Сексуалност - себеактуализация, себереализация, полова идентичност и отвъд нея

                                               Сексуалността и себеактуализацията

       

            Сексуалният драйв в нас е горивото, необходимата за всички афективни и когнитивни процеси енергия. Когато тази мощна ядрена енергия се употреби в суров и необработен вид, като груба страст, похот и примитивно удоволствие, процесът прилича на изригването на вулкан. Ако целта ви е да се стоплите и задоволите основната си потребност от радост и хармония по директен и примитивен начин, възможно е да ги получите – поне за малко... Но вулканичните изригвания на грубата сурова похот със сигурност не само ще порадват душата ви, но и ще изпепелят възможността за нейното качествено пребиваване в телесния й носител.

            Терминът „себеактуализация” е въведен в съвременната психология от Абрахам Маслоу и е използван в смисъл на постигане на вътрешнопсихичен интегритет и хармония, радост от съществуването, както и на социална реализация и пълноценно обществено включване.

            Всъщност, качествената социална реализация е само резултат от вътрешнопсихичната хармония, радост, воля,  здравословна мотивация за постижения и амбиция и ментална светлина, тоест развита когниция.

            Сублимационният сексуален акт осигурява сигурна хормонална, невротрансмитерна, емоционална и ментална база, въз основа на която индивидът гради себеактуализацията си. От личен опит съм установил, че в хода на осъзнаване важността и овладяване на секса, освен цялостен психичен интегритет, спонтанна радост и хармония, се ражда и нарастваща здравословна мотивация за постижения. Постижения както вътрешнопсихически, така и социални. Това е една здравословна амбиция, която тласка към активност, социална и професионална себеактуализация и успехи. За човек с преливаща радост и ясно отворено съзнание трудностите се превръщат в радостни стъпала, предназначени за приятна разходка по пътя към успеха. Този успех е вече постигнат вътрешно – във вида на смелост, асертивност, психически баланс, ментална сила, ясна когниция и остър интелект, развита интуиция и спонтанна естественост. Социалният успех се явява просто неизбежна проекция на тези вътрешни качества.

                                                           Сексът и себереализацията

                

            Ако себеактуализацията е приложение на вътрешнопсихичния интегритет в социален план, то себереализацията е разширение на самосъзнанието до друга по-обширна и цялостна, космическа степен на съзнанието.

            Стремежът към себереализация прилича на полета на космически кораб към далечна дестинация. На кораба му е нужно гориво – ако на един космически кораб му е нужна антиматерия като гориво (говоря условно, разбира се), то на търсещия разширение на съзнанието индивид му е нужна психическа (психическата енергия винаги е сексуална) енергия. Сексуалната енергия в човешкия психо-физически организъм е като антиматерията за космическия кораб. Тя идва от друг свят – от света на безсмъртно, блажено и мъдро съзнание. Сексуалната енергия е кондензат на Любовта – онази Любов, която гради светове, която придава смисъл на всичко съществуващо.

            Опитностите в процеса на разширение на съзнанието изискват силна психика, напоена с живеца на сексуалната (психическа) енергия. Изискват преливащо от живот, смелост и обич съзнание. Поради това заявявам, че овладяването на сексуалната сила е възлов момент в стремежите на индивида към себереализация и превръщането на конкретните стъпки по пътя на постигането й от абстрактна теория в актуална индивидуална емпирия.

                                                  Холотропната/ свещена сексуалност при двата пола

            Бидейки представител на мъжкия пол, аз преживявам сексуалността през тялото на мъжки индивид. Всичко казано дотук за секса се отнася както към мъжете, така и към жените. Но има разлики при преживяването на секса при двата пола. При обикновения акт мъжът основно отдава сила, а жената я приема. Акцентът на мъжа е върху отделянето на сила, което му носи удоволствие, а на жената върху приемането на тази сила, което й носи удоволствие и сигурност – това са най-често несъзнавани процеси, разбира се. Жената получава в концентриран вид внимание, сила и радост, като отдава на мъжа своята топла, нежна обич и сила. Погледнато чисто икономически обаче, процентът на взаимообмен е около 70/30. Мъжът отдава 70% от своята експанзивна „огнена” сила, като получава едва 30% от меката нежна „водна” женска сила. Такъв е природният механизъм. Половият акт, така както го разбира природата, цели създаването на деца. По време на самия акт мъжът отделя несравнимо по-голямо количество енергия, с което създава възможност жената да зачене и на свой ред да се грижи девет месеца за бъдещото човешко същество.

            Ако целта на двойката е създаването на дете, ординарният полов акт е най-естественото и красиво творение на природата. Тъй като обаче актът далеч не се използва само за създаването на поколение, са нужни съзнателни усилия по неговото облагородяване и канализирането на енергиите му, така че да служи на цялостното развитие на съзнанието на двойката.

            Жената преживява секса по-скоро от позицията на чувствата, като естествено го свързва с Любовта. Обикновените оргазми влияят на жената по-незабележимо, но качествено по същия начин както при мъжа, тоест прекъсват любовния процес до незавършено състояние и предизвикват лабилни настроения. Обикновено жената не успява да направи връзката между променливите си настроения и „нормалните” си оргазми, тъй като при нея този процес протича по-меко и имплицитно. Когато овладее оргазма си, тя увеличава хилядократно силата на преживяването си по време на секса, интензифицира либидото си, оптимизира хормоналния си баланс, научава се да осъзнава, увеличава и овладява силата на нагона си, като го свърже с Любовта. Любовта, изпитвана по време на такъв овладян акт надхвърля и най-мощното влюбване, което е изпитвала някога.

            Мъжът като правило преживява секса от позицията на нагона, на силата. Холотропната сексуалност предизвиква хармоничен взаимообмен в двойката. Мъжът ограничава загубата си на сила чрез въздържането от еякулация, учи се на чувствителност към силата на партньорката и на един по-дълбок взаимообмен. Впрегнатата енергия кара съзнанието му да разцъфне в дълбоките трансперсонални преживявания на обич и единство.

Орлин Баев, психотерапевт