Разделяй и Владей

                                          Противоречия, Борба, Разцепване на Съзнанието

Разделяй и Владей

Един много мощен похват за поддържане на невежеството в човека, за отстраняването му от Знанието и манипулирането му! Разделяне на два народа, противопоставяне на интересите им, насъскването им един срещу друг, подтикването им към война. Хвърлени във вихъра на войната, изтощени и разтърсени до дъното на съществата си, те са готови на всякакво решение, предложено им от трета сила, която винаги е същата тази, която е режисирала сблъсъка. Така сега тази същата сила им предлага спасение. Според интересите й, печели единият или другият народ, или се постига примирие, което обединява двата, или се извършват мащабни икономически и законови промени според желанията на кукловода, в ръцете на който се намират двете държави. Често двете страни не са отделни държави, но две групи от държави, сплотени в два съпернически лагера. Така се поддържа напрежението, пораждащо слепота, невежество и безумие, нужно на водачите на драмата, за да бъде човешкото стадо държано в подчинение и робство. Но тук навлязохме в сферата на политическата манипулация... Принципно същият похват, но на едно още по-дълбоко ниво се прокламира от всички екзотерични религии. Защото те са винаги оръжие в ръцете на управляващите, а те от своя страна са ръководени от същите задкулисни сили. Отново подчертавам, не използвам понятия от типа на добро и лошо, бяло и черно, само виждам причинно-следствени връзки и излагам визията си за ставащото в обсега на познавателната ми система. Вероятно, погледнато от по-висок план, ужасите на войните, както и трагедията на отделните съзнания, разкъсани от психологическо-манипулативните стратегии на управляващите, са оправдани в името на ползата и функционирането на цялото. Не мога да се наема да давам оценка, дори и мнение за процеси, които далеч надхвърлят позицията в която се намирам – позиция на затворник в тясна клетка с пет сетивни отвора и силно ограничен белтъчен проводник на съзнанието – мозък...

    

        Как действа екзотеричната страна на всяка религия, която служи като сито за тези, които не успяват да преминат отраженията на кривите й огледала, докато не изправят огледалата на собствения си ум, за да прозрат нишките на познанието, които се крият зад заблуждаващите й послания? Разделението, за което говорихме по-горе, бива прехвърляно на по-дълбоко равнище, на равнището на индивидуалното съзнание. Феномените на комплексното същество – човека – биват разделени на две части: Добро и Зло! Всички мисли, чувства и нагони, които имат животинска природа, а именно: страх, гняв и омраза, завист, ревност, алчност, лакомия, похот и т.н., биват обявени за „лоши”! Всички прояви на творчество, любовни нежни безкористни чувства, светли алтруистични висши мисли биват обявени за „добри”! „Е, и какво? - ще попита някой! – Какво толкова? Не е ли точно така? Не са ли поривите на животното, в което сме заключени, причина за всички наши нещастия? Не са ли всички възвишени мисли, чувства и дела това, което ни носи истинско щастие и ни определя като хора?” Да, така е! Точно така е! Това, което обаче е решаващо за нашия просперитет и развитие, е отношението и взаимодействието между двете, тъй като в нашия организъм те са неразривно свързани!

