Светлина и сянка: Къде греша, защо ми се случва всичко това?

Ин и Ян

 Забележка: Текстът по-долу представлява обмен на въпроси и отговори в рубрика "психотерапия онлайн" във форум http://beisnadouno.com . В темата си, жена под псевдоним Дори, задава въпроси относно негативните промени, случили се в живота ѝ, когато е решила силово да се променя. Тук в блога си, пропускам отговорите на колегите - можеш да ги видиш, уважаеми читателю, в темата на Дори. 

Дори: Здравейте имам 2 въпроса и в различна сфера...

В последно време много се опитвам да бъда добър човек,т.е ако мога да направя добро,гледам да си овладявам отрицателните емоции,опитвам се да не говоря лошо за хора, които не са ми приятни,обаче нещо се случва-развалих си отношенията с почти всички мои приятелки,защото вече имам по-големи изисквания имам нуждата да чувствам,че съм ценна за тях,че ме уважават а не само да ме търсят за излизане и като почнах да им правя изречения и да показвам,че не ми харесват много неща,с едната се скарах,другата повече не ме потърси,на третата показах супер демонстративна дистанция и от тогава не сме се търсили-хем съм обидена,хем търся грешката в мен.Защо се засягам толкова много от всяка дума и действие,защо уж са ми приятелки и съм им важна,а никоя не звънна да каже айде да поговорим....

Другия ми проблем е,че се опитвам да се сприятеля с нови хора, в нови компании,но не ми се получава,т.е ходим на плаж на събирания,хората са много готини забавни,а аз стоя и мълча(нещо,което не е характерно за мен),абе просто не знам какво да кажа.Те се шегуват аз се смея,забавно е но някак си не знам и аз какво да кажа(а преди бях доста забавна винаги разказвах смешни случки).Разбирате ли ме просто не знам какво да си говоря с хората,буквално все едно главата ми е празна не се сегам за случа,история,шега,каквото и да е.В редките случеи в които тръгна да казвам нещо все едно ме няма,или ме прекъсват или не са ме чули...все едно ме няма.Проблема е че не съм била от тихите и мълчаливи води,това положение е от близо 2 години,някак тотална дистанция със всеки.Почвам да се страхувам, че няма да имам с кого да излизам и да си кажа дума дори,телефона ми не звъни,никой не ме търси не пише.Знам, ще кажете това е бях "кахър", но толкова искам да съм оная весела,забавна жена,която всеки и звъни и я кани тук там.Аз усещам как хората не ме харесват...

Откакто реших да правя тези неща,сякаш станах по-скучна за обкръжението си и за всички,не смея да се пошегувам и както казах вече и на ум не ми идва как...ето вчера пак извикаха ме на 1 място с приятни за мен хора,аз само мълча в нищо не мога да се включа,чак ме пита не какво ти има нищо не казваш?!

Вторият ми проблем е отново любовния живот, дълго време вече съм сама и мъжете които аз харесвам никога не са дотолкова увлечени по мен за да продължим нещо по сериозно.Всеки гледа колко добре изглеждам, колко съм атрактивна както повечето се изразяват и някак не ме приет сериозно а се почва със сексуалните намеци.Или пък където имам симпатии,от другата страна все мъжа скоро се е разделил ен му се обвързва,или не е забравил бившата и не може да се влюби или е по малък доста от мен.....абе все нещо не ми достига да завладея някой така истински,за да иска да е  с мен...Стана много много време нямам човек до себе си,дори и за секс...просто с никой нищо не се получава...искам да разбера къде ми е проблема?

Много ме притеснява колко скована съм не само с  мъжете, но и с всеки абе никакъв разговор не мога да завържа,нищо не мога да кажа,слушам,слушам ако някой говори после аз насреща нищо-много е трудно толкова си говоря,вътрешно,че съм спокойна,че ми се получават лесно комуникациите  в реална случка нищо.Каква е тая енергия не знам но буквално след като изляза някой-момче,момиче и край повече им се променя отношението не ме търсят не ми се радват както в началото.Толкова е болезнено.

Орлин: 

Здравей, Дори!

Благодаря ти за искрено споделеното, за откровеността!

По-горе в думите на Диди и Георги има много резон. Диляна те пита нещо много важно: "Какво се е случило, че да решиш да се променяш така силово?"

