За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

сряда, 8 юни 2016 г.

Психология, монотеизъм, политеизъм и пътят на човека

 Психология, монотеизъм, политеизъм и пътят на човека


            Започнах да пиша статия (в диалогово прозорче в уеб сайт, посветен на съзнателността) във връзка с отговор на въпроса: „Откъде идва думата Амин, която се произнася в края на всяка молитва?”, когато екранът в който пишех, изчезна и всичко се изтри. Не вярвам в случайностите. За разлика от съвременната наука, приемам, че всичко е резултат от причинно-следствена връзка. Сега пиша в Word и надявам се, ще успея да развия мисълта си без написаното да се стопи в нищото...

            Около 1400 – 1350 година преди новата ера в Египет се възцарил фараон Аменхотеп, приел името Кху-н-атен, а днес е известен като Енхатон. Аменхотеп премахнал култа към многобожието и идолите и установил култ към слънцето и единния бог. Според изследователите на сравнителна религия и историците, това е първият ни известен опит за въвеждане на еднобожието(монотеизма). В ранния Египет имало култ както към божествата от свръхчовешки, вероятно извънземен произход, астронавти от по-напреднали цивилизации, един от които бил Амон или Амен, или към слънцето – Ра. По-късно двете понятия се слели в едно: Амон-Ра. По време на царуването на Фараон Аменхотеп IV в Египет важен пост заемал държавникът Мойсей (Моше, Мосе). Човек със силна харизма, воден от братството, това братство, което винаги е управлявало задкулисно планетата ни, Моше организирал и извел еврейския народ и го повел към съдбата му.

            Като отклонение от основната идея, която движи перото ми  и като продължение на отговора на въпроса, който ме подтикна да се замисля над подобни теми от глобално значение, ще вметна следното: в Египет е било обичайна практика в края на молитвените призиви да се произнася името на почитаното божество Амон (Амен). Бидейки приемник на египетската традиция и религия, а вероятно и египтянин, Моше предал на еврейския народ практиката да се поставя името на божеството в края на молитвената фраза. През юдеизма, думата преминала и в християнството, като в зависимост от лингвистичното изопачаване се произнасяла като Амин, Амен, Омен, Еймен... Тук е уместно да направя връзка между звученето на египетското словосъчетание Амон-Ра и индийското Ом-Рам. Както и Ра, Рам е слънчев бог, а едно от значенията на омкара-Ом възможно е името на реална божествена фигура. Подобна е и етимологията на прабългарското Танг-Ра. Аналогиите са безброй и едни и същи фигури са почитани в различни отдалечени култури под еднакви, подобни или различни имена. Много ли християни знаят, че като произнасят Амен в края на молитвата си, се молят на персонажа на астронавт, представител на по-развита цивилизация, който спрямо дивако-човеците се явявал бог ... ?
            В процеса на развитие и оформяне на човека до съвременното му състояние, преминало през няколко раси в течение на еони години, винаги са участвали различни по степента си на развитие същества от космически порядък. В създаването на тялото, ума и емоциите, духовния потенциал и енергия на човека са участвали и участват космически йерархии. Човек никога не е бил сам, земята никога не е била изолирана от Космоса на нито един план от съществуването му. Просто знанието и връзките с космическата структура и живот временно са забравени и са били достъпни само за единици Посветени от човеците. В по-ранните човешки раси е съществувал отворен достъп до знанието и пътят към него е бил достъпен и отворен за всички. По-късно, в настоящата пета раса, може би по причина разрушителността на човечеството и неумението му да овладее животинската си агресия и егоизъм, а може би и с цел умишлено и целенасочено поддържане на слепотата и откъсване от космическия организъм, предразполагащо манипулирането и използването на човешкото стадо от не дотам добронамерени същности, ЗНАНИЕТО за Вселената, Човека и мястото му в пулса на универсалния организъм е било прикривано, забулвано и пряко изопачавано. Дори и с напредъка на съвременната наука в различни посоки, човекът все още се приема за вид биоробот (безумие или малоумие е такова невежество, оставям на читателя сам да реши!). Всъщност ние сме безсмъртни вечни същности, ограничени от мимолетното съществуване на физическата структура, служеща ни за проводник на съзнанието в условията на бавната и тежка вибрация – протоплазменото тяло с неговите системи и мозък. Въпреки че науката преоткрива някои природни закони, въпреки че генното инженерство прави чудеса, човек все още не знае какво се случва дори на съседните планети от собствената му слънчева система, не знае нищо за обитателите им и е много далеч от познанието за живота в мириадите слънца и планети, а още по-малко знае за съществуването на съзнанието на други нива на вибрация... И не само че не знае, но не иска да знае – като истински зомби, съвременното човечество послушно изпълнява командите на Господарите си, команди за максимално подчинение на животинската природа на тялото на бозайник, в което човек съществува, команди за живот и цели в него, принципно идентични с тези на всеки животински индивид и стадо...команди, разпространявани чрез съвременните технически средства, медии, средства за масова информация, поддържани икономически чрез финансов енергиен контрол (парите са енергия) над държавите и техните политици. В последно време раздухването на импулсите на животинската природа, на подсъзнанието се извършва по един откровено директен начин чрез медиите, заливащи света с насилие, агресия, похот (сексът е основна творческа сила на всяко ниво в Космоса, но правилното и използване е цяло изкуство) и лъжа.

