Любящо-търпеливо учещият се пациент

 Неслучайно наричам потърсилия помощ човек пациент. Правя го извън влагания в медицината, опорочен смисъл на пасивна мъка, а в този на изначалната семантика на понятието – търпение. Пациент означава буквално търпелив – човек, на когото му се налага търпеливо да приеме и усвои житейски задачи. Търпение без любов е мъчително изтезание. Но, когато няма любов, няма и истинско търпение, тъй като то е едно от многото качества на многоликия Бог – любовта. Когато търпението произтича от любовта, се явява просто целенасочено усилие по постигане на цел, зададена от нея. Търпението е фокусираният, преминаващ през лупата на смирението, любящ лъч светлина, разпалващ изгарящия маладаптивни когнитивни схеми и динамики огън – за да заживее пламъкът на любовта в човека. А какво е животът без любовта? Нищо. Най-мащабният материален успех и власт се обезсмислят, когато тя отсъства. Животът се превръща в чародейство, когато любовта погалва с вдъхновената си енергия. Защото любовта е самият Живот!

Орлин, психотерапевт