За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

вторник, 7 юни 2016 г.

Секс и моногамия

Секс и моногамия

            При обичайния полов акт и задействаните от него хормонални процеси, в човек се задействат негативни емоционални състояния. В психологията е известен психическият механизъм проекция, при който всяко психично състояние се проектира върху хората, с които общуваме и обагря всяко действие през призмата си. Психическото състояние, в което се намираме, представлява един вид филтър, през който преминава интеракцията ни със средата.

            При мъжа по-явно, а в жените по-несъзнавано, след обикновения тип оргазъм се поражда раздразнение, тревожност, депресивност и дистимия (понижено настроение). Когато с течение на годините в двойката тези чувства продължават да бъдат изпитвани след половия акт, несъзнавано те се свързват с партньора ни. Човек несъзнавано започва да проектира собствените си негативни емоции в партньора, което е сигурно начало на семейните проблеми, скандали и сблъсъци и предвестник на емоционалния срив във връзката. Партньорът (партньорката) започват да ни се струват все по-сиви и делнични, дори отблъскващи. Първоначалната страст преминава в игото на задълженията. Никой обаче не се досеща, че зад емоционалния срив във връзката стоят конкретни хормонални промени, причинявани от невежата употреба на тази най-мощна и единствена сила в нас – секса.

            Въпросните хормонални промени са по-ясно изразени в мъжа. Като резултат, любовта му към партньорката бързо се стопява. Романтичната влюбеност и страстната отдаденост изчезват сякаш никога не са съществували.  Както се казва, мъжът започва да се оглежда наоколо – дори против волята си, да търси друга жена, с която отново да преживее чувството на страст и любов. Когато се впусне в нова любовна връзка, след първите седмици на страст, хормоналният дисбаланс отново поражда въпросните негативни чувства, мъжът за пореден път охладнява към партньорката си и започва да се стреми към ново завоевание, нова жена, която да го накара да се чувства щастлив – поне за известно време.

                                                              Кулидж ефект
 
            Преди време американският президент Кулидж бил на посещение в провинциална ферма. Президентът изостанал някъде назад и в това време фермерът гордо показал на г-жа Кулидж кокошкарника с петела, който „може да се чифтосва с кокошките постоянно, без прекъсване, всеки божи ден без почивка.” Президентшата с престорена сдържаност предложила на фермера да предаде това на г-н Кулидж, което той изпълнил без да се замисля. Когато получил съобщението, президентът се замислил за миг и попитал: „С една и съща кокошка ли?”. „О, не, господине!” – отговорил фермерът. „Тогава предай това на г-жа Кулидж!”.

            Кулидж ефектът се наблюдава при всички изследвани животни: ако в клетка с женски плъхове се пусне мъжки, той започва да покрива самките една след друга докато мине през всичките, след което се просва в някой ъгъл изтощен. Ако обаче в клетката се пусне нова женска, плъхът веднага намира нови сили и покрива и нея. Към останалите самки той вече не проявява никакъв интерес. Същото е поведението на повечето домашни животни.
            Кулидж ефектът представлява заложеният от природата нагон, който осигурява продължението на рода, без значение щастието на конкретния индивид или социалните отношения на човешкия бозайник. Кулидж ефектът, макар и в по-малка степен, се наблюдава и при женските индивиди – те с много по-голяма готовност флиртуват и се подлагат на новите мъжки, отколкото на вече познатите.

            В основата на подобно поведение стои хормоналният процес на удоволствено възнаграждение. Този процес служи добре на целите си по запазване на рода, но има твърде негативни последици върху настроението и емоционалния баланс на конкретния индивид, както и върху хармоничността, щастието и устойчивостта на любовните му връзки, а оттам и върху социалното функциониране като цяло.

            По всичко личи, че природата е създала човешкия вид като полигамен и че промискуитетът е биологично заложен във всеки от нас.
            Защо тогава човечеството винаги е поставяло моногамията на пиедестал и се е стремяло да промени първичните си нагони? Струва ли си въобще да се стремим към моногамия? Не е ли по-лесно и по-нормално да следваме природния си зов?

            Този зов е природен, но няма нищо общо с човешкото в нас. Той е чисто биологичен нагон на тялото на бозайник, в което пребиваваме. Сексуалният нагон и телесната биохимия зад него са нормални дотолкова, доколкото са подчинени на човешката когниция, мъдрост и съзнание. Ако нагонът ръководи, както често се случва, човешкото в човека се принизява, чувствата огрубяват, мислите конвергират около делничната посредственост, светлината на съзнанието намалява, силата на волята деградира.

            Именно овладяването на нагонно-емоционалната природа на тялото на бозайник, в което пребиваваме, е ключът към разкриване на истински човешкото в нас! Като естествен продукт от процеса на овладяване на нагонната ни природа се явява нуждата от моногамен живот. Когато човек обязди животното в него, той изпитва нужда от дълготрайна, пълноценна, задоволяваща не само тялото, но и душата му връзка.

                                                  Coitus Sublimatus и моногамията

            При холотропния медитативен любовен акт грубата страст се трансформира до нежна дълбока любов, която продължава не само по време на самия полов акт, но се разпростира в ежедневието на двойката. Между тях се установява нежност и влюбеност, която става естествено състояние на връзката им! Грубият материал на похотта е превърнат в чисто човешките чувства на радост от съвместното съжителство, възхищение и приказност, вдъхновение и постоянно учудване от красотата и качествата на партньора. Така впрегнат и сублимиран, нагонът не само че не пречи на вътрешния живот на индивида, на социалните му отношения и любовното му партньорство, но ги изпълва с живителната си сила и тласкащи импулси на здравословна амбиция и радост.
            В течение на годините вместо взаимно омръзване и отегчение, двамата все по-пълно сливат хармонията на съзнанията си, докато станат част от едно функционално цяло. Кому тогава е нужен промискуитета? За какво са му на човек постоянното създаване на нови връзки, повърхностни сексуални изживявания, последвани от крах, емоционален срив и раздяла?

            При съзнателния човек, който упражнява либидото си така, че да служи на висшата му когниция, чувството на любов и нежност към партньора само се увеличава с годините на съжителство, зад което стои стабилна биохимична и емоционална база. Така че, уважаеми читатели, ако желаете да бъдете щастливи вътрешно и да преживявате връзката с партньора си хармонично, радостно и красиво, научете се на coitus sublimatus. 

Орлин Баев, психотерапевт

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук: http://www.beinsadouno.com/board/forums/forum/157-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD/

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.