            В недалечно минало, а дори и сега, над една голяма част от човечеството е било въздействано чрез това, което се нарича „Религия”. Етимологията на думата произлиза от латинския термин религаре, който означава „свързвам отново”, reconnection. Преди време не е имало нужда човечеството да се свързва отново с универсалното познание, връзката е била жива и постоянно налична. По-късно, когато интелектът на хората се е развил за сметка на директното виждане и познание на структурата на нещата, се е появила нуждата от връзка със загубеното познание. Тази връзка по същество е научна и в нея няма място за никаква мистика, фанатизъм, сляпа вяра и мъглявост. Такава е била тази връзка в началото от нуждата от стимулиране на съществуването й през втората половина на атлантската раса, но впоследствие се е изопачила поради човешкия животински егоизъм, както и под прякото ръководство на външни сили на цивилизация много по-напреднала от човешката на тогавашния й етап от развитието и. За Атлантида са написани много книги, като аз лично препоръчвам теософските източници, такива като книгите на Елена Блаватска, Ани Безант, Чарлз Ледбитър и пр. Ситуацията знание – изопачаване – невежество, се повторила и на следващото стъпало от еволюцията на бедното изтерзано човечество – през петата раса. В началото на съществуването си, в земите на древна Шумерия, долините на Нил и Инд, земите на Америка, както и по цялата планета, знанието за нещата било отворено и достъпно за всички, връзката с информацията от космически порядък, информация, която можело да бъде директно преживяна от всеки желаещ да положи усилия за развитието си. Впоследствие, отново под влиянието на известни сили, заинтересовани от човешката слепота и невежество, служещи си с манипулация върху низшата природа на човека, за да го държат в контрол, познанието отново било прикрито, достъпът до него бил оставен за малцина Посветени, а пътят към него бил трасиран през системи от последователни стъпки, наречени религия. В началото тази религия била чиста и незасегната от вмешателствата на усилията за манипулация и контрол над човешкото съзнание. Впоследствие обаче станала техен надежден инструмент...

            Малка девиация и уточнение  - никъде в тази кратка статия не давам оценка на фактите, нито дори мнение. Единствено излагам безпристрастния си поглед, анализ и синтез на информацията, до която имам достъп чрез книги, както и чрез собствената си интуиция и чувствознание.
     
