализиращата тенденция

Заглавието на статията, която коментирам, е гръмко, жълто вестникарско, поставено от журналист и няма реална връзка с изследването зад него. Снимката от нет сайта също подвежда - съвсем не винаги става дума за финансово предприемачество, а за творчески плам. В статията се говори, че двама еволюционни психолози (Сатоши Каназава от London School of Economics и Норман Ли от Singapore Management University) стигат до интересни изводи след мащабно проучване. Заключават, че при масата хора, критериите за щастие никак не се различават от тези на древния човек от преди примерно милион години. Ползват "саванната теория" от еволюционната парадигма, за да обосноват изводите си. 

Повечето хора са щастливи, когато живеят в умерено населени райони, в които условията на средата са предвидими, промените бавни, както и се чувстват щастливи при контактите с приятелите си. При една малка и непредставителна, но важна като достигнати изводи извадка, тези с по-висок IQ, са отчетени разлики в сравнение с основната популация. На хората с висок IQ и мотивация урбанизираната среда дори създава в тях предпоставки за щастие, а срещите с приятели са доста по-редки. 

Защо така? Дали умните и способните не обичат приятелите си и не черпят радост от общуването с тях. както и как така се наслаждават на гъстата населеност и добре я понасят!?! Дали при тях "саванните" условия за щастие не важат? Важат и още как. Не че не обичат приятелите или природата, но през по-развитите си неокортексни интелект и мотивация, следват дългосрочни, творчески цели, свързани с бързо мислене, неотклонни усилия и стремеж! Урбанизираната среда предоставя условия, при които вътрешните флуктуации и търсения при преследване на целите резонират с външните промени, виждани като възможности, а честите срещи с приятели отнемат от времето, което ако зависеше от такива хора, би било нагнетено с пъти. Те го компресират, но все пак, това само 24 часа, само 365 дни и само някакви си може би 80-90 пъти по 365 дни, като тук осъзнаването ценността на всяка секунда неотменно присъства. 

Дали са психопати? Не, креативни личности са, които ценят творческия поток, преминаващ през тях - изявата му изисква време и много ресурс, както и иновативност, която синхронира по-добре с условията на града. Дали обичат? Да, много повече дори, през творчеството, част от любовта! Всъщност, говорим за себеактуализиращата тенденция и себеактуализираните индивиди, както би ги нарекъл Ейбрахам Маслоу!

Орлин Баев