Секс и насилие

                                                                      Секс и Насилие

            Ще разгледам въпроса за връзката между секса и насилието от две позиции: психологична и биохимична.

                                                              Либидо – Мортидо

            В основата на функционирането на целия ни познавателен апарат на съзнателни и мислещи същества стоят изначалните базисни нагони, които играят огромна роля във всички човешки дейности.

            Либидото, така както е разбирано в съвременната психология, е едното от лицата на психическата енергия – това на ероса, на страстта, на жаждата за живот и прокреация. В психоанализата се нарича още нагон към живота.

            Мортидо (деструкто, агресия) е противополюсът на либидото, другата страна на психическата енергия – нагонът към разрушение, смърт и агресия.

            Тези два нагона са базисна предиспозиция на цялостния ни психичен живот. Начинът, по който ги изживяваме, умението да ги сублимираме ни определя като съзнателни хора, а неумението за работа с тях регресира съзнанието ни до примитивно животинско състояние. Еросът и агресията са носителите на живеца, на психическата сила в нас. За добро или лошо, човек не е роботоподобен и силата на мотивацията му винаги носи емоционална окраска, която е неизменно двуполюсна. Както всяка друга енергия в Космоса е изградена на биполярен принцип, така и човешката сила е двуполюсна.

            Тази сила захранва емоционалния и когнитивен (мисловен) човешки живот директно в количествено и качествено отношение. Количеството й определя просперитета, младостта и потенциала ни. Качеството й обуславя възможността ни да проникнем в тайните на битието или ни приковава в сивото ежедневие.

  

            Според степента на съзнателност на индивида, употребата на силата става на различно ниво. Един интелигентен човек, който разбира неимоверната важност на единственото гориво с което разполага – психичната сила, съумява да я впрегне и канализира до нейните по-фини проявления на обич и стремеж към истината, които носят мъдростта на разширяващото се съзнание.

            Когато съзнанието на личността преживява жизнения си цикъл на ниско ниво на човечност, разбирания и обхват на съзнание, психическата сила бива бързо изразходвана количествено, което пък от своя страна води до все по-голямо качествено раздалечаване на полюсите й. Хармонията на естественото допълване на противоположностите любов и воля, слети в неделимо цяло при един съзнателен човек, бързо се поляризират до суровите си първоизточници – похот и агресия, страст и омраза, чувствена жажда и страх (агресията и страха са активното и пасивно проявление на един и същ нагон, тоест агресията е другото лице на страха).

            В такава модалност на сурова употреба на психичната сила, базисните нагони се преживяват в груб и първичен, чисто животински вид – като похот и насилие.

            Половият акт, извършван по обичайния начин – с неовладян оргазъм и еякулация – води до психоенергетичен срив, до емоционално огрубяване и дискорд.

            За да може психичната сила да послужи като породител на по-висши емоционални и когнитивни проявления, преди всичко е нужно да бъде налична в достатъчно количество. При ординарния полов акт мъжът губи огромни количества психична сила, което естествено поражда качествен срив в захранваните от нея по-висши етажи на психичния апарат – емоции и когниция. Няколко часа след обичайния оргазъм се появява раздразнение и агресия, примесени с болезнена емоционална жажда за нов удоволствен стимул, който да запълни зейналата пропаст на неудовлетворение, агресия и авто-агресия. Вътрешнопсихичните състояния на агресия и раздразнителност се проектират в ежедневния живот на индивида и продължават, според изследванията, до две седмици след „нормалните” оргазмени преживявания.

            При жената обикновеният/те оргазми имат по-слабо изразено, но качествено същото въздействие върху емоцииите и менталността.

                                                           Сексът и Биохимичната Основа на Насилието

            Описаният по-горе в това изложение медиаторен процес води до задействане на веригата хипоталамус – хипофиза – надбъбречни жлези.

Хормоналният резултат от хилотропния оргазъм (насочен към откъсване от цялото) е загуба на тестостерон и повишаване на нивото на кортизол и пролактин в кръвната плазма. Психически това се преживява като понижен тонус, неврастенични и психастенични симптоми на лесна уморяемост, раздразнителност, депресия, липса на концентрация и агресия, екплицитно проявявана като насилие. Отделяният в междуневронното синапсно пространство Delta FosB има адиктивно действие, което емоционално се преживява като мъчителна жажда и пристрастеност към удоволствения акт, в случая полов. За да бъде погасена тази мъчителна жажда, човек отново се впуска в хилотропен секс, което след краткото удовлетворение задълбочава порочния кръг на хормонален дисбаланс и го превръща в една все по-дълбоко слизаща в емоционалната и хормонална нищета спирала.

            Връзката между примитивния начин на преживяване на сексуалността и насилието са били винаги известни на човечеството, но едва малцина са успявали да канализират тази мощна сила. Както обясних по-горе, хормоналните и енергетични следствия от секса със стандартна еякулация (оргазъм) пораждат агресия и автоагресия.

            Обществото е съставено от своите единици – отделните индивиди. Когато всяка от тези единици преживява една от своите базисни и най-важни функции – сексуалната – по най-примитивно животински и варварски начин, глобалният резултат е цъфтеж на насилието и примитивизма във всяка една сфера на обществото. 

Орлин Баев, психотерапевт