       В глъбинен структурен план на Битието, съществува цялостност между взаимодействието на структурите и системите в „Живота”, колкото и илюзорен и проекция на един РЕАЛЕН живот да се явява той – един живот на различни степени на дължина на вълната, с различна честота на трептене и близост до Източника! Основната хармонична структура на Битието, която служи на целите на проявлението му винаги е била наричана: Братството! Братството е йерархично, според степента на съзнание на носителите на индивидуален живот на различно ниво от проявление на Космоса. Тези прости истини са част от езотеричното, съкровено познание. В проявата си, животът, битието са двоични, дуални, като степента на слятост или разкъсаност между двата полюса на живота: плюс – минус, привличане – отблъскване, мъж – жена, ин – ян е пропорционална на близостта (ако въобще можем да си служим с пространствено времеви термини за процеси и наличности, стоящи извън законите на времето и пространството...) или отдалечеността от извора на Живота. Братството е едно, но проявленията му в условията на грубата материя са две – Братство на Светлината и Братство на Тъмнината...  Изначалното братство си служи с методите и проявленията и на двете! В една по-хармонична Вселена двойките противоположности биха се проявявали само като двете части на Цялото, по същия начин, по който мъжът и жената представляват двете половинки на Човешкия Андрогин. Как, защо и кога положението на естествена дихотомност се е променило и се е превърнало в осъзнато зло и борещото се с него добро, ние не знаем. Имаме представена алегорията за падението на Луцифер. Доколко това е факт или просто приказка със скрит смисъл, ние не знаем. Знаят Посветените! Разликата между естествената биполярност и осъзнатото противопоставяне между двата полюса на единното проявление е фина, но съществена. Това е дълбок въпрос, който изисква много повече качествени, а не толкова количествени познания, с каквито аз не разполагам. Изглежда сякаш виртуалното пространство на Вселената е било заразено с трудно лечим и упорит вирус... Но, да се върнем към по-конкретните измерения на нашата малка планета и нейното триизмерно пространство, в което функционират нашите вечни съзнания, силно ограничени от физическите им носители!

            В историята на развитието на религиите, някои от тях, и по-специално монотеистичните, претендират за известно превъзходство над техните „езически” сестри – политеистичните. Дали са прави или претенциите им се дължат на детинско незнание и гордост? Както споменахме по-горе, първият ни известен опит за поставяне на начало на монотеизъм през петата раса, това е слънчевият култ, въздигнат от Аменхотеп IV, несъмнено Посветен. Просъществувал само по време на живота на основателя си, култът изчезнал от земите на появата си след кончината на Фараона. Култът към единобожието обаче намерил корени в съзнанието на друг велик Посветен, съвременник на Аменхотеп – Моше(Мойсей). Пренесен в Юдея, той се закрепил устойчиво в новосъздадената религия, а по-късно се разклонил в двете нейни разклонения: Християнството и Исляма, с основатели Посветените Исус и Мохамед.

            Да си последовател на едно всевишно божество, което дори не може да бъде изобразено, което е толкова могъщо, че нищо в творението му не представлява проблем за него, защото то самото е творецът, несъмнено има предимства. Това преди всичко фокусира съзнанието в една единствена точка на концентрация, което улеснява „Пътя” към тази божественост. То, божеството, винаги е с последователя си, всичко е в неговите ръце и от следващия се иска малко – не повече от вяра... Интересно защо обаче в края на всеки молитвен призив в юдео - християно - мюсюлманската религия се славослови името на астронавта Амен, който, макар и безкрайно по-напред в еволюцията си, няма нищо общо с Абсолюта, за който тези системи говорят?!?!

            Разбирани в дълбочината им и двете системи – монотеизмът и политеизмът, представляват една и съща система, с единствената разлика на гледната точка при всяка една от тях. Ако човек си направи труда да се запознае в достатъчна степен с основните световни религиозно-философско-психологически системи, евентуално служещи за развитие на потенциала в човека, изследователят ще се учуди как зад привидно различни наименования и понятия, различни психологически подходи за работа със съзнанието според наклонностите на един или друг народ, употребяващ системата, се крият едни и същи факти за структурата на човека, Космоса и процесите на взаимодействие между различните части на топиката на индивидуалния познавателен апарат, както и на съответстващите на нивото на проявата му сфери на Битието. За едни и същи космически йерархии, започващи от минералното царство, преминаващи през растителното и животинското, човешкото и цяла поредица от по-фини по проявата и полето си на действие йерархии, винаги завършващи с една божествена двойка, сътворяваща битието, подобно на дете, като заедно стават троица, за един и същ непознаваем Абсолют, стоящ над тях, ни говорят както юдеизмът, така и християнството и ислямът, така и хиндуизмът и джайнизмът, будизмът и шинтоизмът, зороастризмът, веданта и санкхя, йога и даоизмът, теософията, както и редица други по-местни религиозно познавателни системи с африкански и американски произход.

