Евангелие от Матей 2

 “19. И тъй, който наруши една от най-малките тия заповеди и тъй поучи човеците, той най-малък ще се нарече в царството небесно; а който изпълни и поучи, той велик ще се нарече в царството небесно.”

Мислиш, че Исус говори отново за някакво бъдещо състояние в отвъден свят? Не точно. Царството Небесно, както той самият твърди, тук е, вътре в теб е, сега е. Няма как да бъдеш в него след развъплътяването си, ако не си в него и не живееш от неговата позиция сега, през живота си в тази тленна дреха, тялото. „…Ще се нарече…“ – говоренето в бъдеще време указва факта, че масата от слушателите още не са разкрили Себе си, не познават същността си. Когато Исус казва „…Отец ви на небесата“, говори именно за същностната природа отвътре. Тя е същинският Човек, вътрешният человек. Само когато човек съумее да прехвърли самосъзнанието си в Същината си, да слее себе си с Бога, живее като събуден Човек. Дотогава спи и мъждука, тлее, но не гори. Тлее през социалните програми, заложени от генома, родителите, преподавателите, треньорите, медиите, приятелите…

Този качествен скок в съзнателността се осъществява в молитва и медитация, на фона на относително чист и дисциплиниран живот. Когато съзнанието за себе си се прехвърли от тялото, емоциите, рационалната когниция и социалната личност в Себе си, тогава си истински щастлив човек, тогава си реално богат на любов, смисъл, принадлежна свързаност с един далеч по-мащабен от малките човешки разбирания Живот. Само тогава си истински велик, голям човек. Дори социално да живееш в колиба, отвътре си огромен, махатма си, велика, широка душа си. Когато си принадлежен към по-голямата реалност, съзнаваш, че няма как да бъдеш отхвърлен, изоставен, предаден, унижен несправедливо и истински. Съзнаваш мъдрата разумност и неслучайност на миговете си. Свързан си, едно си с живата природа. Осъзнаваш прегърнатостта си от любовта, познаваш преживелищно разумността на Битието и законите му. Тогава и само тогава си истински велик. Но това е величието на смирението. Социално-биологичното его се е научило да притихва, да се прекланя пред Аза, пред Бога извътре.  

Тогава поучаваш със самото си присъствие дори, извън едните думи. Със самата си личност поучаваш, че истинските ценности в теб са, в любовта, човещината, братството, взаимопомощта и сърцатостта са. Да, всяко прекомерно гонене на власт, пари и социално подсигуряване е бягство от страх, присъстващ поради липса на любов, мъдрост и отсъствие на Човека в примата. Щастлив можеш да бъдеш единствено когато си Човек!

Защо е важно думите на Мъдреца да бъдат възприемани през разбирането за "тук и сега", вместо "сега изпълняваш заповедите, сега страдаш, а после, в небесното царство се радваш!"... Защото когато разбирането е времево линейно, с лекота се превръща в част от его невежството и манипулациите на властовата психопатия на силния на деня. Когато сега е уж оправдано да си в ярема на "Трябва да спазваш това и това, Трябва да търпиш и се гърчиш, защото така е казано..." - тогава такова изопачаване се превръща в контролираща социално политическа и икономическа манипулация. Столетия църквата е прилагала такава властово психопатна манипулация: "Сега се гърчиш, на Небето си щастлив!"... Такава манипулация може спокойно да оправдае всякаква гавра и насилие, които обаче са плод единствено на невежеството... 

„21. Слушали сте, че бе казано на древните: "не убивай; а който убие, виновен е пред съда".

22. Аз пък ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си без причина, виновен ще бъде пред съда, а който каже на брата си: "рака'" *, виновен ще бъде пред синедриона *; а който пък каже: "безумнико", виновен ще бъде за геената огнена.

23. И тъй, ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе,

24. остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си.

25. Помирявай се с противника си скоро, докле си още на път с него към съдилището, за да не би някак противникът ти да те предаде на съдията, а съдията да те предаде на слугата и да бъдеш хвърлен в тъмница;

26. истина ти казвам: няма да излезеш оттам, докле не върнеш и последния кодрант .“

Исус говори авторитетно,от позицията на знаещ, какъвто действително е. Защото е събудил себе си за Себе си. Събудил е обикновения, земен човек, Йешуа, за помазването с божественото (Машиях, Христос) съзнание. Отвъд аналитичните теории за проекция на нуждата от сигурност, през анимиране, в небесните майка и баща, отвъд приземената анунаки хипотеза (виж книгите на Зекария Сичин), психологичният смисъл от историята на Исус от Юдея е именно интегриране на психичната цялост около същината, около Себе си. Процес на интеграция, в хода на който пред преживяващия го се открива достъп до сакралните закони на целокупния живот. Част от тях са изразени в религиозните писания – донякъде. Йешуа  коригира, пренася пътеводните светлини на посланията от чисто поведенчески забрани, в емоционално – ментални напътствия. Като един актуален душелечител, не само убийството и телесното прелюбодейство или лъжа заклеймява той, но психичните първоизточници зад тях. А именно начинът на мислене, чувстване, възприятие на света, себе си и другите през резониращи или дисониращи с Бога убеждения, водещи до психо-енергийни причинно следствени процеси в този или отвъдния живот. Да, отвъдния – има и такъв, отвъд съвременните плоско материалистични разбирания. А светът, за който Христовото съзнание говори през Исус, небесното царство, божественият свят, дори не е отвъдният свят. Светът на реалността е. Свят, чието изкривено отражение се явява този, в който живеем, ведно с по-фините си нива в живота след отпадането на физическата обвивка. От този реален свят идват познанията и думите на Йешуа за извечните закономерности. Затова е така уверен в изразяването им – защото преживелищно познава този свят и законите му – Дхарма. 

