Евангелие от Матей 1

 „16. И като се кръсти, Иисус веднага излезе из водата, и ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него.

17. И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.“

Какво е кръщенето и кръстенето, извън едната ритуалност? Ритуалността е само символ, компулсия повтаряна до безкрай в опит да заглуши липсата на смисъл, запълнена от страх. А отвъд ритуала?

Кръстът е символ на целия ни живот в това земно училище. Хоризонталната линия представлява материята, с двата и полюса: добро и зло, плюс и минус, електричество и магнетизъм, ден и нощ, мъж и жена, ян и ин… Вертикалната линия представлява духа – пресичането на материята от естеството, даващо смисъл, живот, пълнещо с любов, мъдрост, творческа свобода. Едната част от тази линия се спуска надолу, под хоризонталната линия, а другата е над нея. Кръстът всъщност е репрезентиран в тялото на човека. Под гърдите са центровете и принципите на его самосъзнанието, сексуалната вирилност, материалното заземяване. Няма как човешкото битие в тези домейни да се случва здраво обаче, ако не присъстват принципите и съзнанието на вертикалната линия над гърдите. В нея се случват принципите на същинското, вечното в Човека, на духа му: любовта, мъдростта и свободата. Само когато хоризонталната бинарност бъде видяна от по-високата позиция на непреходността, през такава диалектика противоречията се примиряват до процеса на единна кооперация и учене. Само тогава его центъра под сърдечния хоризонтал може да бъде здрав слуга на безкрая, на божествената, изконна христова природа над хоризонтала, която единствено се проявява през телесния его инструмент. Това е смисълът на кръста – не да разпъваш, а да обемаш в единство нужните и нормални земни противоречия от позицията на христовата диалектика на вечността. Както и да спускаш тази любов, мъдрост и истина в материалната обусловеност.

Кръщенето е символ на това спускане на духа. Потапяне в утробата на земята, в земната вода и новораждане на съзнание, на дух низхождащ от небесата на потенциала, на царството Божие. Кръщенето е съзнателен акт на съзнателен човек. Дали ще го наречем сатори или самадхи, но това просветление, това раждане от огън и вода е, което събужда смисъла, което прави от примата Човек. Дотогава същината дреме, непроявена е. Дотогава човекът е гъсеница, за която пеперудата на духа е само пожелателен мит и думи. Никакви църкви, секти, свещички и теоретични догми, никакви схоластики не могат да доближат до това събуждане – илюзии на социостазната хипноза са и нищо повече. Далеч отвъд всякакъв ритуал е кръщенето – дълбоко вътрешен процес на просветление, на прехвърляне на самосъзнателния център в Аза на духа е. Така разсъждавайки, описаната юдейска история за Йешуа Машиях (Спасителят Помазаник, Исус Христос) има смисъл само когато спускането на този свят, Христов дух се случи в теб. 

Тялото е храмът, висшата ти същност е онзи вътрешен Христос, с който когато се идентифицираш, спасява, погалва, помазва с безусловната любов, раждаща мъдростта, която освобождава същността на свободата, на твореца, на Аза ти. Тогава ставаш възлюбения син, възлюбената дъщеря на Бога, пламък от огъня му! Това е езотеричното, вътрешно преживелищно разбиране!

“8. Пак Го завежда дяволът на твърде висока планина и Му показва всички царства на света и тяхната слава,

9. и Му дума: всичко това ще Ти дам, ако паднеш и ми се поклониш.

10. Тогава Иисус му казва: махни се от Мене, сатана! защото писано е: "Господу, Богу твоему, ще се поклониш и Нему едному ще служиш".

11. Тогава дяволът Го оставя, и ето, Ангели дойдоха и Му служеха.”

Дяволът е малкият его обусловен ум, откъснат от източника си. Каквито и метафизични и космогонични вярвания да има човек, това което действително му върши работа, е именно това разбиране. То поставя локализацията на контрола в самия него, а изборът на свободната воля се оказва от централна значимост. В живота ни постоянно сме поставени пред избори. Когато човек има силен ум, висока мотивация, смела решимост, знае че влагайки ги в посока материални цели, ще постигне много. Бинарният, диаболичен ум, с неговата алчна, властова психопатия нашепва и чертае планини от съкровища, имоти, скъпи вещи, власт, още власт, още контрол, още сласт, похот и его налагане… Когато духът, когато Христовата природа присъства, умът бива поставен в заслужената му позиция на слуга – дяволът служи на Бога. Тогава и да постигнеш материални цели, те в никакъв случай нито са ти самоцел, нито представляват кой знае каква важност за теб. Защото богатството ти е вътрешно, ти вече си самото богатство от светлина, обич и творческо вдъхновение. Тогава на каквото и да си според човешките закони собственик, отвътре знаеш, че не си нищо повече от управител, разпределител на блага и ресурси, които не са твои – на Бога, на Живота са. Същият смирен и скромен човек си и с пет стотинки в джоба и с 500 трилионен бизнес.