            В т.н. монотеистични религии изначалният фокус е върху върховната троица и непроявеното непознаваемо величие, Абсолютът, Айн Соф Аур, за който може да се говори само с ... мълчание. В политеистичните системи основният акцент и фокус на съзнанието на търсещия се насочва към Пътя за постепенно прогресиране към по-фините структури на съзнанието и битието, преминаващ през все по-фините Йерархии на Космическото Братство, за да се достигне евентуално състоянието на висшия непознаваем Абсолют, Парабраман и Мулапракрити, Тао, Истината и т.н. 

За един безпристрастен изследовател разлика между монотеизма и политеизма няма. Разлика има за неразвитата познавателна способност на неподготвеното и безчувствено самосъзнание с тесен кръгозор, който му позволява да види само едната страна на монетата. Както при притчата за слепците, които докосвали различните части на един и същ слон, но твърдели че това е нещо съвсем различно от докоснатото от другия, така и късогледството на предубедения наблюдател пречи на цялостната му визия за практическата идентичност не само на различните психологическо-религиозно-познавателни системи, но и на знанието като цяло.

А знанието винаги е научно! Това, което прави религиите ненаучни, фанатични и догматични, е липсата на здрав разум в последователите им, а това, което превръща науката в закостеняла суха система без душа, е безсърдечността на упражняващите я! Едно глъбинно развитие в науката винаги се слива с Истините, отдавна известни на религията, както и едно научно продвижение по кой да е религиозен път, основано на здрав разум и горещо сърце, винаги се основава на факти и феномени с чисто научна стойност и същност. Винаги съм се поразявал от тесногръдието и слепотата на хората – както като визия, така и като допир до тези прости Истини, които естествено вибрират в пространството и са достояние на всеки жител в житейската схема, от всякакво ниво на нейното проявление. Истини универсални по Природата си, които чувствителното сърце долавя, ясният разум осветлява, а хармоничната воля преживява!

            Всеки, който търси знанието, силата и любовта, знае, че пътят към тях е два вида – както се казва в „Гласът на Безмълвието” и в „Два Пътя”: Път на окото и Път на сърцето. Екзотеричен път и Езотеричен път. Знание и повели за масите, които по съществото си са заблуждаващи, и знание и път за търсещите, които са готови да направят драстични промени в начина си на живот, да трансформират чувствата и осветят мислите си!

            Съкровеният път на сърцето е по същността си идентичен, без значение външната форма на проявата му в различните части на малката ни планета! Подобни са и различните системи на екзотеричния път по света... В този последният, дълбоките Истини се представят под иносказателна, алегорична форма, с притчи. Тези притчи не могат да бъдат разбрани в същината им, докато човек не събере кураж, потенциал и стремеж към познание, които да го накарат да тръгне по вътрешния път. Нещо повече, той умишлено е държан настрани от вътрешния път, докато не докаже, че е готов за него с мисъл, думи, чувства и дела. Ето два интересни похвата, използвани от Братството, това Братство, което ръководи планетата ни. Умишлено не го деля на добро и лошо, черно и бяло, защото и двете в края на краищата се ръководят от третото, Космическото Братство, което управлява и двете.
  