            Какво ни предлагат екзотеричните системи във всяка една психологическо-религиозна система? Те предлагат директното противопоставяне на двете същности в човека. Предлагат борба! Тези две същности могат да бъдат разделени на три, пет, седем, дванадесет, четиридесет и девет – но за удобство и опростяване на материала ги разделяме на две! Предлагащите метода на борбата знаят какво целят. Искрено търсещият човек започва да се стреми към чистота, към абсолютна чистота. Устройството на човешкия познавателен апарат работи така, че още щом мислите, чувствата и импулсите се устремят към фините сфери, на мига, право пропорционално на стремежа нагоре, се задействат противоположните импулси на проникване на енергия, желания и мисли в низшата природа. Това е факт, добре познат на всеки, който чистосърдечно се е устремявал към въпросната чистота, светлина и любов! Веднага щом съзнанието се устреми към свръхсъзнанието, към висшите региони, които му предстои да проучи, една друга част от съзнанието прониква надолу в подсъзнанието и разбунва в него равно по количество и противоположно по качество съдържание! Подобно на семенце, което прораства, съзнанието едновременно развива нежни листенца нагоре, към светлината, и едновременно пуска коренчета надолу, в мрака и влагата на земята, в противоположна посока. Търсачът пожелава Истината, тръгва към нея, но без да знае фактите за устройството на психиката си и начинът на функционирането й! Човек тръгва към Любовта, а не след дълго в него се събужда такава похот, каквато той никога не е изпитвал преди това. Устремява се към безкористието и алтруизма, а с ужас наблюдава в себе си завист и ревност каквито никога не е мислил, че може да изпита. Търсачът дръзва да потърси спокойствието и благодарността, а скоро в него закипяват животински бяс и омраза, деструктивност която потриса самия него! Той си казва: „Сигурно съм изключително нечист, необикновено зъл и порочен! Нищо, ще успея следващия път!” И той пробва, стреми се, моли се, медитира, чисти се. И колкото е по-настойчив и упорит в усилията си, толкова по-дълбоки и болезнени са паденията му и проявите на животното в него! Той не разбира – продължава да се стреми, бори се, опитва се да потисне поривите на събуденото си подсъзнание. Понякога успява и е доволен. Но не за дълго. Подобно на съд под налягане, похлупакът на волята му се изплъзва и всички нагнетени, потиснати пориви на животното експлодират. Той пада, съгрешава, върши точно обратното на това, към което се стреми най-искрено. Ако успее да потисне за по-дълго време либидото и свързаните с него чувства и мисли, той със сигурност ще развие или перверзия, или невроза, а може да стигне и до пълна психоза, тоест полудяване. При по-слаб стремеж, личностовото разстройство, тоест психопатията (характеропатията), са задължителни... През цялото време един искрен търсач се опитва от все сърце, с цялата си сила, ум и воля да следва повелите на висшите си пориви, думите на мъдреците, напътствията на учението, което е избрал да следва, но винаги пада, винаги! Това е битка, обречена на провал от самото начало. Колкото по-волеви и устремен е ученикът, колкото по-силно желае продвижението си по пътя на развитие на психиката си и проникване в законите на битието, толкова по-жестоки са паденията му и по-болезнени раните, които сам си нанася с тях и с угризенията след провалите си! Този болезнен процес може да продължи цял живот при някои, като в зависимост от степента на искреност и силата на усилията се развиват право пропорционални психични отклонения! Раздразненото и събудено животно, подсъзнанието, старите дялове на мозъка му отделят импулси, равни на търсенето на развитие на висшите неразработени дялове на мозъчната кора, на свръхсъзнанието. Стремящият се към духовен напредък ученик не приема страстите, които сега с преумножена сила го атакуват, страсти непознати на обикновения човек без стремеж към психическо развитие! Ученикът се бори, разкъсва се вътрешно, раздира се от противоречия! Всяка нежелана от него мисъл и чувство той потиска и изтласква в подсъзнанието си, откъдето те действат още по-силно и развиват умствени и дори физически заболявания в него! Мисли си, че е прекалено слаб волево и затова не успява. Всъщност, колкото по-силна воля има и я влага в този ужасен подход, толкова по-лошо пада и се саморанява! Ако такъв човек или група хора имат „духовен” водач, те могат да бъдат манипулирани по какъвто е угодно на водача им начин! Разкъсано на две несъвместими части, които обаче не могат да избягат една от друга, съзнанието на търсещия не може да избяга никъде, освен в прогресиращи по степента на задълбочаването си психични отклонения, както следва: психопатия (личностово разстройство), перверзии, невроза, психоза! Такова съзнание е готово да приеме всякакво външно решение от човека, комуто вярва. Готово е да приеме и най-абсурдните и жестоки предложения, които ще му дадат временен изход от вътрешната му трагедия и макар за миг отдих от безнадеждната борба! Такъв човек или група хора лесно биват превръщани в религиозни фанатици, готови да убият и майка си и баща си в името на болната кауза на ръководителя им! Разделяй и владей! Разкъсай човешкото съзнание отвътре чрез „висшите” идеи, които му втълпиш, и то ще е готово да изпълни всяка твоя команда, стига да не се осъзнае в каква клопка е попаднало! Но малцина се осъзнават. Доста прозорливост, информация и вътрешна интуиция се иска, за да може човекът, тръгнал със съвсем искрени намерения в един изглеждащ висш път, да се измъкне от капана на манипулацията, на средството за държане в слепота, подчинение и контрол! Най-безобидният изход от такъв стремеж, поддържан с наистина дяволския метод на борбата, разцепването, е отказване от усилията и връщане в „нормалния” живот на човешкото стадо! Живот, обречен на незнание и сляпо подчинение, стадна психика и пълно подчинение на посредствеността! И такова отказване се случва често. Всъщност то е по-желателно от прогресивно развитие на ментални отклонения с прогресираща сила. Много често търсещият се спира на един компромисен вариант, когато отчасти задоволява импулсите на подсъзнанието си и отчасти продължава да се стреми към някаква висша цел, да се стреми поне теоретично! Така поддържа един компромис, който го държи в степента на психопатия или невроза, без да стига до пълно умопобъркване! Такива са повечето религиозни фанатици, терористи, камикадзе изпълнители, садисти и убийци. Ето до какво води борбата с „низшата” природа, с корените в нас, с тази част от нас, която представлява неразделна съставка в цялостното ни същество и която трябва да се научим да укротяваме, използваме, да се сприятелим с нея. Някои от търсещите успяват да минат през ситото на погрешния, на пръв поглед правилен метод, който обаче ги обрича на провал и мъка. Тези малцина търсещи, с помощта на интуицията си, на базата на самоизследвания, подходяща литература и личен болезнен опит успяват да схванат правилния метод – този на сублимацията, на трансформацията, на психичната присадка, както се изразяват българските мъдреци Петър Дънов и неговият ученик Михаил Иванов! Може би действително болезнените, нараняващи и водещи единствено до кабинета на психотерапевта методи, преподавани от външната, екзотерична школа на религията, имат своето място като служат като сито за търсачите с добра интуиция, упоритост и ясен, способен на критично самоизследване разум. Може би нашата малка болка не значи много за съществата, които всъщност дирижират съдбите ни. Всичко би трябвало да има правдоподобно обяснение. Не смея да съдя, нямам и право. Просто разсъждавам и споделям безпристрастно преживявания и процеси, за които знам преди всичко от личен опит.

