Втори БАХХ тренинг класическа хипноза

 Елман Османов: 2-ри тренинг класическа хипноза

Забележка: в редовете на тази статия са записани спонтанно водени бележки от втория тренинг по класическа хипноза, организиран от Българска Асоциация по Хипноза и Хипнотерапия (БАХХ) , воден отново от Ельман Османов. Много силен психотерапевт е Ельман Османов, този азербайджански тюрк с руски статус, живеещ в Екатеринбург. Да, един от най-известните руски психотерапевти е, постоянно е по руските телевизии. Но извън външния блясък, умът му е остър, интуицията безпогрешна, а енергията пробивна, силна и почти неизчерпаема! Интересен е и фактът, че преди да се заеме изключително успешно с хипнотерапия, дълги години е бил способен лекар-хирург... Много колоритен човек, изключителен психотерапевт и завладяващ лектор! В бележките по-долу отразявам само някои щрихи от преминалия тренинг, без каквито и да е претенции за изчерпателност.

………………………………………………………………………………………………………

Ференци: „Като бях млад, хипнотизирах всеки! Сега на 70 год., хипнотизирам едва 2% от пациентите.“ – Защо така? Защото терапевтът вече е видял много, претръпнал е много, ентусиазмът се е заменил със смирен опит, а ритуалната хипноза е преминала в харизматично, мъдро хипнотично присъствие, в червена нишка в резултатната психотерапия.

Болест е, когато имаме нарушена трудоспособност. Болестно състояние – при него има различна симптоматика, но трудоспособността е запазена.  

Съзнателна градация: клетъчно, тъканно, органно съзнание, системно съзнание, организмично съзнание, семейно, родово, групово съзнание, национално съзнание, расово съзнание, глобално съзнание, космическо съзнание.

Да не преувеличаваме величието на хипнозата – психотерапевтичен метод е, който се ползва, когато е нужно и на място, но „не оперираме апандисита през дупето, не лекуваме това, за което друг метод е по-подходящ с хипноза!“. И все пак, хипнозата е най-централният, древен, величествен и извечен психотерапевтичен метод.

Панически атаки – физиологично погледнато, са симпатоадренална дисфункция.

„Колкото повече разкриваме тайните си на пациентите, толкова по-малко ни вярват!“ Елман Османов

Възможно е хипнозата да започне с масаж, който постепенно преминава в хипноза.

Задачата на психотерапевта е да вижда много – причините, етиологията, широката картина, системата и т.н. – но не е нужно да казва всичко на човека, а само есенциалното за терапията му, поднесено в синхрон с него.

Холерични подвидове:

-          Хипертимик – емоционално добре разположен, оптимистичен. Слабо звено – непонасяне на монотонността.

-          Хистеричен – демонстративност, привличане на внимание чрез симптомите. свръхвъзбудимост, нарцисизъм. Слабо звено – всички са ми виновни, длъжни са ми.

-          Импулсивно – психопатийна холеричност – силна страна е лесната възбудимост и задействане. Слаба – няма задръжки.

-          Инертно-импулсивен (епилептоиден): мазохистично понасяне при голямо вътрешно напрежение и садистично избухване.

…………………………………………………………………………

-          Скъпа, да правим секс! – казва съпругът

-          Боли ме главата – отговаря съпругата.

-          Е, с главата ли ще го правим? - пита съпругът

.............................................................................................................................

Алексей Мересиев – герой от войната, който с протези воювал, а после играл валс. Силата на мотивацията като мощна автохипноза.

Според Е. Османов когнитивната психотерапия е по-директивна от хипнотерапията, тъй като според него вкарва в заучени ментални и поведенчески модели. Това разбира се, е само лично мнение…

За хипнотерапията

„Ако си мислиш, че хипнозата е да кажеш „затвори очи, чувстваш се добре…“, често ще получаваш реакция от пациента „радвам се за вас, че се чувствате добре, докторе!“. Хипнозата е преди всичко създаване на взаимно доверие през разчупване на защитните механизми, старите модели и активно залагане на нови!“ – тоест, митът че ритуалната хипноза е хипнозата, е само филмово поддържан мит, ползван и подкрепян изключително от слабите терапевти, неспособни за цялостна/ холистична работа, в която хипнозата присъства като лайт мотив.