                                                             
                                       Небесният Баща и Божията Майка

         

            Един интересен похват на екзотеричната религия, който поддържа следващия го в инфантилна регресия на поривите му, е култът към небесния баща и божията майка. По време на израстването си, беззащитното дете все още няма психичен филтър, способен да преобразува постъпващите трудности, болка, неприятни импулси от околната среда. Това предопределя изключителната важност преди всичко на бременността, а след това и на първите седем години от живота на детето. Всичко, което то преживява в този период оставя неизгладим отпечатък върху по-нататъшния му живот. Основни фигури в живота на инфанта са майката и бащата. Неоспорим върховен авторитет пред развиващото се съзнание, техните характери, поведение, както и просто самото им присъствие остава като дълбок матричен отпечатък в съзнанието на детето. Този отпечатък на влиянието на родителския авторитет от първите години на живота впоследствие бива изтласкван на границата между съзнаваното и несъзнаваното, в една гранична област на съзнанието, която Фройд нарича предсъзнавано, а по-късно, може би не съвсем подходящо от езотерична, но напълно задоволително от негова гледна точка, той нарича – свръх аз. Ще наричам тази психична институция предсъзнавано, за да имам честта да запазя понятието свръхсъзнание, което толкова си прилича на пръв поглед със свръх аза, за висшите структури на съзнанието, които тепърва предстои да бъдат разкрити. Предсъзнаваното съдържа всичките ни отношения към авторитетите, такива каквито те ще бъдат през целия ни живот, така както са се сформирали в детските години. Съдържа и нуждата ни от авторитет. Фройд ситуира в тази психична институция също така и съвестта, с което аз, въпреки цялата си незначителност, си позволявам да не се съгласявам, а се доверявам на нейните сигнали, които според мнението на скромната ми личност идват от свръхсъзнанието така, както го разбира езотеричната психология... Човек, макар и вече възрастен и отдавна отделил се от родителите си, продължава да има нужда от наличието на авторитети, пред които той да се чувства като малко дете, да им се доверява и да разчита на техните решения и действия. Това е масов факт. На практика това е масов инфантилизъм. Когато човек си направи труда да си направи самоанализ, той осъзнава областта на предсъзнаваното, разбира отношенията и психичните пълнежи, които са се фиксирали при процеса на възпитанието му към родителите му, и които сега, във възрастно състояние, се проявяват в него като нуждата от преклонение пред авторитет и следването му. Такъв човек се отърсва от тази вътрешна зависимост и поема живота си в свои ръце, тоест насочва импулсите на вярване в авторитет и нужда от такъв към собствената си психика. Ако е духовен търсещ, такъв човек не спира до там, но продължава да разкрива тайните на психиката си и разчитайки преди всичко на себе си, продължава да прониква в слънчевите и сенчестите ѝ региони!

            Когато в коя да е религия се говори за небесния баща или за божията майка, всъщност става дума за психологически трик, твърде добре известен на основателите му. Ако някой възрази, че под тези понятия имаме предвид Творецът, ние ще отговорим, че за Него единственото понятие от настоящата ни гледна точка може да бъде само безмълвен устрем към все по-фините региони на творението Му, и така към Него самия! А Бащата и Майката, за които се говори в екзотеричните религии, не представляват нищо друго, освен изтласканите в предсъзнаваното ни схеми на нуждата ни и отношението ни към авторитети! В езотеричната традиция това се знае и усилието на съзнанието се насочва към развитие на собствените вътрешни сили, енергийно тяло, характер и изкуство за работа с емоциите. Но, дори и в някои от езотеричните школи, особено на запад, се запазва поклонението пред “Небесния Баща и Божията Майка”. То може и да служи за потребностите на реалното вътрешно развитие, ако има разбиране за същността му и центърът на импулсите, насочвани към тези понятия се прехвърли от предсъзнаваното в свръхсъзнанието! Дали тези изкусни психологически прийоми, отдавна налагани на човешкото общество, са добри или лоши? Не са нито едното, нито другото. Просто са изпитания, ребуси, които трябва да бъдат разбулени от желаещия да върви по „Пътя”! А вероятно има защо такива прийоми да бъдат прилагани върху дивото човечество – диваците правят пожари с огъня, за който не са готови!


            Не мисля, че вече има място за старите подходи – човечеството, или поне една немалка част от него, е достатъчно зряла, за да получи достъп до Знанието, да се приобщи към живота на Космоса и влезе в пълноправната си предопределена роля на Космически жител!

Орлин Баев, психотерапевт

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук: http://www.beinsadouno.com/board/forums/forum/157-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD/

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.