            Когато се бориш, когато отхвърляш част от себе си, порочният кръг на отчаяно изкачване и болезнено сгромолясване, не спира да се върти! Самата борба поддържа слабостите и нежеланите страни в характера, действия и импулси.

            Например, решаваш: „От днес ще спазвам целомъдрие – три месеца!”. Първите дни всичко тече гладко. Съзнанието е чисто и насочено към целта, каквато и да е тя. Постепенно обаче либидото се натрупва. Понеже не знаем как да го отработим психофизически, ние го отричаме. Еросът обаче продължава да нараства и се натрупва. Ние упорстваме и се борим срещу породените от него мисли и чувства. В резултат на това, те проникват в подсъзнанието, в „ТО”, в сянката ни. Оттам техните импулси стават много по-мощни и действат несъзнавано, неуловимо, а командите им са мощно обсесивно-компулсивни! Съзнанието започва да се чувства все по-малко и по-слабо под напора на неустоимо принуждаващите импулси на нагона. Както и да се опитва да се защити от тях, каквито и прегради да поставя, либидото е като мощна река, която не може да бъде спряна. Ако човек продължава да упорства, да се бори и дисоциира от сексуалната си сила и поражданите от нея страсти и мисли, както казах по-горе, възможните изходи са два. Или подчинение и изпълнение на нейните импулси, или продължаване на борбата и прогресиращо и усилващо се психично разболяване – невротизиране и полудяване.

            Има обаче и по-добър, трети изход от ситуацията – това е трансформацията, сублимацията, или както го наричат великите психолози Петър Дънов и неговият ученик Михаил Иванов – Духовна Присадка.

Орлин Баев, психотерапевт