„Хипнозата е, когато пациентът се довери на терапевта и му позволи да съ-управлява вътрешните му процеси. А какво е мигновената хипноза? Когато мигновено съумееш да създадеш объркване в старите механизми и спечелиш доверието чрез личността си при залагане на новите.“ Елман Османов

Мартин Шарко казал за Фройд: „Бездарен ученик!“ и го изгонил. Фройд е бил действително неуспешен в хипнозата, което го е накарало да създаде изключително неуспешния си на практика метод, психоанализата.  Парадокс е, че Фройд, макар и талантлив теоретик, добър мислител и преподавател, в психотерапията е бил пълен провал, без преувеличение или влагана емоция, а фактически… Според Фройд страхът подчинява пациента пред терапевта. За реално практикуваната психотерапевтично хипноза, а и за която и да е ефективна психотерапевтична модалност, такова твърдение е грозна нелепост. Доверието е в основата на хипнотичното внушение, което трансформира страха/ тревожността – а това е напълно противоположно становище.

Д-р Османов се шегува относно екстрасенсите, гонещи духове, потейки се, докато всъщност се задействат простички хипнотични пси механизми и процеси: „Аз още се уча да се потя!“, казва Елман.

Теорията на Месмер за биологичния магнетизъм/ енергия/ прана, подлежана всъщност от хипнотичното въздействие. Съвременните прана/ рейки/ енергийни терапии, всъщност случвани от психотерапевтични механизми, с огромен дял на хипнозата в тях.

Хипнозата като способност за синхрон/ присъединяване/ рапорт/ резонанс с пациента/ клиента/ човека. Колкото по-дълбок е синхронът, толкова по-плътна е терапевтичната връзка и съответно, по-дълбоко е доверието!

Хипнозата и внушението еднозначни? Тъй като и животните могат да бъдат хипнотизирани, се оказва, че внушението е основна част от хипнозата с хора, но хипнозата е и самостоятелно състояние на транс. Състоянието на хипноза засилва силата на внушенията!

Анекдот: Чукча, евреин и Ваня пътуват във влака. Хайде да поиграем на една игра. Ваня казва на  чукчата. Ще те питам нещо. Ако отговориш, давам ти десет долара. Ако не, обратното. – Какво е малко червено на прозореца? Не знам. Какво са две малки червени? Не знам … и т.н. Ето 50 долара. Ваня отива с доларите в ресторанта. Връща се и чува как евреинът пита чукчата – какво са два милиона малки червенички неща на прозореца? … J - извод: не затормозяваме клиента с натрапена терминология, нито го вкарваме в заучени калъпи, което само засилва неувереността му. Ползваме знанията си, но в синхрон с човека.

Понятийното и смислово претоварване като метод за объркване, загуба на контрола и внушение.

Психотелесните сензорни опити като кинестетична, преживелищна, през тялото, през допира хипноза.

Опит:  на лявото ухо се говорят само добри неща, а на дясното само неприятни. Обратна връзка на преживяното – за кое се хвана? Кое те задейства? – постепенно се стига до една самоуверена самооценка, зависеща единствено от Себе си, след преработка на задействаните несъзнавани програми/ сценарии.

Споделя за негов семинар в Израел, на който в продължение на 16 часа всеки ден, никой не е пожелал нито да обядва, нито да почива. Когато накрая ги питал защо така, отговорили: „Защото сме заплатили и искаме да си вземем много и още!“ …

Психотерапията като изкуството да прокараш нова, здрава парадигма, която да преобразува парадигмата на пациента.

Влюбеността като хипнотично състояние. В тази връзка, медитативното преживяване на безусловна любов има мощен терапевтичен ресурс!

Поведенческа задача: да отидеш и заговориш 10 жени, като директно им кажеш „Харесвам те, искам да изляза с теб! И с други 10, на които вежливо и отдалеч да ги каниш. Оказва се, че при директния подход, съгласяващите се са много повече.

Работа с базисните вярвания/ убеждения

Елман препоръчва в хипнозата да има разговор, обратна връзка с човека, вместо обичайното мълчание от негова страна.  Въпреки, че трансът е по-плитък, интеракцията и въздействието са по-дълбоки.