Дхарма, проявяваща се в причинно следствените взаимовръзки на мира сего - карма.

Защо употребявам терминология от изтока и от запада едновременно? Защото съм холистик. Защото живеем в глобалистично информационно общество, в което информацията от отделните научни и религиозни системи се интегрира творчески в мултидисциплинарна, холистична цялостна визия, през която ползването на точната терминология, илюстрираща по най-добър начин идейния поток, е единствено признак на богатство.

През единството си с този свят на любов, мъдрост и истина говори Йешуа. През него познава фините полеви закономерности, случващи се кармично при нарушаване принципите на Дхарма.

„27. Слушали сте, че бе казано на древните: "не прелюбодействувай".

28. Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си.“ 

Да, факт е, че повечето мъже прелюбодействаме и виждайки красива жена, сме специализирали въображението си само за миг да я видим без дрехи, в различни позиции, да си се представим в сексуален акт с нея… Факт. Като цяло, това е донякъде естествена, диктувана от нагона представност. Естествено е животното, чието тяло ползваме, да я изпитва точно толкова, колкото е нормално Човекът, обитаващ временно това животно, да прихване нагонните импулси и представи и ги канализира до собственото си ниво на преживяване, в което похотта се прелива в любящото вдъхновение, а образността се слива с възхитата пред творението. Да, когато видиш красива жена и си се научил да съединяваш нагона с духа си, вече се поражда възхита, сърдечно въодушевление, преклонение пред красотата на женския принцип. 

Дотук добре. Когато обаче съвременната деградираща цивилизация бълва директни сексуални внушения, раздухващи страстта, откъсната от любовта, тогава гледката на красива жена поражда не смирено преклонение пред и оценяване на красотата, а болна, свръхмерно преувеличавана и свръхстимулирана страст. Затова отношението към жената само като сексуален обект, като към ходеща пържола, е отклонение от пътя на човека. Отклонение е, тъй като поражда ментална настройка на откъсване от любовта, от душата и живот в името на преходността. А самият смисъл на живеене в този земен свят – училище, се състои в свързване на земното с небесното, в канализиране на телесните импулси до божествената ни същност. Похотливият поглед, отношение и емоция, когато не са въздигани и сублимирани до любяща възхита пред красотата, закономерно ‚слизат“ до съответните действия – разврат. При това бързо. Още веднъж – самият сексуален драйв е чудесен и нормален, още повече когато божествената човешка същност го въздигне до обожание на красотата и вдъхновен плам пред лицето на творението. Сексуалният драйв се превръща в порочен, когато поради свръхстимулирането му от съвременната преобърната нравственост и нейният дериват, порно културата, се откъсне от извора си – от любовта. Тогава похотливият поглед се превръща в част от ментално емоционалната настройка на разврата, бързо слизащ до поведенческото му осъществяване – любовници, проститутки, както и цялата последваща от това верига от нравствена деградация в посока откъсната от Бога служба на илюзиите на мамона. 

Сексът наистина е едно от най-прекрасните преживявания в този земен живот. Прекрасен е, когато е свързан с извора на енергията си – Любовта. Тогава той се превръща в част от вътрешния жизнен поток, циркулиращ така, че да подхранва, а не да засенчва любящата съзнателност. Когато е практикуван като част от потока на любовта, непривързано и регулирано, сексът разширява съзнанието, хармонизира и лекува, превръща се в … медитация. Да, в медитация, в сливане не само с партньорката, но със собствената си душа, анима (със собствения си дух, анимус, при жената). Такъв алхимичен процес  пряко резонира със законите на Битието, с ценностна система, в която божественият смисъл и човеколюбие са водещи принципи. Такова е разбирането за секса в системи като йога и тантра, езотеричното християнство, даоизма, будистките ваджраяна принципи и практики. Но, такава сексуалност се практикува регулирано и овладяно, през дисциплинирана непривързаност и устрем към Бога/ Ишвара/ Буда природата/Духа… На запад, като чуем тантра, си представяме някакви необуздани оргии. Всъщност тантрите са относително млади текстове, наситени с практическа методология за вътрешна работа. Сексът е само малка част от тантра. А има и нейни клонове, при които целомъдрието е пълно, а въпросното сексуално/ полюсово сливане е изцяло вътрешно – единение с душата и духа си, единство между Шива и Шакти, между съзнание и енергия, в процеса на безбрачна (брамачари) медитация. Медитация, пренесена като цялостно присъствие в силен, дисциплиниран и отдаден на Бога живот. Сексът, практикуван като част от любовното единство, е регулиран и количествено – от веднъж седмично, до веднъж месечно и по-рядко. Предпоставката за практикуване на такава медитативна сексуалност са немалко предварителни, целомъдрени години на преданоотдадено служене на любовта, мъдростта и истината, в дисциплиниран и силен духовен живот. А тенденцията е партньорската сексуално – медитативна интимност, да премине изцяло в целомъдрено вътрешно сливане с … Бога. 

Дали принципите, давани от великия Учител Исус от Назарет, дали методите и разбиранията на хилядолетни системи като езотеричното християнство, будизма, йога, тантра и даоизма – дали закономерностите в тези издържали проверката на времето психодуховни системи са погрешни, просто защото се разминават с модните тенденции на едно все по-технологизирано, но и прогресивно подивяващо, оскотяващо и губещо смисъла на съществуването си човечество?! Това е риторичен въпрос.  

..................................................................................

п.п.: аз самият, който пиша тези редове, имам твърде много да уча в посока обуздаване сексуалността, признавам си този факт смирено. Затова горните насоки отнасям и към самия себе си! 

Орлин Баев