Как се лекува страхът от самота и изоставяне?

Как се лекува страхът от самота и изоставяне?

Забележка: в текста е вложен принципът на парадоксалното намерение, целящ провокиране на осъзнаване. Актуално вложеният смисъл е огледален, обратен на написаното.
....................................................................................

Според мен, страхът от самота се лекува, като не оставаш сама. За целта е нужно да бъдеш максимално лоша компания на самата себе си, да си отрязала всяка връзка отвътре с любовта, с вселената, с Бога, със собствената си автентичност - това следователно са нужни предпоставки за лечението. След това - прилагат се прийоми като 'висване на врата", натрапливо изискване на внимание, настойчиво звънене, пращане не по-малко от 354 смс-а в рамките на три часа, заляти обилно с дресинг от whatsap и viber писания и прозвънявания. Не е добре да се забравя и фейсбук месинджъра, както и добрия стар скайп. Най-важното: не оставай сама и за миг. Това е кошмар. Защото тогава ще ти се наложи да осъзнаеш какъв заложник си на въртопите на неспиращия да чурулика, свисти, пуфка и скърца ум, стремящ се с интелектуализирания си негативизъм да те държи далеч от страха на детенцето в теб, чувстващо се изоставено и необичано. В никакъв случай не оставай сама, не медитирай, не спирай ума и най-важното, потисни това детенце дълбоко, заключи го с катинарите на изтласкването и напрегнатото стоене далеч от себе си. Никаква вътрешна работа - тя е пълна ужасия, забрави. Е да, така можеш да си като черна дупка, теглеща енергия, внимание, грижа и присъствие, но какво от това - така не си сама, самотна и изоставена. А ако адресатите на засмукващите ти изисквания смеят да се отдръпнат, само да са посмели. Тогава автоматически хистерично се разболяваш - няма къде да мърдат, ще дават внимание и грижа, това е! Сега, в никакъв случай не се доверявай на себе си - защото там в дълбокото е това гадно чудовище, хлапето, което го е страх - потисни го максимално силно. Как? Ами, чрез свръхконтрол, постоянно мислене, нащрек, много работа, изстискан чар и на всяка цена печелене на свръхважните други - например така. Има и вариант глезене и държане като голямо дете - зависи какво предпочиташ?! А можеш и да дразниш! Защото получаваният ответен гняв е все пак внимание - по-добър е от нищо, нали?! Или да представяш постоянните си щения и смучене на внимание, като любов. Просто заявяваш, че е такава и толкова! Обикновено се хващат на въдицата, особено ако и ти си вярваш, че е така!

Също - колкото се може по-рядко излизай от фейса и нон стоп обсъждай този или онзи изключително важен факт. В никакъв случай не пропускай да прочетеш какво е написала Тротоарка Ивановна Петровска за онази рецепта, клюките, светските новини, селфито на Мимиту, а и твоето собствено. Следи за лайковете - когато шернеш мисълта на някой умняга, са повече, пък и ти правиш такова едно впечатление... Знаеш, че когато лайковете са малко, става лошо - така зейва дупката отвътре, че господарите на кармата майчицата си разплакват. С лайкове напред към спасяване на положението!

Много важно: не чети книги! Като четеш, се налага да си сама със себе си, да се фокусираш, да напрегнеш мозъчето в преработката на графемите във вътрешен жив филм - е, не! Първо, да спреш да мислиш разнопосочно нефокусирано, второ сама да останеш с книгата, трето, да спреш невротичната защита от хаотично ментално подскачане - ами тя нали затова е защита, да те предпази от изродското хлапе, дето реве вътре в теб и да му запуши устата. Решително и твърдо нье! Е, някога можеш да пробваш някоя бозичка, смесена с айрянче и компот от джанки в писмен вид... Но, внимавай да не прочиташ повече от десет реда последователно, преди да се отплеснеш...

Не забравяй да гледаш редовно, по няколко часа на ден телевизия! Особено риалити чалга предавания, Слави Ганьов и новините, казващи ти как да мислиш, какво да виждаш и искаш. Така биберонът на домашния хипнотизатор, телевизорът, ще поупои емоционалния глад, който така смело заключваш в килера на подсъзнанието си! Браво, точно така!

В никакъв случай не поставяй здрави граници, не казвай "не!" и не заявявай автентичността си! Ззнаеш, че така важният друг може да те види като лоша и да те изостави, нали?! Затова търпи, мълчи и гълтай! Така подсъзнателно даваш сигнали да бъдеш тотално маргинализирана, но... Но ако пробваш да се заявиш и да бъдеш себе си, става страшно, знаеш. Тогава ти се налага сама да пегърнеш и приемеш себе си. Е, не - по-лесно е да ти се налива отвън...

Добре се лекува страхът от самота с преяждане. Или с пиене. Или пък с антидепресантче и транквилантче, желателно поляти с нещо твърдо за добавка - ето, дори психиатърът те разбра и веднага ги изписа!

Въобще, варианти много, но най-важното - не бъди добра компания на самата себе си! В никакъв случай!

Орлин Баев