Психотерапевтът никого не учи,  нищо не налага  и не вкарва в коловози, а само насочва човека към собствения му път.

-          Ти мен не можеш да ме хипнотизираш!– казва пациентът.

-          Аз и не възнамерявам да го правя.

-          Как така, аз за това съм тук?

-          Какво те доведе тук? Прочете статиите ми, решил си, че ти въздействам добре, нали?!

-          Да, така е.

-          Ти вече си хипнотизиран, вече ти въздействам.

За предпочитане е да се работи с човек с твърди убеждения, отколкото с халтави и променливи такива, тъй като такъв човек следващият път вече ще е с други убеждения.

Относно работата с убежденията:

Две жабки си говорят. Едната е от океана и разказва на другата за него.

-          Океанът е такъв един огромен, дълбок, необятен…

-          Повече от най-далечния ъгъл на тази локва?

-          О, много повече, той е красив и широк, много широк, няма преплуване.

-          Аз сега ще ти покажа – казала жабката от локвичката. Напънала се, напънала се и скочила високо. – Повече от това едва ли е – казала тя.

-          Ами не, океанът е нещо неимоверно повече… 

-          Хм, това вече ме дразни, нещо ме лъже тази роднина – помислила си блатната жаба, напънала се, напънала се и скочила още по-високо. Скочила, но паднала не другаде, а в същата тази локва…

Човекът идва с една катастрофизирана тунелна визия, през която раздува, преувеличава тежестта на проблема си, идва с фиксация в проблемите си, мислещ си, че неговите преживявания са едва ли не най-тежките.

Първичният обект, в преобладаващия процент случаи е майката. В живота е нужно да произтече емоционална  сепарация. Нужно е първичният обект да се загуби, да се надрасне до личностова зрелост. Преходните заместващи обекти при децата (играчки) и фиксацията в играчките на големите инфантили – коли, вещи, имоти, като личностова незрялост.

Всеки е невротик, но има компенсирана и декомпенсирана невроза. Когато е компенсирана, човек намира изход, успокоява се.

Показва опити за синхрон: общо държане с допир на дланта на химикалка, ходене заедно обувка до обувка и др.

Аналогии, метафори, алегории, разкази

Субективната истина – Елман с право казва, че е важно как се казват нещата. Първо, с много любов, второ самият начин на формулиране и представяне подходящ, благ. Пример с дебела жена – вместо „ти си тлъста, това е неоспорим факт от недвусмислената реалност и затова мъжът ти е на почивка с красивата си секретарка“, то „Толкова си нежна за мен, имаш такова чудесно излъчване! Как мекичка и гушкава си така леко пълничка!“

Елман многократно демонстрира работата си с асоциации и аналогии в образни вътрешни метафори или във външни проективни предмети, изразяващи събирателни, сложни вътрешни наличности, установки и пси движения. Промяната в хипноза на образа и свързаната с него емоция, води до промяна в здрава посока на цялостните психични настройки на себеотношение, отношение към света и другите. Работа, която когато е вършена майсторски, спестява десетки сесии вършени през друга школа.

Демонстрация при момче със социофобия: два разказа, единият за отбраната на Москва от Наполеон с бягство с обмисляне и последваща атака. Втори, за подиграван руски цар от византийския василевс, тръгнал с 60 човека към Константинопол да се заявява и преживял множество перипетии, но в крайна сметка забил секирата си във Византия. Разкази, даващи внушения за неизбежността на пътя по справяне. Избери дразнещ те предмет – кутия цигари. Асоциации с проблемните страхове, липси, компенсаторни реакции: цигарите събират заедно хората, а аз съм настрани и се дразня. Зависим съм обаче от мнението им за мен както хората от цигарите си. Избери харесващ ти предмет: маркер. Каква е функцията на маркера? Да пише човек, да се изразява – искам да се изразявам ярко и да бъда виждан! Да зачеркна някого или нещо смело, да поставя граници с агресия, насочена навън. Да рисувам в живота си, за да бъда видян, да се проявя и бъда забелязван.  – Елман дава примери с великите писатели и художници. Как Дали замерял с фекалии и му се възхищавали, а някой нарисувал квадрат и тъй като бил прочут, обсъждали с десетилетия величието на квадрата, как Достоевски е бил шизофреник, но всички се радват на творбите му и досега… След директивна хипноза със събаряне и армейски тон, стигане до нараняващия мачкащ бащин интроект зад цигарения дим, повикване човек за баща и за мама. Татко говори нападателно, мама защитаващо, а човекът започва да се заявява пред баща си! Хипнодрама, хипнотеатрално пренареждане на матрицата. Властни внушения за самоувереност – простички, ясни и силни. Огледалото на бъдещето, проектирано в дланта на човека.