Човек прави изборите си. Да поставиш властта и парите като самоцел, говори за липса на вътрешна стойност, идваща от законите на любовта, мъдростта, истината. Когато обичаш, цялата Вселена е твоя, а ангелите с готовност прислужват и насочват стъпките ти!

„17. Оттогава Иисус начена да проповядва и да казва: покайте се, защото се приближи царството небесно.“

Как изопачено звучат тези думи, преминали през заложеното от институционализираната църковност изкривено разбиране… А са велики слова! Думата, преведена от арамейски като покаяние, всъщност означава завръщане, връщане обратно. Какво общо има завръщането в същността, с наситеното с вина покаяние? Нищо. Йешуа е бил велик психотерапевт, обучавал се 18 години в източни школи, преди да започне да проповядва. Огромен, мощен канал е Исус. За да лекуваш души, е нужно да бъдеш канал. И ако Исус е като амазонка, редовият психотерапевт е добре да бъде поне малко ручейче. Както и да се стреми да разширява постоянно дебита на истинността си. Без тази връзка с безкрая, каквито и техники, методи и познания да прилагаш, превръщаш се в нищо повече от биологичен компютър. Методите фасилитират, но любовта, слизаща отгоре, лекува. А Исус е Ниагара от любомъдра истинност. Затова думите му са лечебни. Принципите, заложени в тях, идват от свят, чието изкривено отражение представлява този. Отражение, майа, игрови тренажор за вечността ни, слязла на обучение в преходната бинарност. Неимоверна е мощта на този свят, на царството Божие, преминаващо през думите на Исус. Словото е сила и не през технологии за убеждение и властови манипулации говори Йешуа, а от духа и принципите на този свят – дом. Исус е малка личност, човек е. Достатъчно смирен човек, за да проведе Христос, присъствието на Бога през себе си. Когато проповядвал, тълпите примирали в унес, покорени от това божествено присъствие… Когато стоиш до такова същество, дори мълчанието му е лечебно, присъствието му е лекуващо душата ти. Защото най-фините послания са отвъд думите, на езика на сърцето са.

Исус никога не е казвал: „Покайте се!“. Казвал е: „Върнете се!“. Върнете се у дома си. Не е нужно да ходите някъде – тук е, състояние на съзнанието е. Върнете се в тази повишена съзнателност и присъствайте в земното училище осъзнато. Учете си уроците, но и нека този свят от детска ясла, се превърне в университет, нека царството Божие живее тук, да бъде преживявано през всеки миг и този живот-учене да синхронира все по-плътно с Него. Няма нужда от вина, но от осъзнато учене. А то включва и провалите и грешките. Защото няма провали, а има обратна връзка и учене. А някои уроци изискват десетилетия. Когато някой друг отдавна се е отказал, нека ти тепърва започваш!

“3. …Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно.

4. Блажени плачещите, защото те ще се утешат.

5. Блажени кротките, защото те ще наследят земята.

6. Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят.

7. Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани.

8. Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.

9. Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.

10. Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно.

11. Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене.

12. Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас.

13. Вие сте солта на земята. Но, ако солта изгуби сила, с какво ще се направи солена? Тя вече за нищо не струва, освен да се хвърли вън и да се тъпче от човеците.

14. Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина.

15. Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи.

16. Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец!“

Блажени бедните (смирените) духом, казва Йешуа, този холистичен психотерапевт. Блажени кротките, миротворците, чистите по сърце, милосърдните, блажени плачещите, жадните за правда, клеветените и изгонените заради нея. Блажени прогонените и хулените заради мен, казва великият душелечител и душеспасител. Блажени, защото тяхно е царството небесно, земята, помилването и утехата, радостта и веселието. Пророци сте вие, споделящи тези качества, казва могъщият психотерапевт. Пророци – сол на земята, същностна есенция сте, без която всичко губи смисъла си!

В обичайната теологична трактовка посланията на помазаника се тълкуват времево линейно. Те идват обаче от свят ,който функционира извън обичайните линейни времево – пространствени параметри. Богословското линейно разбиране би казало, че да, сега си смирен, кротък, чист по сърце и милосърден, сега страдаш и си клеветен и гонен заради любящата правда, която свети през теб. Сега страдаш, за да си щастлив в бъдеще, в небесата, след смъртта на тялото.

Нищо такова! Паралелното мислене на една надлинейна визия–логика и недуално холистична позиция преживява думите на Йешуа различно. Царството Божие не е някъде си там горе и някога си в някакво бъдеще – не, тук и сега, в теб сега е. Когато сега си смирен, милосърден, обичащ, кротък миротворец, тогава его умът стихва, ставаш нищо, вакуум, през който блаженството на любовта протича. Блажен си сега, щастлив си сега, богат си сега, тук, когато провеждаш любовта.

