Обществото като Драма
След като
обрисува една доста безрадостна картина на човешката единица в обществената
схема, Бъргър ни описва как същото това общество с неговият вътрешен и външен
контрол може и трябва да бъде трамплин за вътрешна свобода и дори екстаз на
всеки стремящ се към тях индивид. Лайтмотивът е, че животът е „сцена”, на която
ние играем ролите си също като актьори, но можем да изпълняваме репертоара си,
без да биваме погълнати и обсебени от него, а вместо това да бъдем в постоянен
контакт с Истинското си Глъбинно Аз. Питър Бъргър подчертава че
манипулативността на социума е не само желателно, но и задължително преодолима от Съзнателния индивид, който
заслужава именуването си Човек. Как да постигнем Свободата и щастието?
Свободата като Право на Избор
Свободата
не е свързана с живот извън обществото и не предполага липсата му, а е по-скоро
една постоянна връзка със Себе си, с това Аз, което е играчът на поредната
житейска и социална роля. Единствената
реална свобода, която имаме, е правото ни на избор, във всеки един момент от
живота ни. Макар че обществото се стреми да отнеме и ограничи дори това
наше рождено право, възможността за вътрешен избор на посока на мисълта и
състояние на съзнанието винаги е налице. Обществото се състои от индивиди и
колкото ние зависим от него, толкова и то зависи от нас.
Илюзия за Свобода
Често бягство на човека от
обществото, се явява общественото неподчинение, саботаж в по-малък или по-голям
мащаб и форма – например, като се почне от революциите, мине се през
престъпността и се стигне до ежедневно прескачане на прости социални правила и
културни норми. Такива форми на протест дават на практикуващите ги чувството за
свобода.
Вътрешният Свидетел
Друга, доказано приложима
и адекватна от позицията на интегралния живот форма на постигането на чувство
за свобода в рамките на обществената структура, е вътрешното оттегляне
(detachment). Човек живее в социума, изпълнява ролите и задълженията си, но ги
прави точно като роля, играе ги, докато вътрешно остава привързан към центъра
на съзнанието си, към Свободата на
вътрешната си безграничност. Това обаче съвсем не е лесно постижимо – човек
трябва да притежава високо ниво на вътрешна енергия, за да може да се
дистанцира от ролята си, да остане във вътрешния си център като запази
спокойствието и радостта си при всички житейски обстоятелства, без да бъде
погълнат и обсебен (съзнанието му) от тях. По този начин човек престава да бъде
марионетка на конци, и дори може да манипулира обществените структури, защото
придобива ясна визия за ставащото във всеки един момент и за системата като
цяло.
Екстаз
Екстазът, погледнат от
позицията на ежедневието, представлява именно това умение да се дистанцираме от
ролята си, да я видим в ясна светлина, да не бъдем погълнати от нея, да
разберем, че тя не е нещо меродавно и строго задължително, че има много начини
за изпълнението и промяната й. Трябва да се дисоциираме от „злокачествената
вяра”, тоест от пълното разчитане на нормите, правилата и формалностите на
обществените структури и институции, и да се освободим от вътрешната си
зависимост от тях.
Извод
В заключение: обществото е
необходима и практически задължителна структура на взаимно съществуване на
човешките индивиди. Това, което прави тази структура толкова депресираща и,
както казва Зигмунд Фройд, превръща всеки човек повече или по-малко в невротик,
е липсата на мъдрост и знание в тези, които стоят на върха на пирамидата на
това общество, които насочват, по-точно манипулират човечеството по пътища и
начини, далеч не в хармония с тези на Космическия Пулс и законите на битието в
по-широк мащаб. Както се казва в българската поговорка, която като българи
имаме честта да знаем: „Рибата се вмирисва откъм главата!”. Някои социолози и
психолози, такива като Конфуций и Буда, твърдят, че причина за всяко човешко
страдание, е невежеството – преди всичко за самия себе си, както и за света в
който живеем. За да бъде човешкото общество радостна и естествена структура, а
не затвор, както правилно е забелязал Питър Бъргър, и за да бъде човек
съзнателно творческо същество, каквото му е предопределено да бъде, вместо
кукла на вериги, каквато представлява сега, съвременното общество трябва да се
свърже с космическото. Но при положение че засега хората не могат дори да
заживеят в хармония едни с други и продължават да се обособяват в племенните си
структури, наречени държави, как може да
се очаква да станат част от един по-всеобхватен и мащабен социум – та те дори
не приемат съществуването му и не знаят за него. Нека си представим че сме на
няколко светлинни години от родната ни красива планета – нима тогава ще се
определяме като американци, англичани, българи или японци? По-скоро като
земляни, не мислите ли?
Орлин Баев, психотерапевт
..........................................................
Забележка: Статиите „Човекът в
обществото”, „Обществото в човека” и „Обществото като драма” черпят
вдъхновението си от книгата „Покана за социология” на Питър Бъргър и интернет материали.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук в коментарите!