Елман: в самия разговор човекът е в транс, цялата психотерапия е провеждана с червената нишка на завладяващия транс, на харизматичното и пълно с доверие присъствие.

Психосоматика и соматопсихика. Спорността за централността на мозъка в психичните процеси. Нервната система и интелигентни неврони и в сърцето, корема, червата и цялото тяло.  

Плацебо ефект, вяра служеща за опорна точка за промяна при психосоматиките.

Внушаемост и самовнушаемост. По-добре се поддават на внушение образните, художествените, чувствителните хора. Самовнушението се случва силно при скептиците, при критичните. Когато работим със скептици, се стремим да включим собственото внушение на самия човек към самия себе си чрез косвени внушения, индиректни, на фона на добро логическо убеждаване.

Важността да дадем оптимистична надежда на човека, да повярва в нас, в методите ни, в личността ни, в позитивния изход от състоянието!

Алкохолизъм. Зависимости

Лечение на алкохолизма: включва се семейството задължително, иначе практически никога няма траен резултат. Работи се с психичните причини зад пиенето – потискащите родителски интроекти, ниската самооценка, загубата на личностовата цялост. Виждат се поддържащите фактори в семейството – потискащата съпруга или мазохистично съзависимата такава… 

Половината от решението са вътрешните лични фактори в алкохолика, а другата половина системата в която живее.  Дават се съдействащи на терапията задачи на съпругата, на децата. Работи се холистично – анализ, драма, поведенчески и когнитивно и т.н. Хипнозата се ползва за негативно обуславяне на отвращение, затвърждаване на цялостните резултати, мотивиране, залагане на новия модел, разширение на съзнаваното до несъзнаваното, до убежденията зад зависимостта, вторичните печалби . Поговорките „Бивш алкохолик няма“ и „Без едно мога, с едно само не мога“, важат с пълна сила – старите неврални, психични, социални и хормонални процеси, свързани с алкохолизма, не са изчезнали, просто не са ползвани. Да, работим със системата, с личните интроекти и динамики, но помним, че „Някой пие от мъка, друг от радост, а трети от сутринта!“. Тоест, на фона на цялостните пси и социални фактори, фокусът е директно в справяне с пиенето.

Защо някой носи повече на пиене, а друг по-малко – липсва му дехидрогеназа в черния дроб ли? Не, казва Елман. И китайците и арабите и индианците имат дехидрогеназа. В планините обаче има много литий, който компенсира до някаква степен въздействието на алкохола.

Полови разлики при алкохолизма: като цяло, женският организъм издържа повече на алкохола, на единичните запивания, но жените по-бързо се алкохолизират, тъй като мъжкият тестостерон спомага по-бързото разтваряне на алкохола.

Много рядко алкохоликът идва по собствена мотивация, тъй като един главен симптом на алкохолизма е, че човекът не се приема за алкохолик.

Главен фактор в алкохолното лечение: изкуството на терапевта да събуди, поддържа, засилва, пре-активира и отново да поддържа висока мотивация за справяне! Мотивация!

Обектът на зависимостта като преходен, вторичен обект – даваме на зависимия друг преходен обект. Какъв? Спорт, дишане, чай (на мястото на алкохола), аудио сесии хипноза/ медитация/ нидра, йога и пранаяма като ритуално заместване, партньорски отношения, хобита, книги четене, дисциплина, добри приятелства, образование и т.н. В това време се работи за вътрешна, независима зрелост на вътрешния обект. Самият терапевт се явява временен преходен обект за зависимия в пътя на целостта му.

