За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

сряда, 8 юни 2016 г.

Обществото в човека

 Обществото в Човека

            Сякаш четвъртата глава за човека в обществото не е достатъчно депресираща, в главата „Обществото в Човека”, авторът задълбочава поразяващите за непросветения ум  разкрития! Бъргър пита: „Ако обществото е като затвор, тогава защо повечето хора толкова лесно и охотно понасят бремето му?” Отговорът му е че обществото контролира човека не само отвън, но и че е ВЪТРЕ в него и човек представлява своего  рода марионетка на конци, с илюзорна свобода и мнение: „Обществото не само определя какво правим, действията ни, но и какво сме, същността и съзнанието ни.” С други думи, социумът определя ИДЕНТИЧНОСТТА ни, самосъзнанието ни. Защо се подчиняваме на този неумолим контрол на обществото, отвън и отвътре?  Защото най-често ние самите искаме точно това което обществото очаква от нас. Ние ИСКАМЕ да се подчиняваме на правилата. Те ни дават усещането за сигурност и ни предпазват от бремето да мислим и осъзнаваме света и живота какъвто е. Ние искаме да бъдем послушни пионки на обществения механизъм. Положението ни в обществото определя кои сме и какво правим през живота си. За да обясни как се случва това, Бъргър използва три основни концепции:

1)      Ролева теория
2)      Социология на Знанието
3)      Теория на средовата принадлежност

Така, в края на краищата, Бъргър казва, че не само сме затворници във физическия затвор на социума и роби на правилата му, но и сме ментални затворници на социалния контрол и неговите структури, които стават неразделна част от нашето „аз”, от идентичността ни, тъй като ги интроецираме в себе си.

I) Ролева теория  –  Ролята представлява очаквани и желателни отговори и реакции на определени очаквания и параметри, рамки, норми. Ролята осигурява на личността модел, според който да се държи в определена ситуация. Ролите контролират не само поведението на човека, но с течение на времето и мислите и чувствата му, защото личността на човека се превръща в ролята която изпълнява. Хората стават ролите, които изпълняват. Ролите които изпълняваме се превръщат в наша идентичност – в нашата социална идентичност. С раждането си в определено семейство, среда, с възпитанието и образованието, което човек получава благодарение на тази си среда, на него му бива преподавана и ролята, която най-вероятно ще го движи през целия му живот. Например, възможно е циганче което рови из кофите за смет, да има коефициент на интелигентност 170 – едва ли някой някога си е направил труда да изследва природната му интелигентност, но ролята която получава, липсата на образование, начинът на препитание, езиковата и хигиенна култура, формирането на определени обществени навици и стандарти, запечатвани в него през детството му, предопределят бъдещето му в обществената стратификация! Така заучената роля бива поддържана чрез постоянно потвърждаване от другите членове на обществото – както и от заобикалящите човека с подобна роля, така и от тези, които имат друга роля с тяхното дистанциране или стремеж към нея (според желаността й). Възможно е човек да премине от една роля в друга – Бъргър нарича процеса трансформиране. Преминаването към по-желани роли е труден процес, изискващ всички сили на индивида, докато обратният процес на преминаване в ролята на по-ниска социална позиция е бърз и нежелан. Етимологията на думата личност от латински в производните му езици е следната:  Persona = Mask = Person! Следователно, според Бъргър, с когото, надявам се, сме съгласни, Личността е маска, репертоар от роли, процес на изпълнение, отъждествяване и потвърждаване в очите на хората последователност от адекватни, очаквани от тях (от обществената структура) отговори и действия. По този начин, голяма част от така наречената честност и искреност представляват просто част от ролята на демонстриращия ги.

            Социалните структури подбират онези индивиди, които са подходящи за тяхното функциониране и по един или друг начин елиминират онези, които не отговарят на очакванията им.

II) Социология на Знанието – Според Бъргър: „Идеите, също както и човека, произлизат от определена обществена среда”. Даден човек мисли през схемата на възприятие, дадена му от средата, в която е възпитаван и в която живее. Така дадена мисъл може да бъде проследена от мислителя към социалната му среда. Визията на мислителя зависи от средата му, от идеите и разбиранията, предадени му от родителите, връстниците, училището, медиите. Това, че даден факт се възприема по определен начин от достатъчно количество уважавани от човека членове на социума, го кара да го възприема по същия начин, като подсъзнателно приема груповата визия за вярна.

III) Теория на средовата принадлежност – като член на обществото човек винаги е формален или неформален член на различни групи, които формират, поддържат и ограничават мирогледа му. Понякога човек се стреми към друго обкръжение. Групите, средата, в която човек действа, му дават модел, по който той непрекъснато се сравнява. Визията за света се променя с промяната на обществената среда, на групата от хора, които го заобикалят: „С избора си на определена компания, група, среда, човек избира цял един особен и различен свят, в който да живее!”


            В заключение, мога да кажа, че визията на Бъргър е потресаващо реална. И все пак, нуждата от общество е явна. Човек не може да съществува отделно от обществото – то се явява един вид групов човек, с неговите органи-институции. Ако едно човешко дете бъде отгледано от обществото на вълча глутница, което се е случвало, дори и да има всички човешки заложби, след няколко години сред животинското общество, процесът на примитивизация и превръщане в животно става неизбежен и необратим. Обществото не задължително се състои само от несъзнателни марионетки и не е задължително затвор – защо да не го сравним с училище? Обществото е задължително необходима структура и социализацията на човека е нещо естествено. Друг е въпросът дали обществото, в което живеем е най-добрият образец на такова и дали е в хармония с Природните, с Космическите закони. Казват че същите лидери на човешкото общество в цялостта му – тези които управляват държавните лидери чрез икономически манипулации – същите тези единици от индивиди предизвикват войните, решават кой да спечели или не, определят световната политика, размера и богатството на отделните държави, просперитета или нищетата им… Не мога да кажа, че тези личности са водени от етични и безкористни мотиви! Българската поговорка гласи : „Рибата се разваля откъм главата”. Ако начело на Глобалното Село стоят въпросните подобия на хора, които предопределят, поддържат и решават бъдещето на човешките общества, тогава реалността на съвременното абсурдно общество – в и извън човека става ясна. 

Орлин Баев, психотерапевт

............................................................................

В текста са ползвани книгата на Питър Бъргър "Покана за социология" и интернет материали.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук: http://www.beinsadouno.com/board/forums/forum/157-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD/

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.