Ето какво виждам аз. Когато някой реши, че трябва на всяка цена да бъде по-добър, по-идеален, по-чист, по-възвишен, по-духовен, по-перфектен, по-еди си какво си, автоматично набутва в подсъзнанието си това, което според него не е желано. Ако решиш да си по-интелигентна, натикваш навътре в себе си кухата лейка. Да, но когато тя е приемана, се изявява в живота като непринуденост, естествена комуникация, приятна бъбривост и комуникативност. Ако решиш да си по-коректна, точна, прецизна и дисциплинирана, потискаш и капсулираш в подсъзнанието си джаста праста кифлата, за която собственият задник е най-важен. Обаче този сенчест аспект, когато е осъзнат и с обич прегърнат, се изявява в живота ти като лекота при преминаване през нормалните грешки, учене от тях и здраво себезаявяване. Ако решиш да си по-чиста и по-духовна, натикваш в дън гори психо тилилейски леката жена в себе си, Дори ку..ата... Да, но така закопаваш и творческия си огън, както и все чара, умението за печелене на другите и харизмата си... Ако решиш да си непременно и само позитивна, отхвърляш в себе си псуващата хамалка. Когато обаче я познаваш добре и си приятелка с нея в себе си, тя в живота ти се проявява като свобода в мисленето, словото, мнението и житейските посоки.

Животът е бинарен и целта не е да бъдем добрички, позитивни или чистички, а цялостни, оцялостени, интегрирани около ядрото на Духа си. Но, по-ясно казано, колкото повече се фиксира човек на всяка цена в доброто, толкова повече изолира в сянката си нежеланото. Забележи, изолира го, но не го премахва. Напротив, така го угоява и всъщност го реализира в живота си. Ето, искаш да си по-добра, за да бъдеш по-приемана, успешна, готина, а се получава така, че всъщност приятелите те отхвърлят, а пред непознатите блокираш, с което така се държиш, че се самоотхвърляш. 

Защо се получава така? Това да искаме да сме по-готини, желани, добри и т.н. е супер! По работещия начин обаче. Ако го искаме като отричаме в себе си сянката на това, към което се стремим, тя се случва в живота ни. Или започваме да виждаме потиснатите в самите нас аспекти в приятелите си и ставаме доста критични към тях, както сме и към себе си. Това поведение обаче те прави да изглеждаш пред приятелите като надувка, като горделивка, като някой сноб, един вид "аз съм по-добра, чиста, умна, по-висока класа от вас!". А това отблъсква. Ти не го правиш нарочно. Правиш това усилие да си по-добра уж за да бъдеш по-приета, по-качествена, а се случва обратното - пред приятелите се държиш както като към себе си, защото ги приемаш несъзнавано за близки. Държиш се критично и отричаш естествените аспекти, които не желаеш и мачкаш в самата себе си, което както казах, дава вид на надуване... Съответно губиш приятелите си. 

Пред непознатите, понеже са все още далечни и свръхмного се стараеш да бъдеш "добра", за да се впишеш, даваш "късо съединение" от конфликта, който сама си причиняваш. Конфликтът на "Трябва много да внимавам и се старая как се държа, какво казвам и правя, за да бъда приета!" Конфликт е, тъй като това възнамеряване отхвърля провалената, кифлата, хамалката, курвата, идиотката, неадекватната в теб. Отхвърля ги с цената на силно напрежение, което те блокира. 

Да, чудесно е да се стремим да сме готини, желани и приемани, добри и т.н. По качествения начин обаче. Нека знаем, можем, да сме умни, способни, да се стремим да развиваме качества... На фона на приемане на сенките им, които ни плашат, обаче. Защото набутвайки ги навътре, ги виждаме навсякъде и без да искаме така правим, че действително се държим като кютюци... 

Всъщност, както намекнах по-горе, приемайки сенчестите си аспекти, те се проявяват в живота ни в качествените си потенциали и само тогава стремежът ни към развитие се случва реално. Както се казва, само когато приемаме провала, загубата, падението, несправедливостта, унижението, предателството, изоставянето и отхвърлянето, сме истински готови за успеха, печалбата, въздигането, правдивостта, уважението, лоялността и приемането. Когато опознаем, сприятелим се и общуваме със страха си, че сме тъпи и смотани, отхвърлени парчета и спокойно можем да се приемем и такива, смеейки се с добро сърце, тогава страхът се стапя и в нас бликва извор на спонтанност, харизма, самостойност на самооценката ни, автентичност, бърз и прецизен ум... Тогава сме приемани и търсени, макар че вече не ни пука толкова много за това. 

В психотерапията - в личната, груповата и в уъркшопите, освен менталното осъзнаване на страховете, на сенките ни, често ги отиграваме. Като психотеатър, в защитената психотерапевтична среда, но и като умишлено дизайнирани и правени в реална социална среда поведенчески експерименти.

Та така - спокойно, вкарала си се в собствения си филм. Ще се извадиш. Ако успяваш сама, ок. Ако буксуваш, потърси веща помощ в няколко сесии при добър психо помагач!

Благодаря ти още веднъж за доверието!

С уважение и вяра в потенциала ти, Орлин