Елман споделя, че работата с наркомани е една от най-неблагодарните. Сключва се задължителен, обвързващ договор с подробни клаузи, ангажиращи в терапията, домашните. Договор включващ и родителите и провалите. Със зависимостите се работи силно аверзивно, агресивно, провокиращо интензивно.

Затлъстяването и гладът за любов, сексуално удовлетворение, нежност, доверие, единство, взаимност, разбиране, приемане. Проследяват се характеровите заложености  зад симптома на тлъстеенето от преяждане. При хипнотерапията обаче работим предимно образно, трансово, в динамична (хипнотеатър/ драма) или статична/ ритуална хипноза.

……….

Някои хипнотични похвати

Елман показва завладяващи вниманието на човека, объркващи и сугестиращи действия, като индукция и задълбочаване на транса:

-          Събаряне на земята с внушение.

-          Събрани длани и дължина на пръстите – игра с човека.

-          Със затворени очи поглеждане точка на челото, при което трудно се отварят: „отвори!“ – когато се затрудни, се дават внушения за разкриване на транс и потъване.

-          Вдигната ръка – при постепенното падане, внушения.

-          Натиск върху вдигнатата от човека ръка – тъй като делтоидният мускул е слаб, в сравнение с другите задействани от терапевта при натиск мускули, властта винаги е в терапевта. Използва се за задаване на въпроси и отговори към подсъзнанието, за индукция и внушения. Примерно падането надолу с натиск и погалване, като преубеждаване на несъзнаваното и промяна.

-          В група – преминава се през хората; „определи коя ръка е по-топла!“ – в зависимост от отговора (с повдигане на по-топлата ръка), се правят изводи за хипнабилност.

-          Почувствай топлината между дланите си, а после енергията помежду им, на все по-голямо разстояние.

-          Енергията на центровете в тялото, на аурата.

-          Наблюдаване на дъха.

-          Брамари дишане (пчела жужене със закрити очи и уши и ом-кане)

-          Прана и рейки технологиите като хипнотична индукция, сугестия и терапия.

-          Хипномасажът като индукция на транс и терапевтична работа с мускулните брони и менталните програми.

-          Постепенно преместване на терапевта все по-близо до клиента, от 45 градуса позиция във фронтална, с докосване, навлизане неинвазивно, при наблюдаване за спечелено доверие, в проксемиката на човека. Важността на допира, на телесно ориентираността в психотерапията/ хипнотерапията за дълбочината на въздействието и терапевтичната промяна.

-          Със заставане отзад, закриване на ушите; на очите или заедно и двете. (задействат се шизоидни и орални базисни, отвъд епизодичната памет, емоционално наситени травми, което дава шанса за преработката им).

-          Визуално сливане в различни варианти – стандартен, с двете длани; терапевтът застава зад човека  или представност за две състояния – старото вляво и желаното вдясно – мотивиране, извличане на енергия, преливане на доброто намерение в нов начин на реализацията му, аверзивно отвращение…  Времева линия.

-          Натиск върху очите на пациента при задаване на желаното състояние, образ, поведение. При това първоначално се задава внушение за въздействие върху мозъка и нервната система.

-          Разказването на метафорични истории като правене на аналогии между лекуваното и целевото здраво състояние. Техника на замаха като имплицитно присъстваща в метафоричните разкази.

………….

Културалните различия между западния и източния човек (включително славяните) при ползването на предизвикващите, парадоксални техники, добре работещи при източната психика на фона на спечелено доверие, но непрепоръчителни при плитката американска култура. 

Елман изразява несъгласие за произхода на поведенческата терапия – според него е основана от Павлов и Узнадзе.

Елман Османов завършва с думите на Сократ: „Знам, че нищо не знам!“ и продължава „... но знам, че доверявайки се на естествената си мъдрост, знанието само познава себе си през мъдрото сърце, на дело в живота ти!“ И още един момент, казва Елман: „Четете много, учете се неспирно, познавайте все по-широк кръг от методологии, автори, парадигми и в контекста на личната си зрелост, помагайте през обичта си!“

……………………………………………………………………………………..

Благодаря от все сърце на д-р Ельман Османов за интензивния, качествен и силно полезен тренинг!

С уважение, Орлин Баев, психолог-психотерапевт, международен секретар на БАХХ