Велик ден

Велик ден

Великден, в поп фолк традицията се свързва с боядисани яйца, евентуално палене на свещичка в някоя институционализирана сграда (църква), трапези и храна... Дали в това е същността му и само в пролетния ден ли се случва?!

Велик е денят, в който Божественото надмогва материалните условия и се възкресява! Самата дума въз-кресява означава осъществяването на дело на обозначаваната от кръста символика. Вертикалата на кръста е духът, а хоризонталата е материята. Да възкръснеш означава да се въздигнеш в позиция, надхвърляща бинарността. Да погледнеш от недуалната позиция на света на истината. А тя е любомъдра. Само любовта трансмутира бинарното знание в мъдрост и своеволието в свободата на истината. Защото не е ли целта на човешкия живот именно съвместяване на земните противоречия през призмата на една по-мащабна и висока от тях, холистична перспектива? Да възкресиш месията в себе си, означава да използваш парадоксите от сблъсъка между земното и небесното като гориво, с помощта на което да познаеш Себе си през проявленията на себе си. Защото нали не мислиш, че ти си тези временни телесна, нагонна, емоционална, чувствена и конкретно ментална обвивка, през които се проявяваш?! Вътрешното, езотерично християнство ни казва, че тялото на славата, изразено през библейската история на явяването на юдейския пророк пред учениците три дни след разпването, е не само алегория, а пряко заявена истина, цел на всеки съзнателен човек, ученик в земното житие битие. Тяло на славата, изява на божествения, истинен свят - царството божие. Не, нищо общо с чистилища, адове и райове ... Адът и раят, били те живени през мисълта и чувствата на обусловения в материята човек или в развъплътено състояние, са просто по-фината част от същия тренажор на духа. Не, не говоря за астрално и ментално тяло - нито проявени в земните ни животи, нито след илюзията на т.н. смърт. Говоря за непреходността на любовта, мъдростта и истината, за един свят - дом, отвъд "ръкавиците" на интелекта, чувствата и сетивността. 

Последователите на събуждането (будисти) наричат възкресението преминаване в състояние на бодхисатва, в телата на вечността: нирманакая, самбогакая, дхармакая. Дхарма, надхвърляща кръста на карма. В това тяло адептът може да се овеществи, материализира, както и за миг само да изфини носителя си, от етерен, през астрален, ментален, до Себе си - дхармакая. Ако юдейският повелител на материалното разпъване (символът на кръста) и надмогването му в духа го е направил, всеки човек в потенциал може да повтори този подвиг. Нещо повече - дотогава само се учим да живеем, а едва след този преломен момент започва Животът! Не можеш да познаеш това с ума - единствено сърдечният разум никога не го е забравял!

Орлин