Според социолога Питър Бъргър („Покана
за социология”) обществото е подобно на затвор, индивидите са принудително
подчинени на правилата на този затвор, диктувани от институциите и техните
лидери, както и от личности в сянка на върха на пирамидата на общественото
стадо. Защо стадо? Защото разликата между стадо и общество се състои в това, че
стадото има за членове животни без самосъзнание, а обществото – мислещи,
осъзнаващи себе си и света същества, тоест хора. За съжаление съвременното ниво
на съзнание на масата индивиди е толкова ниско, че човешкият социум
експлицитно-иронично бива наричан понякога стадо…
Бъргър
използва пет характеристики, с които обяснява връзката човек-общество:
1)
Себеразполагане в обществото
2)
Механизми за социален контрол
3)
Обществени Слоеве(класи)
4)
„Дефиниция на Ситуацията”
5)
Институции
- Себеразполагане в обществото: като
деца ние биваме възпитавани от родителите си, училището, ние им вярваме
безрезервно и по този начин обществото ни натрапва точно какво можем да правим
или не, дори какво е желателно да мислим или не, какво да очакваме от живота,
какви цели да имаме, какви критерии да имаме за щастие и успех. Свързването на
новия индивид (детето) с обществото бива налагано чрез множество правила и
норми, които трябва да бъдат спазвани. Подчиняването на тези правила става чрез
средствата за социален контрол.
-
Механизми за
Социален Контрол – Социалният Контрол бива поддържан чрез разнообразни
механизми, които да „вкарат в пътя” непокорните членове на стадото.
1)
Насилие
– Физическо насилие и заплаха
2)
Икономически
контрол – поддържането на ниво на бедност на членове от обществото или
цели групи, държави, континенти – осигурява контролирането им чрез максимално
ограничената им възможност за финансова мобилност в един свят, ръководен от
парите. Още – страх от уволнение или неприемане на работа. Страх, че ако не се
спазват наложените схеми и рамки на развитие – образование, дипломи, човек ще
бъде изхвърлен в периферията на социума.
3)
Ментален и
вербален натиск –
·
Убеждение – Ментално убеждение – подчинение на
общественото мнение, на „какво ще кажат хората”. Вербално убеждение –
склоняване в смисъла на подчинението.
·
Клюки, порицания, насмешка, слухове, клевети –
основателни или не, те въздействат на различния индивид като засягат стадното
му чувство, тоест подсъзнателното му единство с колектива.
·
Заплаха от отлъчване от групата – това е една
по-силна форма на въздействие на колективното съзнание на човека.
·
Лъжа и измама – човек може да бъде убеден да
поддържа даден модел на поведение като бъде лъган. Цели държави, ако не и
цялата ни планета е под контрола и ръководството именно на измамите на
върхушка, за която обикновеният гражданин, дори и професор и политик, знае
малко...
4) Морал, традиция, обичаи – тези
средства, особено силни, поради това, че действат отвътре, от позицията на съзнанието на
човека, са налагани през вековете с цел обуздаване животинската страна на
човешкото поведение.
5) Професионални
норми на поведение
6) Семейство – в
обществото има създаден имидж на проспериращия индивид, който освен определен финансов статус и
професионална реализация, задължително е създал семейство и деца – ако
индивидът не се вмества в тези рамки, той бива дискредитиран от общественото
мнение. Индивидът прави всичко възможно да избегне това дискредитиране.
-
Обществена Стратификация, Класи
– В миналото стратификацията на обществените слоеве е била определяна според
„божествеността” на човека. Резултат от това е по-скорошната Аристократична
класа, която все още бива поддържана в някои държави. Един типичен пример за класово
общество дълго време е била Индия с нейните пет класи: Брамани (духовници),
Кшатрии (Воини и Управници), Вайшии (търговци, занаятчии), шудрии (земеделци,
работници) и неприкасаеми (вършещи най-тежката и непривлекателна работа). В
днешно време класите се определят главно по финансовото състояние на
принадлежащите си, независимо от начина на придобиване на средствата. Делят се
основно на висша, средна и низша (работническа, парии).
-
Институции
– те регулират и канализират човешките действия, дават илюзията че техните
императиви са единствената възможност и реалност, маркират в хронологическа и
поведенческа последователност човешките действия. Институциите трасират
желаната посока на развитие на средния индивид, смятат за нежелателно правото
му да мисли свободно и да търси отговори на въпроси, осигуряват модел на
съществуване, например желанието за създаване на семейство и деца, образование,
за притежания, за професионална реализация. Институциите създават обществен
модел за подражание – представа за желания тип човек.
Накратко: ние сформираме самосъзнанието си във връзка със социалната си
позиция, положението си в обществото. Това положение бива поддържано от
механизмите на социалния контрол. Материалното ни съществуване в рамките на
обществото на определена класа предопределя очакванията ни от живота и бъдещето
ни, както и целите и начините, по които да ги постигнем. Всяка класа поддържа
различна визия за света и живота и по-горните класи доминират низшестоящите.
Управляващите от високо ниво и институциите, които те създават и променят,
както и техните закони поставят живота на човека в тесни коловози, добре
отъпкани от предците ни и поради това смятани от хората за нещо естествено.
Орлин Баев, психотерапевт
.....................................................................
В текста са ползвани книгата "Покана за социология" от Питър Бъргър и интернет материали.
.....................................................................
В текста са ползвани книгата "Покана за социология" от Питър Бъргър и интернет материали.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук в коментарите!