Съвременната психология - наука за душата или сляп редукционизъм?

Какво казва за опитностите на Сведенборг, или Учителя Беинса Дуно, или Ванга и т.н. науката? Какво казва науката за лечението на филипинските или бразилски лечители, опериращи в коремната кухина без разрез? Какво казва науката за йогите, които материализират обекти сякаш от нищото? Или за вече мнозината люде като Хира Манек, които живеят единствено от слънчева и въздушна прана? Нищо! Защото извръща глава или по-скоро като щраус я забучва в пясъка на невежеството си.

Науката е чудесна - методологията ѝ обаче е така плитка и двумерна по отношение на човешката когниция и целокупния живот, че засега единствено може да замери някои корелати, да опипа в тъмното и нищо повече. Учим се от науката, стъпваме на нея, но да кажем, че нейното мнение по въпроси, които са извън капацитета ѝ е меродавно, означава че съзнанията ни дремят. Защо го твърдя? Защото споменавам тези имена, но всъщност всеки човек е дълбоко свързан с по-мащабни нива на съзнателност, възприятие и познание, когато се осмели да погледне отвъд заслепяващите светлини на сугестиите наоколо, пък били те и относително верни научни такива.

Действително огромна заблуда е да вярваш сляпо на науката, такава каквато е сега, по отношение на човешката душевност, дух и потенциал. Ако в точните науки, учените действително развиват човешкотто познание, по отношение на психиката няма как да пренесем доверието си в цялостния научен прогрес. Такъв пренос би бил вид когнитивна заблуда, т.н ореол, при който качествата на даден човек или социална система по отношение на дадени способности автоматично се пренасят и към други домейни. Да, математиката, физиката, механиката, изкуственият интелект и т.н., се развиват чудесно! По отношение на човешкото психе обаче когнитивната наука практикува сляп редукционизъм, така кастрирайки самия Човек, вътрешния Човек като такъв. 

Постиженията на когнитивната и поведенческа наука са интересни и важни и когато човек притежава холистичен мироглед и себепознание, много може да научи от тях. Но сами по себе си приравняват човека до биологичен процесор, примат и ... нищо повече. Няма по-цялостна реалност, няма закони на Битието, а вътрешните методи за психическо познание са отхвърляни. Ясновидските и лечителски способности на гениалните провидци  - от тях науката просто отвръща глава, а ако въобще се спре, намира обекти, чрез които да нагоди хипотезата си към редукционизма си и свързаните с него примитивни методологични, единствено количествено ориентирани прийоми за изследване. Да, действително, шарлатаните са много, а реалните гении в по-широките когнитивни способности са малко - но ги има. А науката мълчи за тях или както казах, нагласява заключенията си, пренебрегвайки очевидности... Споменах как науката ей така някакси си решава и отхвърля вътрешните феноменологични методологии за психично познание, с което изхвърля с водата на плитката си количествено ориентирана, поведенческа методология и бебето на изследвания си обект, самата психика, замервайки и вадейки заключения единствено от нейни поведенчески и мозъчни корелати! 

Разбира се, тясното съзнание ще иска да нагоди безкрая на океана към малката кал на грубо материалистичната си локвичка. Няма как да кажеш на гъсеницата, че може да бъде пеперуда, няма как да ѝ обясниш, че има по-широк, разумен свят и живот. Нужно е да го преживее. Дотогава диалозите са безпредметни, а консенсусът по-скоро предстоящ. Просто нивото на съзнание е действително различно. 

Орлин Баев