Небето живее през теб сега и ти си в Него във всеки миг. Всяко делнично действие се превръща в чудо, а ти в чудотворец, в проводник на потенциала. Тогава се ражда сърцатата мъдрост, която осветява стъпките на душата, на същностната ти вечност в ежедневието ти. Тогава си свободен творец. Само бидейки в такава диалектично холистична позиция, можеш с благодарно смирение да преобразуваш раздиращите противоречия при неизбежно случващите се клевети, хуления и предателства. Неизбежни са, тъй като в този бинарен свят, светлината прави сянка. Колкото повече светиш, по-плътна е сянката от хулители. През такава смирена позиция на мир (кротост, шанти), слабостта е привидна. Всъщност най-могъщата сила преминава през теб. Силата на слабостта, силата на любовта.

Смирението няма общо с мазохистичното примирение, така както кротостта няма нищо общо с пасивността. Смирението е способността да преклониш егото си пред величието на безкрая си. Тогава се заявяваш активно, но не малкия егоцентризъм, а вечността си. Светилник, който свети си. Светилник, поставен нависоко, защото е нужно да бъде видян. Поставен обаче от Бога, не от его нарцисизма на малката личност. Светещ с виделината на Бога, нежели с малките его напъни... Светиш в тъмнината и си виждан, защото е нужно да светиш! 

Двупосочна река и мост си. Река от горе, от Небето надолу, към социалния обусловен свят и едновременно противоположно нагоре, трансформация на земните противоречия до нетленен опит, отнасян във вечността ти. Спускаш виделина в земния чертог на сенки и сублимираш вечната борба между доброто и злото до единството на ученето от напрежението помежду им. Един транслиращ мост, преводач на езика на хората си, който облича езика на Небето в земни думи, но и подпомага превеждането на душите през моста на себепознанието им. Ако си се докоснал до този холистичен процес, разбираш. Ако ли не, изпий чаша вино и хапни коледна пържола… (текстът е писан на 25.12.2016г.)

Ако разбираш, вече познаваш есенцията на смирението, провеждащо любовта – щастлив си, богат си с нетленно богатство. Имайки това богатство, едва ли ще притежаваш земните его жълтици в банковите сметки, подсигуряващи страховете ти. Защото в присъствието на Бога страховете ги няма. Вместо тях обаче имаш любов, която носи смисъл, творчество, себепознаващо и осъзнато призвание. Да, смирено богат живот! Солта на земята си тогава. Логосът, смисълът протича през теб. Небето е твое. Всичко истински ценно на земята също. Вселената е твоя. Познаваш свързаността си, неслучайното случване на всеки миг в единство с принадлежността си към целокупния живот!

„17. Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня.

18. Защото, истина ви казвам: докле премине небето и земята, ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.“

За кой ли закон говори Йешуа? Дали за малкия человечески, фарисейски закон, който сам той постоянно нарушава в Шиво-Плутоновото* си бунтарство, трансформиращо старото, наливащо ново вино в нови мехове бунтарство?! Божествено бунтарство, в което старото е нужно да умре, трансформирайки се в новото, както житното зърно умира, за да даде начало на стъбло, раждащо изобилните плодове на развитието.

Не, за законите на един по-цялостен и мъдър Живот, говори семитският душелечител. Законите на Дхарма донякъде могат да се отразяват в малките човешки закони, били те религиозно нравствени или научно достигнати природни закономерности. Не Дхарма е нужно да се нагажда към карма обаче, а земните посредствености е необходимо да резонират все по-плътно със законите на безкрая от любов, мъдрост, истина. Доколкото установените земни порядки синхронират с Дхарма, дотолкова провеждащият я се съобразява с тях. Иначе, постоянно ги нарушава в надхвърлянето си, в преливането си. Не можеш да сложиш слон в пощенска кутия, нито да приравниш любовта до окситоцина или до човешките действия и разбирания, опитващи се да я изразят частично, но по-малко или повече изопачено.

Защото какво друго изразява всеки пророк, ако не законите на Битието?! Тонове свещени книги не струват пукната пара пред живите закони на вечността, изявени сега в прощаващия поглед на момиче или помагането на старица!

Всяка фиксация в записани догми неизменно се превръща в сляп фанатизъм, отстоящ от Истината толкова, колкото четенето на евангелието от рогатия, на ума, откъснат от източника си, е далеч от мъдростта…

Да, облаците на невежеството неминуемо се разсейват, за да засвети слънцето на безкрая - ни една чертица от закона на любовта не отива никъде. Просто пердетата на илюзиите в ума ти се отдръпват и виждаш. Дотогава си гледал, но си бил сляп, слушал си, но не си чувал, пипал си, но не си усещал... Когато самосъзнанието ти се прехвърли в същината ти, гледаш и виждаш. Планините пак са планини, реката е река, супата е супа, но всичко е различно!

………………………………….

*Шива е източен, а Плутон астрологичен символ за трансформация, преобразуване на старото в ново, метаморфоза.

Орлин Баев